ФРЕЯ
След инцидента на партито ми се наложи да се запозная с останалите богове, които живеят в замъка. Богинята Еир, тяхната лечителка. Също така Улр и Скади, които по-рано бяха на лов с Фрейр. Те са големи любители на снежните (зимните) спортове. Половин час ми разказваха всичко за карането на ски и как трябва да се присъединя към Скади някой път на пистите. Имаше един бог на име Хеймдалр, който не прекарва много време в замъка, но седна и вечеря с нас. Беше малкословен бог, но учтив.
И, разбира се, отново разговарях за кратко с Тор и Тир, Вили и Ве. Трябваше да се запозная с много хора и се радвах, че се бях запознала с някои от тях преди партито, за да намаля чувството на претоварване. Имам чувството, че никога няма да запомня имената на всички.
Малко съм смутена от това, което ми казаха, че съм направила, докато съм била под влиянието на ябълковия пай на Идун. Фрейр ме уверява, че е било сладко и много прилича на това как ме помни, когато сме били малки, което означава, че съм била в прекрасна форма. Всъщност на тази възраст все още не съм имала магията си – нещо, за което вероятно всички трябва да сме благодарни.
Почти се радвам, че не мога да си го спомня, макар че брат ми разказа всички най-важни моменти, както и повечето от това, което съм казала. Езическите богове никога няма да ме вземат на сериозно след това – след като бях направила толкова силно първо впечатление с главата на Мимир.
Можех да се утвърдя като сила, с която трябва да се съобразяват. Но не, някакъв вълшебен десерт ме накара да тичам из партито със сплетена на плитки коса. По-добре ли е да те обичат или да се страхуват от теб? Не съм решила, но може би Езирите са вкусили и от двете страни, а аз мога да намеря начин да спечеля и в двете посоки.
Особен интерес за мен представляваше моментът, в който ритнах Один в подбедрицата и го нарекох лош човек. Знам, че трябва да съм имала видения по време на този епизод заради очевидното ми увлечение по самолетите. Не съм съвсем сигурна какво представляват те, но малкото ми аз ги обича.
И така, имах ли видение как Один прави нещо лошо? И това означава ли зло? Или просто нещо, което не би се харесало на моето по-младо аз? Защото, ако е второто, това е широк спектър от неща, които не са зли. Превъртам в главата си онова, което ми каза Фрейр… Когато хората разберат, ще бъдат много ядосани. И нещо за това как съм разбрала кой е, какъв е и какво прави. Какво е направил?
Бих искала да си спомням буквално всичко, което се случи, но в един момент ядях най-вкусния, мазен, ябълков пай, който някога съм яла, а в следващия седях насред пода и недоумявах как съм се озовала там.
Явно има многобройни причини, поради които трябва да стоя настрана от Один. Не ми помага и фактът, че спя само на няколко метра от него. Между опасностите от знака и берсеркера и другите опасности, които самият бог може да представлява за мен, трябва да спра да го желая и да развия някакво самосъхранение.
На вратата между стаите ни се почука и той влезе.
– Обикновено хората изчакват отговор, преди да нахлуят направо.
Той свива рамене.
– Моят замък. Моите правила.
Въздишам.
– Какво ще ти трябва, за да ме освободиш от договора ни?
– Казах ти, че няма да се измъкнеш от него. Езирите са хора на честта. Те никога не биха последвали крал, който позволява на някого да се освободи от договора. Ето защо подписваме всичко с кръв. Сред нашия народ няма начин да се наруши кръвна клетва. Ако направиш лош избор, просто живееш с него.
– Значи предпочиташ да се чифтосаш с мен? – Знам, че казва, че има контрол над берсеркера, но аз не го виждам. Може би главата на Мимир, която изкарваше наяве звяра му, беше разбираема, но тази вечер на партито… това беше различно. Беше толкова незначително нещо, което го накара да реагира.
– В най-лошия случай? Да, бих предпочел да се чифтосвам – казва той.
– О, спри, Один. Не мога да се справя с толкова много ласкателства.
Не мога да повярвам на наглостта на този бог. Той иска да ме чука, но не иска да се чифтоса с мен. И знам, че отказах брак по време на преговорите за първоначалния договор, но сега съжалявам, че не съм скрепила сделката, за да стана кралица. Какво значение има, че съм кралица на ванирите, когато дори не съм в състояние да управлявам народа си? В момента живея в собствения си вакуум на власт и това не ми харесва.
– Ти също не искаш да се чифтосваш с мен – казва той.
Не в това е въпросът. Обикновено аз не съм тази, която бива отхвърлена, и това боде.
Той прави още една крачка в стаята ми. Изглежда, че запълва цялото пространство, така че в стаята почти не остава въздух за мен.
