Глава 11
КУРШУМА
Гледах как Хъни се движеше из кухнята и направи кафе. Наистина се беше превърнала в още по-красива жена. Вместо да е просто висока и слаба, сега имаше извивки, които допълваха всичко това. Беше качила малко килограми, докато бях затворен, но изглеждаше шибано невероятно с тях.
Беше ми толкова трудно да откъсна очи от нея. Всичко, което исках да направя, беше да я сложа на масата в трапезарията и да я накарам да крещи името ми.
Всеки път, когато си мислех как изглежда под тези дрехи, членът ми се втвърдяваше.
– Защо държа шерифа на мушка? – Попита ме тя уж случайно, изневиделица.
Почуках с пръсти по масата пред мен.
– Никой ли не ти каза? – Попитах я, искрено изненадан. – Помислих си, че за пет години някой щеше да се издаде.
Тя се намръщи.
– Ако беше така, нямаше да питам, нали? – Каза тя. Все още шибана неприятност, но, по дяволите, ако не обичах това в нея.
Облегнах се назад на стола си, докато я гледах. Исках да видя лицето ѝ, когато ѝ кажа. Тя продължаваше да ме гледа с извити вежди.
– За да отпаднат обвиненията, които се опитваха да ти повдигнат – казах ѝ честно.
Красивите ѝ черти се промениха в шок, докато ме гледаше.
– Какво си направил? – Накрая попита.
Повдигнах рамене.
– Държах го под прицел, за да го принудя да се обади по телефона, за да ги накара да те освободят и да оттеглят обвиненията ти. Единствената причина, поради която тези наркотици са били в организма ти, е, че нашият клуб не те е защитил. – Напомних ѝ. – Аз поех отговорността, за да те предпазя от неприятности.
Долната ѝ устна потрепери и тя я сви между зъбите си, докато се въртеше с лице към мен. Въздъхнах тихо и се изправих от стола си. Не исках да я разстройвам, но тя ме попита и аз нямаше да я излъжа.
Поставих ръцете си от двете ѝ страни на кухненския плот, за да я затворя в клетка.
– Бейби, погледни ме. – Подканих я.
Тя поклати глава и дъхът ѝ се изтръгна.
– Хъни, бейби, просто ме погледни. – Молих я.
Тя бавно се обърна с лице към мен. Нежно притиснах лицето ѝ в ръцете си, бузите ѝ бяха влажни под дланите ми.
– Бейби, недей да стигаш дотам – помолих я. – Всичко, което направих, го направих, защото така реших – защото твоята свобода означаваше за мен повече от моята. Ти вече беше преминала през толкова шибани неща. Не можех да гледам как страдаш повече, особено след начина, по който се отнасях с теб.
– Аз бях такава кучка. – Задави се тя. – Спрях да ти пиша. Ти отиде в затвора заради мен, а аз просто те захвърлих. – Каза тя, като безпомощно изхвърли ръката си нагоре и я остави да се удари обратно в страната ѝ.
Нежно допрях устните си до нейните.
– Не мога да те виня, Хъни. – Успокоих я. – Бях пълен кретен с теб. – Напомних ѝ. – Както каза, ти просто се опитваше да ми помогнеш, а аз не само се осрах на помощта ти, но и те нараних, бейби.
Тя прокара хубавите си сини очи по лицето ми.
– Защо никой не ми каза? – Накрая ме попита, гласът ѝ беше тих.
– Казах им да не го правят. – Повдигнах рамене. – Не исках да се чувстваш виновна. Времето, което прекарах вътре, се дължеше на решение, което взех. Знаех, че ще си тръгна. Бях напълно наясно с последствията, когато направих този избор.
Тя обгърна с ръце кръста ми и се притисна близо до мен. Обгърнах я със собствените си ръце и я притиснах плътно. Притиснах устни към косата ѝ.
– Имаш нужда от почивка – казах ѝ тихо, след като стояхме така една минута в пълно мълчание, като и двамата се наслаждавахме на това да бъдем държани един от друг.
Тя поклати глава.
– Трябва да свърша документи; винаги приключвам работата си за вечерта, преди да си легна.
Поклатих глава.
– Не и тази вечер, бейби. – Взех я в ръцете си. – Тази нощ ще бъдеш под мен и ще крещиш името ми, докато никой от нас не може да продължи повече.
