Глава 15
БРЕТ
Останах с гръб към стената, като следях заобикалящата ме среда. Бях с маска на лицето и сенки на очите, за да съм сигурен, че няма да ме разпознаят. Всяка част от тялото ми беше покрита.
Но гадното в това, че правех всичко това през проклетия ден, беше, че с тази маска се потях като дявол. И всеки можеше да ме види и да разкрие прикритието ми – да го изпрати да бяга.
Щях да бъда адски ядосан, ако го загубех.
– Той все още е в стаята – каза Логан в слушалката ми. – Има цялата задна част на мотела за себе си. Никой не бива да те чува и никой не бива да те вижда.
Той беше хакнал охранителните камери тук, в хотела, и следеше нещата вместо мен. Отказа да ме остави да вляза на сляпо и аз оцених това. Логан понякога можеше да бъде задник – не ме разбирайте погрешно – но не оставяше брат си в безизходица.
Той беше човекът, на когото се обаждаше, когато нямаше към кого друг да се обърнеш.
Извадих пистолета от кобура си и приклекнах под прозореца, като бързо се преместих, за да притисна гърба си на стената до вратата му. Безшумно преброих до три в главата си, преди да изпратя ботуша си към вратата до ключалката и да я накарам да се отвори.
Той беше заспал на леглото, но се събуди от звука на ритника на вратата. Широко отворените му очи се насочиха към мен и той се пресегна да вземе пистолета си от нощното шкафче.
– На твое място не бих го направил – предупредих го аз, а пистолетът ми вече беше насочен към него. – Направи крачка към този пистолет и ти се кълна, че ще направя дупка в дланта ти – обещах. – И никога не пропускам шибаните си цели.
Логан изсвири в ухото ми.
Той остана неподвижен, а очите му не ме напускаха.
– Ставай – наредих, докато бутах вратата обратно. – Логан – заговорих в слушалката си – има ли камери в тази стая?
– Не – каза ми Логан. – Прави каквото искаш. Следя диспечерските служби за този район. Ще ти съобщя, ако някой се обади в полицията.
– На колене – наредих аз, когато Куинси – мъжът след моята жена – беше на крака.
– Няма да застана на шибаните си колене пред теб – изръмжа той.
– Не? – Попитах го. Прострелях коленете му. Той изкрещя от болка, падайки на колене. – Вярвам, че ще го направиш – отвърнах аз. Садистичният задник Логан ревеше от смях в ухото ми. – Така или иначе ще бъдеш на колене пред мен, шибаняк – предупредих го аз.
– Тази гадост няма нищо общо с теб – изръмжа ми той, а по лицето му се появиха сълзи от болка. Усмихнах му се, изпитвайки болно удоволствие от страданието му. – Това е между мен и Оливия.
Ритнах го в лицето и го пратих да се строполи на пода. Клекнах пред него и го погледнах. Протегнах ръка, хванах го за косата, издърпах главата му от пода и го погледнах в очите.
– Дръж името на моята жена далеч от устата си – изръмжах му. – И тази глупост има всичко общо с мен. В момента, в който ти реши да се ебаваш с нея, това нещо стана лично за мен. И смятам да те накарам да си платиш за всяка частица страдание, което тя е преживяла заради теб – заклех се аз.
Лицето му пребледня. Знаеше, че това е краят за него.
– Знаеш ли кой съм аз? – Попитах го.
Той кимна.
– Брет. Имаш отчетлив глас. Разбрах веднага – отвърна той, говорейки прекалено много – блуждаеше. Беше нервен – страхуваше се.
– Знаеш ли на какво съм способен? – Попитах го.
Той поклати глава. Засмях се.
– Скоро ще разбереш – обещах.
Продължих да го бия, докато той вече не дишаше и не можеше да бъде разпознат, като го гледам. Краката и ръцете му бяха сгънати под неудобен ъгъл и бях почти сигурен, че съм счупил множество други кости в тялото му.
– Имам екип за почистване, който те чака пред стаята – изведнъж заговори Логан в слушалката ми. – Доверявам им се – увери ме той, когато измърморих недоволно. – Остави ги да се справят с това, Брет. Върни се при Оливия и се махай оттам.
