Глава 12
ОЛИВИЯ
Сцената, в която попаднах, когато най-накрая слязох долу с Брет за вечеря, не беше такава, каквато бях виждала досега.
Изглеждаше, че всеки мъж в този чартър има стара дама и деца. Малчуганите тичаха наоколо, смееха се и пищяха. Всеки мъж в стаята имаше бира в ръка, а някои от жените стояха в кръг и оживено разговаряха за нещо.
– Решихме да ви посрещнем топло – каза един мъж, който стоеше до Грим, когато ни забеляза да слизаме от стълбите. Той ми се усмихна любезно и ми подаде ръка. – Аз съм Скраб – представи се той. – Оливия, нали?
– Да. – Стиснах ръката му. – Сериозно, благодаря ти, че ме прие при Брет. Знам, че не си длъжен…
Скраб погледна към Брет.
– Твърдиш, че е тя? – Попита го направо Скраб. Очите ми се разшириха, устните ми се разтвориха от шок. Брет само се усмихна и ме придърпа към себе си.
– Да – просто отговори Брет, преди да притисне устни към върха на главата ми. Сърцето ми започна да бие силно и бързо в гърдите ми. – Стига тя да ме иска, това е.
Скраб сви рамене, обръщайки вниманието си обратно към мен.
– Той те иска за своя. Това е цялото обяснение, от което се нуждае тази харта. Сега ти си семейство.
Изведнъж се усмихна на Катюшка, която се приближи до него. Обърнах очи към Брет, само за да го открия, че вече гледа надолу към мен.
– Това, което каза, сериозно ли беше? – Тихо го попитах, като мразех, че се надявах на това. Надявах се, че той наистина е имал предвид тези думи, а не ги е изрекъл само защото ме е защитавал.
Той кимна.
– Ще поговорим за това по-късно – каза тихо. – Но не позволявай това да те тревожи. Искам те – исках те от момента, в който те видях да работиш на тази проклета каса. – Той изстена и притисна ръка към стомаха си. – Но ако не получа храна през следващите няколко минути, ще си изгубя ума.
Засмях се. Ако имаше нещо, което бях научила за него по време на съвместното ни пътуване дотук, Брет обичаше храната и ако не хапваше поне по една малка закуска на всеки няколко часа, беше проклет мрънкач.
– Не виждам къде слагаш всичката храна, която изяждаш – подразних го аз. Но наистина не виждах. Мъжът беше целият само твърди мускули.
Той ми намигна с усмивка и сви ръката си. Облизах устните си, за да се уверя, че не пускам слюнка. Майната му, беше сложен и, по дяволите, ако не беше адски секси.
Усмивката му се превърна в усмивка. Знаеше точно какво прави с мен.
– Обикновено тренирам всяка сутрин. – Приближи се до мен, ръката му се прокара по гърба ми, придърпвайки тялото ми още по-близо до своето. Всеки нерв в тялото ми беше свръхчувствителен към всяка част от него, която ме докосваше. Той прокара език по долната си устна и аз едва устоях на желанието да изстена.
Исках този език да е вътре в мен.
Майната му.
– Може би ще ти позволя да ме гледаш как тренирам сутринта – каза той тихо. – Но трябва да бъдеш добро момиче и да обещаеш да не ме докосваш.
Сладко бебе Исус, бедните ми яйчници.
Той се засмя хрипливо, преди да се наведе и да хване устните ми в бавна целувка, която прогори целия път до дълбините на душата ми и ме запали по него. Изстенах, без да мога да се сдържа, когато плъзнах ръцете си под елека му, усещайки твърдите равнини на гърдите му под ризата му.
– По-късно – обеща той. След като се отдръпна, той притисна устните ми с бърза целувка. – Обещавам.
Поех си дълбоко дъх и се отдръпнах от него, но това не означаваше, че съм по-малко наясно с него. Брет не беше от онези мъже, които лесно се изтласкват настрана в съзнанието ти.
Той винаги беше там – постоянно присъствие в главата ти. Никога не можеше да забравиш нито него, нито това, което беше способен да направи с женското тяло.
Вдишах рязко, принуждавайки мислите си да се откъснат от това какво е да правиш секс с Брет. Господи, наистина трябваше да се овладея. Държиш се като глупаво момиче, което се е влюбило. Вече бях жена.
Но Брет беше и мъж – много красив, изваян, мускулест мъж със зашеметяващи сини очи и меко сърце.
О, Боже, бях навлязла толкова дълбоко.
