НОВЕЛА 5,5 САМО ЗА ОНЛАЙН ЧЕТЕНЕ
МОМИЧЕТО НА СЪДИЯТА
НОВЕЛА СЛЕД ПРИЗРАКА (ПЕТА КНИГА НА ДИВИТЕ ВРАНИ MC)
Племенницата ми – която смятах за мъртва от години – току-що се беше опитала да ме убие.
Джеса иска да я убие, но аз се опитвам да дам на Кала предимство на съмнението, което обикновено не правя.
С Призрака правим всичко възможно да държим Джеса на земята, защото нашата жена ще убие някого заради мен.
Но когато някой се опита да убие моята жена, не ме интересува нищо друго освен отмъщението и ще зарежа всеки, който има пръст в това.
Ще унищожа целия този свят заради нея.
Глава 1
СЪДИЯТА
Винаги са казвали, че когато тази жена влезе в живота ти за първи път, ще разбереш. И, дявол да го вземе, аз със сигурност знаех.
Забелязах я още в клубната сграда на Дивите Врани MC, докато бях там заради проблем, който бяха предизвикали няколко от моите членове. Погледът ми веднага се спря на нея, но тогава тя имаше очи само за Призрака – техния капелмайстор. Затова се държах на разстояние. Знаех, че е по-добре да не навлизам в територията на друг човек, особено на човек от MC. Ние бихме убили заради тези, които обичаме.
А знаех, че Призрак е съмнителен кучи син, когато трябва. Никога не се знаеше кога този човек ще нанесе удар. Именно затова получи името си.
Не можеш да видиш Призрака.
Но когато станах свидетел как тя вижда брат си – моя вицепрезидент – за първи път, исках да унищожа нещо заради нея. Съкрушеното, разкъсано изражение на лицето ѝ ме разкъса на шибани парчета. Не знаех, че една жена – още по-малко жена, с която не бях си казал и една дума досега в живота – може да ме накара да се чувствам толкова проклето.
И все пак Джеса го направи толкова лесно.
Затова, когато дойде време да си събера багажа и да се върна на север, да се върна в собствения си клуб, за да се занимавам отново със собствените си глупости, бях казал на Брент да остане. Сестра му имаше нужда от него и аз нямаше да ѝ откажа това. Макар че все още не ѝ бях казал и дума, никога не исках да я карам да страда.
Но когато един ден посред бял ден ми се обади Брент, исках да изтръгна сърцето на Призрака от шибаните му гърди.
***
– Какъв е маршрутът, който планираш да избереш? – Попитах Дайлън, докато стояхме на масата в параклиса, а пред нас беше поставена карта.
Имах правило в моя клуб. Не използвахме GPS, а когато отиваше на бягане, си взимаше телефон с горелка – не нормалния си телефон. Преди да напуснеш клуба, трябваше да знаеш наизуст всеки важен телефонен номер.
И така, преди всяко бягане Дайлън – моят капитан на пътя – определяше маршрута и той го запечатваше в главата си. Беше адски добър в това – имаше фотографска памет.
– Ще минем по този маршрут – казваше ми той, проследявайки с показалеца си пътищата, по които планираше да мине. – В по-голямата си част е черен път – няма междущатски магистрали. Трудно ще ни проследят.
Кимнах веднъж и сложих ръка на рамото му.
– Добре. В колко часа тръгваш тази вечер? – Попитах го, като погледнах часовника си, забелязвайки съобщение от Брент.
Отговори на телефона си. Имам проблем.
– Задръж тази мисъл – казах на Дайлън, докато той се готвеше да говори. Излязох от параклиса и взех телефона си от кошницата, като се обадих на Брент.
– Какво? – Извиках.
– Призракът току-що разкъса Джеса на парчета. Тя е на горния етаж и си събира нещата. Трябва да я върна с мен, Съдия.
Сякаш изобщо трябваше да пита. Честно казано, той можеше да се върне тук с нея, без да ми каже, а на мен, честно казано, нямаше да ми пука. Но денят ми моментално се разкраси при мисълта, че ще я имам тук, където най-накрая ще мога да убедя вече свободната жена да бъде моя.
Призракът се беше прецакал. Аз се възползвах.
– Доведи я тук – казах му аз. – Не е нужно да искаш разрешение за такива глупости, братко. Тя е семейство.
– Благодаря, През – каза ми той. – Скоро ще си тръгнем. Чувам я да слиза по стълбите.
След това той затвори, без да ми позволи да кажа нито дума, не че имах нещо против. Исках той да се грижи за нея и докато го правеше, можеше да ми затваря телефона, колкото си иска – е, до известна степен, това беше.
