Глава 15
КУРШУМА
Бавно свих ръката си. Чувах Грим да говори с някого, но не можех да отворя очи. Защо, по дяволите, ми беше толкова трудно да функционирам?
Успях да отворя очите си и измърморих проклятие срещу ярката светлина.
– Куршум, Куршум? – Попита Грим.
– Да. – Изсъсках. – Вода. – Гърлото ми беше по-сухо от проклетата пустиня Сахара.
Грим постави сламка до устните ми и аз бързо изсмуках цялата чаша с вода.
– Къде е…
Думите ми бяха прекъснати, когато чух, че някой силно повръща в банята.
– Майната му. – Прокле Грим, като се отдалечи от мен и отиде в банята. Надигнах се в седнало положение и погледнах към вратата на банята, а очите ми се разшириха от изненада, когато видях Грим да коленичи до Хъни. Тя стискаше тоалетната чиния, докато се давеше, преди да повърне отново.
– Какво става? – Поисках да знам, готов да скъсам всеки шибан кабел и игла, за да стигна до жена ми.
– Дай ѝ минутка – обади се Грим. Една минута, шибаният ми задник.
Стиснах челюстта си. Когато ставаше дума за хора, за които ме е грижа, нямах много шибано търпение. Трябваше да знам какво, по дяволите, ѝ е станало.
Сериозно се канех да се изключа от всичко, когато най-накрая в тоалетната се пусна водата. Грим излезе от банята, когато Хъни започна да си мие зъбите.
– Грим, какво, по дяволите, не е наред с нея? – Поисках да знам.
– По-добре тя да ти каже. – Каза ми той. Стиснах челюстта си, ставайки все по-нетърпелив с всяка изминала секунда. Накрая тя излезе от банята, с широка усмивка на лицето, въпреки колко шибано бледа беше. Очевидно все още не се чувстваше добре.
– Бейби, какво става с теб? – Попитах тихо, като хванах ръката ѝ и внимателно я дръпнах към себе си.
Преглъщайки нервно, тя притисна ръката ми към плоския си корем.
– Бременна съм. – Каза тихо тя.
Загледах се в корема ѝ, напълно онемял.
– Майната му. – Проклех накрая. – Забравих проклетия презерватив – спомних си с лек смях, изобщо не притеснен от факта, че тя е бременна.
Хъни се засмя, като прокара ръка по косата ми. Аз изстенах. Майната му, това усещане беше толкова приятно.
– Това е първата ти мисъл? – Попита ме тя.
Повдигнах рамене, докато се усмихвах на красивото ѝ лице.
– Аз съм с теб за дълъг път, бейби – казах с вдигане на рамене. – А сега вдигни хубавото си дупе тук – заповядах. – Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще повърнеш отново. – Усмихнах се. – Освен това ми липсваш, по дяволите.
Тя пропълзя на леглото до мен.
– На младши не му харесва, ако се опитам да закусвам. – Информира ме тя.
Обгърнах я с ръка и нежно прокарах върховете на пръстите си нагоре-надолу по ръката ѝ, докато дишането ѝ се изравни и тя заспа. Погледнах към Грим.
– Колко е напреднала? – Попитах го.
– Шест седмици. – Уведоми ме той, докато прелистваше каналите на телевизора. – Тя разбра две седмици след като те приеха. Беше излязъл за известно време. Отокът в главата на големия ти задник не искаше да спадне.
Подсмръкнах от забавление.
– Винаги ли е толкова зле? – Попитах го, като пренебрегнах последния му коментар. Не бях разтревожен от това колко дълго съм бил извън строя. Травмите на главата бяха адски коварно нещо.
Грим кимна.
– Това е само след закуска или когато се случи първото ѝ хранене. Най-странната шибана гадост в историята. Акушерката ѝ не се притеснява. Очевидно, щом може да удържи всичко останало през деня, няма нужда от лекарства.
– Е, това са глупости – измърморих аз. – Тя има нужда от нов лекар.
Грим се засмя тихо.
– Точно това ѝ казах, но старата ти госпожа е упорита като дявол, Куршум. Тя иска точно тази акушерка, отказва да се занимава с някоя друга за бременността си.
Въздъхнах. Известно време мълчахме, а аз гледах телевизионния екран, докато Грим прелистваше каналите.
