Глава 5
ХЪНИ
Когато се събудих, бях на мек матрак, покрита с още по-мека завивка, която миришеше на лавандула. Цялото ми тяло ме болеше; дишането беше малко затруднено, а долната част на тялото ме болеше по начин, който не оставяше съмнение, че съм била изнасилена.
– Братко, трябва да хапнеш нещо. – Чух Грим да говори тихо.
– В момента не мога да поема нищо, Грим – заговори Куршума точно откъм леглото, на което лежах. – Не и когато е ранена, не и когато не знам какво, по дяволите, се е случило с нея.
Грим въздъхна.
– Не можеш да се самобичуваш за тези глупости, Куршум. Не си бил там, когато са я взели. Това не е твоя вина.
Прозвуча така, сякаш Куршумът се изправи агресивно от стола си.
– Не, но трябваше да го направя, Грим. – Изръмжа тихо. – Тя не трябваше да е със Скраб. Трябваше да е с мен. От момента, в който я зърнах, я исках. Трябваше да действам според това. Нямаше да я вземат, ако го бях направил. Никой нямаше да се добере до нея.
Опитах се да си поема дълбоко дъх, но болката, която последва, ме накара да се разплача. Очите ми се отвориха, само за да открия, че Куршума вече е надвиснал над мен. Грим вече се измъкваше от стаята.
– Хей, бейби, аз съм тук. – Успокои ме Куршума. Горещи сълзи се стичаха по лицето ми. Всичко ме болеше толкова силно.
– Боли. – Хлипах, докато сините ми очи се впиваха в тъмните му.
Той нежно прокара ръка по русата ми коса.
– Знам, момиченце. Знам, че боли. Медик идва с болкоуспокояващи, ясно? – Прокара палеца си по бузата ми. – Трябва да те изправя, скъпа. Знам, че ще те боли, но ми се довери, когато казвам, че те държа, добре?
– Добре. – Задуших се.
Той нежно обви ръцете си около мен и ме вдигна нагоре към гърдите си. Тялото ми се разтресе от болката, а аз хлипах. Той притисна устни към челото ми, докато сядаше на леглото, държейки ме в скута си, а ръцете му ме подкрепяха.
– Държа те. – Нежно ми напомни.
През мъглата от болка, която в момента блокираше всяка друга мисъл в мозъка ми, си спомних колко студено се държеше Куршума към мен, откакто ме наеха за барман в клуба. Поведението му към мен точно тогава беше меко казано объркващо.
– Мислех, че ме мразиш – казах тихо и се напрегнах, като си поех по-дълбоко дъх, след като приключих да говоря. Търсех нещо – каквото и да е – което да ме откъсне от болката, която изпитвах.
– Не сега. – Тихо измърмори Куршума.
Медикът влезе в стаята заедно с Грим, с медицинска чанта в дясната си ръка.
– Куршум, трябва да я поставиш на леглото в седнало положение – нареди Медикът.
Куршумът поклати глава със стисната челюст.
– Не. Работи около мен, Медик. – Пречупи се Куршума.
Медикът извърна очи.
– Вие сте твърде упорити за собственото си добро. – Измърмори той, докато се придвижваше напред. – Хъни, по скалата от 1 до 10, какво е нивото на болката ти? – Попита ме Медика.
– Пет – казах му.
Той невярващо повдигна вежди към мен.
– Хъни, изкараха те на косъм. – Помръднах. Куршумът изръмжа. – Няма как, по дяволите, нивото на болката ти да е само пет.
– Не плача, така че пет – казах му.
Малка усмивка трепна на устните на Медик, докато той навеждаше глава към Куршума.
– Имаш трудна задача, братко.
Куршумът издаде звук в задната част на гърлото си, но не коментира нищо друго.
– Ще ти сложа инжекция, за да ти помогна с болката. – Очите ми се разшириха от страх. Ужасявах се от игли. – Няма да те направи сънлива, но ще ти помогне да функционираш малко по-добре. – Информира ме Медика.
Със страх погледнах иглата в ръката му и инстинктивно се приближих до Куршума, като движението ме накара да хленча от болка. Куршумът ме успокои ръка върху косата ми.