– И какво? Сега съм просто твой затворник до края на времето? – Знам, че имам магия, която мога да използвам, за да се боря с него, но откакто съм тук, магията ми се държи странно. И макар че мога да произвеждам огън – очевидно съм произвела много от него на партито – почти съм сигурна, че той има някакви защитни заклинания върху замъка или върху себе си, или и върху двете. Один не изглежда от хората, които биха рискували по този начин. А и фактът, че може да съживи главата на Мимир, ми дава да разбера с какво ниво на магьосничество си имам работа тук.
Което отново повдига въпроса… защо му трябвам аз? Какво мисли, че мога да направя за него, което той не може да направи сам за себе си?
– Докато постигна целите си, да. Ти ще останеш в Асгард.
– Защо не можеш просто да ми кажеш направо? Готова съм да ти помогна.
Той ме поглежда и тъжно поклаща глава.
– Не, не си.
– Откъде знаеш това?
– Просто знам.
Ако той смята, че няма да му помогна, защо ме накара да подпиша този договор? В него беше изрично записано, че няма да бъда принудена да правя магии против собствената си съвест. Нима си мисли, че ще ме умори с обещанието за свобода? Може би е трябвало да останем във война.
Гледаме се един друг в продължение на няколко мига. Накрая нарушавам мълчанието.
– Знам, че казваш, че имаш контрол над берсеркера, но му трябваше толкова малко, за да излезе почти наяве тази вечер. Сигурно трябва да видиш това. Той се изплаши за нищо.
– Не беше нищо. Ти беше разстроена. Той мислеше… аз мислех… мислех, че някой те е наранил. Не ми приличаш на жена, която лесно плаче, а берсеркерите винаги защитават своите половинки.
Ако знаеше колко лесно плача… как щеше да използва това срещу мен? Макар че може би неговият берсеркер не би му позволил. Може би берсеркерът ме защитава от Один. Това е ъгъл, който не бях обмисляла.
– Аз не съм партньорка на твоя берсеркер.
– Твоето мнение, моето мнение и мнението на берсеркера не са съгласувани. Белегът ще избледнее и аз ще го държа под око, докато това стане.
Той прави още една крачка по-близо до мен и започва да издърпва златните и перлените фиби от косата ми.
– К-какво правиш? – Опитвам се да не позволявам на това да ме разтревожи, но усещам как топлината се разпространява по тялото ми при това просто почти докосване.
Но той не отговаря, а просто продължава, докато косата ми не се разплете напълно и не се разпилее около раменете и по гърба ми.
Започва да прокарва пръсти през косата ми, а аз изпускам дълъг дъх, който не знаех, че задържам.
– Один…
– Шшшш. Трябва да те докосна.
Аз имам нужда от същото, но не му го казвам. Чувствах това привличане към него много преди знака. От момента, в който стоеше в стаята ми и се преструваше на един от своите воини, исках да го кача и да го яздя до забрава.
Опитвам се да си внуша, че това е, защото не съм била с никого от толкова дълго време. С войната и лавината от промени след нея, кога щях да имам време за това? Може би имаше възможност с братята му в гората този следобед, но аз глупаво не се възползвах от нея.
И знам защо… защото глупавото младо момиче в мен не искаше да направи нищо, което би могло да обърка това – това нещо, за което продължавам да твърдя, че не искам, но за което тялото ми ме моли всеки път, когато с Один сме заедно в една стая.
– За какво изграждаш армията на берсеркерите? – Питам го отчасти, за да го разсея от единствената му мисия, но и защото искам да знам. И дали плановете му за мен се преплитат с плановете му за неговата армия?
– Ела в леглото с мен – прошепва той, докато устата му покрива моята.
Позволявам му да открадне тази целувка, след което се отдръпвам.
– За какво създаваш армията? Кажи ми и може би ще си легна с теб.
– Това няма значение. Ела в леглото ми, а аз ще ти дам половината от падналите убити.
Вдигам вежди, заинтригувана. Никога досега не ми се е случвало мъж да ми обещае половината от воините си само в замяна на добро чукане. Репутацията ми наистина трябва да се разпространява в кралствата.
– Какво ще правя с половината от падналите убити? – Питам, като се преструвам на отегчена.
– Не ме интересува какво ще правиш с тях. Можеш да си ги вземеш. Можеш да ги вземеш като първи избор, дори. – Проследява меки целувки по гърлото ми и по деколтето ми. Трябва да се преборя със стенанието, защото по никакъв начин няма да му позволя да разбере, че ми въздейства по този начин, макар да съм сигурна, че животинското в него усеща желанието ми.
Очевидно съм поласкана от това предложение и знам, че това трябва да е капанът, който ми е заложил: играе си със суетата ми, за да ме вкара в леглото. Но истината си остава, че той създава специална армия и никой не знае защо. Каквато и да е тайната, тя трябва да е доста голяма и той наистина би ми дал само половината от бойната си сила, когато изглежда работи денонощно, претърсвайки всички светове за тях?
