Глава 18
ГРЕЙВ
Когато най-накрая приключих с банята, Кости беше отпаднала в леглото. Можех да кажа, че е изтощена като дявол, и знаех, че това е моя вина, но част от споразумението ми с Алехандро беше, че не мога да се свързвам с никого. Никакъв телефон, нищо. Бях напълно изключена от мрежата.
И направих някои кървави неща.
По негова заповед унищожих цял клуб с една ръка и никой от тях не го видя. Бяха го пресрещнали погрешно при изпълнението на една заповед.
Не можеш да пресечеш Алехандро и да останеш жив, за да разкажеш историята. Не и ако не можеше да получи нещо от теб – като Кости.
Името ми имаше причина. Пращах шибаняците в гробовете им. И Алехандро използваше това в своя полза.
Нахлузих чифт сиви панталони и чифт чорапи, преди да затичам леко по стълбите. Скорпионът ми се усмихна от позицията си в стола, където държеше Ема.
– Звучи като забавление – коментира той.
Извъртях очи.
– Благодаря, че ги провери. – Не бях предполагал, че Кости ще се превърне в такава бъркотия. Тя винаги е била толкова силна.
Скорпионът въздъхна.
– Трябваше да дойда по-рано – призна той. – Кости на практика се самоубиваше. – Стиснах зъби. – Нямаше да дойда днес, но Грим ми се обади. Той не знаеше какво друго да направи. Така че дойдох малко по-рано.
Коленичих до стола и нежно протегнах ръка, за да прокарам ръка по дългата, тъмна коса на Ема.
– Ема, скъпа, ще се събудиш ли заради мен? – Попитах меко.
Тя бавно отвори очи и обърна глава с лице към мен. Очите ѝ просветнаха.
– Татко! – Изкрещя тя. Буквално скочи от скута на Скорпион в ръцете ми.
Прегърнах я силно, като зарових лицето си в косата ѝ.
– Здравей, мила – прошепнах хрипливо, опитвайки се да не плача. Ебаси, толкова хубаво беше да се върна у дома.
– Мама каза, че си обещал да се върнеш у дома. Тя ми каза, че няма да си тръгнеш завинаги.
Целунах я по главата.
– Мама е умна – напомних ѝ.
– Моля те, не заминавай отново за толкова дълго, татко – каза тя тихо, докато ме прегръщаше толкова силно, колкото можеше.
– Няма да го направя – обещах аз. И възнамерявах винаги да спазвам това обещание.
***
Ема спеше на дивана, а на заден план вървеше филмче на „Дисни“. Аз подредих къщата. Знаех, че Кости не е имала много време, не и когато се е опитвала да утеши Ема и да се държи на крака едновременно.
Кости се запъти надолу, сънливите ѝ очи бавно обикаляха из всекидневната, преди да се приземят върху мен. Веднага се приближих до нея и я придърпах в прегръдките си, като я целунах нежно.
– Здравей, бейби – въздъхнах аз.
Тя обви ръце около врата ми и ме целуна дълбоко, като от устните ѝ се изплъзна тих стон, докато аз плъзгах ръце под тениската, която носеше, а ръцете ми се плъзгаха по дупето ѝ.
– Шибано ми липсваше – прошепна тя.
– Боже, бейби, ти също ми липсваше. – Вдигнах я и тя обви краката си около бедрата ми, докато я носех към кухнята, за да ѝ приготвя нещо за ядене. Но щом я настаних на плота, тя не ме пусна. Прокарах ръцете си по меките ѝ бедра, наслаждавайки се на тръпката, която се разнесе по тялото ѝ. Тя прокара ръце по бицепсите ми, а от устните ѝ се откъсна тиха въздишка.
Ебаси, тя беше перфектна.
– Какво правише? – Попита ме тихо тя. – Защо не можа да се обадиш, да се свържеш с някого?
Докоснах устните си до нейните с надеждата да успокоя тревогата ѝ.
