Глава 20
Тя гледаше, защото Вивек, с настроение или не, никога нямаше да ѝ губи времето, не и когато знаеше колко важно е това за нея. Клипът се оказа репортаж за пътното движение от една от местните телевизии – и тогава изведнъж бъбривата руса репортерка изкрещя на оператора си да приближи кадъра.
Когато той го направи, първото нещо, което Онър видя, беше блестящата почти бяла коса на жената, която тичаше по улиците, краката ѝ бяха дълги, а грацията ѝ – необикновена. Миг по-късно причината за нейната спешност се прояви: чувствено красива мъжка фигура, която я преследваше, бърза и безмилостна като пантера, а ризата му беше опръскана с лепкавото червено на кръвта.
По време на прословутото преследване през Манхатън Онър беше извън страната и макар да беше чела за него, никога не беше виждала реалните кадри. Докато гледаше, Елена извади пистолет и се обърна така, сякаш искаше да застреля Дмитрий – точно в момента, в който на ъгъла, само на няколко метра от нея, изсвири и спря елегантен черен мотор.
Скачайки, ловецът се държеше здраво за шофьора, докато мотора се отдалечаваше от опасността. Междувременно Дмитрий, чиито гърди едва се движеха въпреки интензивността на преследването, стоеше на бордюра. … прати целувка на Елена.
– Това – каза Вивек с тържествена загриженост – е мъжът, по когото си се запалила. Ели каза, че му е прерязала гърлото и той го е харесал.
Кожата ѝ настръхна, по гръбначния ѝ стълб избликна студена пот.
– Понякога – каза тя, мислейки си за насилието, на което беше станала свидетел при Дмитрий, за случайната жестокост – логиката не работи.
Вивек разтвори устни и сякаш се замисли за това, което искаше да каже.
– Просто внимавай. И ако някога се наложи да изчезнеш, трябва само да помолиш. – Той се насочи към един от компютрите, преди тя да успее да отговори. – Копирам данните и тук. Ще пусна алгоритми за търсене през целия файл, използвайки ключови думи, докато ти преглеждаш имейлите.
Двадесет минути по-късно Онър го видя. Редица имейли, скрити сред всички останали служебни, заглавието на темата – безобидно име на проект. Единствената причина, поради която изобщо го беше сканирала, беше, че се беше появил в началото на периода на пленничеството ѝ.
Първото съобщение гласеше: Получихте ли покана?
Отговорът беше много прост: Ще ти се обадя.
Два дни по-късно: Не съм се чувствал толкова жив от повече от век.
Отговорът: Бях забравил какво е да ловуваш плячката си.
Само че страхливците не бяха ловували. Те просто се бяха възползвали от една хваната в капан жена, изложена за тяхно грозно удоволствие. Пулсът заби в слепоочията ѝ, тя провери имейл адреса на приятеля на Томи. Не се изненада ни най-малко, когато се оказа, че идентифицира автора.
– Дори не са си помисляли, че някой ще ги потърси. – В края на краищата на Онър не ѝ беше писано да напусне тази яма. Никога.
– „Леон и приятелите му не са толкова изтънчени, колкото моите гости“. Продължителна целувка, която накара празния ѝ стомах да се разбунтува. „Ще бъде интересно да видим какво ще остане, след като се наядат. Но първо…“
Ледените струи вода я удариха, създавайки синини върху синини. Острият аромат на белина в стаята, спреят, който се прехвърляше върху бетона в продължение на дълги минути. Устата ѝ се отваря.
– „Сега ще те почистим. Не бих искал тялото ти да ме предаде, когато го намерят в боклука“.
На Вивек му бяха необходими само няколко минути, за да съпостави физическия адрес и биографията с имейла, който беше намерила.
– Джуел Уан – каза той, като извади снимка на жена от китайски произход, чиито векове на вампиризъм са изтрили всички следи от човечност и са я оставили зашеметяваща скулптура, изваяна от лед, а очите ѝ блестяха с черни диаманти, които съвпадаха с тези, които носеше на врата си.