– Не знам, Один… току-що се запознахме… Не съм от този тип момичета.
– И двамата знаем, че си такова момиче – изръмжава той срещу устата ми.
Искам да кажа, че не греши, но все пак. Той си мисли, че може да ме купи със здрави, горещи, изпитани в битките воини… Искам да кажа, какво щях да правя с тях? Да ги гледам как тренират по цял ден? Да си играя с тях? Не мога да мисля. Не мога да реша. Толкова много вкусни възможности се простират пред мен.
– Ами ако реша да си направя харем с тях? За моите собствени… изключително големи страсти? – Подканям се.
Один се ухилва.
– Ще ти омръзне и скоро ще изпълзиш обратно при мен.
– О, това е увереността, която ми харесва.
– Нужен ти е мозък, не само красота – казва той.
– Нещо като теб?
– Наистина, а сега вкарай задника си в леглото ми.
На вратата, водеща към основното жилищно помещение, се чува прозявка. Забравих, че съм оставила тази врата отключена.
– Господине – казва Тир. – Много съжалявам, че отново ви прекъсвам, но…
– Не сега, Тир – изръмжава Один, а берсеркерът е точно под повърхността.
Сърцето ми бие лудо в гърдите, докато той продължава да целува гърлото ми, а езикът му се движи вяло по следата му. Дали ще ме вземе точно тук, когато неговият заместник стои на вратата и ни наблюдава?
Извратено.
– Господине, има въпрос с тежки последици, който трябва да разгледате.
– Не. Сега. Тир – отново изръмжа Один.
– Тежки последици!
И се учудвам, че той наистина крещи на своя крал. Виждам златния блясък в очите на Один, когато вдига поглед от гърлото ми.
– Извинявам се, но… тежки. Последици – казва Тир по-спокойно. – Ако разбираш какво имам предвид. – Той поглежда напред-назад от мен към Один и аз осъзнавам, че това е нещо, за което не би трябвало да знам, което още повече ме кара да искам да го знам.
– Добре. – После погледът му се връща към моя. Той хваща тила ми по онзи собственически начин, по който го направи вчера, и ме оставя с още една разтапяща костите целувка, която няма да забравя. – Ще се върна за теб – обещава той. – Скоро.
Налага се да се подпирам на стената, докато той се измъква от стаята след Тир.
Необходими са ми няколко минути, за да се овладея. Как става така, че този бог ме превръща в такава локва, когато ме докосне? Какво не е наред с мен? Знам, че не мога да му се доверя, и все пак като глупава пеперуда, увлечена от пламъка, не мога да остана настрана. Поглеждам надолу, за да открия, че от ръцете ми бръмчи електричество.
Излизам навън в двора, коленича на голата земя и притискам длани към земята, като правя дълги, бавни вдишвания, за да се успокоя, докато оставям излишната енергия и сила да изтече от мен и да се върне обратно в земята.
Знакът му върху гърлото ми гори. И тогава ми хрумва ужасяваща мисъл. Той го е облизал. Ами ако просто е направил претенцията по-силна? Тя никога няма да избледнее. Никога няма да избледнее, а аз ще остана завинаги с този луд притежателен потаен бог на магическата ярост.
Не, не мога да позволя това да се случи.
Трябва да знам тайните, които той крие от мен. Изправям се и се връщам вътре, като се разхождам из замъка, докато стигна до военната стая. Вратата е затворена, макар че вътре се чуват приглушени гласове. Притискам ухо към вратата, опитвайки се да чуя.
– Това ще помогне.
Обръщам се и виждам, че Локи стои с празна чаша за пиене в ръка.
Взимам предложената чаша и я използвам, за да се заслушам във вратата.
– Тук можеш да видиш, че силен северозападен вятър се спуска в долината на три държави. И ако погледнеш картата, ще видиш, че облаците се събират и дъжд, който ще падне до вечерта. Можете да очаквате висока температура и влажност през следващите пет дни, а след това най-накрая ще получим истинска почивка от тази гореща вълна. В момента температурата в Нешвил е деветдесет и осем градуса… Тим, връщам се при теб…
Хвърлям се напред, когато вратата се отваря, и попадам право в ръцете на Один.
Той се навежда по-близо и говори тихо в ухото ми.
– Чу ли нещо интересно?
Той знае, че не съм. Направил е някакво заклинание на стаята. Оправям се и изглаждам роклята си.
– Метеорологични доклади от човешкия свят – казва той. – Имам часове от тях, за да прикривам военната зала. Мислиш ли, че съм аматьор, скъпа?
Отстъпвам няколко крачки назад от него. Все още съм твърде развълнувана от предишната ни среща, за да предложа реплика.
Той минава покрай мен, без да каже и дума. Когато се обръщам, за да погледна Локи, той се е облегнал на стената, скръстил ръце на гърдите си, и се усмихва.
Назад към част 16 Напред към част 18
