Глава 18
ХЪНИ
Нахлух в клуба. Бях ядосана, гладна и уморена и бях готова да дам на Куршума да се разправя с мен. Правилно ли се справихме снощи? Не, но той трябваше да остане, за да можем да поговорим. Вместо това той избяга.
– Ебаси. – Изръмжа Тор, когато погледна нагоре, за да види кой е влязъл вътре. Грим се втурна надолу по стълбите.
– Къде е той? – Нахвърлих се върху двамата мъже.
Очите на Тор се стрелнаха към Грим. Грим въздъхна.
– Ела в параклиса. – Каза ми тихо.
– Не! – Изкрещях на президента. Той сведе очи към мен. Преглътнах нервно, като веднага се отдръпнах. Ебаси, той можеше да бъде страшен. – Грим, къде, по дяволите, е Куршума? – Попитах го, като този път гласът ми беше малко по-нисък.
Грим пъхна ръце в джобовете си.
– Той тръгна тази сутрин със Саботаж и Скорпион. – Каза ми. Стиснах ядосано челюстта си и извадих телефона си от джоба, за да му се обадя. – Той бяга, Хъни.
Пръстът ми спря точно над бутона за повикване, докато гърлото ми се сви от страх, а сълзите напълниха очите ми. Бягствата бяха опасни. Това означаваше, че може да се върне жив или мъртъв – беше като да хвърлиш монета. Нито едното, нито другото беше сигурно.
Погледнах Грим през сълзите си.
– Защо го пусна? – Задуших се.
– Хъни, Куршума ни помоли да не ти казваме, докато вече не тръгне на път – каза тихо Грим. – Той не искаше да се опитваш да го спреш.
Паднах на един стол.
– Колко опасно е това? – Попитах го, като се страхувах от отговора му.
Тор въздъхна.
– Достатъчно опасно, че Купър се обади да иска някои от нашите хора – информира ме Тор. По бузите ми се плъзнаха горещи сълзи. – Но той ще се върне при теб, Хъни. Никога не се съмнявай в това. Куршумът е умен човек.
– Жив или мъртъв? – Поисках да знам. Притиснах ръка към стомаха си, тъй като гърчовете се засилваха. – Е? – Попитах, като погледнах между Грим и Тор. – Знам, че ще се върне у дома, но въпросът ми за милион шибани долара е дали ще диша, когато го направи.
***
Вдигнах поглед от книгата, която четях, когато входната ми врата се отвори и в нея се появи формата на Куршума.
– Куршум? – Попитах тихо. Той беше изчезнал преди три дни. Гневът ми официално се беше изчерпал. Дори не бях разстроена от гадостите, които беше направил – зашеметена, да. Но не и отвратена.
Бях се въздържала да му се обадя, ужасена, че ако го разсея, няма да се върне жив у дома при мен.
Той се запъти навътре в къщата. От него капеше вода, която се събираше на пода. Бурята навън бушуваше и отразяваше точно това, което чувствах вътре – изгубена и измъчена. Той затвори вратата след себе си.
– Съжалявам – каза тихо Куршума. Продължих само да го гледам, толкова шибано облекчена, че си е вкъщи, че останах без думи.
– Бейби, толкова ми е мъчно. – Каза той. – Знам, че трябваше да поговоря с теб преди да тръгна, но ти щеше да се опиташ да ме убедиш да остана, а аз имах нужда от това бягство. – Той прокара ръка през мократа си коса. – Просто щяхме да се скараме, а аз не понасям да се караме с теб.
Станах от дивана и поставих книгата си на масичката за кафе.
– Защо отиде? – Попитах го.
Той въздъхна.
– Живея заради адреналина, Хъни. – Каза ми честно. – Обичам чувството, което изпитвам, когато се впусна в нещо опасно. Знам, че не си съгласна с това, но аз съм такъв.
Долната ми устна потрепери. Не можех да се ядосам за това. По дяволите, колко често бях преследвала тръпката от опасността, защото тя ме караше да се чувствам жива?
– Куршум, бях ужасена – признах аз. – Не знаех дали последните думи, които си казахме, няма да са последните ни.
Той се приближи до мен, а водата се стичаше на струйки по лицето му. Блузата му беше залепнала за кожата, а кожата на елека му блестеше от водата.
– Знам, бейби. Но се заклех да се върна у дома при теб. – Изправи се и хвана лицето ми в ръцете си. – Обичам те, бейби. – Дъхът ми заседна в гърлото при думите му, а сълзите напълниха очите ми. – Преди няколко вечери ти казах някаква глупост, а не трябваше да го правя. Каквото искаш да знаеш, бейби, ще ти го кажа; обещавам. – Закле се той.
Скочих върху него, като го обгърнах с ръце и крака. Не ме интересуваше, че е мокър. Имах нужда той да ме държи, да ме увери, че сме добре – че той, по дяволите, стои тук – жив, дишащ, невредим.
Едната му ръка стискаше дупето ми, а другата се вплиташе в косата ми и накланяше устните ми, за да може да ме целуне. Езикът му премина през моите устни, докато ме притискаше с гръб към стената, притискайки бедрата си към моите. Изстенах в целувката, като отчаяно се нуждаех от още от него.
– Обичам те, Куршум. – Издишах, когато той започна да притиска врата ми с горещи целувки с отворена уста.
Той изръмжа ниско в гърдите си в знак на одобрение.
– Искам да те чуя да казваш това, когато съм заровен дълбоко в теб. – Изръмжа той, докато ме носеше към спалнята.
Сигурна съм, че нямаше да го разочаровам.
Когато се събудих, Куршумът все още лежеше до мен, но беше буден и нежно прокарваше пръсти през косата ми.
– Добро утро. – Заговори той грубо, а гласът му все още бе оцветен от съня.
– Добро утро – отвърнах аз, като се сгуших по-близо до него.
– Спа ли добре? – Попита ме той.
Усмихнах се и кимнах срещу гърдите му.
– Винаги спя добре, когато ти си с мен – казах му честно. Той въздъхна и стегна ръце около мен, като заби лицето си в косата ми.
– Имаш ли нещо против, ако спя с теб до края на живота ни? – Попита тихо той.
Засмях се, като се подпрях на лакътя си, за да го погледна.
– Какъв въпрос е това, Куршум? – Попитах го. – Ти ме забремени. Бих казала, че си тук за много дълго време.
Той отвори една черна кадифена кутийка, за да разкрие красив, диамантен пръстен. Задъхах се тихо, докато сълзите напълниха очите ми.
– Искам да се оженя за теб, Хъни. – Каза ми тихо той. – Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, да имаме голямо семейство и да остареем заедно, докато гледаме как внучетата ни играят на двора. Искам всичко това с теб.
Сълзи се плъзнаха по бузите ми. Разплаках се. Не можех да повярвам, че това се случва.
– Ще се омъжиш ли за мен, Хъни?
Кимнах. Той се държеше така, сякаш някога ще кажа нещо друго освен „да“ в отговор. Исках да бъда завинаги с този мъж, въпреки колко голямо чудовище се смяташе той.
– Да, Куршум. Разбира се, че ще се омъжа за теб. – Задуших се.
Той извади пръстена от кутийката и нежно го плъзна на пръста ми. После се усмихна палаво.
– Предполагам, че сега ще мога да те чукам във всяка позиция като моя годеница.
Засмях се, когато той изведнъж ме преобърна по гръб, а устните му срещнаха моите.
Назад към част 17 Напред към книга 9