Излязох от стаята, като кимнах веднъж на тримата мъже извън стаята, преди да се върна на паркинга. Свалих маската си и я пъхнах в джоба си, нахлузих очилата обратно на лицето си, а устните ми се наклониха с усмивка.
Не бях човек, с когото да се ебаваш, а когато се опиташ да се ебаваш с моята жена, можех да бъда и самият шибан дявол. Вече отивах в ада; по пътя към него, по дяволите, щях да се наслаждавам.
***
Не казах нито дума на никого, когато стигнах до клуба. Качих се направо по стълбите към апартамента си. Оливия спеше на леглото, притиснала възглавницата ми към гърдите си. Гледката ѝ ме успокои достатъчно, за да мога да вляза в банята, да съблека дрехите си и да си измия ръцете.
Гледах се в огледалото, когато Оливия влезе в банята. Гледах я през огледалото, докато тя ме обгръщаше отзад, а ръцете ѝ се разстилаха по гърдите ми. С малка, почти нечута въздишка на облекчение, покрих едната ѝ ръка със своята. Тръпка разтърси тялото ми, когато тя притисна устни към лопатката ми, направи същото и с другата, преди устните ѝ да се притиснат към гръбнака ми.
– Оливия, ако не искаш да те чукам до стената, сериозно те съветвам да спреш – предупредих я, имайки предвид всяка дума. Пенисът ми стоеше нащрек, молейки се да бъде заровен дълбоко в нея.
– Тогава ме чукай, Брет.
Завъртях се и издърпах блузата ѝ над главата, а сутиенът ѝ бързо се появи. Майната му на предварителната игра. Можех да се занимавам с тези неща по-късно. Точно сега трябваше да я взема като обладан, защото така се чувствах.
След като се съблече, хванах задните части на бедрата ѝ и я повдигнах, като я притиснах с гръб към стената, а после атакувах устните ѝ, целувайки я гладно – обсебващо – докато слагах члена си във вагината ѝ и потъвах дълбоко в нея.
Тя изстена в целувката ни, а пръстите ѝ се заплетоха в косата ми. Щом усетих, че стените ѝ се приспособяват към мен, се вкопчих в нея силно и бързо отново и отново. Тя свърши за нула време, а стените ѝ се вкопчиха в члена ми. Сякаш щом започнеше, не можеше да спре, а аз я водех направо към оргазми като шибан професионалист.
– Брет – промърмори тя. – Обичам те – изригна тя, изненадвайки ме до смърт. – О, Боже!
Сърцето ми заби в гърдите при нейната прокламация и с ръмжене някак си успях да я взема още по-жестоко. Оплетох ръка в косата ѝ, придърпах устните ѝ към моите и засмуках долната ѝ устна толкова силно, че я разкървавих.
Изревах името ѝ, когато най-накрая свърших, пръстите ми се впиха в дупето ѝ, ръката ми се стегна в косата ѝ, докато зрението ми за миг побеля от силата на собствения ми оргазъм.
След това я хванах за брадичката, заставяйки я да погледне моите очи.
– Искаше ли да кажеш това? – Попитах я.
– Какво имаш предвид? – Попита тя задъхано, изглеждайки малко замаяна.
– Това, че ме обичаш – казах. – Ти, по дяволите, каза името ми и ми каза, че ме обичаш, Оливия.
Тя преглътна тежко и бавно кимна с глава.
– Добре – изръмжах аз. – Защото току-що убих един мъж с голи ръце заради теб – счупих множество кости в тялото му заради теб. – Очите ѝ се разшириха от шок. – Най-добре вярвай, че и аз те обичам, жено, защото не правя такива неща само за забавление.
С това я занесох до леглото. Със злобна усмивка, хвърлена към нея, легнах между краката ѝ и хванах китките ѝ, като притиснах и бедрата ѝ към леглото. После зарових лице между краката ѝ, за да мога този път да се погрижа подобаващо за жената.
Назад към част 14 Напред към част 16