***
Тор се наведе напред на стола си, като стрелна Брет с усмивка. Брет изстена, като се облегна назад и преметна ръка през облегалката на стола ми, а пръстите му си играеха с косата ми, докато се подготвяше Тор да разкаже някоя смущаваща история – най-вероятно с участието на Брет.
– Не е дълга история – увери ме Тор. – Но това е един от най-големите моменти на Брет в този клуб.
– Братко – предупреди Брет, но чух усмивката в гласа му. Брет беше лесен човек. Знаех, че една смущаваща история за него няма да го вбеси. Ако не друго, мъжът можеше да се присъедини към глупостите, които се хвърляха за него.
Той просто беше такъв тип човек. Не приемаше много неща присърце, особено когато ставаше дума за другите мъже и жени от Дивите врани MC.
– Добре, така че Брет е бил тук на бягане с Логан. Трябваше да е бързо – да дойде да вземе необходимото и да се прибере вкъщи – но шибаният мотор на Брет свърши бензина. Вместо тези двама гадни пичове да се обадят на някой от нас да дойде да ги вземе и да им помогне да стигнат до някоя бензиностанция, Брет и Логан решиха, че ще е фантастична идея просто да отскочат до най-близкия бар на около четвърт миля нагоре по пътя.
Хечът се разсмя.
– О, ебаси – спомням си тази глупост. Онези двамата тъпаци се изсраха, а екипажът на онази територия ги хвана в бара им, пияни и танцуващи с жените от клуба им.
Брет измърмори.
– Признавам, че това не е най-гордият ми момент. Трябваше да се сетя, че не сме на територията на „Дивите врани“.
– Става и по-добре – каза ми Тор. Поставих брадичката си върху ръката си, като внимателно слушах каквото и да кажеше по-нататък. Харесваше ми да слушам за Брет. Знаех, че е комедиен тип, така че не ме изненадваше, че е успял да се забърка в някаква неприятност.
– Той каза на шибания президент да му смуче лявата ядка и си свали дънките. Не само, че го пребиха, но и двамата с Логан ги вкараха в затвора – каза ми Тор.
Засмях се, докато се обръщах към Брет. Той ми отвърна с усмивка, докато въртеше около пръста си русия кичур от косата ми.
– Все още ли си толкова проблемен? – Попитах го.
Той ми хвърли злобна усмивка.
– Напий ме и ще разбереш. Не ми пука, когато съм пиян, скъпа.
Хатчет се засмя.
– Това е вярно, братче, защото когато се обадихме на Купър и му казахме какво се е случило, той ни каза да оставим задниците ви да седят там няколко дни, а знаеш ли какъв беше отговорът ти?
Брет бавно откъсна очи от лицето ми и погледна към сержанта по оръжията, който седеше срещу него.
– Честно казано, не, не знам. Онази нощ все още е просто черна дупка в паметта ми.
Тор се засмя.
– Ти каза на Купър, че може да ти смуче дясната ядка.
Брет се усмихна.
– Звучи като нещо, което бих казал аз. Обзалагам се, че това вбеси шибаняка адски добре. – Той се обърна, за да ме погледне, когато внезапно се прозях, а бузите ми след това горяха от смущение. Беше толкова невъзпитано да се прозяваш, когато хората ти говорят.
– Хайде. Трябва да си легнеш. Все още си изтощена – отбеляза той, докато се изправяше.
Изсумтях към него.
– Беше ми приятно да слушам за теб, че си диво дете.
Той се засмя.
– Можеш да чуеш за това още малко утре сутринта. А сега бъди добро момиче и вдигни сладкото си дупе от този стол и се качи по стълбите – нареди той.
Въздъхнах, докато се изправях от стола.
– Толкова властен – измърморих през поредната неочаквана прозявка.
– Радвам се, че се запознахме, Оливия – каза ми Хатчет, докато започнах бавно да си проправям път към стълбите. – Отнасяй се добре с Брет, ясно?
Хвърлих му палец нагоре през рамо. Брет хвана ръката ми в своята.
– Хайде, скъпа – подкани ме Брет. – Очите ти започват да кръвясват. Наистина имаш нужда от малко сън.
След като влязохме в стаята ни, веднага се свлякох на леглото, без да осъзнавам колко уморена и сънлива съм всъщност, докато тялото ми не легна върху мекия матрак.
Не отворих очи, въпреки че усетих как Брет смъква обувките и дънките от краката ми, преди да ме покрие.
– Заспи малко, бебе. – Той допря устните си до челото ми. – Лека нощ, скъпа.
– Лека нощ – прошепнах аз, вече потънала в дълбок, безметежен сън.
Назад към част 11 Напред към част 13
