Глава 16
КОСТИ
Вдигнах поглед от питието, което си наливах, когато вратите на клуба се отвориха. Алехандро влезе в клуба, а трима от хората му го следваха. Кръвта ми се смрази при вида му. Преди време Грейв ме беше уведомил, че макар да имат работни отношения с Алехандро, той рядко се появява.
Надявах се, че тези думи са били верни и че никога няма да се сблъскам с човека от кошмарите си.
Алехандро повдигна вежди към мен.
– Чух слухове, че си станала старата дама на Грейв – коментира той, докато избутваше очилата си към върха на главата си, взирайки се в мен с онези студени, тъмни, изнервящи очи.
Направих жест около себе си.
– Ами как изглежда? – Ухилих се, знаейки, че е по-добре, но старите ми защитни механизми излязоха наяве.
Усмивка изкриви устните му.
– Винаги си била умна, Кости.
Отвърнах му с усмивка, но тя беше студена и далечна, точно както знаех, че са очите ми. Алехандро беше опасен човек и единствената причина, поради която бях жива, беше, че знаех, че той печели времето си.
Беше ми заповядано да го убия и не успях. Беше прекалено умен – беше наясно, че ударът предстои, и шибано чакаше.
– Това е моята специалност – отвърнах аз.
Грейв излезе от параклиса и за миг преди да заговори, очите му се движеха между мен и Алехандро.
– Алехандро, ние сме на масата. Така че, когато свършиш да вбесяваш старата ми дама, ще е хубаво да се присъединиш към нас.
Алехандро кимна веднъж на Грейв, преди да насочи вниманието си отново към мен.
– Не си мисли, че съм забравил, Марси – каза ми той. Стиснах челюстта си, кръвта ми се смрази още повече, карайки ме да се чувствам студена. Алехандро никога не използваше прякора ми – винаги използваше истинското ми име. Шибано го мразех. – Все още имаш дълг, който трябва да ми платиш.
С това той се запъти към параклиса. Стиснах челюстта си, когато един от хората му ми се усмихна.
– Върви и следвай шибания си собственик – изръмжах му, като мразех, че Алехандро продължава да държи този дълг над шибаната ми глава.
Той сведе очи към мен.
– Внимавай с кого говориш – предупреди той, а латиноамериканският му акцент беше силен, докато говореше.
– Не ме е страх от теб – изръмжах аз.
– Спокойно, Кости – каза Катюшка, докато се приближаваше до мен. – Алехандро не играе мило – тихо ме предупреди тя, когато мъжът се обърна от мен, за да последва Алехандро в параклиса. – Този клуб му е задължен.
Подиграх се.
– Сякаш и без това нямах достатъчно шибани проблеми с него – изръмжах аз.
– Какъв е проблемът ти с него? – Направо ме попита Катюшка, като обърна ледено сините си очи, за да ме погледне.
– Беше ми наредено да направя убийството на Алехандро, когато бях на деветнайсет години – информирах Катюшка. – Не бях достатъчно обучена – не бях достатъчно шибана – и се провалих. Жалко, ако мога да добавя, защото Алехандро получи съобщение и ме чакаше. Почти ме уби, но пощади живота ми. Когато оздравях достатъчно, ме пусна с обещанието, че един ден ще ме намери и ще ме принуди да изпълня дълга си към него.
Многобройните белези по тялото ми бяха от него. Но никога не бях казвала на никого. Затворих дълбоко в себе си спомените за онази ужасна нощ.
– Грейв знае ли? – Попита тя.
Поклатих глава, докато гледах към вратата на параклиса.
– Алехандро обаче има голяма уста, така че съм сигурна, че няма да мине много време и Грейв ще разбере. Той обича да има власт.
– Просто изчакай да видиш – каза ми Катюшка. – Ела да ми помогнеш в кухнята, преди да изпиеш бара докрай – нареди тя, като ме спря да налея още един шот.
Аз се намръщих на гърба ѝ.
***
Грейв влезе в кухнята, спря точно на вратата, а тъмните му, изнервящи очи се фокусираха върху мен. Преглътнах трудно.
– Трябва да поговорим – каза той грубо.
Той знаеше.
Оставих дървената лъжица, която държах, и тръгнах към него. Той постави ръка на гърба ми и ме изведе навън, на задната веранда на клуба. Щом вратата се затвори зад нас, той свали ръката си от гърба ми и кръстоса мускулестите си ръце на гърдите, а тъмните му очи ме гледаха.
