Глава 15
ГРИМ
– Как е тя? – Попитах Грейв, когато влязох в апартамента му в клуба. Той седеше на леглото до малкото момиченце. Тя спеше, беше се изкъпала и се беше преоблякла в чисти дрехи. Беше хубаво момиче въпреки синините и зарастващите рани, които покриваха лицето ѝ.
– Няколко пъти се е събуждала. – Информира ме Грейв. – Не се страхува от мен, изненадващо – каза, че се казва Ема.
– Какъв е планът ти? – Попитах го.
Той вдигна поглед към мен.
– Искам да я осиновя. Просто ми трябва подкрепата на клуба за това. – Информира ме той. Вдиша бързо въздух, сякаш следващите му думи щяха да го убият. – Ако трябва, ще предам нашивката си…
– Чакай, братко – казах аз, като вдигнах ръка, за да спра малката му мини-реч. – Какво, по дяволите, те кара да мислиш, че ще трябва да се откажеш от нашивката си? – Попитах.
– Защото тя е дъщеря на Дими. – Повдигна рамене.
Подиграх се.
– Добре, а ние със Скраб сме с Катюшка, а тя беше жена на Алексей. И ние сме бащи на Йън, който, забележи, е от плът и кръв на Алексей. Мисли, преди да говориш, Грейв. – Извиках. – Никой няма да те принуди да се откажеш от шибаната си нашивка, особено когато се опитваш да направиш най-доброто за това малко момиченце. Тя се нуждае от семейство – от хора, на които им пука за нея. Този клуб ще може да ѝ даде това – ебаси, братко, ти можеш да ѝ го дадеш.
Той въздъхна с облекчение.
– Съжалявам, През. Увлякох се. Просто не мога да си представя Ема да живее с някой друг.
Кимнах в знак на разбиране. Познавах това чувство твърде добре заради Йън.
– Ще трябва да се свържа с Алехандро – да видя дали може да дръпне някои конци, за да получим смъртен акт на майката на Ема, както и на Дими. Това ще улесни процеса на осиновяване. Алехандро също така ще се погрижи семейството ѝ да не излезе наяве, ако има такова.
Грейв повдигна вежди към мен.
– Не си ли достатъчно навътре с Алехандро и без това? – Попита ме Грейв.
Повдигнах рамене.
– Ние вече сме навътре, Грейв. Не можем да отидем много по-надълбоко. Освен това виждам как Джоуи се възползва от това. Алехандро е добър съюзник, който трябва да имаме.
Грейв кимна в знак на съгласие.
– Благодарен съм за всичко това, братко.
Кимнах веднъж и аз.
– Ти си семейство, Грейв. – Напомних му. – Правим каквото можем за семейството.
Той кимна веднъж, а погледът му се спря на Ема, която бавно отвори очи. Те се спряха първо на Грейв. Той ѝ се усмихна леко, окуражително, преди тя да обърне очи към мен.
– Здравей. – Срамежливо прошепна.
Усмихнах ѝ се.
– Здравей, скъпа. Как се чувстваш? – Попитах я.
Тя сви рамене, но след това изохка от болка.
– Сънлива. – Каза ми тя.
– Все още се лекуваш. – Нежно ѝ каза Грейв. – Ще се чувстваш сънлива, докато не се оправиш.
Тя му кимна. Бях малко шокиран от това колко дяволски интелигентна изглеждаше тя.
– Хей, почакай малко – казах аз. Излязох от стаята и се затичах надолу по стълбите. Трикси седеше на масата и съставяше бюджет за храна и други неща от първа необходимост за клуба. – Хей, скъпа, къде държим онзи стар таблет, на който обикновено позволяваме на децата да играят? – Попитах я.
Тя стана от стола си и отиде в кухнята.
– Трябваше да го скрия. – Каза ми тя. – Всички деца се караха за него онзи ден, а от всички тези спорове ме болеше главата. – Свали го и ми го подаде. – Как е малката?
– Ема? – Попитах я. Тя сви рамене към мен. – Момичето, което Грейв доведе? – Уточних. Тя кимна. – Името ѝ е Ема – информирах я, докато включвах таблета. – Тя се справя добре. Казва, че ѝ се спи. Знам, че се притеснява да поиска да направи нещо друго освен абсолютно необходимото. Само Бог знае колко дълго е била в капан.
– Даваш ѝ таблета? – Попита Трикси, кимайки с глава към таблета в ръцете ми.
Кимнах.
– Да, тя има нужда от нещо, което да прави. Грейв може да ѝ помогне, ако не знае как да го използва.
Трикси ми се усмихна.
– Радвам се, че Катюшка те прави щастлив, Грим. Толкова много си се променил с нея.
Усмихнах се при мисълта за моята жена у дома, увита в прегръдките на съпруга си, която ме чака да се върна при нея.
