Глава 4
КАСИДИ
Не бях сигурна какво да очаквам, когато дойдох при Деймън за помощ, но знаех, че не е това.
Без да се замисля, той ме беше приел обратно и вече се беше превърнал в грижовен баща на Емили. А сега вечеряхме заедно, сякаш това сме правили от години. Отнасяше се с мен така, сякаш не беше прекарал последните почти две години, мислейки, че съм мъртва.
– Добре ли си, скъпа? – Попита ме изневиделица Деймън. Дръпнах глава нагоре, за да го погледна. Той се намръщи, а в обикновено предпазливите му очи блестеше загриженост. – През последните няколко минути си играеш с храната си.
– Съжалявам – извиних се аз. – Нещата просто са малко… странни – признах.
Той постави вилицата си и се облегна назад на стола си, кръстосвайки ръце на гърдите си. Черната му тениска се опъваше плътно върху гърдите му, подчертавайки твърдите, тонизирани мускули под плата.
Беше достойно за слюноотделяне. Деймън винаги бе изглеждал като шедьовър, създаден само от най-опитния художник на света.
– Какво очакваше? – Попита ме той. – По дяволите, Кас – стомахът ми се сви при звука, че той отново ми дава прякор – очакваше да ти откажа? Като че ли, по дяволите, щях да го направя. Винаги си значела много за мен. – Сърцето ми прескочи един удар в гърдите ми. – Знаеш, че твърдо вярвам в съдбата и в това, че нещата се случват по някаква причина. Няма да откажа нито на теб, нито на дъщеря ни, когато най-накрая се върнеш отново тук.
– И така, какво ще правим оттук нататък – попитах го. Безпомощно вдигнах ръцете си и ги пуснах обратно в скута си. – Какво трябва да направя? Чувствам се изгубена.
– Не е нужно да се чувстваш изгубена, скъпа – успокои ме Деймън, а дълбокият му глас се плъзна около мен като успокояващо, топло одеяло. – Все още ли ме искаш?
Преглътнах трудно. Как можех да не го искам все още? Как можех да мечтая да бъда с някой друг, освен с този звяр пред мен?
– Разбира се, че те искам – прошепнах накрая.
Той сви рамене.
– Тогава ти си моя. – Сърцебиенето ми ускори в гърдите ми. – Можем да направим това толкова бързо или толкова бавно, колкото искаш. – Облизах устните си. – Но сега това е твоят дом, Кас – твоят и на Емили. И ти се кълна – той се наведе напред, опирайки лакти до чинията си – нито една шибана душа няма да ми отнеме някоя от вас отново, чуваш ли ме?
Кимнах, докато тихи сълзи се плъзгаха по бузите ми при думите му. Отдавна се надявах на това, честно казано, толкова отдавна се надявах, че на практика се бях отказала да бъда спасена.
Той се изправи и нежно ме издърпа от стола ми. Заплаках, докато ме придърпваше в прегръдките си, а ръката му притискаше тила ми.
– Обичам те, Кас. Никога не съм преставал да те обичам, скъпа, и никога няма да престана, чуваш ли ме?
Кимнах, като обгърнах плътно ръцете си около средата му. Той притисна устните си към върха на главата ми.
– Направи ми услуга и се нахрани, става ли? Трябва да качиш малко килограми. Изгубила си толкова много, а трябва да храниш дъщеря ни.
Подсмърчайки, седнах обратно на стола си. Емили хлипаше и мърмореше. Деймън ѝ се усмихна.
– Най-накрая гладна ли си, малко чудовище? – Попита я той.
Тя изпищя и плесна с ръце, подскачайки на стола си. Засмях се.
Това беше нещото, което чаках толкова дълго. Емили най-накрая щеше да има баща си в живота си, а аз най-накрая щях да си върна мъжа.
***
На следващата сутрин Деймън вече беше станал и приготвяше чаша кафе, когато влязох в кухнята. Емили беше в детското си столче и ядеше бананово пюре, а малките ѝ крачета ритаха и се люлееха напред-назад.
Деймън плъзна ръка около кръста ми, когато се приближих до него. Той ми подаде чашата с кафе, която току-що беше направил, преди да целуне слепоочието ми.
– Добро утро – поздрави той. – Радвам се да видя, че тези контактни лещи са изчезнали. Липсваха ми сините ти очи, скъпа.
Бузите ми се разгорещиха от думите му. Той ми се усмихна, преди да се отдалечи от мен и да отиде до килера.
– Снощи не си бил в леглото – изригнах изведнъж.
Той ме погледна през рамо.
– И без това си достатъчно нервна. Правя всичко възможно да бъда достоен мъж и да ти дам малко време да се адаптираш.
Не можех да си помогна. Засмях се.
– Ти – приличен човек?
Той ми хвърли толкова секси усмивка, че почувствах как и сърцето, и душата ми просто се разтапят в локва в краката му. И бях почти сигурна, че бикините ми се разпаднаха.
– Само за теб, бейби – намигна той.
О, моля те, успокой се, сърце мое.
Той свали една кутия със зърнени закуски.
– Направи си – каза ми той. – После трябва да се приготвиш за деня. Ще бъдеш в клуба, докато аз отида в гаража за смяната си.
Нервността ми сигурно се беше отразила на лицето ми, защото той се приближи до мен. Хващайки брадичката ми в ръката си, той клекна малко, така че да е на нивото на очите ми.
– Вече си в безопасност, Кас. Купър ще бъде там, както и Логан, тъй като днес е свободен. Пени ще бъде там, за да ти прави компания, а и може да помогне с Емили.
– Аз съм способна да се грижа за Ем…
Деймън ме прекъсна, като притисна пръст към устните ми. Намръщих се.
– Не съм казал, че не можеш. Просто казах, че Пени може да ти помогне. Позволи ѝ, скъпа. Толкова дълго си се справяла сама, но вече не си сама. – В очите ми се появиха сълзи. – Ние тук сме едно голямо семейство и откакто се върна при мен, това вече е и твое семейство, Кас. – Той допря носа си до моя. – Приеми го, скъпа.
Подсмръкнах и кимнах с глава. Той целуна устните ми – бързо, сладко галене, от което главата ми се завъртя дори сега.
– Яж и се приготви – каза ми той, като ми даваше заповеди, както винаги го правеше. Но аз не бих искала да е по друг начин. Неговият властен подход към всичко винаги ме е държал здраво стъпила на земята.
Той вдигна Емили от столчето ѝ и я изнесе от кухнята.
– Готова ли си за баня, момиченце? – Попита я той. Тя изпищя в отговор, което го разсмя. – Увери се, че ще запазиш този ентусиазъм за къпане, когато пораснеш.
Усмихнах се. Чувството беше чуждо на лицето ми, но беше добре дошло, странно усещане. Усмивката означаваше, че съм щастлива и че съм в безопасност.
Точно сега не можех да искам нищо повече.
Назад към част 3 Напред към част 5
