ЛОГАН
Уилоу беше в безпорядък цяла сутрин. Правех всичко възможно, за да я държа на земята. Честно казано, ако зависеше от мен, никога нямаше да ѝ се налага да се тревожи за срещи с адвокати, съдебни дела и да се изправя пред баща си в затвора.
Защото ако зависеше от мен, този кучи син щеше да бъде измъчван и убит.
Но понеже не зависеше от мен, три седмици след апендикса на Уилоу тя имаше първата си адвокатска среща.
Брант се наведе напред, като сплете пръсти на масата, а между него и Уилоу се намираше записващото устройство. Аз седях до нея, ръката ми беше върху бедрото ѝ. Нежно я стисках от време на време, за да ѝ напомням тихо, че не е сама.
Никога повече нямаше да бъде сама, по дяволите.
– Трябва да ми разкажеш всичко, което се случи, Уилоу. Можеш ли да го направиш за мен? – Попита я Брант.
Уилоу поклати глава. Хванах брадичката ѝ, обръщайки главата ѝ с лице към мен. В дълбините на хубавите ѝ очи проблясваше страх. Принудих се да потисна надигащата се ярост. Да се ядосам точно сега нямаше да ѝ помогне. Точно сега Уилоу се нуждаеше от мен да бъда спокоен и сдържан. В противен случай тя нямаше да се чувства достатъчно сигурна, за да разкаже своята версия на историята.
– Момиченце – започнах аз, наричайки я с простото име, което винаги я приземяваше – трябва да му разкажеш всичко – казах ѝ тихо. Тя отново се опита да поклати глава, но аз затегнах хватката си върху брадичката ѝ, задържайки я неподвижна. – Момиченце, имаме нужда от твоето съдействие. И ако му го разкажеш, може да ти е по-лесно да разкажеш какво се е случило, когато влезеш в съдебната зала.
В очите ѝ блестяха сълзи, но вместо да ги остави да се разлеят, тя си пое разтреперано дъх и накрая кимна с глава.
– Добре – прошепна тя.
Докоснах устните си до нейните.
– Добро момиче – похвалих я тихо и се насладих на просветляването на очите ѝ, докато го правех.
Уилоу се обърна обратно към Брант. Тя потърка длани върху дънките си.
– Логан беше на работа, когато те дойдоха в къщата – започна тя. Гласът ѝ се разтресе от треперене. – Започнаха да блъскат по входната врата и аз разбрах, че това не е някой от членовете на клуба. Те не биха ме уплашили по този начин.
Стиснах ръката си върху бедрото ѝ с надеждата да помогна не само на нея, но и на себе си. Вече се чувствах като бомба със закъснител, която е на ръба да избухне.
Ако се взривя, последиците ще бъдат катастрофални.
– Опитах се да се обадя на Логан – свързах се с него. Той ми каза да отида горе, че под възглавницата му има пистолет. – Брант ме погледна, а в очите му се четеше тих въпрос. Искаше да знае дали пистолетът е законен. Кимнах му веднъж. Той се обърна, за да погледне обратно към нея.
– Бях на половината път нагоре по стълбите, когато влязоха в къщата – прошепна тя. – Един от мъжете ме хвана за косата и ме дръпна надолу. Изпуснах телефона.
Тя направи пауза. Наведох се и притиснах устни към слепоочието ѝ.
– Справяш се добре, малка – похвалих я. – Продължавай.
Тя сплете пръсти в скута си, а кокалчетата ѝ побеляха.
– Те ми се подиграваха – прошепна тя. – Казаха, че от известно време умират да се докоснат до мен, че винаги са знаели, че съм курва.
Стиснах челюстта си.
– Другото момче искаше да ми влезе в гърлото, както се изрази, преди да ме отведат при баща ми, но момчето, което ме държеше за косата, каза нещо за време. – Тя поклати глава. – Не си спомням нищо след това. Удариха ме и изгубих съзнание.
Дръпнах се от стола си, вече твърде развълнуван, за да стоя. Исусе Христе. Ако не се притесняваха за времето, тя щеше да бъде изнасилена. Нямаше да имам време да я спася.
Само от мисълта, че няма да успея да стигна навреме, ме заболяваше стомахът.
