Глава 17
КОСТИ
Катюшка и Трикси седяха от двете ми страни в параклиса, докато плачех.
– Не се съгласих на това. – Изплаках. – Подписах се за това, че той ще ходи на бягания с клуба, който го подкрепя – а не за това, че ще се прави на шибан герой.
– Грейв е умен – опита се да ме успокои Трикси. Искаше ми се да ѝ изкрещя, че да си умен не означава нищо. Можеше да е толкова умен, колкото си иска, но ако врагът е по-умен, нямаше никакъв шибан шанс. – Той ще се върне у дома при теб и Ема.
– Но в какво състояние, Трикси? – Попитах я. – Изобщо не се доверявам на Алехандро. Грейв не е с мъже, които познава, с мъже, на които може да се довери.
– Джоуи ще бъде с него – каза тихо Катюшка. Подиграх се. – Той ще бъде добре. Джоуи няма да позволи нищо да му се случи.
Поклатих глава.
– Мразя, че той направи това – признах, докато прокарвах ръце по бузите си. Изправих се от пода, твърде развълнувана, за да седя повече. – Трябва да си измия лицето. Имам малко момиченце, което ще побеснее, когато баща му не се прибере скоро, и трябва да съм подготвена за това.
Излязох от стаята без повече думи, като ги оставих в параклиса, и се отправих към банята на долния етаж, за да се измия и да охладя лицето си. Ема щеше да има нужда от някого, който да ѝ бъде опора.
Проклетият Грейв и неговият шибан героичен задник.
– Мамо? – Попита Ема, когато се вмъкна в банята. Издухнах меко дъх, призовавайки силата, която не усещах, че имам, преди да я погледна. – Татко тръгна, нали?
Преглътнах трудно, но кимнах с глава към нея.
– Трябваше да отиде да се погрижи за нещо – казах ѝ тихо.
– Не ми каза довиждане – каза тя тихо, а в очите ѝ блестеше объркване. – Той винаги ми казва довиждане.
Коленичих пред нея. Тя беше толкова умна и да я излъжа нямаше да се получи. Никога не се получаваше. Тя беше толкова добра в това да прозре и мен, и Грейв.
– Татко трябваше да отиде да направи нещо, което ще изисква известно време – казах ѝ аз. – Той ще отсъства. Не знае кога ще се върне.
Ема се хвърли в прегръдките ми.
– Мамо, татко няма да се оправи, нали?
Едва устоях на желанието да хленча, докато я държах по-силно в ръцете си.
– Татко ти ми обеща, че ще се върне и при двете ни – казах ѝ, докато заравях лицето си в косата ѝ. Бях се вкопчила в тези думи с всяка частица от същността си. – Татко някога нарушавал ли е обещание?
– Не – каза Ема тихо, докато подсмърчаше.
– Тогава няма да наруши и това – казах ѝ тихо.
Само се надявах и се молех да не я лъжа.
***
Държах Ема в скута си в люлеещия се стол вкъщи. Тя не искаше да спи в леглото си, вместо това искаше да е сгушена близо до мен.
Това беше осмата поредна нощ, в която спях с нея в този люлеещ се стол.
Осем нощи и все още нямаше обаждане от Грейв. Никаква вест от Алехандро как е.
Дори Грим губеше търпение към цялата ситуация.
Изненадващо, никой от мъжете в клуба не ми се разсърди, въпреки че причината за изчезването на Грейв беше в мен. Вместо това всички те направиха каквото можаха, за да ми помогнат, макар че Ема се беше отдръпнала от всички, освен от мен.
Дръпнах глава нагоре, когато входната врата се отвори. Издърпах пистолета от масата до мен и го насочих към натрапника, докато влизаше вътре.
Скорпионът вдигна ръка към мен, като тихо нареди на Джесика да изчака.
– Това съм само аз – каза той тихо. Поставих пистолета на масата. Джесика влезе зад него, докато люлееше Дестин в ръцете си. Скорпионът се премести във всекидневната, където аз тихо люлеех Ема.
– Господи, Кости. Кога за последен път си спала повече от няколко часа? – Попита той, като се приближи до мен и прокара очи по лицето ми. – Изглеждаш гадно. Грейв щеше да изпадне в пристъп, ако те видеше в този вид.
Повдигнах рамене.
– Тя продължава да сънува кошмари – казах му тихо. – Ако спра да я люлея за дълго, тя се събужда с писъци.
– Имаш нужда от почивка – каза ми той. – Шибаният клуб не помага ли? – Гневно попита той.
Въздъхнах.
– Скорпион, те правят най-доброто, което могат – отвърнах му. – Не е тяхна вина, че Ема не ги допуска до себе си.
Скорпионът въздъхна.
– Аз я имам. Трябва да си починеш малко – каза ми той.
Той се наведе и се опита да вземе Ема от мен. Тя се дръпна и се събуди, а ръцете ѝ се стегнаха върху блузата ми.