– Тя е от обществото – продължи Вивек. – Прекарва значителна част от времето си с хора.
Лъскава, права коса, която гали кожата ѝ, докато малки женски ръце галят ребрата ѝ.
– „Толкова много мускули дори сега.“ – Сладък глас, присъщо женски. – „Момчетата са толкова груби, нали?“ – Докосваше я с деликатност, която се опитваше да я приспи. – „Ще се погрижа да не боли.“
Но това беше така.
Преди да бъде отвлечена, Онър не знаеше, че е възможно да се пребори с удоволствието от ухапването на вампир, но се беше научила да го прави в тази стая за мъчения, след като първите три пъти архитектът на залавянето ѝ я изпрати в оргазъм, след който тя повърна, а изнасилването не беше по-малко болезнено, защото се извършваше чрез кръвта ѝ.
Джуел Уан не беше доволна от нейната съпротива.
Смях, мек и злобен.
– „Ще ми е приятно да те сломя. Когато свърша, ще ме наричаш господарка и ще молиш за докосването ми.“
Студено, студено нещо, което се плъзна по вените ѝ, поглъщайки гърдите ѝ.
– Дай ми адреса ѝ.
Вивек завъртя стола си.
– Тя е на четиристотин и петдесет години, Онър. – Нескрита тревога в гласа му. – Не е мощна за тази възраст, но е повече от достатъчно силна, за да счупи костите ти независимо от размерите си.
Режещ натиск върху страната ѝ, нокти, които се забиваха, докато не пробиха плътта. Пръстите се свиват около ребрата ѝ.
– „А сега“ – злокобен шепот – „коя е твоята господарка?“
Реброто ѝ се изкриви там, където Джуел Уан го беше счупила. Дупката откъм страната ѝ беше заздравяла, белегът беше толкова малък, че обикновено дори не го забелязваше, но днес пулсираше като твърда буца.
– Сама ще го потърся. – Нямаше да е трудно, като се има предвид социалното положение на вампира.
– Не, почакай. Ето. – Вивек извади адреса. – Моля те, не бъди глупава.
Умът ѝ крещеше да спре, да помисли, но надделяваше сетивният спомен за онези ръце с остри нокти, за косата от течна коприна. Докосващи я. Докосваше я. В гърлото ѝ се надигна жлъчка, но тя я изтласка, запомни адреса и тръгна. Вивек извика след нея, но тя не го слушаше, ревът вътре в нея беше силен гръм.
Джуел Уан живееше в имение в долината на Хъдсън, което означаваше, че на Онър щеше да ѝ трябва кола. Когато обаче се качи горе, за да си набави такава, ѝ казаха, че току-що е била замразена възможността за достъп до ресурсите на гилдията.
Вивек.
Без да си прави труда да спори, тя излезе на улицата в тежкия, но плавен трафик преди час пик. Само за няколко секунди извика такси и го насочи към най-близкото място за коли под наем. Прокара кредитната си карта, попълни документите с нетърпеливи ръце и петнайсет минути по-късно вече напускаше града в малък, маневрен джип.
Бъди разумна, Онър. Ако отидеш там, тя ще те убие.
Мисълта едва бе завършена, когато друга част от съзнанието ѝ каза: Не и преди да ѝ направя няколко дупки.
Ами другите – попита малката, все още несвързана част от нея. Тези, които няма да намериш, защото си мъртва?
– Ще я намеря, дяволски добре! – Гласовете замлъкнаха, обгърнати от червената мъгла на една толкова жестока ярост, че до този момент Онър не знаеше, че може да мрази с такава дълбочина на яростта.
Два часа и сто игнорирани телефонни обаждания по-късно тя погледна по вечерната сива пряка на празния път и видя хеликоптер, който седеше на пътя ѝ.
– Не. Не!
Спирайки докрай, тя отвори вратата на колата си и се втурна навън, за да пресрещне мъжа, който вървеше към нея. Облечен в черно, той изглеждаше като по-тъмна част от падащата нощ, но гърдите му се почувстваха съвсем истински, когато тя удари ръце в тях.
