Глава 14
ОЛИВИЯ
Насочих паникьосаните си очи към Лекс. Какво, по дяволите, може да се е случило? Всичко беше наред. И защо той крещеше на Брет? Какво можеше да е направил Брет през малкото време, през което бяхме тук?
– Лекс, имаш ли представа какво се случва? – Попитах я.
Тя поклати глава, но се пресегна и покри треперещата ми ръка със своята. Дори не осъзнавах, че треперя.
– Каквото и да е, не се притеснявай за това – опита се да ме успокои тя, но не се получи. Никога през живота си не бях виждала толкова ядосан мъж. Грим изглеждаше готов да изтръгне главата на Брет от раменете му. – Сигурна съм, че е просто нещо глупаво.
– Казах ти, че ще направя тази крачка сам, Грим! – Чух Брет да крещи. Стомахът ми се изкриви. – Ти сам го каза – тук имаш жени и деца, за които трябва да се притесняваш, по дяволите! Аз трябва да направя това сам!
О, не.
О, Боже.
Ако Брет правеше крачка, това означаваше, че този човек е тук, в града. Беше ни проследил дотук. Не бяхме в безопасност тук – не бяхме в безопасност никъде, докато този кучи син беше жив.
Беше твърдо решен да отнеме живота ми.
Излетях от стола и се втурнах към най-близката баня, като веднага изпразних стомаха си, щом се озовах пред тоалетната. Все още чувах смътно как Грим и Брет си крещят един на друг през стените на клуба, но вече беше приглушено, така че не можех да чуя какво си казват.
Лекс изведнъж се появи до мен и държеше косата ми настрани, докато нежно разтриваше гърба ми. Повърнах.
– Спокойно – тихо заговори тя, докато седях на пода, затварях очи и вдишвах дълбоко, равномерно. – Просто дишай.
Брет влезе в банята. Погледнах към него и ми се искаше да мога да прочета мислите му, за да разбера какво, по дяволите, се случва.
– Хайде, Лекс – извика Тор. – Остави ги за няколко минути.
Лекс нежно стисна ръката ми, преди да излезе от банята и да ме остави насаме с Брет. Гледах как той затваря вратата на банята, затваряйки ни заедно в нея, блокирайки любопитните очи. Той се взираше в мен в продължение на няколко мълчаливи мига. Накрая затворих очи, неспособна да издържа дълго на проникновения му поглед.
– Той е тук, нали? – Попитах, макар че вече знаех отговора.
– Да, той е тук, скъпа. – Брет приклекна пред мен и хвана ръцете ми в своите. Отново отворих очи и ги прокарах по лицето му, като ми се искаше да се чувствам поне наполовина толкова силна, колкото беше той. Исках да имам поне малко от неговата сила, защото точно сега бях ужасена до смърт. – Ще се погрижа за това – обеща той.
Мълчах, изучавайки лицето му, но знаех, че той няма да издаде нищо, ако не иска. Животът беше втвърдил Брет. Разбира се, той беше шегаджия и можеше да бъде наистина мил, когато искаше, но точно сега беше в клубната си нагласа – вече се подготвяше да отиде да се справи с нашия проблем.
– Ще отидеш сам, нали? – Попитах го накрая.
Той кимна. Отново се почувствах зле.
– Това е най-добрият начин да се справим, а и честно казано, бейби, искам да му набия шута за целия ад, през който те е прекарал. – Той поклати глава. – Трябва да го направя сам.
Шокиращо, но думите му не ме уплашиха. Видът на чудовището, което Брет можеше да бъде, изобщо не ме плашеше.
Протегнах ръка нагоре и обхванах лицето му с длани.
– Моля те, бъди внимателен – помолих го аз. Преглътнах тежко, рискувайки и решавайки да изразя чувствата си към него. – Не мисля, че ще мога да издържа, ако нещо се случи с теб, Брет – признах. – Мисля, че това може да убие част от мен самата.
Очите му омекнаха и той се протегна, за да стисне лицето ми в ръцете си в отговор.
– Знам, бейби. Аз също го чувствам. – Сърцето ми се сви в гърдите при признанието му. Той прокара палците си по скулите ми. – Имам нужда да останеш силна за мен, докато ме няма. Можеш ли да го направиш за мен? – Попита той.
Кимнах му.
– Мога да го направя – прошепнах.
Той се наведе напред, но аз се отдръпнах, прикривайки устните си с ръце.
– Брет, току-що приключих с повръщането – напомних му.
Той закачливо изръмжа.
– Жена, не ми пука. Раздвижи си ръцете – нареди той.
Почесах се по носа.
– Това е… – Думите ми бяха прекъснати, когато той издърпа ръцете ми надолу и покри устните ми със своите, целувайки ме силно и дълбоко, като на практика изгаряше душата ми, отбелязвайки ме вътрешно като своя.
– Когато се върна, ще довърша това – обеща ми той. – Ще се погрижа всички в този шибан клуб да чуят как крещиш името ми. – Той се изправи и протегна ръце към мен. Поставих ръцете си в неговите и му позволих да ме издърпа на крака. Той заплете пръсти в русата ми коса и притисна устни към челото ми. – Бъди силна – нареди той. Остави сините си очи да срещнат моите. – Ще се върна у дома при теб жив и дишащ – обеща той.
С това той излезе от банята. Долната ми устна трепереше, докато се взирах в гърба му и гледах как той излиза от клуба. Звукът от запалването на мотора му достигна до ушите ми няколко мига по-късно.
– Хайде – нежно ме подкани Трикси, старата дама на Алекс. Примигнах. – Да отидем горе и да си измиеш зъбите, а после, ще седнем и ще разсеем ума ти.
Погледнах я, а в очите ми се появиха сълзи. Толкова се страхувах за неговата безопасност. Човекът, когото преследваше, беше луд – шибан от разума си.
– Наистина ли ще се оправи? – Попитах я. Поех си треперещ дъх. – Трикси, не знам дали ще мога да издържа, ако нещо се случи с него.
Тя стисна раменете ми.
– Брет е умен и внимателен – увери ме тя. – Той ще се оправи. Довери му се, да? Той е правил много по-опасни неща от това сам. Той ще се справи напълно.
Боже, наистина се надявах на това; шибано се молех за това.
Моля те, върни се у дома при мен, Брет.
Назад към част 13 Напред към част 15