– Всичко е наред, скъпа. Аз съм тук. – Напомни ми нежно. – Медикът няма да те нарани; той просто иска да ти помогне, бейби.
Куршумът нежно стегна ръцете си около мен, докато аз клатех глава, а в очите ми напираха сълзи.
– Куршум, моля те… – проплаках, когато усетих как иглата се плъзга в горната част на ръката ми. Куршума притисна устни към слепоочието ми, като ги задържа там, докато Медикът ми даваше обезболяващото лекарство.
– Всичко е готово – нежно ми каза Куршума. – Виждаш ли? Не беше толкова лошо, нали? – Попита той.
Потръпнах при мисълта за иглата.
– Ти си задник – измърморих аз. Куршума изхриптя, а очите му за момент светнаха от забавление.
Медикът прочисти гърлото си.
– Скъпа, искам да погледна нараняванията ти. Добре ли е?
Трескаво поклатих глава. Не исках да рискувам да види синините с форма на отпечатък от ръка, които знаех, че ще са по краката и бедрата ми от местата, където бях държана, докато Хенри ме беше вземал отново и отново против волята ми.
Очите на Медик светнаха от разбиране, а страхът накара гърлото ми да се свие от страх.
– Може би Рейна? – Попита нежно той.
Тялото на Куршума се напрегна под моето.
– Майната му. – Изруга агресивно Куршума, докато се изправяше и внимателно ме поставяше на матрака въпреки търкалящия се гняв в тялото му, отдалечавайки се от мен. Тялото му трепереше, ръцете му се тресяха от силата на гнева му. Преглътнах нервно, като очите ми страхливо го следваха. Никога не бях виждала някой да се вбесява толкова много.
– Ебати ада – изруга Грим, като сграбчи Куршума за елека и го изтласка от стаята точно навреме, за да попречи на Куршума да унищожи всичко в стаята. Подскочих от уплаха, когато чух как нещо се сгромолясва в коридора и как още нещо се сгромолясва по стълбите. Няколко от жените долу изпищяха от шок. – По дяволите, Куршум, събери си багажа! – Изръмжа Грим точно пред вратата на спалнята, макар че не ги виждах.
– Той я е изнасилил, Грим! – Изръмжа Куршума. Помръднах. Медикът седна до мен на леглото и ме хвана за ръка, докато в очите ми се появиха сълзи. – Очакваш от мен да се съвзема, когато Хъни беше шибано изнасилена?! Господи, Грим, тя едва е станала шибан възрастен човек, а това говно вече ѝ се е случило!
– Разрушаването на този клуб няма да те накара да се почувстваш по-добре, Куршум! – Изригна Грим.
– Скраб, влез в тази шибана стая и се кълна, че ще ти счупя шибания врат! – Излая Куршума на Джейкъб, когато старият ми най-добър приятел се появи на вратата на стаята, в която се намирах.
Скраб се обърна с лице към мястото, където се намираше Куршума, с вдигнати нагоре ръце в знак на капитулация. Сълзи се плъзнаха по бузите ми. Не исках да предизвикам всичко това. Всичко, което исках, беше работа, която да държи пробационния ми служител далеч от задника ми, и да се опитам да събера парчетата от живота си.
Не исках всичко това да се случи и определено не исках да въвлека клуба в него.
– Хъни, не плачи. – Успокои ме Медика. – Куршумът има нужда от минута, за да се съвземе от това, което току-що разбра. Това момче пада трудно, когато се забърка с жена, а ти успя бързо да влезнеш под кожата му. Той просто трябва да се успокои. Грим може да го вразуми.
– Не исках да… – задавих се.
– Шшш. – Успокои ме Медика. – Знам, че не си искала, скъпа. Всички в този клуб могат да ти съчувстват за това, че миналото не остава в миналото. Никой не те вини за това, че Куршума си е изпуснал нервите. Всички сме били там в един или друг момент с някоя жена от този клуб.
– Махай се от проклетата ми стая – изръмжа Куршума.
