Глава 6
КАТЮШКА
Събудих се, когато Грим бързо седна, а ръката му се стегна около мен до такава степен, че чак ме заболя. Очите ми се отвориха и го видях да насочва пистолета си към Алехандро. Сърцето ми заби силно и бързо в гръдната ми кост, а очите ми се разшириха от шок. Какво, по дяволите, се беше случило?
– Не се промъквай към мен така – изръмжа Грим. – Едва не те застрелях, тъпако.
Грим отпусна хватката си върху мен, докато прибираше пистолета си в кобура в коженото си облекло. Без да каже нито дума на Алехандро, Грим допря устни до челото ми.
– Почти съм сигурен, че Трикси вече работи по събирането на вечерята. Можеш ли да се увериш, че стаите са почистени, а ако не са, да накараш жените да помогнат? – Попита ме тихо, а тъмните му очи пробягаха по лицето ми.
Кимнах му. Той се наведе и ме целуна нежно, преди да се изправи, като без усилие ми помогна да се изправя с него. Отдалечих се от него, насочвайки се към клуба, докато Грим остана отвън, за да говори с Алехандро. Изпищях от шок, когато се озовах лице в лице със Скраб веднага щом влязох вътре. Съпругът ми ме дари с нежна усмивка, като протегна ръка и нежно прибра русата ми коса зад ухото ми.
– Иди да вземеш някакво лекарство против настинка. – Инструктира ме той. – Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че винаги се разболяваш, ако прекараш твърде дълго време навън, когато е студено. – Напомни ми той.
Извъртях очи.
– Скраб, ще се оправя – казах му.
Той допря устните си до моите.
– Лекарство против настинка. – Нареди той. Извъртях очи и изпъшках от притеснение. Той знаеше колко много мразя да приемам лекарства.
Той ме заобиколи и се насочи към параклиса, докато Грим и Алехандро влязоха вътре. Трикси се втурна от кухнята, а когато погледът ѝ попадна върху мен, в чертите ѝ се появи облекчение.
– О, слава Богу. – Въздъхна тя. Усмихнах ѝ се леко. – Имам нужда от помощта ти. – Каза тя. – Лекс и Хъни имат децата. Другите жени подготвят стаите. Наистина имам нужда от помощта ти в кухнята. – Каза ми. – В момента съм над главата си.
Свалих якето си и го метнах на един от бар столовете, докато се придвижвах към кухнята. Заедно с Трикси влязохме в лек ритъм и бързо приготвихме достатъчно храна не само за всеки член на „Дивите врани“ и техните семейства, но и за Алехандро и Джоуи и техните екипажи.
– Мирише добре, бейби. – Измърмори Скраб, когато изведнъж се втренчи във врата ми отзад, а ръцете му се отстрани на бедрата ми. Усмихнах се. Този мъж беше толкова привързан, а аз го обичам.
Бутнах бедрото му.
– Излез от кухнята – наредих аз. – Знаеш правилата. – Мъжете обичаха да се промъкват в кухнята и да подмятат храна, когато си мислеха, че не гледаме, и съпругът ми не правеше изключение от това.
Той извъртя очи и целуна челюстта ми, преди да се измъкне от кухнята. Трикси ми се усмихна.
– Толкова съм щастлива, че си дала шанс на Грим. – Каза ми честно тя, като ме шокира. Никога досега не беше говорила за връзката ми с Грим. Знаех, че тя и Грим имат различна динамика – такава, която аз уважавах.
Честно казано, не я харесвах много, защото Грим толкова много се беше втренчил в нея. Не го разбирах.
Не и докато един ден с Грим не влязохме в клуба и не открихме Трикси да получава пристъп на тревожност. Сторм плачеше, опитвайки се да разбере защо майка ѝ се държи странно, а Трикси хлипаше и се гърчеше на пода.
Грим моментално беше изпратил Сторм да търси Алекс, а той беше взел Трикси на ръце, носеше я нагоре по стълбите и ми нареди да ѝ донеса чаша вода и шишенцето с лекарства в кухнята над мивката.
Динамиката им беше различна, защото той я разбираше.
Усмихнах ѝ се.
– Не беше трудно – признах аз. – Той не е толкова ужасен, колкото винаги го представят слуховете.
