Глава 15
ПЕНИ
Паднах на колене в средата на дневната, а върху мен светеше ярка светлина, сякаш бях обект на научен експеримент. Предполагам, че в известен смисъл бях – научен експеримент, за да се провери колко члена могат да бъдат вкарани в тялото ми едновременно.
Мигновено наведох глава и поставих предмишниците си на бедрата, като се уверих, че дланите ми са обърнати нагоре. Бях в подчинено положение, точно както се предполагаше, че трябва да бъда.
– Очи нагоре. – Заповяда един мъж.
Погледнах нагоре към него моментално, като държах очите си празни, без емоции. Точно това обичаха да виждат мъжете. Обичаха да ме виждат съкрушена – мъртва отвътре. Изпитваха отвратително удоволствие да знаят, че са унищожили душата ми.
– Обичам тези очи. – Каза мъжът с болнава усмивка. – Толкова мъртви – толкова красиви. – Той разкопча джинсите си. – Да видим дали ще успеем да извадим и последната, мъничка искра, да?
Заглъхнах, когато той ме хвана за косата и грубо напъха члена си в гърлото ми. Стиснах очи, но ръката му се стовари върху лицето ми със звучен шамар.
– Отвори очите си. – Нареди той.
– Пени, красавице, умолявам те. – Каза тихо Купър, гласът му достигна до ушите ми, изтръгвайки ме от дрямката ми. – Моля те, отвори тези красиви, зелени очи, за да мога да ги видя отново.
Бавно отворих очи и обърнах глава, за да погледна Купър. Брадичката му се опираше на съединените ни ръце, а очите му се взираха в лицето ми. Той въздъхна с облекчение.
– Здравей, красавице. – Каза тихо той, търкайки палеца си по гърба на ръката ми, докато седеше изпънат на стола, на който седеше. – Как се чувстваш?
Леко се помръднах, като изсъсках от болка.
– Страната ме боли. – Захлипах, стискайки ръката му.
Той се изправи и внимателно ме премести в по-удобно положение. Издишах с облекчение.
– По-добре ли е? – Попита ме той.
Кимнах. Той отново седна и вдигна ръката ми до устните си, като притисна нежни целувки към кокалчетата ми.
– Много съжалявам, че те нараних. – Каза ми тихо, като не откъсваше очи от моите. – Никога не съм искал да те нараня, Пени. Не трябваше да ти казвам глупостите, които направих. Ти си много повече за мен от това, което казах, че искам да бъдеш.
Той отпусна чело върху съединените ни ръце за момент, преди да заговори отново, като тези измъчени, сини очи отново се впиха в моите.
– Никога през живота си не съм се страхувал толкова шибано, докато не припадна в ръцете ми, а от страната ти бликаше кръв. – Призна той, а гласът му се счупи. – Молех се на всеки бог, за когото можех да се сетя, да те оставя жива. Не мога да те загубя, красавице.
Сърцето ми се разби за мъжа до мен. Никога нямаше да мога да му се разсърдя; знаех това. Но ако някога отново ми направи тази гадост, щях да си тръгна. Нямаше да има трети шанс.
Той ме погледна, когато потупах леглото до себе си.
– Легни тук при мен. – Казах му тихо.
Той се изправи и внимателно ме премести, преди да легне до мен, обгръщайки с ръка ребрата ми точно под гърдите.
– Виждам, че си се върнал на поста. – Отбелязах, че по тялото му има кожен елек.
Купър кимна.
– Татко ми го върна още първата вечер, когато беше тук, и се грижеше за всичко, докато аз бях тук с теб. Не съм излизал от тази стая, откакто те приеха. Момчетата ми носят храна и дрехи, когато идват да те проверяват.
Той притисна устни към слепоочието ми. Затворих очи, наслаждавайки се на утехата му.
– Татко ми показа много неща в перспектива. – Тихо призна той. – Ако си готова все още да останеш тук с мен и да ми позволиш да оправя всичко отново, ще направя промени. – Каза ми той. Обърнах глава, за да позволя на очите си да срещнат неговите. В дълбините на очите му пролича искреност. – Вече няма да бъдеш държана в неведение и ще бъдеш включена в решенията на клуба ни. Ти не си просто някаква стара дама. – Информира ме той. – Ти си моя – моята кралица – и някой ден искам да станеш моя съпруга. – Вдишах рязко въздух от изненада при думите му. – Не мога повече да те държа в неведение за тези глупости. Ти заслужаваш да знаеш – трябва да знаеш.
– Купър…
– Шшш. – Прошепна той, притискайки устни към слепоочието ми. – Недей да мислиш за това точно сега. Знам, че не си готова да приемеш фамилията ми, и това е нормално. Просто исках да знаеш, че съм в тази ситуация за дълго. Ти си това за мен, красавице. Никога няма да има друга.
Сълзи се плъзнаха по бузите ми. Той седна бързо и ги отми.
– Какво казах? – Попита трескаво той. – Красива, какво направих погрешно? – Попита, а в очите му се появи панически поглед.
– Искаш ме за толкова дълго? – Задуших се. Той кимна, все още объркан. – Въпреки че съм използвана и разбита? – Измърморих.
Той нежно се усмихна към мен, вече без да е паникьосан.
– Ти не си разбита, красавице. – Каза тихо той. – Не си и използвана. Ти си моя и аз искам винаги да бъдеш моя във всеки смисъл на думата. Искам да бъдеш кралицата на моя клуб, да носиш фамилията ми като моя съпруга и накрая – той много нежно прокара ръка по корема ми, като беше изключително внимателен към превръзките ми, – искам да носиш нашето малко и да му дадеш живот.
