Глава 11
БРЕТ
Грим се беше облегнал на един от стълбовете на тентата, когато накрая спрях на паркинга късно на следващия ден. Бях адски уморен от карането и знаех, че Оливия е адски скована. Щеше да отнеме няколко дни, докато краката ѝ се нормализират. Язденето на мотор толкова дълго време със сигурност не беше за новак, но моята жена не се беше оплакала нито веднъж.
Беше силна като дявол, а аз бях толкова горд, че я наричах своя.
Бавно спрях мотора. Оливия бавно ме пусна, а от гърлото ѝ се изтръгна тих стон на неудобство, докато бавно се спускаше от мотора, използвайки раменете ми, за да се подпира.
– Спокойно, бейби. – Хванах я за бедрата, докато се спусках от мотора, поддържайки част от тежестта ѝ вместо нея. След като се изправих на крака, свалих каската си, а след това и нейната, като поставих и двете на мотора си. След това, без никакво предупреждение, плъзнах ръцете си под коленете ѝ и я вдигнах на гърдите си, носейки я към клуба. В момента ходенето щеше да е адски трудно за нея.
– На горния етаж, последната стая вляво – каза ми Грим, без да се налага да го питам. – Казах на клуба да пазят тишина, за да можете да си починете.
– Трябва да поговорим с теб преди това – казах му. – Просто ми дай да я кача горе и да я настаня в леглото. Има ли Катюшка някакви дрехи, с които може да спи, а също и такива, които може да облече утре?
Грим извади телефона си.
– Ще ѝ изпратя съобщение – нека донесе някои. – Той кимна с глава към вратата на клуба. – Качи я на горния етаж. Аз ще бъда в параклиса.
Кимнах веднъж на президента на Тексас и влязох в клуба, като кимнах за поздрав на Хечър, Тор и Скаб, докато вървях към стълбите.
– Краката ми никога през живота си не са били толкова сковани и със странно усещане – изстена Оливия, когато влязох в стаята, към която ме беше насочил Грим.
Аз се засмях тихо.
– Казвах ти, че ще е тежко пътуване, скъпа. – Настаних я на леглото. – Катюшка – старата дама на Грим и Скаб – ще ти донесе дрехи тук след малко. – Притиснах устните си до нейните. – Опитай се да си починеш малко, ясно? На сутринта ще си вземем душ.
Тя хленчеше.
– Но се чувствам толкова отвратително.
Поклатих глава с малка усмивка, която играеше на устните ми.
– Знам, бейби, аз също, но наистина трябва да сляза долу и да поговоря с Грим за това, което се случва. Той не може да чака, а и не мисля, че ще можеш да стоиш и да се къпеш под душа сама.
Катюшка почука леко на отворената врата. И двамата я погледнахме, а тя ни се усмихна.
– Мога да ти помогна – предложи тя.
– Дори не се срамувам, че ще приема помощта – мигновено отговори Оливия. Изстрелях към нея закачлива гримаса, а моята красива жена ми отвърна с усмивка. – Моля те. Имам нужда от душ или поне от вана.
Поклатих глава и отново притиснах устните си към нейните.
– Бъди внимателна – предупредих я. Нежно стиснах рамото на Катюшка, докато минавах покрай нея на излизане от стаята. – Благодаря.
Катюшка ми се усмихна.
– Няма проблем, Брет. Продължавай. Грим те чака долу. Знаеш колко е нетърпелив.
Извъртях очи.
– Да, той е шибан мрънкач.
Тя изръмжа от смях, когато излязох от стаята и се отправих надолу по стълбите, за да отида в параклиса. Честно казано, Грим можеше да бъде задник. Никой от нас не знаеше кой е бил преди „Дивите врани“. Бързо си беше проправил път от нивото на перспективата до вицепрезидент, а след това от вицепрезидент отиде на президентското място. Беше проклета сила, с която трябваше да се съобразяват, и умееше да предизвиква уважение и внимание още щом влезеше в стаята.
Някои от хората от първоначалния устав се страхуваха от Грим повече, отколкото от Купър, а това си беше дяволски показателно.
Грим ме погледна, когато влязох в параклиса. Той протегна ръка напред и загаси полуизпушената си цигара, като направи жест към мястото вдясно от него. Алекс, вицепрезидентът на Тексаския устав, ми кимна веднъж за поздрав, когато заех мястото, което Грим ми беше посочил.