– Тя е доста шибано невероятна – признах аз. Усмивката на Трикси се разшири. Наведох се и притиснах целувка в горната част на главата ѝ. – Увери се, че се грижиш за себе си, Трикси – казах ѝ, докато се изнасях от кухнята и се връщах по стълбите.
Когато отново влязох в апартамента на Грейв, той нежно разресваше косата на Ема, като премахваше заплитанията ѝ. Тя седеше тихо, макар че можех да кажа, че я боли, но знаех, че Грейв е възможно най-нежен и използва спрей за разплитане.
Седнах на леглото пред тях.
– Знаеш ли какво е това? – Попитах я, докато ѝ показвах таблета. Тя поклати глава в отговор. – Нарича се таблета. На него можеш да играеш игри.
– Мога ли да чета книги? – Попита тя.
Усмихнах ѝ се.
– Да. Има едно страхотно приложение – тук. – Показах ѝ, като посочих приложението на екрана. – В него има книги, които можеш да четеш. Племенницата ми Александра обича да чете. Може би двете ще можете да четете книги заедно, когато се почувстваш по-добре.
Тя кимна.
– Мога ли? – Попита, като погледна таблета, изглеждайки несигурна дали може да продължи и да започне да го използва.
– Разбира се – казах ѝ, докато ѝ подавах таблета. Тя бавно го взе от ръцете ми и когато не ѝ се скарах, малката ѝ, предпазлива усмивка се разшири, а тя натисна приложението на екрана и избра книга.
– Кой те научи да четеш? – Попита я Грейв, докато разресваше поредния кичур от косата ѝ.
– Един от пазачите на татко. – Каза му тя, без да откъсва очи от таблета. – Името му беше Миша. Беше много мил, но когато татко разбра, че е мил с мен, го уби. След това бях затворена в онази стая.
Във вените ми пулсираше гняв, но аз го затворих, без да искам да плаша момичето. Грейв стисна челюстта си, но продължи да разресва косата ѝ, без да разкрива пред нея нищо от гнева си.
– Ти си много умно и интелигентно момиче – каза ѝ Грейв.
На устните ѝ се появи срамежлива усмивка.
– Благодаря ти. – Прошепна тя.
Изправих се от леглото и кимнах веднъж на Грейв.
– Ще говоря с Трикси – казах му.
– Александра? – Попита Грейв, което беше неговият начин да ме попита дали ще говоря с Трикси за това, че Александра ще прекара известно време с Ема. Това можеше да се отрази добре на двете момичета, в зависимост от това как ще се държи Ема сред други хора. Имах чувството, че ѝ предстои много дълъг път на възстановяване.
Кимнах му веднъж, преди да се наведа и да целуна Ема по върха на главата ѝ.
– Ще се върна по-късно, добре?
Тя кимна.
– Довиждане, Грим.
Усмихнах ѝ се.
– Довиждане, скъпа.
Излязох от стаята и се върнах по стълбите. Алекс шепнеше нещо на Трикси, от което тя се изчервяваше до върховете на тъмната си коса.
– Извинете, че прекъсвам любовния празник, хора – казах, докато се качвах нагоре. Алекс се намръщи, като ме погледна с неприязън. Аз се ухилих. – Трябва да ви кажа нещо.
– Чичо Грим! – Изкрещя Александра, като се втурна зад ъгъла и се блъсна в мен, обгръщайки ме с ръце. Засмях се, докато я вдигах и я държах на хълбока си. – Можеш ли да играеш на играта? – Попита тя, като държеше контролера в ръката си.
Поклатих глава към нея.
– Не точно сега, скъпа. Трябва да поговоря с майка ти и баща ти, а след това трябва да отида да проверя леля Кат. – Казах ѝ, докато прокарвах ръка по тъмната ѝ коса. – Но по-късно, обещавам.
Тя кимна, приемайки обещанието ми за по-късно. Поставих я обратно на краката ѝ и тя тръгна обратно към залата за игри. Погледнах назад към Трикси и Алекс.
– Ема обича да чете – казах им. – Чудех се дали не бихте позволили на Александра да се качи горе и да прекара известно време с нея. Ема би имала нужда от приятел.
Алекс кимна и погледна надолу към Трикси.
– Аз съм съгласен, ако ти си съгласна, бейби.
Тя се усмихна нагоре към мен.
– Това е добре. Ще говоря с Грейв и ще разбера кога мога да я заведа там.
– Благодаря, скъпа – казах ѝ. Целунах я в горната част на главата. – Прибирам се вкъщи за няколко часа. Обади ми се, ако имате нужда от нещо.
– Ще се обадя – каза ми Алекс, докато се запътвах към изхода на клуба, изваждайки ключовете за мотора от джоба си.
Беше време да се прибера у дома и да се гушна с жена си, и да се надяваме, че няма да се случат никакви глупости, докато не бъда готов да се изправя отново пред света.
Назад към част 14 Напред към част 16