Изплаках, протягайки ръка към бузите му.
– Искаш да кажеш това, наистина? – Попитах го.
Той кимна, обърна глава, за да целуне дланта ми.
– Обичам те, Пенелопе Джонсън. Без теб аз съм само една черупка. – Призна хрипливо той.
Внимателно придърпах лицето му към моето и той го последва с готовност, а устните му нетърпеливо поеха моите в сладка, успокояваща целувка. Обгърнах шията му с ръце, докато той задълбочаваше целувката, като използвах предмишниците му, за да задържа тежестта му върху мен.
– Никога не съм мислила, че някой е способен да ме обича. – Признах, когато той се отдръпна малко.
Той избърса част от сълзите по бузите ми.
– Красавице, всеки път, когато твоите красиви, зелени очи заблестят, аз, както и всеки друг мъж в моя клуб, искаме да направим всичко по силите си, за да запазим тази прекрасна светлина там.
– Винаги са ме обожавали заради това, че са толкова скучни. – Казах му тихо.
– Защото искаха да те пречупят, Пени. – Каза ми Нежно Купър. – Искам само да те видя да просперираш и да растеш – да излезеш от черупката си и да покажеш на света на какво наистина си способна. – Усмихна ми се. – Винаги искам тези красиви очи да блестят за мен.
– Обичам те. – Прошепнах.
Лицето му се смекчи в нежно изражение, от което гърдите ми физически ме заболяха.
– И аз те обичам, красавице.
– Прекъснете любовния празник, хора. – Каза Тор докато влизаше в стаята. – От вас двамата ми се иска да повърна.
Захилих се на Тор, когато той игриво избута Купър от пътя си и се наведе, за да ме прегърне нежно.
– Радвам се да те видя будна, Пени. – Каза ми той. – На всички ни липсваше и бяхме шибано притеснени.
Усмихнах се нагоре към него. Купър го отблъсна, преди да легне до мен и да обвие ръката си обратно около мен. Тор направи давещо движение с пръст в гърлото си, докато се отдръпваше.
– Купър, дрехите ти са в чантата на стола. – Той тръгна към вратата. – Сега просто ще отида да повърна.
Купър изръмжа ниско в гърлото си, докато аз се смеех.
– Махай се, Тор.
– Не я чукай в това състояние. – Каза Тор, докато се измъкваше от вратата. – Първо я остави да си почине, Купър.
След това Тор бързо изскочи от стаята, затваряйки шумно вратата след себе си. Купър въздъхна, но ми се усмихна, когато ме видя да се смея тихо.
– Не разбирам как всички го търпите. – Призна той.
Извъртях очи.
– Тор е плюшено мече. – Уведомих го, като посегнах да прокарам пръсти по брадата му.
Купър изхърка.
– Плюшено мече, задникът ми. Не си го виждала в действие.
Извъртях очи към него, когато някой леко почука на вратата. Малко по-късно в стаята влезе лекар с медицинска сестра. Купър измърмори някаква ругатня под носа си, докато ставаше от леглото.
– Вече не мога дори да се гушкам с шибаната си жена. – Измърмори той.
– Радвам се да те видя, Купър. – Засмя се доктора, като се обърна към мен. – И е много добре да те видя будна, Пенелопе. Как се чувстваш?
– Страната ме боли малко. – Казах му.
Докторът кимна.
– Ще я погледна – добре ли е? – При кимването ми той вдигна болничната ми престилка нагоре. Направих гримаса, когато той дръпна марлята назад, разкривайки разрез, дълъг около метър, през цялата ми страна и долната част на корема. Купър хвана ръката ми в своята. – Все още заздравява добре. Няма инфекция. Ще бъде чувствително за известно време, Пенелопе. Може би ще ти се отрази добре да станеш и да се опиташ да се разходиш – може би да си вземеш душ.
Смутих се при мисълта, че ще се опитам да ходя. Лекарят ми се усмихна малко окуражително.
– Ще получиш обезболяващо лекарство, което, надявам се, ще притъпи по-голямата част от болката ти, преди да станеш и да направите нещо напрегнато. – Кимна той с глава към Купър. – Освен това тук имаш свой човек, който ще се погрижи никой от персонала да не те избута извън границите на възможностите ти.
Купър изхърка и промърмори нещо, което звучеше като „шибани путки“ под носа си. Изстрелях му поглед да млъкне, но той само ми се усмихна, докато целуваше гърба на ръката ми. Усмихнах му се, без да мога да му се сърдя, когато беше толкова мил.
– Почини си още малко, Пенелопе. – Инструктира ме доктора. – Ще опитаме да се разходим след няколко часа.
След като той излезе от стаята, погледнах към Купър.
– Какво направи? – Попитах го.
Той ме стрелна с невинна усмивка.
– Кой, аз? – Попита той.
Свих очи към него.
– Купър. – Предупредих го.
Той се засмя тихо.
– Ти все още не беше в съзнание, но когато почистваха раната ти, все още усещаше болката. След като предизвиках цяла шибана сцена, ми позволиха да довърша почистването и превръзката на шевовете ти. Оттогава го правя всеки ден. Просто ми носят консумативите.
Извъртях очи към него.
– Ти си пълна бъркотия. – Признах, но сърцето ми се стопли. Той наистина беше невероятен, когато искаше да бъде такъв.
Купър ми се усмихна.
– Но аз съм твоята бъркотия.
Назад към част 15 Напред към част 17
