Глава 4
КУРШУМА
Скраб се втурна в клуба, а кръвта се стичаше по лицето и шията му. Скочих от стола си и всички се обърнаха от шума, който вдигнах.
– По дяволите, Скраб, какво стана? – Попитах, когато се преместих, за да огледам по-добре раната на слепоочието му.
– Хъни – взеха Хъни. – Въздъхна той.
Кръвта ми започна да кипи. Присвих очи към него, а мускулите ми се напрегнаха.
– Какво, по дяволите, имаш предвид, че са взели Хъни? – Изръмжах срещу него. – Кой, по дяволите, я взе?! – Изкрещях.
Господи Боже, момичето не работеше тук много отдавна и вече беше изчезнала – вече някак си беше забъркана в нашите шибани работи.
– Момчета, за които е работила, преди да я затворят. – Каза Скраб, докато дишането му се успокояваше, макар че все още изглеждаше доста паникьосан.
В момента Грим и Алекс бяха до мен, като и двамата се опитваха да разберат какво, по дяволите, се случва.
– Кой? – Изригнах.
– Хенри Дженкинс. – Каза Скраб.
– Ебаси майката. – Прокле Грим. – Изгонихме го от града преди години. Как, по дяволите, изобщо е разбрал, че е излязла от затвора? – Попита той.
Скраб разпери ръце във въздуха в знак на неудовлетвореност.
– Не знам! – Изкрещя той, явно притеснен от това, че Хъни я няма, особено след като знаех, че Скраб никога не би посмял да повиши глас пред Грим, особено толкова скоро след като му беше дадена нашивка.
Майната му, опитвах се да отрека, че не я искам, но знаех, че я искам. А сега, когато разбрах, че тя липсваше, ме прецака.
– Господи Боже, аз само преди пет минути сам разбрах, а тя е била точно под проклетия ми нос!
– Скорпион! – Изръмжа Грим, като се обърна, за да погледне през рамо към нашия технически спец.
– Вече те изпреварих – каза му Скорпион. – Хенри е създал нова база извън следващия град. Вече имам местоположение.
– Да вървим. – Изръмжах, без да ми пука за границите, които прескачах.
Грим не коментира. Той направи предложение всички да се изправят на крака, докато аз се втурнах през вратата. Слушалката ми вече беше свързана в ухото ми и чух как Скорпионът избълва адреса в слушалката ми в бързия конферентен разговор, в който всички мигновено влезнахме, когато тръгвахме на какъвто и да е пробег или клубно пътуване.
Запалих двигателя и потеглих по пътя. Гласът на Грим прозвуча в слушалките ми.
– Вкарай си шибаната глава в тази глупост, Куршум. – Нареди той. – Ние не знаем в какво, по дяволите, се забъркваме тук. Единственият ни фокус е да върнем Хъни жива и здрава, разбираш ли ме? С всичко останало ще се занимаваме по-късно.
– Разбрах – казах аз. Колкото и да ми се искаше да пробия куршум в шибания череп на Хенри заради тази гадост, това щеше да почака. Хъни разчиташе на нас да спасим живота ѝ, а аз само се надявах да не сме закъснели.
Грим ни спря извън обсега на базата на Хенри.
– Оттук пеша. – Нареди той. – Куршум, Алекс и аз ще влезем вътре. Всички останали тук ще ни прикриват тримата. Трябва да я изведем оттам.
Проверих и двата пистолета в кобурите си, като се уверих, че са напълно заредени. Знаех, че в клубния микробус има допълнителни патрони, ако ми потрябваха, но за щастие бях добре. Кимнах на Грим и Алекс.
– Хайде да вървим.
Когато наближихме, чух как разкъсващ ухото писък разцепи въздуха. Беше изпълнен с болка и мъка.
– Майната му. – Проклех и сърцето ми заби силно в гърдите. Мускулите ми вибрираха от желанието да кажа „Майната му на заповедите на моя президент“ и да се втурна навътре без прикритие, за да стигна до нея, по дяволите.
– Върви – нареди Грим. – Ние сме точно зад теб. Докажи името си, Куршум.
Тръгнах през двора. Веднага се чуха изстрели, но аз държах тялото си възможно най-ниско, без да се налага да забавям бягането си. Нахлух в сградата и мигновено Алекс и Грим бяха отделени от мен от мъжете вътре. Аз обаче не спрях. Втурнах се през стаите, като стрелях по други мъже, когато ми беше необходимо, докато най-накрая не намерих стаята, в която беше тя. За щастие, стаята беше напълно празна с изключение на нея.
