ЛОГАН
След като Уилоу получи чиста оценка от лекаря, я заведох направо вкъщи, а Винсънт и Уокър караха като защита, за да се успокоя. И като истински братя, те решиха да лагеруват на верандата ми тази нощ, за да успокоят всички ни.
И забелязах, че Уилоу беше изключително благодарна за това, макар да не го каза. Можех да видя болката и страха в очите ѝ заедно с облекчението, което беше изпитала, когато Уокър и Винсънт обявиха, че остават. Днешният ден я беше разтърсил силно и аз, по дяволите, мразех, че тези кучи синове я бяха изнасилили по този начин.
Искаше ми се да се върна и да убия всички отново.
Касиди беше в кухнята, когато влязох. Деймън седеше на кухненската маса.
– След няколко минути ще се махнем от главата ти – каза ми Касиди, а мекият ѝ глас се носеше из кухнята. – Просто исках да направя на двама ви вечеря, за да не се притеснявате за нея.
Уилоу се разплака от любезния жест на съпругата на Деймън. Стиснах ръцете си около сладката жена в прегръдките си. По лицето на Касиди премина нежен, разбиращ поглед. Кимнах веднъж в знак на благодарност, запътих се към стълбите и понесох Уилоу нагоре по тях. Щом се озовахме в спалнята ми, ритнах вратата след себе си и я занесох на леглото, свих се с нея върху одеялата, държах малкото ѝ тяло в прегръдките си, докато тя ридаеше и плачеше на гърдите ми.
Мразех, че не я бях защитил, и това щеше да ме гложди до края на шибания ми живот.
Прокарах ръка по косата ѝ и зарових лицето си в нея.
– Аз съм тук, мъничка. Просто дишай. Всичко е наред.
– Съжалявам – промълви тя. – Беше тежък ден.
Притиснах я до себе си.
– Знам, малка. Знам. Вече те държа. Толкова много съжалявам, че не те защитих.
Тя поклати глава.
– Единственото, което ме интересува, е, че ме спаси – изсъска тя. – Мислех, че със сигурност няма да дойдеш.
Вече я държах толкова здраво, че бях сигурен, че я мачкам, но тя не изрази нито едно неудобство. Имах чувството, че ако можеше, щеше да пропълзи в тялото ми.
– Винаги ще идвам за теб, Уилоу – изръмжах аз. – Никога не се съмнявай в това.
След като вечерях, лежах в леглото с Уилоу в продължение на четири часа и гледах с нея клиширани романтични филми. Но това ѝ пречеше да плаче и тя най-накрая се отпусна. Бях получил съобщения от всички в клуба, включително от Уокър и Винсънт, които седяха на верандата ми и питаха как е Уилоу.
Никога не съм бил по-благодарен за семейството си, отколкото в този момент.
Уилоу се прозя, когато вторият филм свърши. Станах от леглото и ѝ подадох ръка. Тя се намръщи объркано, но постави ръката си в моята, доверявайки ми се. А това означаваше повече за мен, отколкото тя можеше да предположи, особено след деня, който беше преживяла днес.
– Хайде да си вземем душ, малка – казах ѝ аз и я поведох към банята.
Пуснах водата и я оставих да се загрее, докато не бързах да я събличам. Тя трепереше под докосването ми, но не от страх. Тя се наведе към докосването ми, искаше още, но аз исках да се съсредоточа върху това да се грижа за нея и да компенсирам, че изобщо съм я оставил да попадне в тази ситуация.
След като съблякох дрехите си, я заведох под душа. Тя мълчеше, докато я къпех.
– Уилоу – промълвих аз, като привлякох очите ѝ към мен.
Пуснах кърпата на пода и притиснах лицето ѝ в ръцете си, като се наведох, за да покрия сладките ѝ устни със своите. Тя реагира веднага, като стисна с ръце раменете ми. Изстенах и задълбочих целувката, като я подпрях на стената на душа.
– Логан – просъска тя.
Повдигнах глава, за да я погледна. В очите ѝ горяха сълзи.
– Моля те, направи ме своя – умоляваше ме тя, а устните ѝ трепереха.
Тя нямаше представа какво означава това, но Боже, толкова силно го исках.
Целунах я отново и плъзнах пръсти между краката ѝ, разнасяйки хлъзгавата топлина между бедрата ѝ. Тя изстена в целувката, разтваряйки бедрата си по-широко за мен. Плъзнах показалеца и средния си пръст вътре в нея, като ги свих точно така, че да я накарам да трепери срещу мен. Езикът ѝ танцуваше с моя, а ноктите ѝ се впиваха в раменете ми. Разтривах клитора ѝ, като бързо я доведох до оргазъм.
След това, докато тя все още се носеше на вълните му, я повдигнах и се плъзнах дълбоко в нея. За момент се проклех мислено, че нямам презерватив, но вече беше твърде късно. Тя искаше да я поискам и аз щях да го направя.
След това просто щях да изпратя Винсънт за хапче План Б.
Тя придърпа лицето ми към своето, целувайки ме, докато аз започнах да я чукам, удряйки гърба ѝ в стената с всеки удар. Не бях нежен, чуках я здраво. Уверих се, че знае на кого принадлежи.
– Логан! – Изкрещя тя, а стените ѝ се стегнаха около мен. Путката ѝ стискаше члена ми толкова силно, че това предизвика собствената ми кулминация и аз свърших силно в нея, изпълвайки сладката ѝ путка, докато крещях името ѝ, стискайки дупето ѝ толкова силно, че знаех, че ще оставя синини.
Това момиче се беше прецакало.
Защото сега? Тя принадлежеше изцяло на мен.
Почти бях заспал, когато Уилоу сплете пръстите ни. Тялото ѝ се беше напрегнало, сякаш се подготвяше за нещо.
– Логан? – Тихо заговори тя.
Измърморих в отговор, а клепачите ми натежаха. Бях шибано изтощен.
– Имам ли срок, за да си намеря собствено жилище?
Въпросът ѝ ме шокира и ме събуди. На какъв майтап си играеше тя? Тази жена току-що ме беше накарала да се заяждам с нея в шибания ми душ, а сега говореше за преместване от дома ми?
Беше си изгубила ума, по дяволите.
– Няма ограничение във времето, малка – измърморих аз. – Искам да те задържа завинаги.
Тя се претърколи с лице към мен точно когато отново затворих очи.
– Досадна съм и съм лоша – прошепна тя.
Усмивка се дръпна на устните ми. Хванах дупето ѝ в ръката си, като го стиснах. Тя се захили, а звукът ѝ след деня, който и двамата имахме, беше като музика за шибаните ми уши.
– Добре, че нямам нищо против да наказвам лошите момичета, момиче. – Целунах я по челото. – Почини си малко.
Тя уви ръката си през мен.
– Никога не искам да ме пуснеш – прошепна тя.
Въздъхнах и я притиснах. Добра новина за нея, нямах намерение да го правя. Тя си беше проправила път под кожата ми и в сърцето ми. Знаех, че целият ѝ живот е още пред нея. Между нас имаше доста голяма разлика във възрастта, но щях да направя каквото мога, за да я държа в подчинение и да ѝ помогна да стане нещо по-голямо.
И тя щеше да стане нещо по-голямо под моите напътствия и грижи, защото нямаше да отиде никъде.
Бях влюбен в Уилоу Джеферсън.
Тя остава с мен до края на вечността.
Назад към част 9 Напред към част 11