Сложих телефона обратно в кошницата и се върнах в параклиса. Дайлън повдигна вежди към мен.
– Джеса ще дойде тук? – Попита той, долавяйки разговора.
Кимнах.
– Тя и Призрака са се скарали.
Дайлън се усмихна.
– Изглеждаш ужасно доволен от този факт, Съдия.
Измърморих, като го игнорирах.
– Време е – казах му, връщайки се към темата за бягството, без да ми се иска особено да се занимавам с шибаното любопитство на Дайлън.
***
Пушех цигара, когато Брент спря на паркинга посред нощ. Джеса беше полузаспала, едва държеше очите си отворени, а главата ѝ беше опряна на гърба му. Дори отдалеч видях, че очите ѝ са подути и кръвясали. Искаше ми се да заровя Призрака някъде в плитък гроб за това, че ѝ е причинил тази гадост.
Изгасих цигарата си с петата на ботуша си и отидох до мотора му.
– Хайде, момиче – нежно я подканих, като протегнах ръка напред, за да ѝ помогна да слезе от мотора, след като свали каската си. Тя се поклащаше, докато слизаше, а краката ѝ почти се подкосяваха под нея. Без да казвам и дума, я взех в прегръдките си. Усещах любопитните погледи на вицепрезидента си върху мен, но ги игнорирах. – Имаш ли чантата ѝ? – Попитах го, докато се запътвах към клуба, за да я настаня в стаята, която бях поръчал на Рийз да почисти за нея.
– Да – просто отговори Брент. Колин дръпна вратата пред мен и ми позволи да вляза с Джеса на ръце. Усещах как хубавите ѝ сиви очи сънливо пробягват по лицето ми, но знаех, че е твърде изтощена, за да изкаже въпросите си.
След като я качих горе в стаята ѝ, внимателно я поставих на леглото. Брент веднага започна да ѝ сваля обувките, като ги хвърли настрани. Тя се прозя, а очите ѝ се затвориха. Грабнах завивките и бързо ги сложих върху нея.
– Почини си малко – казах ѝ. – Ще поговорим сутринта, да?
– О’кей – промълви тя, вече припаднала.
Излязох от стаята, като оставих лампата да свети за нея, за да не се изплаши, ако се събуди посред нощ, несигурна къде се намира.
– През, какво, по дяволите, беше това? – Попита ме Брент веднага щом затвори вратата зад нас. – Тя не се чука бързо, братко. Току-що ѝ разкъсаха сърцето – изръмжа той срещу мен.
– Долу – казах му, без да отговарям на въпроса му.
Промърмори проклятие под носа си и ме последва. След като влязохме в параклиса, той затвори вратата след нас и се обърна с лице към мен, скръстил ръце на гърдите си, вече в режим на свръхзащитен брат.
– Имам чувства към малката ти сестра от момента, в който я видях с Призрака – казах му откровено. Знаех, че трябва да бъда откровен и честен с Брент по този въпрос. Моят вицепрезидент и аз нямахме никакви работни взаимоотношения, ако той не можеше да ми се довери.
Очите му се разшириха от шок, а повярвайте ми, в днешно време не много неща шокират Брент – не и след като е служил в армията и след това е бил част от моето MC.
– Господи, Съдия – прокле той накрая. Прокара ръка през косата си. – Нищо чудно, че нямаше нищо против да я доведа тук.
Повдигнах рамене.
– Планирам да я направя моя, братко. Не търся одобрението ти, защото, честно казано, не ми пука дали го имам, или не. Но се държа достойно и ти съобщавам за това.
Брент въздъхна и се свлече на стола си на масата.
– Единственото, за което те моля, е да не я съсипваш, както току-що направи Призрак.
Кимнах веднъж и заех мястото си в началото на масата, като запалих още една цигара, докато го правех.
– Разкажи ми какво, по дяволите, се случи – наредих аз.
Брент избърса ръцете си по лицето.
– Призракът искаше аз и Хатчет да се разберем, а той разбра, че Джеса е имала чувства към Хатчет – поклатих глава. Вече знаех накъде отива това, без дори да се налага да ми го казва. Човекът трябваше да е шибан слепец, за да си мисли, че Джеса има очи за някой друг, освен за него. – Призракът си изпусна нервите, изричайки някакви глупости, че не би останал на второ място пред никой мъж. – Брент поклати глава. – Тя се опита да го накара да я изслуша, но той каза единственото нещо, което щеше да я накара да се откаже.
Сведох очи към него, като дръпнах от цигарата си.
– Кое беше то? – Попитах, когато той остана безмълвен.