– Колко дълго планираше да пазиш в тайна от мен дълга си към Алехандро? – Попита ме Грейв. Останах безмълвна. – Когато обяви в параклиса, че скоро ще те използва, за да изплатиш дълга си, едва не си изгубих ума – изръмжа той.
Преглътнах трудно.
– Не съм виждала Алехандро от почти пет години, Грейв – казах му честно. – През по-голямата част от времето дори не бях сигурна дали някога ще ме накара да изплатя дълга си към него.
Той изпусна тежък дъх.
– Обясни ми защо изобщо му дължиш това?
– Той пощади живота ми – казах му тихо. Грейв сведе очи към мен. Въздъхнах. – Когато бях на деветнайсет години, ми беше наредено да извърша убийството на Алехандро. Нямах почти никаква подготовка и опит, за да се справя с Алехандро, но бях млада, глупава и безразсъдна. Алехандро ме чакаше и почти ме преби до смърт. В последния момент ми пощади живота.
Очите на Грейв блеснаха опасно.
– Оттам идват някои от белезите ти? – Попита Грейв. Мълчаливо кимнах. – Имам половината от шибаната наглост да го убия – изръмжа Грейв.
Притиснах ръцете си към корема му. Той изпусна тежък дъх, преди да подхване лицето ми с ръце и да притисне целувка към устните ми.
– Трябва да ти кажа нещо – каза ми той, докато продължаваше да притиска лицето ми в ръцете си.
В червата ми се настани лошо чувство.
– Грейв, какво си направил? – Прошепнах.
Той прокара палците си по бузите ми.
– Уговорих Алехандро да ми позволи да платя дълга ти – каза ми тихо.
В очите ми се появиха сълзи.
– Грейв, не – изтръпнах. – Това не е… ти не знаеш какво ще те накара да направиш, на каква опасност може да те хвърли! – Изкрещях, а една сълза се стичаше по бузата ми. Отблъснах ръцете му от лицето си. – Да спасяваш живота ми – това би било свързано с огромна, опасна работа, Грейв!
Той сви рамене.
– Ако това означава, че ще бъдеш свободна, Кости, тогава това е малка цена, която трябва да платя.
– Ами ако те убие? – Попитах, червата ми се свиха, сърцето ми се разряза. – Ема се нуждае от теб, Грейв. По дяволите, имам нужда от теб тук, с нас.
Сълзи се плъзнаха по бузите ми. Не бях глупава. Знаех, че има голяма вероятност мъжът пред мен да не се върне у дома при мен – при малкото ни момиченце.
– Трябва да съм готов да тръгна след малко – каза ми той тихо, без да помръдва. Изплаках. – Не знам колко време ще отнеме това, но имам нужда да се увериш, че Ема е обгрижвана и че я обичам. Винаги ще се връщам у дома при теб – жив и дишащ.
Обгърнах го плътно с ръце, като зарових лице в гърдите му.
– Обичам те – промълвих аз. – И те мразя за това.
Той зарови устни в косата ми, докато тежко въздишаше.
– Аз също те обичам, бейби. Не искам Ема да ме види как тръгвам, затова тръгвам оттук. – Допря устните си до моите. – Увери се, че се грижиш за себе си, бейби. Имам го предвид. Ще се върна у дома при теб. Просто имай вяра. Никога няма да оставя нито теб, нито малкото ни момиченце сами до края на живота ви. Обещавам.
– Грейв, просто ме остави да се погрижа за това – помолих го аз. – Не е нужно да го правиш.
Той въздъхна.
– Кости, вече е твърде късно. Трябва да го направя.
Устоях на желанието да се разплача. Вместо това хванах лицето му в ръцете си и се надигнах на пръсти, за да го целуна. Той обгърна ръцете си плътно около мен, докато ме целуваше в отговор, а устните му агресивно работеха с моите.
– Обичам те – каза ми тихо.
Захлипах ниско в гърлото си.
– Аз също те обичам – прошепнах, но гласът ми се пречупи.
Той притисна целувка към челото ми, преди да се отдръпне от мен и да слезе от верандата.
Щом изчезна от погледа ми, се разплаках, а гърдите ми се свиха болезнено.
Алехандро беше опасен и жесток и не се знаеше каква работа щеше да накара Грейв да свърши. Изборът на Алехандро да пощади живота ми не беше лесен дълг, който трябваше да бъде изплатен.
– Боже, ако си истински, моля те, моля те, върни ми го жив и здрав – помолих се аз.
Защото в този момент беше или да се моля, или да крещя, по дяволите.
Назад към част 15 Напред към част 17