– Алехандро ме накара да живея извън мрежата. Без телефон, без никаква комуникация. Алехандро направо ми каза, че ако умра, ще разбере от уста на уста. – Кости си пое рязко дъх, а очите ѝ се разшириха от ужас.
– Аз унищожих цял клуб – казах ѝ. – И то не просто устав, бейби. Цял клуб. Уставът на майката пресече пътя на Алехандро.
– О, Боже мой, Грейв – въздъхна тя, докато леко галеше лицето ми, а сините ѝ очи пробягваха по чертите ми. – Бях се притеснила до болка за теб. Винаги съм успявала да заключа всичко, което съм чувствала в себе си, в една малка кутия. – Стиснах ръцете си върху бедрата ѝ, мразейки преследвания, опустошителен поглед в очите ѝ. – След като се установих с теб, никога повече не исках да заключвам всички тези неща. Исках да почувствам всичко с теб. – Преглътна трудно. – Но след два дни, в които не те чух, всичко, което исках, беше да заключа всичко обратно, да не ми пука. Да се чувствам празна щеше да е блаженство.
– О, бейби – прошепнах, докато обгръщах ръцете ѝ плътно и поставях устните си върху слепоочието ѝ. – Никога повече, бейби. Никога повече няма да те оставя така, освен ако не става въпрос за клубни дела.
– Не знаех дали да те мразя, или да продължа да те обичам – прошепна тя, а гласът ѝ се пропука.
– Можеше да направиш и двете.
Тя се засмя тихо, но това звучеше измъчено.
– Почти съм сигурна, че в един момент го направих – каза ми тихо тя.
Хванах ръката ѝ и плъзнах ръката си в джоба на панталона си, изваждайки диамантения пръстен, който държах през последните няколко месеца. Тя си пое рязко дъх, когато го нахлузих на пръста ѝ.
– Кости, това е моето обещание към теб, че никога повече няма да те изоставя. Никога повече няма да те нараня. Това е моето обещание към теб, че никога няма да те накарам да изпитваш такъв страх, какъвто изпитваше през последните осем дни.
– Искаш да се омъжа за теб ли? – Попита ме тя тихо.
Кимнах.
– Омъжи се за мен, Кости. Позволи ми да те направя изцяло моя.
Очите ѝ се наляха със сълзи.
– Аз винаги ще бъда твоя, Грейв. Никога няма да има никой друг за мен. Така че, да, ще се омъжа за теб – каза ми тя тихо, а сините ѝ очи бяха пълни с любов и обожание към мен.
Целунах я дълбоко.
И ето как Ема ни намери.
***
– Господин Самюълс, ще позволим на Ема отново да се върне в редовните класове…
Бях се върнал в проклетото училище за поредната среща, но с Кости бяхме стигнали до решение заедно.
Ема щеше да бъде изведена за неопределено време и аз щях да я запиша в частното училище в града, където от самото начало ме бяха уверили, че Франки ще бъде с нея през всяка секунда от деня и Ема никога няма да бъде третирана по различен начин. Всъщност те бяха изумени от високите ѝ оценки.
– Не – изрекох, докато се облягах назад в неудобния кожен стол, в който седях. Кости се усмихна към мен, а ръката ѝ намери моята под масата.
– Все още те съдят – каза им Кости. Устоях на желанието да се разсмея, когато лицата на всички пребледняха. – Но Тристан и аз решихме, че ще преместим Ема в частното училище тук, в града. След като Тристан вече е имал проблем с това училище преди, не би трябвало да се превръща в проблем отново. Така че, при това положение смятам, че тази среща приключи – каза Кости, като се изправи.
Усмихнах се към нея.
– Напориста, бейби.
Тя ми се усмихна през рамо, докато се измъкваше от стаята.
– Знаеш го, бейби.
Тя ми намигна и аз бързо я последвах.
Но от друга страна, бих последвал тази красива жена навсякъде.
Назад към част 17 Напред към новела 12,5