Тя се засмя, но смехът ѝ бързо се превърна в стон, когато поисках устните ѝ за свои.
***
Влязох в клуба, след като оставих Хъни в нейния бар. Скраб вече беше там и я чакаше да отвори. Очевидно той взимаше смени в бара ѝ за допълнителни пари, като същевременно действаше и като охрана. Помислих си, че му се случват някакви гадости, затова само му кимнах, постоях няколко минути, за да наваксам, и след това се отправих към клуба. Все още не бях видял никого, освен Грейв и Скраб. Снощи веднага бях тръгнал да търся Хъни.
Веднага щом влязох, в стаята избухнаха възгласи. Усмихнах се, когато Хатчет ме потупа по гърба. Лейла седеше встрани. Беше мълчалива и, дявол да го вземе, изглеждаше сякаш се е състарила. Но ми хвърли малка, приветлива усмивка. Беше приятна промяна в сравнение с това, че винаги гледаше хората през носа.
– Ебаси, човече, какво си ял там? – Попита ме Тор, докато ме придърпваше в бърза прегръдка. – Изглежда, че си ял шибани стероиди.
Засмях се.
– Много шибани тренировки – казах им.
– Чух, че си отишъл на гости на Хъни. – Коментира Инк, докато запалваше цигара, а на устните му се появи усмивка. Усмихнах се.
– Правилно си чул.
Свирките се разнесоха из залата на бара. Грим ме потупа по гърба.
– Радвам се, че се върна, братко. – Каза ми той.
– Имам въпрос за милион шибани долара – каза Алекс, когато излезе от кухнята със сандвич в ръка. Подсмръкнах. Без съмнение Трикси беше направила сандвича за него. – Не можах да те попитам, докато беше вътре, заради твърде много шибани уши, но когато тръгнахме след Хенри, той, копеле, липсваше. На следващия ден тялото му се появява да плува в проклетото езеро край града. Искаш ли да обясниш?
Повдигнах рамене.
– Поръчах убийството от затвора. – Отговорих му направо. Може и да не бях в състояние да убия кучият син сам, но най-добре вярвайте, че поне щях да получа удовлетворение от това, че съм поръчал убийството.
– Господи. – Изръмжа Грим. – Разбрах. Късмет, че задникът ти не беше издаден, братко. – Повдигнах рамене.
– Нищо не води до мен. – Уведомих го. – Уверих се в това.
– Хъни, знае ли, че ти си поръчал това убийство? – Попита Хатчет.
Поклатих глава.
– Все още не. Нямах много възможност да говоря за това снощи. Тя обаче знае, че аз бях този, който ги накара да се откажат от нещата срещу нея.
Алекс повдигна вежди и спря сандвича си на половината път до устата си. Подсмъркнах. Това беше комичен поглед.
– Как мина това? – Попита той.
Повдигнах рамене.
– Добре, предполагам. – Не го обсъждахме твърде много, като се има предвид, че през по-голямата част от нощта се покланях на перфектното ѝ тяло.
Телефонът ми завибрира в джоба и аз го извадих, като се усмихнах на текста на екрана. Беше снимка на сутиена на Хъни, който не успяхме да намерим снощи, колкото и да търсехме.
Намерих сутиена си. Беше под седалката на сепарето.
– Хубав сутиен – коментира Тор, докато ме гледаше през рамо, а аз ѝ изпратих обратно смс с намигване.
Намръщих му се и пъхнах телефона в джоба си.
– Махай се, братко. – Тор се засмя.
Лекс мина покрай мен и удари Тор отстрани на главата му. Аз се ухилих. Той изсъска, докато се дуеше на жена си.
– Какво? – Измърмори той. – Просто коментирах сутиена.
Тя му се намръщи.
– Щом коментираме сутиени, предполагам, че мога просто да си вдигна блузата много бързо и да получа мнението на другите момчета за моят? – Попита тя.
Тор я хвана за ръката и я придърпа към себе си, свеждайки очи надолу към нея, но тя се усмихваше триумфално.
– Опитай, жено. – Предизвика я той, като гласът му спадна с една октава.
Тя му се усмихна с болезнено сладка усмивка.
– Не гледай сутиени на други жени, Тор.
Телефонът ми в джоба изгърмя по същото време, по което и този на Грим. Извадих телефона си и отговорих на обаждането на Хъни.
