Глава 16
ХЪНИ
Куршума въртеше ключовете от колата на показалеца си, докато ме чакаше да приключа с процедурата по заключване.
– Знаеш ли, сигурен съм, че някое от момчетата няма да има нищо против да остане и да направи процедурата по затваряне вместо теб. – Коментира Куршума.
Въздъхнах.
– Куршума, те и без това правят толкова много неща тук. И без това ги използвам твърде много.
Той се засмя тихо.
– Бейби, не е използване, ако те са щастливи да го правят. – Информира ме той. – Всеки мъж в този клуб те обожава. – Напомни ми той. – Грейв и Скорпиона са добри в отчетите и парите. Сигурен съм, че ако ги помолиш и им предложиш заплащане, те ще бъдат повече от щастливи да направят всичко това за теб.
Той имаше добра забележка, но аз не исках да моля клуба за повече помощ. Те вече бяха бизнес партньори, за да не допускат хората да се опитват да се възползват от бизнес, собственост на жена, и вече се занимаваха с цялата ми охрана. Не се чувствах комфортно да ги помоля за още помощ.
Но Джуниър със сигурност не ми улесняваше живота. С всеки изминал ден ставах все по-уморена, а апетитът на Джуниър унищожаваше моя. Струваше ми се, че единственото нещо, което успявах да издържа тези дни, беше супа и крекери. Акушерката ми дори най-накрая ми беше сложила лекарство за гадене, но то ми помагаше само донякъде.
След като приключих процедурата по заключване с помощта на Куршума, се отправихме към моето жилище. Отчаяно ми се искаше да поспя. Петъчните вечери винаги бяха изключително натоварени, но тази вечер беше по-натоварено от обикновено – до такава степен, че дори се наложи Куршума да се намеси и да ми помогне да сервирам напитки и да приемам поръчки. Той се справи като професионалист, но знаех, че и той е изморен.
– Какво, по дяволите, прави майка ми тук? – Попита Куршума, когато спря до къщата.
Той паркира мотора и ние слязохме, като и двамата гледахме как майка му се изправя от стъпалото на верандата и ядосано се втурна към Куршума, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Очите ми се разшириха от тревога.
– Защо не ми каза? – Попита го тя, взирайки се в очите на най-малкия си син.
– Уау, ма, какво да ти кажа? – Попита я Куршума.
– Сънувах кошмар, че собственият ми син ме е нокаутирал, за да ме предпази от това да подам сигнал в полицията за един негов приятел, който ми е откраднал пари и бижута. – Мис Рен се взря в сина си. Очите на Куршума се разшириха, като лицето му пребледня съвсем мъничко. Внимателно го хванах за ръката. Това беше нещото, което той никога не искаше да знае мамчето му.
– Ма… – започна Куршума, но тя го прекъсна.
– Остави ме да довърша! – Развика му се тя. Куршумът послушно затвори устата си. – Чувстваше се твърде реално, за да е просто кошмар, затова се поинтересувах повече и разбрах, че съм прекарала три месеца в кома заради травмата. Ти ме накара да повярвам, че съм паднала и съм си ударила главата в кухнята, докато през цялото това време ти си прикривала брат си!
– Ма, това не е вярно! – Каза умолително Куршума. Той пусна ръката ми и се протегна, за да хване нежно раменете на майка си. Приклекна, така че да е на нивото на очите ѝ. – Мамо, аз се опитвах да те защитя. – Каза тихо той. Още сълзи се плъзнаха по лицето на майка му. – Ти не си помнеше, а аз не можех да бъда този, който да ти каже, че най-големият ти син е чудовище. – Призна той. – Не бих могъл да те нараня по този начин. Обичаше ни и двамата толкова много и знаех, че ще те разкъса, ако знаеш, че собственият ти син – човек, когото си родила – ще те нарани, за да защити един свой приятел.
– Трябваше да знам. – Задави се тя. – Нямаше право да криеш това от мен, Куршум.
Той я обгърна с ръце.
– Исках да ти кажа, ма. Наистина исках, но не можах да се накарам да го направя. Ти и без това беше толкова изгубена и объркана, а това само щеше да влоши нещата за теб. Може би беше егоистично от моя страна, но не исках да разрушавам малкото щастие, което най-накрая получаваше. Джоуи най-накрая се беше погрижил за теб, а аз просто – ебаси, ма, не можех да бъда този, който да разруши това.
Тя се отдръпна от Куршума и забърса бузите си.
– Не крий нищо друго от мен. – Каза му, а очите ѝ се присвиха към него. – Имам предвид това, Коуди. Не съм един от членовете на твоя клуб и не съм твоята стара дама. Аз съм твоята майка.
Вдишах рязко въздух, очите ми се стрелнаха към Куршума при това, което тя намекваше. Той стисна челюст, но кимна на майка си.
– Добре. – Каза ѝ. Той я целуна по бузата. – Имаш нужда от почивка, мамо. – Каза ѝ тихо. – Моля те, прибери се вкъщи и си почини. – Помоли я той. – Сега е посред нощ.
Тя държеше лицето му в ръцете си.
– Куршум, момчето ми, обичам те. Не пази повече такива тайни от мен, разбираш ли? – Без да каже нито дума повече, тя го заобиколи и се придвижи до старата си, разбита кола. След като тя се измъкна от пътя, се обърнах с лице към Куршума.
– Какво искаше да каже с това? – Попитах го.
Куршума въздъхна.
– Не казваме на жените си всичко. – Каза ми той, а тъмните му очи се срещат с моите. Стиснах челюстта си.
– Мислех, че клубът вече е на прав път. – Казах. Какво, по дяволите, криеше от мен? Почти бях излязла от първото тримесечие. Имаше достатъчно време да ми разкаже за тези глупости.
Той сви рамене.
– Това не означава, че понякога не трябва да защитаваме своите. – Напомни ми, докато се придвижваше към къщата, очевидно не желаейки да говори за това.
Е, твърде жалко. Аз исках да говоря за това. Не исках да ме държат в неведение. Не бях такъв тип жена.
– Куршум, не се отдръпвай от мен. – Извиках на гърба му. Той въздъхна уморено.
– Хъни, просто се откажи. – Каза ми.
– Какво си крил от мен? – Поисках да знам.
Той сведе очи към мен, докато се обръщаше с лице към мен.
– Казах ти да се откажеш, скъпа. – Той се нахвърли върху мен, губейки търпение.
– Не. – Изръмжах.
Той стисна юмруци от двете си страни.
– Какво искаш да чуеш, Хъни?! – Той ме изблъска. – Че имам шибана кръв по ръцете си? Искаш да чуеш как съм душил мъже с голите си ръце, по дяволите? Че съм получил проклетото си име на клуб заради това колко бързо слагам край на шибаните животи? – Изригна той. – Това ли искаш да чуеш, скъпа? Искаш да чуеш, че съм шибано чудовище? Ами, ебати, какво мислиш, бейби. – Засмя се той, но беше студен и жесток смях. – Аз съм проклето чудовище и това ми е приятно.
Стомахът ми се сви, а лицето ми пребледня. Той поклати глава.
– Виждаш ли? – Каза, като направи жест към мен. – Ето защо не казваме на жените си глупости. – Измъкна ключовете за мотора си от джоба и мина покрай мен, насочвайки се към мотора си. – Ето защо държим шибаните си жени в неведение, Хъни. Ние не сме ебати светците. Всички сме вършили шибани неща, които не се одобряват от шибаното общество. Вие, жените, изглежда никога не можете да се справите с това.
Не го спрях, докато излизаше от двора ми.
Назад към част 15 Напред към част 17