– Не! – Извика.
Скорпион успокои ръцете си върху косата ѝ.
– Скъпа, това съм аз – чичо Скорпион – каза тихо Скорпиона, опитвайки се да я успокои.
Ема поклати глава.
– Искам мама – каза тя, а ръцете ѝ се стегнаха още повече в блузата ми.
– Всичко е наред, мило сърце – казах тихо, докато натисках целувка на върха на главата ѝ. – Заспивай отново.
Скорпионът въздъхна.
– Ебаси, Грейв е такъв тъпак – закле се той.
Започнах отново бавно да се люлея, изтощението се стовари върху раменете ми, но бях обучена да не се поддавам на умората. Знаех, че обучението ми никога няма да ме напусне, независимо колко време ще прекарам далеч от предишния си живот.
– Чухте ли нещо? – Отчаяно го попитах.
Скорпион поклати глава.
– Джоуи държи ухо настрана, но Алехандро е потаен. – Стиснах зъби. Грейв дори не разполагаше с друг клуб, който да го подкрепя. Джоуи щеше да е по-добре от нищо. – Той каза, че дори не е виждал Грейв наоколо.
В очите ми се появиха сълзи, но не им позволих да паднат, въпреки че имах чувството, че гърдите ми се разкъсват.
– Липсва ми – измърморих аз.
– Скъпа, знаем, че ти липсва – каза тихо Джесика, като се премести да седне на дивана до мен. – Дори не мога да си представя как се чувстваш в момента. – Тя погледна към Скорпиона. Нещо мина между тях, но на мен ми беше все едно.
Раменете ми се разтрепериха, докато сълзите се плъзгаха по бузите ми.
– Искам той да се върне у дома – прошепнах, а гласът ми се пречупи. – Едва се държа на краката си. Мразя да не знам какво се случва с него в момента. Мразя да не знам дали той е добре.
Скорпионът внимателно взе Ема от мен, като този път го направи, тъй като тя беше толкова дълбоко заспала.
– Отиди и поеми за малко. Изпусни го. Знам, че се държиш заради нея, но накрая ще се пречупиш и тя не трябва да го вижда.
Станах от стола, а Скорпиона бързо зае мястото ми, за да може да продължи да люлее Ема. Втурнах се нагоре по стълбите към стаята, която деляхме с Грейв, а по бузите ми се плъзгаха горещи сълзи. Болеше ме толкова много.
Предпочитам да бъда измъчвана, отколкото да се справям с тази болка и със страха от шибаното неизвестно.
Бързо пуснах душа, преди да смъкна дрехите си. Щом влязох под душа, се сринах. Седнах по задник на дъното на ваната, като се разплаках от болката и мъката си.
Мисля, че седях там с часове – толкова дълго, че слънцето грееше през прозореца на банята, а водата беше ледено студена, когато най-накрая спрях да плача, най-накрая спрях да го моля да се върне у дома.
– Бейби, ебаси – Христе, момиченце.
Погледнах нагоре през замъглените, подути очи и видях Грейв да бърза към душа. Той бързо спря водата и посегна да издърпа студеното ми, треперещо тяло навън. Леко се спънах, тялото ми трепереше толкова силно, че не можех да се задържа. Можех само да го гледам, без да мога да повярвам на очите си.
– Г-грейв? – Заекнах.
Той грабна една кърпа и бързо я уви около мен.
– Ебаси, замръзнала си – прокле той, като бързо пусна елека си на пода и дръпна блузата си през главата. Той ме придърпа обратно към мастиленото си мускулесто тяло, леко помръдвайки от студената ми кожа, докато обвиваше здравите си ръце около мен, притискайки ме към себе си.
Захлипах, докато по бузите ми се стичаха още сълзи.
– Ти си у дома – изкрещях, гласът ми беше дрезгав. – Ти, по дяволите, наистина си тук – изхлипах аз. Мислех, че нямам повече сълзи за плачене, но се оказа, че имам.
Ръцете му се свиха около мен.
– Аз съм тук, бейби. Никога повече няма да си тръгна.
Надигнах се и притиснах устни към неговите, исках да ме докосне, да ме чука, както винаги правеше. Толкова силно се нуждаех от това с него.
Той изръмжа тихо, като издърпа кърпата от мен, след което бързо ме вдигна на плота в банята, като шумно изтърси всичко на пода. Бърках с колана на дънките му, докато той хвана косата ми с шепа и ме целуна силно и агресивно.
След няколко мига, в които измъкнах члена му от боксерките, Грейв беше заровен дълбоко в мен. Вкопчих се в него, докато прокарвах устни по гърдите и раменете му. Той хвана брадичката ми, а очите му се впиха в моите.
– Никога повече – закле се той. – Никога повече няма да те оставя, бейби.
Обгърнах го здраво с ръце. Той забави движенията си, устните му се движеха по кожата ми, докато започна да прави сладка любов с мен.
Назад към част 16 Напред към част 18
