Глава 18
КАЙЛ
Година по-късно Скайлър е готова да се откаже от възможността да има бебе.
Всеки месец менструацията ѝ идваше навреме – на всеки двадесет и осем дни. Тя запазваше светла усмивка на лицето си всеки месец, когато това се случваше, но знаех, че това я разкъсва все повече и повече с всеки изминал месец.
Намръщих се, докато я гледах как спира за миг на мястото, където работеше върху стар пикап „Форд“, а лицето ѝ пребледнява с явния знак, че има нужда да повърне.
– Скай…
Тя се втурна към банята. Бързо оставих гаечния ключ и се втурнах след нея. Блъсках по вратата, тъй като тя я беше заключила, опитвайки се да изкъртя ключалката, въпреки че знаех, че ще трябва да разбия вратата, за да вляза.
– Момиченце, пусни ме да вляза – помолих я.
Чух, че ключалката се отвива, а след не повече от секунда тя отново повърна. Бутнах вратата, бутнах я и я затворих зад себе си, докато коленичих до нея.
Само разтривах гърба ѝ, шепнейки ѝ успокоителни думи, докато тя повръщаше още няколко пъти. Всичко, което беше яла на закуска, включително кафето, беше излязло от тялото ѝ и в този момент тя повръщаше стомашни сокове.
В собствения ми стомах се настани безпокойство.
– Тази сутрин вкусът на закуската беше ли добър? – Попитах я. Точно както винаги правехме, я заведох в „Розана“ за багел с яйца и сирене и прясно кафе. Сутрин винаги отделяхме време да се насладим на закуската си в малкото кафене, преди да отидем на работа за деня.
Тя кимна.
– Както винаги – промълви тя. Затвори очи и си пое дълбоко дъх. – Вече се чувствам добре. – Тя се засмя. – Така си е.
Намръщих се. Бях направил куп изследвания за бременността и това беше един от признаците. Ако беше хранително натравяне, тя все още щеше да се чувства гадно.
Не исках да ѝ вдъхвам надежди, вдигнах я на ръце и използвах ботуша си, за да пусна водата в тоалетната.
– Не се интересувай, че сега се чувстваш добре – казах ѝ. – Искам да си легнеш за малко.
– Но пикапът…
– Ще го довърша – казах ѝ. Пренесох я през гаража и в офиса, където Оливия работеше мълчаливо, вперила очи в екрана на компютъра си. Сложих Скайлър на дивана и дръпнах одеялото върху нея, тъй като Оливия обичаше да държи тук да е шибано студено. – Поспи малко и после можеш да се върнеш на работа, добре?
– Кайл – измърмори жена ми развълнувано.
Свих очи към нея.
– Това е от мен като твой шеф – наредих аз. – Ако си болна, това е отговорност – напомних ѝ, знаейки, че поне това ще ѝ стигне.
Тя въздъхна и кимна с глава, а очите ѝ вече се затваряха. Оливия се намръщи към мен. Поклатих глава, грабнах кофата за боклук и я поставих пред Скайлър, за да се подсигуря. След това се измъкнах от офиса, като извадих телефона от джоба си.
– Добре ли е? – Попита ме Хален.
Повдигнах рамене.
– Ще видим, след като се събуди – казах му. – Сигурно просто е яла нещо лошо – излъгах аз. Но аз бях ял точно същото, което и тя, и се чувствах добре.
Излязох от гаража и се обадих на Пени.
– Да, Кайл? – Попита тя, когато отговори.
– Имам нужда от услуга – казах ѝ.
– Това ще бъде…? – Попита тя.
– Кажи на тоя шибаняк да си върши работата – чух Купър да говори на заден план.
Извъртях очи и се засмях, докато Пени му казваше да мълчи.
– Съжалявам, Кайл. Продължавай.
– Трябва да ми донесеш няколко теста за бременност – казах ѝ аз. Тя тихо изпищя. – Не се надявай – предупредих я, въпреки че моите бяха такива. – Тя просто повърна наистина шибано. В момента спи.
– Може би наистина е бременна, Кайл – каза ми тя. – Кога трябва да има менструация?
Чувствах се толкова странно да обсъждам това с някого, който не беше Скайлър, но знаех, че тя се доверява на Пени много, тъй като Пени имаше близнаци.
– Утре – казах ѝ, знаейки го от главата си. Имах приложение на телефона си, което следеше и менструацията ѝ, и тази сутрин то ме беше уведомило, че утре трябва да дойде менструацията ѝ.
– Беше ли необичайно уморена? – Попита ме Пени.