– Внимавай как говориш с моята проклета жена, Куршум. – Отвърна Инк. – Искаш да се бием? Добре. Ще изнесем тази гадост навън още сега и ще те оставим да си набиеш задника, докато се успокоиш отново, но Рейна трябва да се опита да помогне на Хъни. Престани да се държиш като шибано лайно.
– Изведете го навън – нареди Грим.
– Не. – Изсъсках, като погледнах към Медик за помощ. Куршумът не беше в състояние да се бори с Инк.
– Всичко е наред – увери ме Рейна, докато влизаше в стаята. Тя седна от другата ми страна на леглото. – Инк няма да нарани Куршума. Той просто ще позволи на Куршума да излее целия си натрупан гняв, за да може да си избистри главата.
– Толкова съм объркана. – Изплаках. Главата ми започваше да се блъска. Изсъсках, докато протягах ръка, за да го задържа, а тялото ми се разби още повече от движението. – Какво се случи, докато бях в безсъзнание? Куршумът мразеше вътрешностите ми, преди Хенри да ме вземе.
Рейна кимна веднъж на Медик. Той излезе от стаята, като затвори вратата след себе си на излизане. Рейна държеше двете ми ръце в своите успокояващо.
– Куршумът има лошия навик да се влюбва в жени, които не изпитват никакви чувства към него – информира ме Рейна. – И двете бяха клубни жени. – Намръщих се към нея, а думите на Куршума звучаха в главата ми. Не се чукам с клубни жени. – И двете се влюбиха в други мъже, като виждаха в Куршума само приятел, нищо повече.
– Не виждам как това е моя вина – промълвих аз.
Рейна се засмя тихо.
– Скъпа, в момента, в който Куршума те погледна, беше ясно, че те иска, но за него ти беше недостижима. Ако някой не е бил сигурен в чувствата му към теб, бързо е разбрал, че те бързо са започнали да се задълбочават за него, когато той едва не откъсна главата на Скраб от раменете му, когато каза на Куршума, че си била отвлечена, докато си била под негова опека.
– Не е по вина на Джейкъб. – Тихо и казах, без да използвам клубното му име. Все още не бях свикнала с него.
– Знам това. – Каза ми тя. – Но за един мъж от този клуб, който иска да претендира за жена или вече е претендирал за жена, няма значение чия е вината. Те са готови да разкъсат хората на парчета. Куршумът е тръгнал за теб, Хъни. – Информира ме Рейна.
Взирах се в нея с широко отворени очи. Не си спомнях нищо от това, макар че като се има предвид колко силно ми пулсираше главата, съм сигурна, че има много неща, които съм забравила. Тя ми се усмихна нежно.
– Куршумът рискува живота си – дори се раздели с Грим и Алекс. Вместо да чака Грим и Алекс да го настигнат обратно, той тръгна напред сам, за да те намери. Инк ми каза, че никога не е виждал толкова разкъсан човек, докато не е видял Куршума да седи на задната седалка на клубния ван и да те държи в ръцете си. Инк каза, че е изглеждал разкъсан на парчета.
– Не си спомням кой ме е спасил – казах ѝ аз. Намръщих се, а в очите ми горяха сълзи. – Не си спомням нищо, след като загубих съзнание първия път.
– Вероятно е травма на главата – информира ме Рейна. – Бях държана в плен от биологичния брат на Инк в продължение на години и все още се боря да си спомням части от случилото се години по-късно.
Долната ми устна потрепери.
– Ще се почувствам ли някога отново добре? – Захлипах. Мразех да се чувствам по този начин. Чувствах се изнасилена, а все още имах чувството, че Хенри ме докосва.
Рейна ме прегърна, докато сълзите се стичаха по лицето ми. Заплаках, а сълзите ми моментално напоиха рамото на блузата ѝ. Тя прокара ръка по косата ми.
– Един ден, скъпа. – Увери ме. – Всеки се лекува по различен начин и в различно време. Но не отблъсквай Куршума. Понякога може да му е трудно да се справя, но той иска най-доброто за теб – обещавам. Той може да ти помогне, Хъни.
Назад към част 4 Напред към част 6