– Махни това нещо от пътя ми!
Очите на Дмитрий бяха пълни с тих, кипящ гняв, когато срещнаха нейните.
– Мислех, че имаш мозък, Онър.
– Да, ама изглежда, че нямам. – Виждайки непреклонното му изражение, тя се запъти към колата. Имаше и други начини да стигне до витрината на дома на Джуел Уан.
Само че Дмитрий затръшна вратата на колата, преди тя да успее да стигне до нея.
– Джуел позволява на обучени кучета нападатели да се разхождат свободно в имението ѝ и има постоянна охрана от четирима души, които носят значително количество оръжия.
– Махни ръката си от вратата. – Измъквайки пистолета си, тя пъхна цевта в сърцето му достатъчно силно, за да го посини. – На това разстояние – каза тя, като свали предпазителя – ще нанеса достатъчно поражения, за да те обезвредя за часове.
– Защо точно този? – Тих въпрос, който я проряза като нож, разрушавайки леда, който я беше довел дотук. – С Валерия, ти се справи с противоестествено спокойствие. Джуел те докарва до лудост.
Мускулите ѝ се свиха. Изтръгвайки пистолета, преди да го застреля случайно, тя вдигна предпазителя и се обърна, за да погледне към пътя, по който бе минала само преди минути. Когато той застана зад гърба ѝ, тя знаеше, че пречи на пилота да я види. Тази малка постъпка я съкруши.
– Тя не ме нарани. – Груб шепот. – Не и до самия край.
– И все пак омразата ти към нея е толкова дълбока, че те заслепява. – Той докосна ръцете си до голите ѝ предмишници и тя се изненада, когато не се отдръпна, когато му позволи да изравни гърдите си с гърба ѝ, а мъжката му топлина се просмука до самите ѝ кости.
Тя не успя да изтрие срама и унижението, които свиваха стомаха ѝ, но разтопи последните парченца лед, оставяйки я остро открита, уязвима.
– С изключение на водача и игрите му в началото, останалите – каза тя, трепереща от студ, който нямаше нищо общо с температурата – независимо какво друго правеха, само се опитваха да ми наложат удоволствие с ухапването си.
Дмитрий прокара ръце по ръцете ѝ, дъхът му беше горещ в слепоочието ѝ.
– Всичко останало – продължи тя, потъвайки в топлината му – беше свързано с властта, с контрола. – Когато това не успяваше да я смаже, те се забавляваха, като вместо това я караха да крещи. – Но Джуел, тя ми инжектира нещо… и след това ме докосна. – Толкова деликатно, толкова нежно, толкова ужасяващо.
Сега беше почти невъзможно да вкара въздух в дробовете си, дъхът ѝ беше отривист, кръвта ѝ се движеше на хаотични вълни. Но тя изрече думите, защото срамът беше твърде голям, за да го задържи повече в себе си.
– Тя ме накара да изпитам оргазми. Отново и отново. – Предателството на тялото ѝ бе пречупило нещо дълбоко в нея, отнело и последната частица от непокорната ѝ гордост.
Ръцете на Дмитрий стиснаха здраво ръцете ѝ.
– Не само мъжете – каза той, а гласът му бе твърд откъм контрол – могат да бъдат възбудени против волята си.
Потръпвайки, тя се обърна в прегръдката му, притискайки лице към гърдите му. С изключение на бързите прегръдки на Аш, това беше първият път, когато позволяваше на някого да я прегърне след отвличането, първият път, когато успяваше да го понесе. Може би защото унижението ѝ беше толкова силно, че нямаше място за страх… а може би защото той я разбираше по начин, по който никой друг не би могъл.
– Мразя я, Дмитрий. – Тази омраза беше твърда, назъбена вътре в нея. – Повече от всеки друг.
Дмитрий погали с ръка косата ѝ, наведе глава, за да прошепне в ухото ѝ тъмно обещание.
– Мога да ѝ направя това, което тя направи на теб. – Черен сатен около сетивата ѝ. – Нищо няма да е да я сломя, докато не се превърне в хленчеща, пълзяща черупка.
