КАЙЛ
Книга 2
Не се интересувам да се установя. Получавам това, което искам от една жена, и веднага след това я изхвърлям от леглото си.
Но Скайлър Уудс е различна. И за мой късмет тя отчаяно се нуждае от работа и място, където да остане.
Но жените винаги идват с някакъв проблем и Скайлър не беше изключение.
Преди да се усетя, ѝ предложих защита в клуба… като по същество съм неин личен бодигард.
~*~*~
СКАЙЛЪР
Кайл Фрейзър . . . Две думи: „свята работа“.
Той е самоуверен, рязък, малко груб и греховно горещ. Той е всичко, от което не се нуждая в живота си в момента.
С изключение на това, че има работа и място, където мога да остана. Отчаяно се нуждая и от двете. Така че коя съм аз, че да му откажа?
Но когато научавам, че съпругът ми ме е намерил, знам, че предстои да се разрази абсолютен ад.
Имам нужда от помощ; имам нужда от защита. И коя съм аз, за да откажа на Кайл, когато той ми предлага своята защита, особено когато тази защита идва с адски добри облаги?
Глава 1
КАЙЛ
Някой, който плъзна ръка около кръста ми и се притисна до гърба ми, ме изтръгна от съня ми. Отворих очи и изтласках ръката от себе си, седнах и погледнах блондинката в леглото ми.
Майната му. Мразех, когато оставаха при мен, след като съм припаднал от пиянска нощ.
– Стани, излез – наредих, без да ми пука колко голям кретен съм. Устата ѝ се отвори от изумление. Погледнах я. Какво е очаквала? Че ще бъда мил и добър с нея? Получих това, което исках от нея, а сега исках да си тръгне.
– Освен ако не планираш да обгърнеш с устни пениса ми, предлагам ти да се махнеш от леглото ми, да се облечеш и да се махнеш – изригнах аз.
– Боже, ти си копеле – изсъска тя, докато излиташе от леглото ми и бързо си навличаше дрехите. Легнах си обратно и сложих възглавницата върху лицето си, като измърморих под носа си някаква неприлична дума.
Бях с шибан махмурлук.
Тя затръшна вратата след себе си, което ме накара да настръхна, тъй като звукът накара главата ми да се разцепи. Трябваше да се въздържа, за да не стана от леглото и да не ѝ напомня кой съм. Блъскането на проклетата ми врата – за каква, по дяволите, се смяташе тя?
С уморена въздишка преместих възглавницата от лицето си и погледнах часовника отстрани на леглото. Беше само седем сутринта. Господи, беше твърде рано, за да съм буден. Но вече знаех, че няма да мога да заспя отново, а и трябваше да вкарам в организма си колкото се може повече кафе, преди да се наложи да отворя гаража за деня.
Надигнах се от леглото и се запътих гол към банята, за да си взема душ. Не си спомнях нищо от снощи, което вероятно беше по-добре. Снощи бях попаднал на баща ми в един от баровете в покрайнините на града. През последните десет години той беше в затвора за трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Предполагаше се, че ще изкара много повече, но очевидно съдебната система в Америка е пълна глупост.
Уокър и Хален бяха с мен и когато се готвех да му кажа нещо снощи, те ме бяха издърпали от другата страна на плота и продължаваха да хвърлят по мен питиета, за да ме разсеят.
Но като погледнах надолу към променения цвят на кокалчетата на пръстите си, който внезапно забелязах, нещо се беше случило снощи. Просто не знаех какво, макар че имах адски добро предчувствие какво е то.
Просто се надявах кучият син да се държи на шибано разстояние от мен.
***
Хален ме посрещна в дъното на стълбите. Изглеждаше също толкова изтощен, колкото и аз, но на лицето му имаше усмивка.
– Как се чувстват кокалчетата ти, шибаняк? – Попита той.
Завъртях глава на раменете си, опитвайки се да облекча болката във врата си. Мразех, когато спях неправилно.
– Добре. Само синини. – Тръгнах към вратите на клуба с мисията да намеря силно кафе, а единственото място, което знаех, че го продава, беше малка семейна пекарна в града, собственост на госпожа Розана, приятелка на майка ми. Хален ме последва. – Какво стана, братко?
Той изпъшка.
– Баща ти дойде при нас въпреки предупрежденията ни да те остави на мира. Искаше да „наваксаме“ – каза той, като постави кавички около „наваксаме“. Подсмърчах невярващо. – Ти продължи да го биеш до смърт.
Проклех се.
– Извикаха ли полицаи?