Аз се намръщих. Сега, когато се замислих, през последните три дни беше така. Ставаше в последната възможна секунда, винаги си взимаше душ и лягаше веднага след като се приберем от работа, като се събуждаше само за да вечеря и да си легне отново.
Мислех си, че е само от наплива на коли, който получавахме, и от това, че ми помогна да отворя най-накрая другия сервиз.
– Да – признах накрая.
– Мм. Ще донеса тестовете за бременност – каза ми тя. – Искаш ли да ги занеса в дома ти?
– Да. – Прочистих гърлото си. – Просто в случай, че не е, не мисля, че иска момчетата да я видят толкова разстроена.
– Разбираемо е – каза ми тя. – Дръж главата си изправена, Кайл. Имам предчувствието, че това най-накрая е месецът за вас двамата.
Затворих и си поех дълбоко дъх, надявайки се, че това е така.
***
По-късно същата вечер Скайлър падна на дивана, а очите ѝ едва се отваряха. Тя поклати глава, когато ѝ предложих да ѝ занеса чиния с храна.
– Не мога да ям. Каквото и да си приготвил, стомахът ми се свива.
– Благодаря. – Пени се подигра от кухнята. Беше поканила себе си и Купър с децата.
Скайлър се изчерви.
– Не исках да…
– Знам – увери я Пени. – Просто се опитвах да разведря настроението. – Тя взе тестовете за бременност от кухненския плот и ги подхвърли на Скайлър. – Иди и ги направи – нареди тя.
Скайлър се намръщи.
– Не съм бременна, Пени. Менструацията ми е утре. Би трябвало вече да знам. Познавам проклетото си тяло достатъчно добре.
– Скъпа – тя погледна към мен – моля те, просто ги вземи – помолих я аз.
Тя ги изтръгна от Пени с раздразнено сумтене. Пени ни най-малко не се смути от отношението на Скайлър. Поставих храната си на масичката за кафе, без да мога повече да се храня. Купър плесна с ръка по рамото ми.
– Дишай, братко. Усещането ми подсказва, че е бременна.
– Говориш като жена си – измърморих аз.
– Ами ние сме заедно от години, братко. Разбира се, че говоря като нея.
Обърнах очи към моя президент. Пени започна да яде вечерята си, сякаш нищо не се случваше, сякаш не чаках да разбера дали това е денят, който завинаги ще промени моя живот и този на Скайлър.
Няколко минути по-късно съпругата ми все още не беше излязла. Исках да отида да я проверя, но Пени ми каза да остана на мястото си. Стиснах зъби и свих юмруци в скута си.
Скайлър най-накрая излезе от банята, а по бузите ѝ се стичаха сълзи. Тя ме погледна и в очите ѝ, които през последните няколко месеца бавно помръкваха все повече и повече, се появи най-хубавият шибан блясък.
– Кайл, бременна съм – извика тя.
Усмихнах се и скочих от дивана, като я обгърнах с ръце. Завъртях я, докато тя се държеше за врата ми, а сълзите ѝ мокреха блузата ми. Тя се разплака.
– Най-накрая съм бременна.
Придърпах устните ѝ към моите и я целунах жадно. След това я пуснах, позволявайки на Пени да изпищи и да я прегърне, докато гледаха тестовете.
Купър ме придърпа в прегръдка.
– Поздравления, братко. Вие двамата заслужавате това.
– Ебаси – изхриптях, чувствайки се изключително емоционален. – Най-накрая се случи.
Купър ми се усмихна.
– Ебаси, да, така е.
Скайлър ме погледна.
– Напускам гаража – каза ми тя. Намръщих се объркано. Тя обичаше да работи в гаража. Подигравателна усмивка озари лицето ѝ. – Искам да кажа, че все още ще бъда там, за да надзиравам, но няма повече ръчен труд за мен, докато съм бременна – каза ми тя. – Толкова много се борихме за това и аз взимам всички възможни предпазни мерки.
Повдигнах рамене.
– Добре ми е, бейби. Все още ще бъдеш на заплата – уверих я аз.
Тя обгърна с ръце кръста ми и положи глава на гърдите ми. Поставих ръката си на тила ѝ, а другата си ръка увих около гърба ѝ, притискайки я плътно до себе си.
Притиснах устни към косата ѝ.
– Казвах ти, че това ще се случи накрая – напомних ѝ.
Тя кимна.
– Един ден ще се науча да те слушам. – Тя наведе глава назад, като опря брадичка на гърдите ми. – Но не скоро.
Засмях се, преди да се наведа и да уловя устните ѝ с моите.
Назад към част 17 Напред към книга 3
