Глава 17
КУРШУМА
Взех бутилка „Джак“ от бара, без дори да си правя труда да си вземам чаша. Възнамерявах да се напия преди изгрев слънце, което не беше толкова далеч, като се има предвид, че барът затваряше чак в два, а на Хъни ѝ трябваха три часа, за да затвори и да се прибере вкъщи.
– Какво стана? – Попита Грим, когато слезе долу. Беше все още облечен, очевидно не си беше легнал.
– Шибаните ма и Хъни – измърморих аз, докато отварях бутилката и я накланях. – Искаш ли да поговорим за това? – Попита ме Грим.
Стиснах челюстта си.
– Ма, копеле, си спомни какво ѝ се случи, когато Джоуи, копелето, я удари в тила. И тя беше ядосана. После каза някакви тъпи глупости за това, че не е нито един от членовете на клуба, нито моята стара дама – че не искала да ѝ се спестяват глупости.
– Нека да предположа, че Хъни те е обърнала наопаки – каза Грим, като бързо събра всичко накуп.
Въздъхнах.
– Не точно – казах му аз. – Но тя искаше да знае какво се крие от нея. – Повдигнах рамене. – И така, казах ѝ. Вероятно не по най-добрия начин, но ѝ казах. – Отпих дълго от бутилката. – Тя ме погледна, сякаш съм шибано чудовище. – Засмях се. – Сигурно не помогна и това, че ѝ казах, че съм.
Грим се облегна на бара и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
– Точно затова клубните жени не знаят цялата история, когато се налага да вършим гадости от другата страна на закона. – Напомни ми той. – Повечето от тях не са създадени за нашия вид гадости. – Сви рамене той. – Виж какво се случи с Лейла.
Това беше най-добрият шибан пример. Гадостите, които направи, и гадостите, на които стана свидетел, я прецакаха отвътре.
Отпих още веднъж от бутилката.
– Знаеш ли какво е прецакано, Грим? Жените четат книги за мъже като нас. Те си фантазират какво е да си с мъж като нас, но когато това стане реалност за тях, не могат да се справят с това.
Грим кимна в знак на съгласие.
– Тя знае ли колко удара си поръчал в затвора за Купър? – Попита ме той.
Поклатих глава.
– Не, и смятам да остане така. Според мен колкото по-малко знае за глупостите, които върша, толкова по-добре.
С това го заобиколих и се насочих към стълбите. Трябваше да се напия.
Запътих се надолу към параклиса за църквата, все още полупиян. Преди да влезна в параклиса, Изи мълчаливо постави пред мен две парещи чаши с кафе, като затвори вратата след себе си, но не и преди Саботаж да я хване около кръста и да придърпа лицето ѝ към своето за целувка. Намръщих се. Отвърнах се от тях, поднесох една от чашите към устните си и отпих глътка.
Беше твърде рано за любовни изцепки, особено когато бях в конфликт с жена си.
– Купър ми се обади тази сутрин – заговори Грим. Посрещнах тази новина. Това беше точно този вид разсейване, от което имах нужда. – Има нужда от няколко ръце за няколко дни. Предстои му опасно пътуване. Иска трима души.
Вдигнах ръка.
– Ще отида – измърморих.
Алекс повдигна вежди към мен.
– Дори не си чувал какво е бягането, братко. – Коментира той, а в очите му за момент се появи тревога.
Аз свих рамене.
– Честно казано, не ми пука. – Отвърнах. – Вътре съм.
Алекс отвори уста да говори отново, но Грим му поклати глава. Алекс стисна челюст и ме стрелна с още един въпросителен поглед, но не каза нищо повече по темата.
– Ще яздиш в старата територия на Синовете на смъртта. Всички знаят, че тя е превзета от руската мафия. Ще събирате оръжия и наркотици от Синовете на ада.
– Майната му. – Прокле Саботаж. – Дали главата на брат ми изобщо е завита правилно? – Попита той. – Това по същество е шибана самоубийствена мисия.
Блинк въздъхна.
– Аз също не съм съгласен с бягството, но Купър е умен. Той няма да се постави в подобна ситуация, докато не обмисли всички възможни сценарии.
– Колко време е бягството? – Попита Скорпиона.
– Най-малко пет дни – информира ни Грим. – Може и да е повече. – Скорпиона кимна.
– Включвам се.
– И аз. – Каза Саботаж. Той завъртя врата си. – Отдавна не ми се беше случвало да си изцапам ръцете.
Грим кимна. Той посочи с пръст към мен.
– Ти – изтрезнявай. Вие тримата трябва да тръгнете към майчиния чартър след три часа.
Той удари с чукчето си по масата. Останах на стола си, работейки да вкарам двете чаши кафе в гърлото си. Грим въздъхна, след като всички излязоха от стаята.
– Има ли нещо общо Хъни с това, че искаш да отидеш на този пробег? – Попита той.
Повдигнах рамене.
– Малко – признах. – Но имам нужда от нещо, което да правя. Нямам търпение за малко шибан адреналин. – Въздъхнах. – Прекалено съм навит.
Той стисна челюстта си, но не оспори решението ми.
– Ще ѝ кажеш ли, че отиваш да бягаш? – Попита той.
Поклатих глава, докато се изправях от стола си.
– Не. И ми направи услуга – не я оставяй да чуе и дума за това, докато не тръгна на път. – Казах му. – Познавам я достатъчно добре, за да знам, че тя ще се опита да ме спре. Имам нужда от това, Грим.
Той изпусна тежък дъх, но кимна.
– Хъни ще ти скъса пишката за това, когато се върнеш.
Повдигнах рамене.
– В нейните очи, Грим, аз съм шибано чудовище. Може и да оправдая проклетото си име. – Усмихнах се.
Грим изръмжа в знак на несъгласие.
– Мисля, че вие двамата просто трябва да поговорите, Куршум.
Поклатих глава.
– Няма да си говорим глупости с нея, докато не се върна от това бягане. Тя ще се опита да ме разубеди да не ходя и накрая пак ще се скараме, защото ще отида, независимо колко силно иска да остана. Това е човекът, който съм, Грим. Без значение колко се бори нашият клуб да каже чисто, аз винаги ще тръгна след нещо опасно. Не мисля, че някога ще успея да променя това – дори заради нея.
Грим въздъхна.
– Ако тя наистина те обича, Куршум, няма да поиска от теб да се промениш. – Напомни ми той. Поклати глава. – Вземи си душ. Миришеш на гадно. – Нареди ми.
Извъртях очи срещу него, но излязох от стаята и се отправих нагоре към стария си апартамент.
Назад към част 16 Напред към част 18