Беше вързана за едно легло, изпаднала в безсъзнание, а освен това беше гола и окървавена. Не знаех колко време Скраб е бил навън, преди да успее да се върне в клуба, но това беше достатъчно време, за да я наранят доста шибано лошо. Тя щеше да се чувства така поне една добра седмица.
Изтласквайки настрана цялата си ярост и страх за нея, се втурнах напред и развързах въжетата от ръцете ѝ и краката. Тя стенеше от болка, но все още беше в безсъзнание.
– Всичко е наред. – Успокоих я. Не бях сигурен дали ме чува, но ако ме чуваше, се надявах само да разпознае гласа ми, за да знае, че най-накрая е в безопасност.
Бързо дръпнах елека с кобура на пистолета си и изхлузих блузата през главата си. Внимателно я издърпах върху голото ѝ тяло. Тя хлипаше, докато нежно движех ръцете ѝ. Стиснал зъби, бързо, но нежно маневрирах, така че блузата най-накрая покри по-голямата част от тялото ѝ.
Бързо издърпах кобура и елека си обратно и вдигнах безжизнената ѝ форма от леглото. Тя отново изстена от болка.
– Шшш, момиченце. Тук съм. – Успокоих я.
Знаех, че трябва да изпитва шибана болка. Дори не исках да мисля за това, което се беше случило. Точно тогава трябваше да се съсредоточа и да я измъкна оттам.
Хъни изведнъж се събуди, а сините ѝ очи блестяха от сълзи.
– Боли ме. – Заплака тя.
Притиснах устни към челото ѝ.
– Шшш, бейби. Всичко е наред. Ще те закараме до клуба и Медикът ще ти помогне.
Но не можех да напусна тази проклета стая, докато не се появи подкреплението ми. Беше твърде рисковано. Ръцете ми вече не бяха отворени, за да използвам оръжия.
Грим нахлу през вратата.
– Всичко е чисто. – Каза ми той. Погледна надолу към Хъни, която плачеше безмълвно, а дъхът ѝ се разкъсваше от болка. – Хъни, дръж се, ясно? – Успокои я, а тонът му стана нежен. – Куршумът ще те измъкне оттук. Просто се дръж.
Погледнах надолу към нея.
– Това ще боли, Хъни. Просто мисли за нещо – за нещо друго, освен за болката. Това ще я направи малко по-поносима.
След това тръгнах да бягам зад Грим с Алекс зад гърба ми. Хъни хленчеше и стенеше през болката. След като най-накрая се върнахме до моторите и микробуса, Грим веднага сложи телефона до ухото си и бързо говореше с Медик, докато Скорпион отваряше вратите на микробуса за мен. Качих се отзад с нея на ръце и седнах на пода, като опрях гърба си в страничната част на буса.
– Момиченце, погледни ме – заповядах нежно. Тя ме погледна през просълзените си сини очи. Те бяха изпълнени с толкова много болка, че душата ми ревеше за отмъщение. – Всичко ще бъде наред, скъпа. – Успокоих я. – Дишай, ясно?
– Боли ме. – Хлипаше тя.
Нежно я разтърсих.
– Знам. – Казах ѝ нежно. – Знам, че те боли да дишаш, но трябва да дишаш.
Скраб се качи на задната седалка, а след това Скорпионът потегли, откъсвайки се по пътя обратно към клуба. Знаех, че клубът ще върне мотора ми обратно в клубната къща; честно казано, дори не се притеснявах за това.
– Хъни? – Попита той.
– Джейкъб? – Извика тя, като го погледна, а лицето ѝ бе набраздено от болка.
– Хей, хей – успокои я той, докато прокарваше ръка по окървавената ѝ руса коса – всичко ще се оправи.
– Скраб – казах тихо – тя наистина е тежко ранена.
Той преглътна трудно. Внимателно я преместих в ръцете си и тя извика от болка. Притиснах устни към слепоочието ѝ и прокарах ръка по косата ѝ, като нежно я гушнах, докато се отпусна малко. Знаех, че новата позиция ще се отрази по-добре на нараняванията ѝ въпреки болката, която ѝ причиняваше движението.
– Хъни, само това ли ти направи Хенри? – Попита я тихо Скраб, като единственият човек, който чуваше думите му освен нея, бях аз.
– Джейкъб. – Изхлипа тя.
Стиснах челюстта си и погледнах към Скраб. В очите му проблясваше болка за момичето в ръцете ми.
– Ще си плати – изръмжах аз.
Назад към част 3 Напред към част 5