– Изненадан съм, че майка ми не е тук – заговорих аз.
Грим най-накрая се спря на „Спонджбоб“. Подсмръкнах. Той прекарваше прекалено много време с Александра и Сторм.
– Изпратих я вкъщи снощи. Наложих ѝ се и ѝ казах, че ако не започне да се грижи по-добре за себе си, ще ѝ забраня да те вижда. – Сви рамене той. – Разбира се, никога не бих постъпил така с нея, но това подейства. Би трябвало да си е вкъщи или още спи, или тъкмо се събужда.
– Господи, ти си задник – измърморих аз.
Грим се засмя.
– Позволявам си да не се съглася. Александра и Сторм ще спорят с теб дни наред, че съм най-добрият шибан мъж на света. – Уведоми ме той. Извърнах очи, защото за съжаление знаех, че това е вярно. Единственият мъж, който те поставяха над Грим, беше Алекс. – Трябваше да видиш как Алекс и Александра спорят за това. – Той се усмихна самодоволно. – Александра спечели този спор. Това ме кара да се гордея.
Засмях се тихо.
– Как са момичетата? – Попитах.
Грим сви рамене.
– Добре, но се притесняват за чичо си Куршум. – Каза ми той. – Те ще се радват, че отново си се събудил. Както и Матю и Илайджа. На всички деца им липсваш.
Вратата се отвори и д-р Хол влезе. Той ме погледна и въздъхна, като поклати глава.
– Грим, на леглото на Куршума има това готино малко червено копче, което предупреждава сестринския пункт, когато имаш нужда от нещо. Да ни съобщиш, че се е събудил, щеше да е фантастично.
Грим само сви рамене, без да изглежда, че му пука. Д-р Хол извъртя очи и ми се усмихна.
– Радвам се, че най-накрая те видях буден, Куршум. Как се чувстваш?
– Добре – отговорих му. – Чувствам се нормално.
– Това не е добре. – Измърмори Грим. Хвърлих му мрачен поглед, но той само се усмихна, преди да се съсредоточи отново върху Спонджбоб.
Д-р Хол предпочете да игнорира коментара на Грим.
– Жизнените ти показатели изглеждат добре. – Каза ми той. – Искам да се уверя, че можеш да ходиш нормално, без да се замайваш. Нека да повикам медицинска сестра, която да дойде да те откачи. – Каза той, докато отново излизаше от стаята.
Въздъхнах, не исках да будя Хъни, но щеше да се наложи. Грим поклати глава към мен, докато се изправяше от стола, който заемаше.
– Имам я. – Каза ми той. – Тя не спи много добре.
Внимателно вдигна Хъни от леглото и седна обратно на стола, като държеше спящата ѝ форма в скута си. Свих очи към него.
– Ако не те познавах по-добре, щях да те ударя в лицето, Грим – предупредих го, а ревността се надигаше горещо и бързо в кръвта ми.
Грим извъртя очи към мен.
– Повярвай ми, не изпитвам никакви чувства към твоята старица. – Каза ми той. Отпуснах се. – Гледам на Хъни като на по-малка сестра. Тя е имала тежка сутрин. Няма причина да я будим, ако не е абсолютно необходимо.
С въздишка седнах, когато д-р Хол се върна в стаята с една медицинска сестра. Тя ме отвърза от всичко.
– Добре, Куршум, нека се опитаме да те изправим. – Каза Д-р Хол, като се премести отстрани на леглото ми.
Свих крака към ръба на леглото, благодарен, че момчетата са се погрижили да не съм в шибана болнична престилка, а вместо това бях по боксерки. Внимателно се изправих на крака и се хванах за ръба на леглото, докато свикнах, че отново имам тежест върху краката си. След като се уверих, че отново съм стабилен, внимателно направих крачка напред и след като бях сигурен, че няма да падна нито по задник, нито по лице, направих още по-сигурни стъпки.
Д-р Хол кимна.
– Добре. Ще те оставя още една нощ за наблюдение, но утре до обяд би трябвало да можеш да се прибереш у дома. – Информира ме той.
Благодаря, да го еба. Едва се бях събудил, а вече бях готов да се прибера у дома.
Назад към част 14 Напред към част 16
