УИЛОУ
Бях шибано ужасена.
Искаше ми се да повърна.
Какъв човек беше баща ми?
Знаех, че може да бъде жесток, но никога досега не беше стигал до такова ниво.
– Спри! – Изкрещях, а сълзите се стичаха по лицето ми. Ритнах мъжа, който дърпаше дрехите ми, но вторият мъж ме стисна за краката и ме задържа неподвижна. Повръщане се надигна в гърлото ми, но го преглътнах. Размърдах се, опитвайки се да помръдна, но между двамата мъже, които ме притискаха, за третия беше лесно да дръпне и да свали дрехите ми от мен.
– Ако искаш да се държиш като шибана курва, Уилоу, ще те оставя да бъдеш такава – изсмя се татко, а пурата му увисна между пръстите му.
Заплаках, крещейки с пълно гърло. В устата ми беше пъхната запушалка, която на практика ме накара да замълча. Задушавах се, яростно клатейки глава, но те все пак успяха да я вържат. Разплаках се, сълзите се стичаха по бузите ми, напоявайки увитата в устата ми кърпа, докато третият мъж разкопча джинсите си, изваждайки члена си.
Не спрях да се опитвам да се освободя. Ако ме изнасилваха, нямаше да лежа тук и да го приема.
Исках Логан, но знаех, че той няма да дойде. Никой не знаеше къде, по дяволите, съм. Аз дори не знаех къде се намирам. Как трябваше друг човек да ме намери?
Изкрещях срещу запушалката си, когато мъжете, които ме притискаха, дръпнаха бедрата ми настрани. Но изведнъж кръвта опръска мен и другите двама мъже, когато мъжът се строполи настрани, а ръката му все още беше увита около члена му.
Оттук нататък настъпи хаос. Всички посегнаха към оръжията. Двамата мъже, които ме държаха на земята, моментално паднаха настрани, чисти изстрели в главите и на двамата. Бях твърде зашеметена, за да се паникьосам, за да направя нещо друго, освен да гледам.
Но тогава Логан нахлу в къщата, точно когато около нас се чуха изстрели.
Очите му се насочиха към мен и със студени, пресметливи движения ме завлече в ъгъла на стаята и закри тялото ми със своето, докато започна да стреля в отговор на тези, които стреляха по нас. Сърцето ми биеше твърде бързо в гърдите. Искаше ми се да припадна. Повръщане се надигаше в гърлото ми и едва дишах.
Струваше ми се, че е минала цяла вечност – макар че наистина не продължи толкова дълго – преди изстрелите да свършат. Баща ми се гърчеше на пода, крещейки нецензурни думи, държейки се за бедрото. Логан се обърна към мен, закривайки гледката ми към стаята. Без да каже нито дума, той вдигна ръцете си и дръпна тениската си през главата, обличайки я върху мен.
След това направи последното нещо, което очаквах.
Грабна ме в обятията си и ме придърпа в скута си, люлееше ме напред-назад, стискаше ме толкова силно, че ме болеше, но аз приветствах болката, която ми причиняваше.
Логан ме накара да се чувствам в безопасност.
Устните ми трепереха. Опитах се да се сдържа да не плача повече, но щом той развърза тапата около главата ми, избухнах в сълзи, а от гърлото ми се изтръгна ридание.
– Аз съм тук, бейби – просъска Логан. – Аз съм тук. Всичко е наред. Никой повече няма да те докосне – закле се той, а ръката му премина през косата ми, докато продължаваше да ме люлее.
Винсънт се приближи с малко одеяло. С помощта на Логан Винсънт го уви около мен, като ме покри напълно. След това двамата с Уокър помогнаха на Логан да стане от пода, а тялото ми все още беше притиснато в ръцете му.
– Болница? – Попита Купър, докато Логан вървеше към вратата с мен в ръце.
Логан кимна с глава.
– Трябва да се уверя, че тя е добре.
– Добре съм – измърморих аз. Не исках да ходя в болница. Просто исках да се преструвам, че нищо от това не се е случило.
Логан ме погледна.
– Не ми пука, мъничка. – Сърцето ми се сви в гърдите при звука на този познат термин от устните му. – Ще те заведа в болницата.
В очите ми се появиха още сълзи.
– Искам само да се прибера вкъщи – извиках аз.
Логан притисна устните си до моите за миг, преди да продължи да върви.
– Знам, мъничка, но засега просто трябва да ми съдействаш, добре? Не бъди упорита. Позволи ми да се погрижа за теб.
Подсмърчайки, кимнах и облегнах глава на рамото му, като свързах ръцете си плътно около врата му. Винсънт се плъзна на шофьорската седалка на голям, черен джип, а Уокър се плъзна на задната седалка до нас, с автомат между краката си. Логан не отслабваше хватката си върху мен.
Той просто отпусна глава на облегалката на седалката и затвори очи. Гледах как адамовата му ябълка се поклаща по гърлото му, докато преглъща. Уокър ни погледна за миг, преди да се върне към предната част на колата, като следеше обстановката около нас.
– Благодаря ти – прошепнах на Логан, а гласът ми беше дрезгав от толкова много викове и плач.
Ръцете на Логан се стегнаха около мен в отговор.
– Ще те следвам до дълбините на Ада, мъничка.
Още сълзи заплуваха в очите ми при меко изречените му думи, защото знаех, че ги мисли сериозно.
Назад към част 8 Напред към част 10