– Не. Уокър се справи с всичко това – увери ме той. – Собственикът просто ни каза да те измъкнем оттам. И така, намерихме някаква жена, която те беше гледала цяла нощ, платихме ѝ сто долара, за да спи с теб, докато не загубиш съзнание, и върнахме задника ти в клуба.
Изкривих вежди към Хален, докато разпъвах мотора си и закопчавах каската на главата си.
– Блондинка ли беше?
Той кимна и се усмихна.
– Чудех се кой ли е блъснал проклетата врата тази сутрин. – Той се засмя. – Братле, ти определено знаеш как да ги вбесиш.
Измърморих.
– Жените, които остават така – те искат да са обвързани. – Поклатих глава. – От обвързването ми настръхва кожата, Хален.
Той сви рамене.
– Някой ден, човече, ще се появи някоя жена и ще промени мнението ти. Ебаси – виж Купър и Брет. Честно казано, те са толкова щастливи, че чак е малко отвратително.
Извъртях очи. Знаех, че Хален искаше да има стара дама. След като видя Купър да се установява и след това видя как се появяват децата им, мъжът жадуваше за общуване. Проблемът беше, че жените обикновено го искаха само заради парите му. Хален беше дете на доверителен фонд – беше израснал в добро семейство. Пряката и тясна линия никога не е била за него, въпреки че родителите му все още го обичаха и уважаваха избора му. Честно казано, родителите му вероятно са били най-доброто определение за това да подкрепяш детето си, независимо от всичко, защото Хален винаги е бил замесен в някакви скапани неща.
Но те никога не му обърнаха гръб.
Когато стигнах до кафенето, мигновено ме лъхна миризма на кафе. Заведението вече беше доста пълно, въпреки че беше още преди осем сутринта. Госпожа Розана имаше най-доброто проклето кафе в града – вероятно най-доброто проклето кафе в радиус от сто километра. Хората изминаваха луди разстояния, само за да опитат кафето и сладкишите на това място.
Хален ме последва вътре. Една жена – сигурно две-три години по-млада от мен – стоеше на щанда и говореше с госпожа Розана, собственичката на пекарната.
– Скъпа, мога да те наема тук, ако си търсиш работа – каза ѝ Розана, винаги милата и отзивчива жена в нашия град.
Жената се намръщи.
– Наистина оценявам предложението, госпожо Розана, но да работя толкова близо до хората – това не е моето нещо. Бих отблъснала всичките клиенти.
Не и мъжките, помислих си, докато я изучавах с очи. Ебаси, тя имаше извивки. Беше облечена в обикновен черен суитчър и пуловер, а косата ѝ беше изрусена отстрани, останалата част беше прибрана в кок на върха на главата.
А това дупе в тези тесни дънки? Само да го чукаш. Пръстите ми трепереха от нуждата да го хвана в ръцете си и да го стисна, докато я чукам здраво отзад.
Господи, Кайл. Вземи се в ръце.
– Каква работа търсиш, скъпа?
– Ебаси, братче, тя е адски добра – прошепна ми Хален. Кимнах в знак на съгласие, като все още не можех да откъсна очи от нея.
– Честно казано, наистина съм добра в поправянето на коли – каза тя на Розана. – Занимавам се с това, откакто бях малка. Това е всичко, което умея да правя – призна тя с лек смях. – Търся си работа като механик.
– Мога да ти предложа работа – изригнах, преди да успея да се спра. Хален прикри смеха си с кашлица. Хвърлих му мръсен поглед, преди да насоча вниманието си отново към прекрасната брюнетка пред мен. Тя извърна глава, за да ме погледне, и тези лешникови очи – те ме засмукаха, почти ме накараха да забравя за какво, по дяволите, говоря.
Тя погледна моят елек, а след това и този на Хален.
– Можеш ли? – Попита тя с недоверие.
Изхърках.
– Да, скъпа, мога – казах ѝ. – Имам автосервиз тук, в града – „Фрейзър’с Аутомотив & Колайшън Ремон“. – Повдигнах рамене. – Работата много се увеличи и имам нужда от още една ръка. Заплащането е прилично, както и осигуровките. Ако искаш, можеш да дойдеш и да поговорим по-подробно. Отварям в девет.
– На твое място бих приела – каза Розана на жената. – Мъжете от ГКПП са добри хора и можеш да се довериш на думите им. Ако каже, че ще ти плати прилично и с добри придобивки, значи ще го направи.
Тя отново ме погледна.
– Добре. – Протегна ръка към мен. – Скайлър Уудс. Ще се видим точно в девет.
