Глава 1
ПЕНИ
По някакъв начин знаех, че тя трябва да се интересува от мен. Аз бях нейна дъщеря. Това трябваше да означава нещо за нея, нали?
Пуснах чистачките на предното стъкло, като отчаяно се опитвах да се съсредоточа върху пътя през сълзите си и проливния дъжд, но видимостта беше нищожна. Валеше толкова силно, че беше почти невъзможно да се види каквото и да било.
Изкрещях, когато осъзнах, че карам в грешната лента, и дръпнах волана обратно надясно, още повече сълзи се стичаха по бузите ми, докато започвах да се паникьосвам, а дишането ми се учестяваше. Прекоригирах и излязох от пътя, а от устните ми се изплъзна писък на ужас. Всичко беше размазано, докато колата ми се въртеше в кръг, докато не се удари в ръба на пътя и не се преобърна върху покрива си.
Още сълзи се стичаха по бузите ми, докато се опитвах да разкопчая колана, за да се измъкна, но нищо не се получаваше. Не можеше да се откопчае. Усещах миризма на дим и топлина в близост до краката ми.
Щях да умра тук.
Уплаших се, опитвайки се всячески да остана спокойна, но дробовете ми крещяха за въздух. Щях да получа пристъп на тревожност.
Какъв шибан начин да си отидеш, помислих си горчиво, а по бузите ми се стичаха още сълзи. Бях оцеляла в абсолютния ад, само за да умра в горящ ад, и то докато имах шибана паническа атака.
Насилвайки се да не се паникьосвам, да вдишвам дълбоко, въпреки че колата ми се пълнеше с дим, продължих да се опитвам да работя с колана си. Беше безполезно. Не можех да се измъкна, по дяволите.
Чух как по улицата се задават мотори и изкрещях, когато нещо избухна, а огънят мигновено започна да се гони по пътническата ми седалка.
– Помогнете ми! – Изкрещях, докато трескаво се мъчех да се измъкна от колана. – Някой да ми помогне!
– Майната му! – Чух мъжки глас да крещи. – Деймън, Винсънт, мамка му!
Изхлипах, а страхът стискаше гърдите ми като в клещи. Димът изпълваше колата ми и вече не можех да дишам. Изкашлях се, а димът изгаряше очите ми.
Вратата от моята страна се отвори и аз се озовах лице в лице с леко мускулест мъж. Косата му беше дълга отгоре и късо подстригана отстрани. Брада покриваше долната част на лицето му, а той носеше елек на „Дивите врани“ с президентската лепенка върху нея. Трябваше да е от майчината чартърна група, която трябваше да пътува днес.
– Хей – хей, ще се оправиш. – Успокои ме той, докато вадеше нож от ботуша си. – Съсредоточи се върху мен, добре?
Кимнах отривисто, а сълзите все още се плъзгаха по бузите ми.
– Деймън, дръж я, за да не падне, когато го прережа. – Нареди той. Мъжът с тъмна коса и още по-тъмни очи бързо се вмъкна в тясното пространство, държейки ме здраво.
Изпищях, когато усетих пламък да облизва кожата ми.
– Хей, погледни ме, красавице. – Изръкопляска президентът, като остави поразителните си сини очи да срещнат моите. – Съсредоточи се. – Нареди ми. – Трябва да се съсредоточиш, красавице. Ще те измъкнем оттук. – Обеща той.
С две бързи дръпвания на ножа той ме освободи. Деймън – неговият вицепрезидент – ме хвана лесно. Президентът бързо ме сграбчи и ме вдигна на гърдите си, бягайки от колата толкова бързо, колкото можеше. Паднахме на земята, тялото му покри моето, докато колата се взриви зад нас.
– Майната му. – Изръмжа той, като се наведе в позиция за избутване, за да ме погледне. – Добре ли си, красавице?
Кимнах, а от гърдите ми се изтръгна ридание. Той бързо ме вдигна отново, като ми говореше успокоително, докато ме носеше към мотора си.
– Саботаж ще се погрижи тази бъркотия да бъде почистена. Трябва да я закарам в болницата. – Заговори Президентът.
– Не. – Задуших се, страхът се блъскаше силно в гърдите ми. Мразех болниците. Те криеха твърде много тъмни, болезнени спомени за мен. – Заведи ме при Дивите врани. – Помолих се. – Никаква болница.
Президентът повдигна вежди към мен, но се премести, без да задава въпроси. Настани ме преди себе си на мотора си и пристегна каската на главата ми.
– Можеш ли да се държиш? – Попита ме той.
Кимнах, като вече дишах малко по-леко. Бях в безопасност и в сигурни ръце.
Той хвана кормилото и потегли към клуба, а ръцете му ме притиснаха. На половината път до клуба започнах да се чувствам замаяна и се облегнах на гърба му, като мигах яростно, за да спра черните петна в погледа си, правейки всичко възможно да остана будна.