– Събудих се в една стара мобилна къща – прошепна тя. – Баща ми просто стоеше там и пушеше пурата си. Мъжете му стояха около мен, сякаш беше някакъв празник.
Преглътнах повръщане. Ръцете ми се свиха в юмруци от двете ми страни. Уилоу спря да говори, вперила очи в масата. Веднага се приближих до нея и плъзнах ръце по раменете ѝ, навеждайки глава до ухото ѝ. Притиснах целувка към бузата ѝ.
– Малко момиче, имам нужда да бъдеш смела. Почти е готово – успокоих я аз.
Тя кимна, преди да погледне обратно към Брант. По бузите ѝ се плъзнаха сълзи. Върнах се към ходенето, твърде развълнуван, за да седя спокойно. Брант ме наблюдаваше за момент, преди да насочи вниманието си отново към Уилоу.
– Те започнаха да ме събличат. Татко се забавляваше от всичко това, каза, че ако искам да се държа като курва, той ще ме третира като такава. – Тя прокара ръце по бузите си, за да отмие част от сълзите си, но те продължаваха да падат. – Един от тях разтвори краката ми, но после дойде помощ. – Тя подсмръкна. – Логан ме завлече в един безопасен ъгъл и ме защити.
Най-накрая тя вдигна поглед към мен. Коленичих пред нея и притиснах влажното ѝ лице в ръцете си, като прокарах палци по мокрите ѝ бузи.
– Винаги ще идвам за теб, чуваш ли ме? – Изревах. Тъгата и яростта от нейно име запушиха гърлото ми, заедно с безумното желание да я защитя. – Докато не поема последния си дъх, Уилоу, винаги ще идвам за теб, по дяволите.
Тя избухна в сълзи, силни ридания и викове се изтръгнаха от гърлото ѝ. Свих малкото ѝ тяло в ръцете си и я придърпах, заглаждайки ръката си върху косата ѝ, като нежно я люлеех от страна на страна. Брант тихо излезе от стаята, давайки ни малко време.
Забелязах как Купър и Деймън се вмъкнаха в стаята. Един поглед към тях ми подсказа, че знаят, че Уилоу е единственото нещо, което ме държи цял.
И бяха прави. Мускулите ми крещяха да изпусна част от тази енергия, да освободя част от тази ярост.
А братята ми винаги бяха там, за да се обърна към тях, независимо дали имах нужда от проклетата помощ или от борба.
Веднага щом Уилоу спря да хлипа и тялото ѝ спря да се тресе, Купър нежно я хвана за ръката, когато Винсънт влезе в стаята.
– Хайде, скъпа – подкани я Купър, като ѝ помогна да се изправи на крака.
Устните на Уилоу потрепериха.
– Логан…
Изправих се на крака.
– Върви с него, момиченце – казах успокоително колкото мога с дрезгав глас.
– Логан – отново проплака тя, а на лицето ѝ се появи страх. И този страх, по дяволите, ме разлюля – освободи ме.
Замахнах към Деймън. Оттам нататък настъпи хаос. Купър изкара Уилоу от стаята, а Винсънт и Деймън се редуваха с мен, като ме оставиха да се отърва от тази гадост по единствения начин, който всеки от нас знаеше.
Терапията не работеше за мъже като нас. Бяхме прекалено мрачни – прекалено извратени.
Но да се окървавим? Да накараме някой друг да се окървави?
Най-добрата проклета терапия в целия шибан свят.
Не спрях да замахвам, докато Винсънт и Деймън не ме настъпиха и не ме притиснаха към пода, като единият от тях държеше ръцете ми зад гърба, а другият беше коленичил между лопатките ми.
– Събери си нещата, братко – каза ми Винсънт. Затворих очи, опитвайки се да успокоя дишането си и сърцебиенето си. – Жената ти е ужасена. Тя те иска.
– Пусни ме – измърморих аз.
И двамата се размърдаха, а аз се изправих на крака, преди да се изтръскам от вратата на параклиса и да вляза в барчето. Веднага Уилоу се изправи от стола си и се втурна към мен, блъскайки се в мен. Обгърнах я с ръце, заравяйки лице в къдравата ѝ коса, докато я галех по тила.
– Имам те, мъниче – успокоих я, като я обгърнах по-плътно с ръка. – Аз съм тук.
Назад към част 13 Напред към част 15