Стиснах ръката ѝ в моята и се изненадах, че тя е загрубяла и безчувствена. И, по дяволите, ако не умирах от желание да усетя как тези ръце се движат по тялото ми.
Кимнах ѝ веднъж.
– Кайл Фрейзър – представих се аз. – Ще се видим тогава, Скайлър.
Госпожа Розана ми се усмихна многозначително, когато Скайлър излезе.
– Кайл, нямай лошо отношение към тази жена. Откога наемаш жени в сервиза си?
Аз само измърморих, игнорирайки любопитството ѝ.
– Тук съм за кафе, госпожо Розана.
Тя се засмя.
– Момче, познавам майка ти – напомни ми тя. Хален изръмжа от смях зад мен. Загледах се в по-възрастната жена. Тя обаче само се усмихна, изобщо не се притесняваше от студеното ми отношение. Беше свикнала с него.
По-възрастната жена също беше сприхава и не ѝ пукаше какво чувствам в дадена ситуация. Тя щеше да ми каже своето мнение.
Тя насочваше пръста си към мен.
– Сега, госпожа Скайлър идва в кафенето ми всеки ден от три седмици насам. Наемът ѝ скоро ще нарасне, а тя е почти без пари. Ще се отнасяш добре с тази жена, чуваш ли ме? И ще ѝ плащаш прилично, точно както си обещал.
Изхвърлих ръцете си във въздуха със стон. Хален изръмжа от нов пристъп на смях зад мен. Замахнах с юмрук назад зад гърба си, удряйки го в стомаха. Той изстена.
– Госпожо Розана, от една страна, вие твърде много клюкарствате. – Тя изви вежди към мен и сложи ръка на хълбока си. Въздъхнах. – Второ, тя ще получава същата заплата като останалите членове на екипа ми. Тя ще се повиши, когато видя на какво е способна. Плащам въз основа на опита.
Тя въздъхна, докато започна да ми прави кафе.
– Притеснявам се за това момиче, Кайл. Просто я дръж под око, става ли?
Погледнах към Хален. Той се намръщи към мен, като и двамата мислехме едно и също нещо. Погледнах обратно към Розана.
– Каза, че е в града само от три седмици, а сега няма пари? – Попитах.
Госпожа Розана кимна и ми поднесе кафето си.
– Да, така е. Ако питаш мен, тя бяга от нещо или от някого. Никой не идва тук, за да се установи, Кайл.
Аз също знаех това. В този град нямаше нищичко, а трябваше да караш повече от час, за да стигнеш до някое прилично място, където наистина имаше нещичко. Хален ми светна с телефона си, а на екрана се появи номерът на Логан. Кимнах веднъж, давайки му зелена светлина да разбере коя е тази жена.
– Ще внимавам за нея, госпожо Розана – уверих я, макар да не бях сигурен дали се опитвам да облекча страховете ѝ, или се грижа за нея, защото искам да знам повече за нея.
– Междувременно, имаш ли нещо против да поговориш с нея да отиде в клуба, за да си вземе храна и да си напъха нещо в стомаха? – Повдигнах рамене. – Не мога да накарам работниците ми да гладуват – излъгах гладко, макар да знаех, че искам да се грижа за нея по съвсем друга причина. Просто все още не бях готов да призная това на глас.
Госпожа Розана ми кимна с любезна усмивка.
– Ще поговоря с нея, Кайл. – Тя погледна към Хален, която се беше отдалечила в един тих ъгъл и говореше тихо с Логан за Скайлър. – Иска ли кафе?
Кимнах.
– Добави към поръчката и една глазирана поничка – казах ѝ. Хален беше предпазил задника ми от вкарване в затвора снощи. Щях да направя нещо, за да се отблагодаря на Уокър по-късно, когато дойде за смяната си.
Издишах тихо и погледнах часовника си, отбелязвайки, че имам петнайсет минути, преди да трябва да съм на работа, за да отворя и да посрещна Скайлър. Хвърлих стодоларовата банкнота, когато госпожа Розана ми подхвърли кафето и поничката на Хален.
– Напиши това на сметката за нея. – Госпожа Розана ми кимна с усмивка на устните. Помърморих. – Просто ѝ кажи, че кафето е на сметка, докато си стъпи на краката. Не ѝ позволявай да разбере, че е от мен.
Взех чантата с поничката на Хален и кафето му, като му кимнах веднъж. Той ме последва през вратата, прекъсвайки разговора си с Логан.
– Той ще разбере каквото може. – Той се усмихна на торбичката с поничка, която му подадох. – Ти си шибана благословия, братко.
Извъртях очи.