Той ме обгърна с ръка, а другата му ръка продължаваше да държи кормилото.
– Хей, постой още малко, добре? – Изкрещя той над вятъра, докато надуваше двигателя и ускоряваше. – Почти сме там.
Вратата на клуба се отвори и Скаб ни пусна да влезем. Президентът спря мотора близо до вратата и се измъкна, като бързо ме сграбчи, докато главата ми се търкаляше напред, а тялото ми беше на път да загуби борбата да остане будно.
– Ей, погледни ме. – Заповяда красивият, синеок мъж, потупвайки нежно бузата ми. Заковах очите си в сините му очи. – Така е, красавице. Покажи ми тези красиви, зелени очи. Трябва да останеш будна заради мен, добре?
Кимнах слабо.
– Купър! – Обади се Саботаж, докато излизаше от клуба с Грим и Тор зад гърба си. – Майната му – Пени? – Попита той, а в гласа му се появи тревога, докато бързаше напред.
– Тя катастрофира още на осемдесет и първа. Мисля, че има травма на главата. Къде е Медикът? – Поиска да знае Купър.
– Медик! – Изръмжа Грим. – Стаята ѝ е на горния етаж, последната врата вдясно. – Информира Грим Купър. – Ще се погрижа да дойде горе.
Затворих очи, но Купър ме разтърси нежно, докато ме носеше нагоре по стълбите.
– Покажи ми тези красиви, зелени очи. – Нежно ми заповяда той.
Той бутна вратата и ме отнесе до леглото ми, като нежно ме положи на него.
– Не си тръгвай. – Уморено помолих, очите ми се отваряха и затваряха, а борбата да остана будна ставаше все по-трудна. Главата ми бушуваше, а единственото, което исках, беше да спя.
– Никъде не отивам, красавице. Хайде сега. Съсредоточи се върху мен. – Насърчи ме той.
В този момент в стаята се втурна Медик, а Саботаж и Грим бяха по петите му.
– Говори с мен. – Заговори ми Саботаж. – Какво стана, Пени? Някой те е блъснал на пътя?
– Не. – Промълвих, отчаяно борейки се с тъмнината. – Валеше дъжд и загубих контрол над колата. – Разказах му, като умишлено пропуснах факта, че съм плакала, почти предизвиквайки паническа атака.
– Какво, по дяволите, те разсея? – Попита Изи, докато влизаше в стаята с Хейли на бедрото си. На лицето ѝ имаше толкова много притеснения за мен, че това разкъса сърцето ми. – Ти си прекалено добър шофьор, Пени. Винаги си изключително внимателна, когато шофираш, особено в гадни условия като тези.
– Уморена съм. – Промълвих, без да искам да говоря за това как майка ми за пореден път беше избрала да си инжектира хероин в ръката, вместо да ме изслуша, разбивайки сърцето ми за пореден път в живота ми.
Но аз никога нямаше да спра да се боря за нейния живот.
– Бъди будна, красавице. – Убеждаваше ме Купър, докато държеше ръката ми. – Медик, какво става? – Попита той, докато Медикът започна да проверява тялото ми за наранявания.
Отблъснах ръката на Медик от главата си, като се дръпнах назад от него, когато той докосна чувствително място. От устните ми се изплъзна стон на болка. Притеснените очи на Медик се срещнаха с моите.
– Скъпа, имаш нужда от болница. – Каза ми Медик.
– Не. – Измърморих и поклатих глава. – Никакви болници.
– Пени, не бъди толкова упорита точно сега. – Заговори Грим. – Нуждаеш се от сериозна медицинска помощ. – Каза ми той. Грим – винаги защитник на хората в този клуб.
– Не. – Измърморих. Болниците съдържаха твърде много лоши спомени за мен. Нямаше да отида.
– Ще остана с теб. – Каза ми Купър, привличайки очите ми към неговите. Примигнах, опитвайки се да се съсредоточа върху него. – Ще тръгнеш ли, ако ти обещая, че никога няма да те напусна? – Попита ме той. – Аз държа на думата си, красавице. – Увери ме той.
– Обещаваш? – Попитах тихо, мразех колко съм слаба, но ако трябваше да отида – ако щях да бъда принудена да отида – не исках да бъда сама.
Той кимна.
– Обещавам. – Увери ме. Внимателно ме вдигна от леглото, притискайки ме до гърдите си. Разтърси ме нежно, когато затворих очи. – Не, отвори очите си. Позволи ми да видя тези зелени очи, красавице. Дръж тези красиви очи върху лицето ми.
Заковах очите си в неговите зашеметяващи, сини. Той се усмихна.
– Това е по-скоро добре. – Одобри той, докато бързо ме носеше надолу по стълбите и към клубния ван.
Назад към част 1 Напред към част 3