– Джеса беше бременна, когато я хвърлиха от онзи мост, Съдия – тихо ми каза Брент. Стиснах челюстта си, гневът пулсираше във вените ми. – Това, в комбинация с наистина тежкия грип, който я сполетя след това, доведе до спонтанен аборт. Тя никога не е знаела, че е бременна, както и Призрак.
– Той каза нещо за бебето. – Това не беше въпрос. Стиснах челюстта си, ръцете ми се свиха в юмруци, преди да ги накарам да се отпуснат.
– Да. Каза, цитирам: „шибана благословия, че си направила спонтанен аборт“.
– Господи, дявол да го вземе – проклех аз. – Нищо чудно, че беше толкова разкъсана.
Брент кимна.
– Тя се нуждае от време, Съдия – предупреди ме той. – Просто те моля да ѝ дадеш време, преди да се преместиш при нея. Тези двамата имаха нещо страхотно заедно, преди Призрак да прецака всичко.
Повдигнах рамене.
– Ще дам на тази жена цялото шибано време, от което се нуждае, братко, но не мисля, че ще ѝ трябва толкова много. Джеса е преживяла ада, ако е била с Джордан Елър в продължение на години. Тя е по-силна, отколкото изглежда.
Джордан Елър беше болен, извратен кучи син, който беше хванал в капана си млади, наивни момичета, като се срещаше с тях, убеждаваше ги да се преместят при него, преди да ги затвори в шибаното мазе за години в клетки като кучета, използвайки ги, когато си поиска.
Загасих цигарата си в пепелника, станах от масата и се качих на горния етаж в собствената си стая. Но преди това се спрях на вратата на Джеса и надникнах вътре, за да я проверя.
Тя тихо плачеше в съня си.
Бях разколебан. Дали да се опитам да я утеша и да я изплаша до смърт, или да я оставя на мира?
Всичко в мен ми крещеше да не я оставям да страда мълчаливо по този начин – да бъда човекът, на когото може да се опре в момент на нужда и болка.
Майната му.
Влязох в стаята ѝ и тихо затворих вратата след себе си, като събух ботушите си на вратата. Свалих елека си и го поставих на края на леглото, преди да се вмъкна зад нея, като я обгърнах с ръце.
Очите ѝ се отвориха и тя се преобърна, а красивите ѝ сиви очи се впиха в моите.
– Съдия? – Промълви тя, като си бършеше бузите.
Придърпах я по-близо до себе си, като прибрах главата ѝ под брадичката си.
– Плачи, диоса – прошепнах аз, наричайки я богиня. Защото тя беше такава. Тя беше повече от шибана кралица.
Раменете ѝ се разтрепериха, когато най-накрая изпусна всичко, докато аз лежах до нея и я държах в ръцете си доста след момента, в който тя загуби съзнание от изтощение.
И за първи път от Бог знае колко време насам успях да заспя спокойно.
Когато се събудих на следващата сутрин, Джеса все още беше отпаднала на гърдите ми, но часовниика ми вибрираше на китката ми. Въздъхнах, без да искам да се събуждам още. Най-накрая се бях наспал адски добре и не бях готов да оставя меката, красива жена до мен – ама всъщност върху мен. Тялото ѝ се беше разпростряло върху мен, главата ѝ беше върху гърдите ми, ръката ѝ беше преметната върху коремната ми преса, краката ѝ бяха преплетени с моите.
Тя бавно отвори очи, а кървясалите ѝ очи ме погледнаха нагоре. Усмихнах се меко. Руменина обагри бузите ѝ, но тя ѝ отвърна с мъничка собствена усмивка, която стопли студената ми душа.
– Добро утро – поздравих аз, гласът ми беше груб и омаломощен от съня.
– Добро утро – прошепна тя. Бавно седна, огледа се наоколо и потърка неудобно ръцете си. Аз също седнах, протягайки ръце над главата си, като се стъписах, когато гърбът ми изскочи. – Извинявай за снощи – тихо се извини тя.
Поклатих глава, докато се изправях от леглото.
– Няма нужда да се извиняваш, диоса – казах ѝ честно. – Той те е наранил, по дяволите. Трябва да го оставиш да боли, за да се излекува.
Тя се намръщи надолу към завивките. Хванах брадичката ѝ, принуждавайки я да вдигне очи към мен. Тя преглътна нервно.
– Не му позволявай да унищожи този блясък, Джеса. Позволи си да се излекуваш, но аз винаги съм тук, ако имаш нужда от някого, към когото да се обърнеш.
Тя ми подари малка, благодарна усмивка.