– Здравей, бейби, какво става? – Попитах.
– Парите в шибания ми сейф липсват, Куршум. – Гласът ѝ беше паникьосан.
– Майната му. – Проклех, докато ставах от стола си. – Не пипай нищо. Дръж проклетите врати заключени. Аз съм на път с клуба. – Казах ѝ.
Затворих в същия момент, в който го направи Грим.
– Беше Скраб, нали? – Попитах го.
Той кимна.
– Парите от сейфа липсват. – Каза той на клуба. – Трябва да тръгваме, по дяволите.
Кимнах и вече крачех към вратите. Но по пътя обратно стиснах рамото на Лейла.
– Добре, че си у дома, момиче.
***
Стоях с ръка, увита около кръста на Хъни, докато Алекс преглеждаше камерите за сигурност от времето, когато бяхме напуснали предишната вечер. Камерите изведнъж станаха празни – нямаше никаква картина, въпреки че все още се въртяха.
– Майната му. – Прокле Алекс. – Затъмнили са канала. Нямам никакъв начин да знам кой, по дяволите, е влязъл снощи.
Хъни изстена и прокара пръсти през косата си. Успокоих ръката си върху талията ѝ.
– В сейфа имаше няколко хиляди. – Каза тя. – Винаги пускам изработеното предната вечер в банката, щом отворя за работа и екипът ми е тук. Напоследък Скраб пътува с мен, за да е сигурен, че нищо няма да се случи.
– Трябва да поговоря с всеки от служителите ти – каза Алекс. – И ще доведа полицията. Всеки, който няма алиби, което може да бъде потвърдено, трябва да бъде пуснат в отпуск, докато не разберем кой е взел проклетите пари. Кой има достъп до сейфа ти? – Попита я той.
Тя изсумтя, изключително разочарована. Познавах Хъни достатъчно добре, за да знам, че тя вече щеше да е направила всичко това.
– Само аз, Трикси и членовете на клуба – каза му Хъни.
– Никой от момчетата не би взел парите. – Измърмори той, докато прокарваше ръка по лицето си, изглеждайки разочарован.
– Обади се на служителите си, кажи им да дойдат – казах ѝ аз.
Тя вдигна ръце във въздуха в знак на раздразнение.
– Вече го направих. – Тя се втренчи в мен. – Те са на път.
Свих очи към нея.
– Спокойно, бейби. – Тя стисна челюстта си. Наблюдавах как се насилва да се отпусне малко. – Опитваме се да ти помогнем. Просто дишай.
– Грейв, свържи се с телефона и повикай полицията тук – нареди Грим.
– Аз ще започна да се обаждам по телефона – да видя дали някой не е чул нещо на улицата за взети пари. – Проговори Саботаж.
Притиснах устни към върха на главата на Хъни, преди да се преместя зад бара, за да налея на Хъни питие. Колкото и да беше разтревожена, тя имаше нужда от това.
Сейфът беше до чашата за шотове, която бях взел. Намръщих се и го погледнах по-отблизо, забелязвайки, че е малко изкривен. След като видях бара снощи, а после и дома ѝ, знаех, че е изключително организирана. По дяволите, дори всичките ѝ чаши за кафе бяха с абсолютно еднакъв размер, форма и цвят.
Сейфът ѝ нямаше да е крив.
– Алекс. – Тихо извиках името му. Той приседна до мен. – Помогни ми да преместя това.
И двамата измъкнахме сейфа. Алекс стисна челюстта си и лесно свали задния панел.
– По дяволите. – Прокле той. Изправи се, като държеше задния панел в ръка. – Имали са електрически инструменти.
Погледнах към Хъни. Тя изглеждаше толкова смазана, че беше на ръба на сълзите.
Майната му на чашата. Тя се нуждаеше от проклетата бутилка.
Взех бутилка тъмен ликьор, махнах капачката и ѝ я подадох. Тя се намръщи.
– Седни и пий от това – казах ѝ аз. – На половина се страхувам, че ако трябва да се занимаваш с тази гадост още дълго, ще избухнеш в сълзи.
От устните ѝ се изля полухлип, полусмях. Придърпах я в прегръдките си с лека въздишка.
– Ще се справим с тази гадост, бейбе. Обещавам.
Назад към част 10 Напред към част 12
