ОДИН
Знака е изчезнал от гърлото ѝ. Би трябвало да съм щастлив, но мразя липсата му. Изтръгвам тази мисъл от съзнанието си. Не. Категорично не. Не знам какво е обхванало моя берсеркер, но той спира точно сега.
Какво правя? Не мога да се поддам на собствената си съблазън. Трябва да бъда очарователен. Трябва да бъда привлекателен. Трябва да бъда чисто изкушение за тази вещица, за да ми помогне. Ако има някаква вратичка към тази прецакана съдба, то Фрея от всички вулви във всички светове е тази, която съм сигурен, че може да я намери.
Знам го, в дъното на същността си. Знам, че тя е единствената.
Не онази за романтичните приказки и щастливите времена, а онази, която може да отмени пророчеството, онази, която може да спре Рагнарок.
Просто трябва да я накарам да се опияни от удоволствието от мен, да свързва всички хубави неща с мен, да я смекча, така че когато ѝ кажа истината, когато премахна воала на незнанието от заклинанието, да не ѝ пука. Тогава вече ще ме обича. Яростта на Фрея може и да е силна, но любовта ѝ е още по-силна. Ако обича, никой никога не би могъл да я спре да го спаси и защити.
Трябва този, който обича, да съм аз.
Знам, че не е спала с никого в мое отсъствие – Тир ме информира при пристигането ми, – което ми подсказва, че може би вече ѝ влияя. Това е… меко казано нехарактерно поведение. Искрено очаквах, че досега е имала половин дузина любовници и аз ще трябва да се състезавам с всички тях, за да спечеля отново съсредоточеното ѝ внимание.
Възможно ли е тя вече да е под моя власт?
Може би отсъствието ми наистина кара сърцето й да се чувства по-добре.
В моята стая има много по-голямо легло. Когато построих този замък, създадох двете крила за симетрия, но втората спалня в апартамента ми винаги е била предназначена за любовница. Макар че през всичките пъти, когато съм довеждал любовница, тя не само не е преспивала в леглото ми, но и не съм я държал в допълнителната спалня. Беше твърде близо. Твърде интимно. Имам нужда от лично пространство. И имам своите тайни.
Разсъждавам на себе си, че имам нужда от близостта на Фрея заради това колко тежко е положението ми. Нищо повече. И ако съм готов да ѝ предложа брак – макар че това е само съюз, а не любовна връзка – разбира се, че тя ще сподели моя апартамент. Кралицата не се държи в някой отдалечен ъгъл на замъка като второстепенна мисъл.
Обръщам вниманието си обратно към братята си и Фрея. Те я заобикалят, като я притискат между себе си. Успяха да я съблекат от това деликатно парче плат, което тя нарича бикини, и сега тя стои между тях, гола, стенейки срещу устата на Вили, докато Ве търка ерекцията си в дупето ѝ.
– Один – издиша тя.
– Вили – поправя я брат ми.
Тя се отдръпва от устата на Вили и се обръща към мен.
– Один – казва тя отново. Изглежда, че ѝ е нужна цялата концентрация и сила на волята, за да се откъсне от братята ми и да се съсредоточи върху мен.
Повдигам вежди.
– Ами падналите убити?
Настръхвам, като си спомням обещанието в разгара на страстта, докато се опитвах да я вкарам в леглото си преди седмици.
– Падналите убити? – Питам, макар да знам, че да се правя на глупак няма да се получи.
– Да. Каза, че ако дойда в леглото ти, ще ми дадеш зала и половината от падналите убити, за да правя с тях, каквото пожелая. Първият избор. Искам моите воини.
– За какво? – Питам.
– Ти каза, че няма значение за какво. Искам ги. Искам моята армия.
Половината от тях. Майната му. Обвинявам знака. Това беше шибаният берсеркер, който преминаваше през нея, казвайки ѝ, че може да има половината от воините. Единственото нещо, което досега съм открил и което може да ни помогне да останем живи по-дълго, а берсеркерът трябваше да отиде и да ѝ го заложи.
Имам нужда от тези воини – особено от берсеркерите. Когато моите валкирии започнаха да избират и събират падналите убити за Валхала, не всички от тях бяха берсеркери. Берсерките са тези, които ритуално се обричат на мен с кръвна клетва по време на човешкия си живот и позволяват на моя берсеркер да ги обладае, за да станат по-силни за битките си.
Но не всички избрани воини са берсеркери. Не всички от тях знаят за мен. Не всички от тях са дали тази клетва. Ето защо трябваше да проявя творчество в начина, по който създадох повече от тях. След като хората забравиха за старите богове, трябваше да намеря начин да осигуря тези кръвни клетви, за да продължа да изграждам елитната си бойна сила.
Воините са силни, без съмнение, но берсеркерите имат допълнителната огнева мощ, от която се нуждая. А като познавам Фрея, тя ще се опита да вземе берсеркерите ми.
– Половината – казва Фрея и ме поглежда с поглед, който обещава толкова много неща. – Дай ми половината от падналите убити и ще ти позволя да ме имаш в леглото си, стига да ме искаш по какъвто и да е начин.
Нещо в мен се свива.
Дай ѝ всичко – изръмжа берсеркерът.
Ако наистина вярвам, че Фрея е ключът, тогава имат ли значение воините? Имат ли значение берсеркерите в крайна сметка? Щом тя е на моя страна и иска да ми помогне, ще ми върне армията. Ако ме обича, няма да ми откаже помощта, от която се нуждая.
Въздишам.
– Готово.
Тя присвива проницателно очи.
– Не толкова бързо. Искам го подписано с кръв. Това е начинът на твоя народ, нали?
Приближавам се с няколко крачки, така че съм почти толкова близо до нея, колкото и братята ми. Наблюдавам как тя видимо потръпва под моя поглед.
Взимам брадичката ѝ в ръка и я вдигам така, че погледът ѝ да е на едно ниво с моя.
– В моето легло, колкото дълго искам, както искам.
– Готово.
Вили изпуска разочарован стон.
– Можеш да подпишеш договора си, след като Ве и аз приключим с нея.
Повдигам вежди към Фрея, а тя само се усмихва. Разбира се, че малката вещица харесва тази идея.
– Да, Один – казва тя. – Можеш да гледаш. Може би ще успееш да научиш нещо от братята си.
Ве се ухилва зад нея.
– Да, нека ти покажем как се прави, братко.
– Трябва ли да се притесняваме за бременност? – Питам. Предполагам, че с нейната сила няма, но да се предполага каквото и да било в живота по принцип е глупава практика. Поради потенциала ни за условно безсмъртие боговете така или иначе не са толкова плодовити, колкото хората, но рискът никога не е нулев.
Тя поклаща глава.
– Невъзможно е да забременея, ако не искам да забременея.
– Магия?
– Мммм хммм. Забавно, а?
Не се съгласявам.
– Добре тогава. Този път ще гледам. После ще подпишем. И тогава си моя. – Усещам как берсеркерът се надига при обявяването на думата моя. Поглеждам настрани, за да не види Фрея колко близо до повърхността е звярът. Не искам да се разколебае, преди да съм я впримчил в мрежата си.
Алчността ѝ за собствена армия работи в моя полза.
Назад към част 18 Напред към част 20