Отговорът ѝ беше незабавен – и бурен.
– Не. Не докосвай кучката. – После, може би защото беше полудяла, добави: – Направиш ли го, кълна се, че ще ти отрежа и двете ръце до китките. – Той беше неин и на нея не ѝ пукаше дали така говори обсесията, не ѝ пукаше, че си беше казала да не предявява претенции. Дмитрий беше неин.
Вибрация върху гърдите ѝ. Смехът на Дмитрий.
Той шофира до края на пътя, въпреки че хеликоптерът щеше да е по-бърз – решиха, че допълнителното време ще ѝ позволи да се успокои. Това се оказа невъзможно, но тя успя да овладее емоциите си до такава степен, че вече не беше сляпа за глупостта на прибързаното поведение от нейна страна в предстоящата конфронтация.
Точно когато се насочваха към последния участък от пътя – лишен от улично осветление – телефонът ѝ иззвъня отново. Този път тя вдигна.
– Вивек.
– Онър, добре ли си?
– Питаш това, след като насъска Дмитрий срещу мен?
Напрегнат смях.
– Не е моя грешката, че имаш приятели на страшни места.
– Добре съм. – Той беше спасил живота ѝ и тя нямаше да се държи като задник за това. – Благодаря.
Той се опита да скрие облекчението си, но тя все пак го чу.
– Да, ама сега ми дължиш две вечери. – Звуков сигнал. – Чакай. – После: – Джуел Уан е в движение. Хакнах системата на охранителната ѝ фирма, получих достъп до камерите в имението. Изглежда, че тя си събира багажа и се изнася.
– Охрана?
– Двама в предната кола, двама с нея, от това, което виждам. Визуализацията не е толкова ясна, така че може да има и повече.
Завъртя се и предаде информацията на Дмитрий.
– Това ли е единственият път от имението Уан?
Отговорът му беше ледена усмивка.
Следвайки погледа му, тя видя как фаровете на колата проблясват в тъмнината, преди да изчезнат, когато насрещното превозно средство зави зад ъгъла. Втора светкавица се появи по петите на първата. Тя не каза нищо, докато Дмитрий паркира автомобила под наем по начин, който блокира пътя, и се измъкна мълчаливо, докато той правеше същото.
Бяха част от гъстата чернота на дърветата край пътя, когато първата кола спря, а от прозореца се появи пистолет. Дмитрий каза:
– Не бих го направил – с тих тон, който проряза нощния въздух.
Пистолетът се поколеба, но не се отдръпна, макар да беше ясно, че вампирът не знае къде да се прицели.
– Предупредих те. – С това Дмитрий изчезна като сянка в тъмнината.
Докато го прикриваше, той разби прозореца на най-близката кола, за да стигне вътре и да издърпа вампирския шофьор, като го хвърли на земята с такава сила, че черепът му се пропука. Партньорът на мъжа започна да стреля. За съжаление той се прицели там, където Дмитрий вече не беше. Именно докато отхвърляше оръжието на изпадналия в безсъзнание шофьор, тя чу ясното щракване на счупен врат.
Всичко се случи толкова бързо, че втората кола започна да се движи на заден ход в писклива паника едва след като и двамата предни вампири бяха обезвредени. Вдигна картечницата, която беше изритала настрани, и се прицели в лъскавия градски автомобил, като спука гумите, а след това и предното стъкло.
Стъклото се счупи, издигна се дим и автомобилът се заби назад в дърветата, които се разклатиха от силата на удара, но не поддадоха.
Дмитрий вече беше на върха на автомобила и разкъсваше покрива с такава сила, че си личеше, че не е човек. Охранителите вътре, чиито тела бяха осеяни с рани от куршуми, не направиха опит да защитят товара си. Издърпвайки за косата крещящата Джуел Уан от задната седалка, Дмитрий я захвърля на пътното платно, осветявано от фаровете на повредения автомобил.
Назад към част 21 Напред към част 23