– Какво става? – Попита ме Алекс. – Купър не спомена защо трябва да пътуваш дотук – просто каза, че трябва да се качиш.
– Помниш ли стрелбата преди няколко дни? – Попитах. Алекс кимна. Грим само мълчаливо слушаше. – Накратко, явно този шибаняк е свързан с човека, който преди няколко години убил родителите на Оливия. След това убиецът е бил убит, а Оливия е била нещо като подставено лице. Но не тя е била човекът, който го е направила. В крайна сметка намериха правилния човек и Оливия беше освободена, но този шибаняк все още смята, че Оливия е тази, която го е направила, и иска да ѝ затвори устата.
– Господи, дявол да го вземе – прокле Алекс, като се облегна назад на мястото си и заудря с пръсти по масата. – И твоят тъпак е решил, че да пътуваш дотук без защита през целия път ще е най-добрият начин да стигнеш безопасно?
– Направил е добър избор – каза Грим и накара Алекс да замълчи. Алекс се втренчи в своя президент. – Да яздиш тук със защита щеше да привлече твърде много внимание към тях. Трябваше да докара Оливия тук възможно най-тихо. – Той погледна към мен. – Дали тя ще е съгласна да остане тук, в клуба, или ще иска да има собствено пространство?
Повдигнах рамене.
– Точно сега мисля, че тя е по-загрижена за това да възвърне усещането в краката си в момента и да се наспи, отколкото за това къде ще останем в момента.
– Ако иска да се махне от клуба, може да остане при нас – каза ми Грим. – Обикновено аз и Скаб сме там всяка вечер с Катюшка и децата. Може би там ще се чувства по-удобно.
Кимнах веднъж в знак на благодарност. Грим се облегна назад на стола си.
– И така, какъв е планът, братко? – Попита ме той.
– Точно сега искам просто да се прикрием и да държим главите си ниско. Този шибаняк е на свобода под гаранция. Никой от нас не може да направи много до датата на съдебното заседание, което той най-вероятно ще пропусне. Ако го пропусне, тогава ще вземем нещата в свои ръце и ще се справим с тази гадост по наш начин. Но независимо от всичко, Оливия трябва да бъде защитена. Сега тя е семейство.
– Твърдиш, че тя е твоя, братко? – Попита ме Алекс.
Кимнах веднъж.
– Работя върху това. Почти е готово. Майката чартър вече я смята за семейство. Бих искал и тук да е така – казах и погледнах Грим, знаейки, че той ще се погрижи това да се случи.
Грим кимна.
– И тя ще бъде. – Той се изправи и сложи ръка на рамото ми. – Добре дошъл, братко. Вземи една бира и отиди да се погрижиш за жената си. Лейла и Трикси скоро ще са готови с вечерята.
Изправих се от стола, на който седях, и изпънах гърба си.
– Благодаря ти, че ни прие, Грим.
Той поклати глава.
– Вие сте семейство, Брет. Ние се грижим за семейството.
С това той излезе от параклиса. Алекс ме придърпа към себе си в едноръка прегръдка.
– Неприятно ми е, че трябва да си тук при тези обстоятелства, братко, но добре дошъл. Чувствай се като у дома си.
Измъкнах се от параклиса след него и тръгнах нагоре по стълбите. Оливия седеше на ръба на леглото, увита в хавлиена кърпа, а косата ѝ висеше мокра около раменете. Катюшка вече беше излязла от стаята.
– Чувстваш ли се по-добре? – Попитах я, без да обръщам внимание на начина, по който членът ми се втвърди в дънките при вида ѝ, седяща почти гола на леглото.
Тя кимна и се прозя.
– Да, макар че съм много уморена и гладна. Не знам кое е по-силно от другото.
Пуснах хриптящ смях.
– Почини си малко. Ще те събудя, когато Лейла и Трикси приключат с вечерята, за да можем да хапнем.
– Благодаря, Брет – прошепна тя, докато пълзеше под завивките, без дори да си направи труда да се облече.
Майната му. Тази жена беше опасна – толкова шибано смъртоносна. Тя дори не го осъзнаваше.
Влязох в банята. Изглежда, че си бях взел студен душ.
Назад към част 10 Напред към част 12
