Глава 6
КУРШУМА
Инк се облегна на парапета до мен, а аз се облегнах напред на горния парапет с лакти и се загледах в залязващото слънце.
– Не се случва често да губиш хладнокръвието си, Куршум. Вероятно ти си най-уравновесеният от всички нас.
Подсмърчах, докато поклащах глава.
– Как го направи? – Попитах го, без да се обръщам, за да го погледна. – Когато разбра, че Рейна – човекът, в когото си бил влюбен от шибани години, е била изнасилена – как, по дяволите, се справи с това, Инк? – Попитах го. Трябваше да знам, защото точно в този момент ми трябваше всякаква сдържаност, за да не изляза да намеря Хенри сам.
Инк се изсмя кисело.
– Да се справиш с това, Куршум? Не съм се занимавал с това. – Напомни ми. – Не знам колко шибани пъти съм губил проклетото си спокойствие. Все още се превивам от ужас, когато Рейна се събужда от ретроспекции, изведнъж спомняйки си глупости в съня си, които не си е спомняла преди. Всеки проклет ден ми се иска да върна Джордан от мъртвите и да го убия сам отново. Една част от мен мрази Саботаж и Грим за това, че ми отнеха това право. – Призна той.
Мълчах за няколко мига.
– Инк, да те застрелят боли много по-малко, отколкото да потвърдиш тези глупости. – Накрая заговорих.
Инк мълча за момент, докато и двамата се вглъбявахме в главите си.
– Тя ли е единствената за теб, братко? – Попита ме случайно Инк.
Всяка фибра на съществото ми казваше, че е тя. Това не беше същата гадост, която бях почувствал с Изи и Джеса. Бях видял и двете в беда, бях станал свидетел как Джеса се хвърля от шибан мост в бързо движеща се река и не бях изпитвал нищо подобно на тази ярост и омраза към човека, който се беше опитал да я нарани.
Но към Хъни? Бях готов да разкъсам целия този шибан град, за да се добера до Хенри.
– Да, тя е такава за мен – казах му честно.
Инк се облегна на парапета в същата позиция, в която бях и аз, като и двамата гледахме към вече потъмняващия хоризонт.
– Хъни не е като Рейна. – Предупреди ме Инк. – Рейна и аз имахме история, когато тя дойде в този клуб. Тя дойде да ме търси, за да ѝ помогна. Вероятно ще бъде ад, а от това, което съм виждал от Хъни, преди да я отвлекат, тя е ад на въртележка. – Подсмръкнах. Той не се шегуваше, майната му. – Няма да е лесно да бъдеш до нея, но трябва да си търпелив. Същата тактика, която използвах с Рейна, няма да проработи върху Хъни. – Той сви рамене. – Най-добрият човек, с когото можеш да поговориш за това как да ѝ помогнеш, вероятно ще бъде Призрака. – Призна той.
– Призрака? – Попитах недоверчиво. Подсмръкнах. – Брат, той дели Джеса с друг шибан мъж. – Напомних му. – Не съм много сигурен дали той е правилният човек, с когото да започна да разговарям дори за това как да помогна на Хъни.
Инк сви рамене.
– Но Джеса си прилича с Хъни. – Повдигнах рамене. Исках да кажа, че той беше прав, предполагам. – Може би ще успее да ти помогне, да ти даде някакви насоки, защото те уверявам, че Джеса също не е лесна разходка в парка. И знаеш ли какво? Може и да не разбирам напълно какво прави Призрака, но знам, че той се е научил да обича Джеса по начина, по който тя има нужда да бъде обичана. Призрака вероятно е бил най-териториалният човек от всички нас. – Напомни ми той. Стиснах челюстта си при напомнянето за това, че е скъсал с Джеса само защото е смятал, че е вторият ѝ избор след Хатчет.
– Призракът може да помогне, братко.
Поклатих глава.
– Ще измисля нещо за Хъни – казах му. – Ако се наложи, ще му се обадя, но засега искам да се опитам да се справя сам. Хъни заслужава това.
Двамата с Инк отново замълчахме, а аз се загубих в главата си.
– Пени. – Изведнъж си спомних. Инк повдигна вежди към мен. – Пени може да е в състояние да ѝ помогне. Преминала е през доста тежки неща и се е справяла с тях години наред, докато не се е появил Купър.
След миг Инк кимна.
– Да, това може да е добър вариант за теб. – Ухили се той. – Само се пази от Купър. Той е агресивен като дявол, когато става въпрос за миналото ѝ.
Погледнах през рамо при звука от отварянето на задната врата на клуба, която разкриваше Рейна и Хъни. Хъни правеше бавни, предпазливи крачки, но се движеше по-добре; очевидно болкоуспокояващото лекарство, с което Медик я беше инжектирал, действаше. Слава Богу, защото, по дяволите, мразех да я виждам такава, каквато беше по-рано. Още от първия миг, в който я срещнах, в душата ѝ имаше огън. Имах нужда този огън да се върне.
– Здравей, бейби – извиках тихо, като мигновено се приближих до нея и нежно взех ръцете ѝ в своите, там, за да я успокоя или да я хвана, ако се наложи.
Очите ѝ сканираха лицето ми и откритите ми ръце. Намръщих се на тревогата и загрижеността в очите ѝ.
– Добре си. – Въздъхна тя.
Нежно ѝ се усмихнах.
