Глава 3
ДЕЙМЪН
Честно казано, мислех, че идеята да стана баща ще ме изплаши до смърт.
Но точно тогава се чувствах доста спокоен, но може би това се дължеше на това коя е майката.
Касиди, както сега искаше да я наричат, винаги е била различна от всички останали жени. Още от първия миг, в който я видях в онзи бар, знаех, че между нас ще има нещо голямо – нещо шибано експлозивно.
Така че, когато ме накараха да повярвам, че е загинала при пожара в къщата, направих единственото нещо, което знаех да направя.
Станах чудовище. Станах това, което държеше този клуб заедно, станах стабилният глас на разума, когато моят президент беше на път да си изпати и да ни изпрати всички във война, от която нямахме нужда.
Вече бях тих и сдържан, не показвах много преди нея, но сега? Бях човекът, от когото всички очакваха да се разпадне. Бях човекът, към когото всички се обръщаха за работа, която не им беше удобна.
Касиди се измъкна от джипа на Пени, а аз гледах как тя извади и Емили от колата, сваляйки столчето. Пикапът на Купър беше спрян до верандата ми, готов да вкарам гадостите вътре. Бях взел многобройни кашони със старите вещи на Джейла и куп други бебешки принадлежности и играчки, които Пени и Купър бяха запазили на склад.
Касиди постави столчето за кола на Емили на земята.
– Господи, тя става все по-тежка – просъска Касиди.
Вдигнах столчето за кола, където Емили беше на уютно, сигурно и защитено място.
– Хайде. Хайде да влезем вътре. Ще ти покажа всичко, а после, докато внасям нещата, ще можеш да отделиш време да се настаниш и да се запознаеш с всичко.
– Деймън – извика тя, докато се придвижвах по стъпалата на верандата. Погледнах я през рамо и спрях за миг: – Благодаря ти.
Усмихнах ѝ се.
– Не ми благодари, скъпа. Ако знаех, че си жива, щеше да си тук много по-рано.
Тя ме последва вътре. Поставих столчето за кола на Емили на дивана и посегнах да я вдигна, като я настаних на бедрото си. Тя изръмжа и хвана с юмрук другата страна на елека ми.
– В гаража се разбра, че си тук – информирах Касиди, докато я водех в кухнята. – Оливия и Скайлър донесоха малко храна. Рядко оставам тук, така че никога не държа нещо повече от няколко консерви и бира. – Отворих килера, като шокът ми ме връхлетя от гледката на количеството бебешка храна на рафта. – Тя яде това? – Попитах Касиди. Изглеждаше като гадост.
Касиди се засмя, а звукът стопли душата ми. Не бях чувал този звук от толкова шибано дълго време. Никога не съм осъзнавал колко много ми липсваше.
– Да. Емили яде много. – Тя стисна бедрата на Емили с усмивка, като накара малкото ни момиченце да изпищи щастливо.
– Затова бедрата ѝ са толкова дебели.
Поставих ръка на гърба на Касиди и я изведох от кухнята обратно във всекидневната.
– В дъното на този коридор има две празни спални – информирах я аз. Наклоних глава към отворената врата на моята спалня встрани от дневната. – Това е моята стая. Към нея имам и баня. Между двете стаи в дъното на коридора също има баня.
Касиди нервно погледна към стаята ми.
– Емили и аз ще бъдем там с теб? – попита ме тя. В гласа ѝ се долавяше нотка на нервност, но там чувах и малко вълнение. Тя винаги се беше срамувала от всичко интимно, а това включваше и спането в едно легло с мен.
Кимнах.
– Не искам вие двете да сте далеч от мен, докато спя – казах ѝ честно.
Тя ме погледна.
– Емили все още понякога се събужда посред нощ – предупреди ме Касиди. – Тя може да е шумна.
Обърнах я с лице към себе си и я хванах за брадичката, като издърпах лицето ѝ нагоре, така че тя беше принудена да ме погледне нагоре.
– Касиди, ако знаех, че си оцеляла, всичко това щеше да е нормално за нас точно сега. – Емили изсумтя и грабна медальона ми от ризата, за да си поиграе с плочките. Все още ги носех от времето, когато бях в армията, в случай че нещо се случи. Винаги беше полезно, ако можеш да бъдеш бързо идентифициран. – Нямам намерение да те пусна, дори и след като се погрижа за всички тези гадости, скъпа. – Тя преглътна силно, а в очите ѝ се завъртя нещо подобно на надежда. – Чувствата ми към теб никога не са ме напускали. Просто ги погребах, изтласках ги настрана и ги пренебрегнах, откакто, доколкото ми е известно, че ти не беше жива.
Тя преглътна силно, а в очите ѝ блестяха сълзи.
– Молех се нощи наред да дойдеш и да ме спасиш от този ад – прошепна накрая тя. Тази изповед унищожи и последната частица от шибаната ми душа. – Но накрая загубих надежда, когато ми казаха, че имам законен смъртен акт.
Обвих ръка около раменете ѝ и я придърпах към себе си.
– Всичко свърши, скъпа – успокоих я аз. – Вече всичко свърши и оттук нататък ще бъдеш в безопасност, чуваш ли ме? Никой никога повече няма да те отнеме от мен – заклех се.
Тя избухна в сълзи, ръцете ѝ се увиха около кръста ми, докато най-накрая се освободи от цялата болка, мъка и страх, които бяха в нея от деня, в който я бяха откъснали от мен.
Но аз нямаше да я разочаровам. Бях мъж, който държи на думата си.
Никой никога повече нямаше да ми отнеме жената, особено след като бях изкарал толкова дълго без нея.
***
Влязох в къщата с хавлиена кърпа около врата, а кожата ми блестеше от пот. Всяка вечер, освен ако не бях на работа в клуба, тичах по пет мили. Всяка сутрин тренирах във фитнеса си.
Поддържането на добра физическа форма беше задължително като вицепрезидент. Трябваше да съм готов за всякакви ситуации.
– Правя вечерята… – Касиди си пое рязко дъх, когато погледът ѝ попадна върху мен.
Усмихнах ѝ се, когато бузите ѝ се разгорещиха, а очите ѝ се разшириха.
– Харесва ли ти това, което виждаш, скъпа?
Бузите ѝ потъмняха още повече и тя се запъна да каже нещо, преди най-накрая да се отдръпне и да се съсредоточи върху това, което правеше на печката. Почти се разсмях. Беше много по-сладка, отколкото я помнех.
Приближих се зад нея и я гушнах, преди да целуна ухото ѝ. Тя прехапа долната си устна.
– Вечерята ухае невероятно, скъпа. Отивам да си взема душ. – Отдръпнах се от нея. – Емили добре ли е? Има ли нужда от нещо?
– Тя си играе в хола. Тя е добре. – Усмихна ми се тя – същата тази усмивка, която ме караше да се чувствам като ударен в корема. Почти две години по-късно, а тя все още имаше същия ефект.
Притиснах целувка в слепоочието ѝ, преди да изляза от кухнята и да отида в стаята си, за да си взема душ.
Чувствах се странно да се чувствам отново така след толкова дълго време, но с Касиди да се чувстваш по друг начин беше просто погрешно.
Тя беше различна – винаги е била такава – и сега я обичах точно толкова, колкото и тогава.
Не исках да проваля този втори шанс, като се държа като нормален задник. Тя заслужаваше много повече, както и дъщеря ни.
Назад към част 2 Напред към част 4