– Благодаря ти, Съдия.
Кимнах ѝ веднъж, като разтрих палеца си по бузата ѝ, преди да я пусна. Вкарах краката си в ботушите и взех елека си от края на леглото.
– Имам да ходя на църква, но след това закуската трябва да е готова. Ако искаш, можеш да си вземеш душ и да се настаниш. Брент или аз ще дойдем да те вземем.
– Не съм много гладна – каза тя тихо.
Повдигнах рамене.
– Трудно. – Тя се намръщи. Усмихнах се. – Ето го. Ядосвай се, диоса. Болката ще премине.
С това излязох от стаята и се отправих надолу по стълбите към параклиса, за да започна църквата.
***
Бяха минали няколко дни и Джеса се настаняваше. Дори ѝ бях дал работа да сервира напитки в стриптийз клуба ми в града. Всяка вечер деляхме едно и също легло и аз я държах цяла нощ, за да я утешавам, когато подсъзнанието ѝ я измъчваше с мисли за Призрака и това, което бяха споделили.
Тя се подпря на лакътя си и ме погледна надолу.
– Как така още не си направил крачка? – Попита ме откровено.
Изпуснах хриптящ смях, като посегнах да прибера косата ѝ зад ухото.
– Не знаех, че искаш нещо такова толкова скоро – казах просто в отговор.
Тя сви рамене.
– Добър секс с отскок звучи добре точно сега.
Присвих очи към нея и хванах брадичката ѝ, придърпвайки лицето ѝ малко по-близо до моето. Дъхът ѝ застина в гърлото.
– Диоса, ако те чукам, ще те обявя за своя – предупредих я. Очите ѝ потъмняха, а езикът ѝ се плъзна по долната ѝ устна. Пенисът ми се опъна в дънките. – Така че, ако не искаш това, тогава ще продължим да го правим.
Тя прокара очи по лицето ми.
– Може би няма да е толкова лошо да съм твоя – прошепна тя, почти до такава степен, че не я чух.
Но я чух, и кръвта ми забушува във вените ми, насочвайки се право на юг към члена ми.
Изръмжах ниско в гърлото си.
– Сигурна ли си, че това искаш? – Попитах я. – Защото няма връщане назад.
Тя преглътна плътно.
– Има нещо в теб, Съдия, което не мога да разбера, но ме привличаш, откакто те видях за първи път.
Майната му. Познавах това чувство.
Придърпах устните ѝ към моите, като в началото я целунах меко и бавно, след което бързо надделях в целувката и я обърнах по гръб, движейки се над нея. Тя изстена, краката ѝ се отвориха, за да ме притиснат между меките ѝ, сексапилни бедра. Аз плъзнах ръцете си под тениската ѝ, плъзгайки ги по тези сладки, съблазнителни извивки.
Тя изстена името ми, когато леко я захапах за гърлото, смучейки нежно същото място, карайки я да издиша името ми, докато люлееше бедрата си към моите. Изстенах.
Тази жена щеше да ме убие.
Бързо свалих дрехите ѝ, отчаян да се поклоня на всеки един сантиметър от перфектното ѝ тяло. Когато тя беше напълно гола под мен, се уверих, че съм обходил с устни всеки сантиметър от кожата ѝ, а когато това стана твърде много за нея – когато ме молеше да ѝ дам това сладко освобождаване – само плъзнах пръстите си вътре в нея, бавно я докарвах до това сладко, оргазмено блаженство, докато продължавах да обхождам с устни останалата част от тялото ѝ.
Едва когато стигнах до върха на бедрата ѝ, след като целунах всеки сантиметър от дясното ѝ бедро, извадих пръстите си и ги замених с език.
Звуците, които се изтръгнаха от гърлото ѝ, бяха достойни за порнозвезда, само че те не бяха фалшиви. Тя беше напълно изгубена в този момент с мен.
Не ѝ дадох време да слезе от високия градус, на който я бях поставил, преди да се плъзна в нея, да разтърся телата ни заедно, бавно и сладко да я обявя за своя, преди да я взема като дивак – като човек, който е изгладнял.
Никой не ни притесняваше този ден. Моите мъже знаеха, без да им казвам, че току-що им бях дал кралица – богиня. Тази жена завинаги щеше да стои до мен. Ние щяхме да ръководим този клуб заедно.
През останалата част от деня я чуках усилено в най-различни пози, в които можех да вкарам пристрастяващото ѝ тяло. И когато най-накрая се обадих, че свършвам, прекалено уморен, за да продължа повече, ние издъхнахме върху потните чаршафи, прекалено уморени, за да ни пука.