На лицето ѝ се появи нежна усмивка.
– Не, не е. – Съгласи се тя. – Грим винаги ще заема специално място в сърцето ми заради това, което е направил за мен. Грейв и Грим бяха до мен, когато се чувствах наистина сама. Никога не ме оставиха да страдам в мълчание. – Очите ѝ се наляха със сълзи. – Толкова се радвам, че той те има. – Задави се тя. – Той заслужава щастие, дори и да продължава да го отблъсква.
– О, Трикси – прошепнах аз, докато привличах плачещата ѝ форма в прегръдките си. – Защо плачеш?
– Съжалявам. – Засмя се тихо. – Аз съм изключително емоционална. Отново съм бременна. Опитвам се да го скрия от Алекс, защото искам да го изненадам на рождения му ден, но емоциите ми ме набиват на очи. Сигурна съм, че го карам да се паникьосва много.
Засмях се тихо, докато се навеждах назад, за да я погледна.
– Чувствай се свободна да идваш при мен по всяко време, когато имаш нужда от момент, в който просто да дадеш воля на емоциите си, без Алекс да се притеснява – казах ѝ. Усмихнах се. – Ще пазя тайната ти.
Тя ми се усмихна и ме прегърна отново.
***
Събудих се, кашляйки толкова силно, че имах чувството, че белите ми дробове ще рухнат. Гърдите ми горяха от болка, когато бързо седнах. Потта се стичаше по лицето ми и аз бързо започнах да плача от болката в гърдите си. Всяка част от тялото ми ме болеше.
– Майната му. – Изруга Скраб, като седна едновременно с Грим. – Не си взела лекарството, както ти казах, нали? – Попита той, а тонът му бе оцветен в гняв.
Поклатих глава, още сълзи се плъзнаха по бузите ми при болката.
– Забравих. – Замълчах. Наистина бях забравила. Веднага щом бях започнала да помагам на Трикси в кухнята, бях забравила всичко за приема на лекарства. Погледнах към него през сините си очи. – Моля те, не се ядосвай – помолих с дрезгав глас.
Той поклати глава, свлече се от леглото и се запъти към банята. Стиснах очи. Грим ме придърпа в прегръдките си.
– Шшш, сладко момиче. – Успокои ме той. – Ебаси, ти гориш. – Измърмори той. – Скраб, донеси термометър. – Нареди той. – И извади шибаната си пръчка от задника си. Тя има нужда от нас, за да се грижим за нея, а не от шибани порицания.
Скраб се върна в стаята, държейки бутилка с лекарство против настинка и термометър. Той отвори уста да каже нещо, но Грим стегна ръце около мен, свеждайки очи към члена си.
– Замълчи, Скраб – изръмжа Грим.
Започнах да кашлям отново и се разплаках още по-силно от болката. Грим ме държеше плътно до себе си, правейки всичко възможно да ме успокои, докато гърдите ми се чувстваха така, сякаш са разкъсани на парчета. След като пристъпът ми на кашлица отмина, Грим включи термометъра и го постави под езика ми, като продължаваше да ме държи до себе си с ръка, увита около гърба ми.
– Майната му. – Прокле, когато термометърът изпиука и той погледна температурата ми. – Господи. Тя има нужда от болница.
– Колко висока? – Поиска да знае Скраб.
– Ебати 41, Скраб – изръмжа Грим, докато се изправяше от леглото с мен, притисната в ръцете му.
– Вземи ключовете ѝ и докарай вана. – Нареди той. – Ще я закарам в спешното отделение.
– Йън. – Изсъсках. Някой трябваше да пази Йън. Скоро щеше да му се наложи да бъде нахранен.
Грим прокара устни по челото ми.
– Скраб ще се погрижи за него – увери ме Грим.
Скраб се втурна надолу по стълбите, докато Грим пъхна краката си в ботушите, без да си прави труда да се наведе, за да ги завърже.
– Твоята елек – промълвих аз. Той не отиваше никъде без елека си. Това беше негласно правило.
– Майната му на елека. – Измърмори той. – Имаш нужда от медицинска помощ.