– Добре съм – уверих я, осъзнавайки защо изглеждаше толкова притеснена. Страхуваше се, че аз и Инк наистина сме излезли навън, за да се бием. – Не е имало никакъв бой. С Инк и Грим си поговорихме. – Освободих едната ѝ ръка и внимателно наклоних брадичката ѝ нагоре, така че тя срещна очите ми. – Как се чувстваш?
– Малко ме боли. – Призна тя. Отново се намръщих. – Но мога да функционирам отново. Каквото и да ми е дал Медик, действа.
Трикси подаде глава през задната врата.
– Накарах Грим да извади скарата, ще правим барбекю. – Информира ме тя. – Вече се обадих на всички.
Инк ме потупа по гърба.
– Ако имате нужда от мен, знаете къде да ме намерите. – Каза той, докато минаваше покрай нас, обгърнал с ръка кръста на Рейна. Кимнах му веднъж в знак на благодарност. Инк вероятно беше един от най-големите глупаци от всички нас, но когато някой брат се нуждаеше от помощ, той беше и най-добрият човек, с когото можеше да се говори.
Заведох Хъни до един от столовете на задната тераса и седнах, като нежно я настаних в скута си.
– Объркана съм. – Каза тихо тя.
– За какво? – Попитах я, прокарвайки очи по посинелите ѝ, но все така красиви черти.
– Мразиш ме. – Напомни ми тя.
Обърнах глава с тиха въздишка.
– Не съм те мразил, Хъни – казах ѝ честно. – Мразех гадостите, които ме накара да чувствам. – Поправих я.
Тя се отдръпна малко от мен, а красивите ѝ черти бяха още по-объркани.
– Как се чувстваш? – Попита ме.
Засмях се тихо.
– Да, скъпа. Гадостите, които ме накара да почувствам. В секундата, в която те погледнах, те исках, по дяволите – гадостта ме удари като удар в корема.
Тя сведе тези красиви сини очи към мен, а в дълбините им се появи опасен блясък. Майната му, това беше адски секси гледка.
– И така, ти се отнасяше с мен като с гад, защото не искаше жена от клуба, след като две други жени от клуба избраха други мъже, нали? – Попита ме Хъни.
Поклатих глава с мърморене, като затворих очи, за да не види тя гнева, който знаех, че ще блесне в тях.
– Рейна има проблеми със затварянето на проклетата си уста – измърморих аз. – Кълна се, че жените в този клуб живеят за клюки.
Отново отворих очи и ги вперих в нейните. Очите на Хъни пламнаха от гняв.
– За твое сведение, Куршумче, плаках, защото внезапната ти промяна в поведението беше объркваща, а с всичко останало, което се случваше, беше твърде много, за да го приема. Но тъй като ти изведнъж искаш да бъдеш задник…
Попречих ѝ да се надигне от скута ми, като я хванах за бедрото и увих ръка около бедрото ѝ.
– Не, бейби. – Извиках тихо. – Остани, моля те – помолих тихо.
Очите ѝ омекнаха, докато ме гледаше, а тялото ѝ отново се отпусна. Нежно я придърпах към гърдите си, като обвих ръката си около гърба ѝ и държах другата си ръка върху бедрото ѝ. Поех си дълбоко дъх, като реших да бъда напълно открит и честен с нея.
– Хъни, не се опитвам да си разбивам сърцето отново. Аз съм мъж, който пада трудно. – Предупредих я. – И имам лошия навик да падам бързо. Ако ми позволиш да се приближа, ще падна силно и бързо заради теб. – Казах ѝ честно. – Така че, ако смяташ, че не си готова за това, тогава ще те пусна още сега – казах ѝ.
Тя си пое дълбоко, разтърсващ дъх, като леко се превиваше при това. Прокарах върховете на пръстите си по гърба ѝ.
– Аз съм повредена – съсипана. – Заговори тихо тя.
Поклатих глава, стискайки челюстта си. В моите очи тя никога не би могла да бъде повредена и съсипана. Без значение през какво е преминала, без значение какво ѝ се е случило, тя все още беше толкова съвършена.
– Бейби, не, не си – казах ѝ, докато нежно повдигах брадичката ѝ нагоре. Долната ѝ устна потрепери. – Без значение какво, по дяволите, ти е направило това чудовище, ти не си съсипана; не си, по дяволите, повредена. – Наведох се и спрях точно преди устните ми да срещнат нейните, оставяйки я да реши дали иска да ме целуне или не – дали е готова за това.
Тя се наведе напред, но спря точно в момента, в който устните ѝ леко се допряха до моите. Тя се дръпна назад и стисна очи, докато преглъщаше плътно, но не и преди да видя чистия страх в очите ѝ.
– Аз…
– Шшш. – Успокоих я, като прибрах главата ѝ под брадичката си. – Всичко е наред, момиченце. Аз съм доволен от това. – Уверих я. – Ще се движим с твоето темпо и нито миг по-рано, добре? Аз съм търпелив човек, когато става въпрос за нещо, което искам. Мога да чакам.
Тя избухна в сълзи. Притиснах тялото ѝ по-близо до моето и просто нежно я държах, докато тя стискаше в юмруци елека ми и тихо плачеше на рамото ми. Не си направих труда да кажа нищо; нямаше нужда. Ако знаех нещо за жените, понякога те просто имаха нужда да поплачат.
Назад към част 5 Напред към част 7