Сърцето ми се стопли от думите му. Преди година Грим никога не би си представил, че ще напусне клуба без елека си на раменете. Знаех, че при Грим клубът е преди всичко, но нещо ми подсказваше, че това се променя.
Бавно, но сигурно, аз започвах да означавам за него повече от клуба. Просто трябваше да остана търпелива. Скоро Грим щеше да разбере, че и двете неща могат да бъдат приоритет. Винаги щях да знам мястото си в живота му, винаги щях да го подтиквам да се грижи за клуба преди мен, но щеше да е хубаво той вече да не е толкова противоречив.
Грим ме настани на пътническата седалка и ме закопча с колана. Скраб се наведе през прозореца, докато Грим се премести от страната на шофьора.
– Грим, твоят елек е на задната седалка. – Каза му Скраб. – Кобурът за оръжие и пистолетите са отгоре. – Съпругът ми хвана лицето ми в ръцете си и си пое рязко дъх. – Ебаси, ти гориш. – Измърмори той. Притисна устни към челото ми. – Грим ще ме държи в течение. Обади ми се, ако имаш нужда от мен, принцесо. Обичам те.
– Аз също те обичам – прошепнах аз.
Той затвори вратата на вана, докато Грим запали моя ван. Той се пресегна и хвана ръката ми в своята.
– Аз съм тук. – Прошепна той, докато се изтегляше от паркинга.
Точно тогава това беше всичко, което можех да поискам.
***
Погледнах към лекаря, когато той влезе в стаята.
– Ограничени са лекарствата, които можем да ви дадем, тъй като сте бременна. – Лекарят започна, преминавайки направо към същината. Очите ми се разшириха от ужас. Не можех да бъда бременна. Йън още не беше навършил и година. Бях на противозачатъчни, за бога.
– Бременна? – Изръмжа Грим, а тъмните му очи се насочиха към моите. Стомахът ми падна на пода от смъртоносния поглед в очите му. – Ти си бременна? – Избухна той.
Погледнах безпомощно към лекаря. Нямах представа, че съм бременна. Очите на лекаря се разшириха, когато осъзна грешката си.
– Предположих, че знаеш. Поради това колко високи са нивата на HCG, сте доста напреднала, вероятно вече почти сте излязла от първия триместър, ако трябва да предположа. А ти нямаше представа? – Попита ме доктора.
Поклатих тъпо глава, напълно смаяна от новината. Грим се изправи от мястото си, мускулите му бяха напрегнати. Докторът го изгледа малко нервно, но отново насочи вниманието си към мен.
– Ще ти дам малко тиленол, за да свалим температурата ти. Искам да те задържа за една нощ, за да се уверя, че симптомите ти се стабилизират. Ще ви свържа с канюла, за да съм сигурен, че ще останете хидратиран. Изглежда, че просто имате бронхит, но искам да направя някои допълнителни изследвания, за да съм сигурен. Ще започна да ви давам и антибиотици и ще ви предпиша инхалатор.
Той излезе от стаята. Грим изруга, като прокара ръка през косата си. Преглътнах нервно, докато се взирах в скута си. Не знаех какво да кажа. Никога не бяхме обсъждали повече деца. Йън и аз бяхме един пакет, но това бебе? То беше напълно непланирано.
– Майната му. – Прокле Грим. – Господи. Имам нужда от въздух. – Измърмори, докато излизаше от стаята, оставяйки ме сама.
В очите ми бързо се появиха сълзи и се разляха по бузите ми. Ръцете ми трепереха, когато грабнах телефона от якето си и извадих номера на Скраб. Имах нужда от него. Грим се отдалечаваше. Тази гумена лента се беше разпаднала.
– Здравей, принцесо. – Каза тихо. – Какво става?
– Бременна съм. – Захлипах. Скраб вдиша рязко въздух. – Не знаех. – Изплаках. – Грим ми е ядосан.
– Майната му. – Прокле Скраб. – Аз съм на път, ясно? Просто се дръж здраво, докато стигна до теб.
Отпуснах лице в ръцете си, докато Скраб идваше, а раменете ми се тресяха от риданията ми.
Това беше всичко.
Официално губех Грим, въпреки това, което ми беше казал предния ден.
Назад към част 5 Напред към част 7
