Глава 2
СЪДИЯТА
СЕГАШНО ВРЕМЕ
Излязох от душа, подсуших косата си с хавлиена кърпа и се отправих към огледалото. Протестният стон на Джеса достигна до ушите ми и привлече погледа ми към леглото. Призракът се засмя тихо.
– Красиво момиче, трябва да станеш и да закусиш – каза ѝ той.
Тя отблъсна лицето му от себе си, което ме накара да се разсмея хрипливо. Призрака се беше прехвърлил в моя клуб от Дивите врани MC преди няколко месеца. Обикновено не позволявах такива неща, но знаех, че Джеса има нужда от него. Тя не беше цяла без него.
Но аз винаги бях тук, за да го държа в подчинение – за да не я наранява.
А той знаеше, че аз съм краят за нея. Дали щеше да реши да остане част от този край, зависеше изцяло от него. Защото знаеше, че ако някога ѝ се наложи да избира, ще избере мен.
– Диоса, не ме карай да те нося през рамо по тези стълби – предупредих я аз. Тя знаеше, че ще го направя. Не си играех, когато ставаше дума за здравето ѝ, а и не бях снизходителен към него. Особено след като беше бременна.
Тя отвори едното си око и ме стрелна с мръсен поглед. Усмивката ми се разшири.
– Ще навредиш на бебето – отсече тя.
Призракът се засмя. Джеса беше бременна вече почти във втория месец и това вече я изтощаваше. През последната седмица тя дремеше следобед, а тогава аз отделях време да се справя с проблема в мазето.
Кала.
Племенницата ми.
Племенницата ми, която се беше опитала да ме убие. Беше намерена близо до един от складовете ми и аз я прибрах, без да я позная, тъй като бяха минали години, откакто я бях виждал. Беше се опитала да ме убие в момента, в който имаше възможност, цял живот се беше хранила с лъжи – и сега отказваше да повярва на истината. В нейното съзнание баща ѝ не можеше да сгреши.
Отидох до леглото.
– Жена, имаш две секунди да се измъкнеш от това легло. Трябва да държа църква след петнайсет минути и се опитвам да се насладя на закуската с теб, преди да се наложи да го направя.
– Не съм гладна. Гадно ми е – измърмори тя, без да отваря очи. – Просто искам да остана в леглото.
Заобиколих откъм страната на леглото, на което беше легнала, и я вдигнах на ръце, като я изнесох от стаята. Тя изстена, а лицето ѝ пребледня.
– Ще повърна – изстена тя.
– Не, няма да повърнеш – увери я Призрак. – Просто вдишай дълбоко и се опитай да регулираш дишането си, докато те свалим долу.
Останах безмълвен. Когато излязохме в залата на бара, нежно я настаних на една от масите, като допрях устни до челото ѝ.
– Джинджифилов чай? – Попитах я.
Тя облегна глава на масата.
– Да – промълви тя, когато Призрак седна до нея, придърпвайки я по-близо до себе си, за да може да облегне глава на рамото му.
Шарлийн, едно от по-новите момичета в клуба, беше в кухнята и довършваше последния бекон.
– Имаме ли джинджифилов чай? – Попитах я.
– Намира се в шкафа над микровълновата печка – каза ми тя, като ми посочи към него. – Джеса има тежка сутрин ли?
– Да – измърморих аз. Мразех, че е така, защото не можех да направя нищо, за да ѝ помогна. А ако имаше нещо, което мразех, то беше да виждам жена си в дискомфорт.
– Тя има много такива – коментира Шарлийн. Погледнах към нея. Това беше нещо, за което не знаех. Тогава тя не ми казваше всичко и това ме вбесяваше.
Шарлийн ме погледна, когато мълчах, и изведнъж пребледня.
– О; не си знаел – прошепна тя.
Все още не казвах нищо – просто се върнах към приготвянето на чая на Джеса за нея.
– Засега просто направи две от тези чинии – казах на Шарлийн, преди да изляза от кухнята. – Не мисля, че Джеса може да поеме каквото и да било в момента.
Излязох от кухнята и се върнах към масата. Джеса се беше навела над кофата за боклук, а Призрака беше прибрал косата ѝ в нисък, небрежен кок, докато тя се давеше.
Запазих това, което знаех, за себе си и се свих с тялото си над нейното.
– Тук съм, Диоса – прошепнах аз. Въпреки колко ядосан бях на нея в този момент, никога не бих ѝ се нахвърлила, особено когато беше толкова болна.
Тя задуши хлипането си и отново се задави. Този път повърна. Колин и Пол току-що бяха слезли по стълбите. И двамата погледнаха към кралицата си, а в очите им блестеше загриженост. Аз просто им помахах да продължат. Тя мразеше, когато хората я виждаха в този вид.
– Ето защо исках да остана горе – изстена тя.
Долепих устни до ухото ѝ, като държах гласа си тих, за да не се разнесе отвъд нас.
– Ако ми беше казала, че гаденето ти е толкова лошо, може би щях щях да ти позволя – прошепнах. Тя бавно вдигна глава и ме погледна с тревога в очите. Знаеше как се отнасям към тайните, дори към нещо, което изглеждаше толкова тривиално като това. Хванах я за брадичката, докато Призрака изнасяше кофата за боклук отзад. – Шарлийн ми каза – казах ѝ тихо. – Знаеш много добре, че нетрябва да криеш тези глупости от мен.
Погледът ѝ се насочи към вратата на мазето, а в очите ѝ за миг проблесна презрение.
– Ти се занимаваш с достатъчно.
Затегнах само малко хватката си, свеждайки очи към нея. Очите ѝ мигновено се върнаха към моите.
– Знаеш много добре, отколкото да се занимаваш с тези глупости – напомних ѝ. Наведох се и внимателно я вдигнах от стола, когато Призрака се върна. – Вземи ѝ чая – казах му. – Тя трябва да се върне в леглото.
Занесох я нагоре по стълбите, като бях изключително внимателен да не я бутна още повече. След като я сложих на леглото, извадих телефона от джоба си и изпратих съобщение на Брент, в което му съобщавах да се справи с църквата и да ме включи на високоговорител на защитения телефон.
Призрака постави чая на масата.
– Какво става? – Попита той, като погледна между мен и Джеса.
Извих вежда към жената.
– Диоса? – Попитах я.
Тя въздъхна.
– Наистина ми е лошо сутрин – до такава степен, че повръщам всичко, което ям преди дванайсет. – Призрака се намръщи. Аз само продължих да я гледам. Ръцете ѝ трепереха, но тя ги пъхна между краката си, скривайки треперенето от нас. – Вие вече се занимавахте с Кала…
– Спри точно тук – каза ѝ Призрак, а тонът му беше малко гневен. – Знаеш, че ти си нашият основен приоритет – напомни ѝ той. Тя преглътна нервно. – Знаеш много добре, отколкото да правиш тези глупости, Джеса. Как, по дяволите, трябва да се грижим за теб, ако не ни кажеш какво, по дяволите, се случва?
Тя се намръщи, а в очите ѝ се появиха сълзи. Ебаси, тези дни беше толкова емоционална, а Призрака понякога можеше да бъде прекалено строг с нея.
– Спокойно, братко – казах му аз. – Трябва да слезеш в параклиса. Трябва да планираш бягане след това. – Отново погледнах надолу към Джеса. – Аз ще остана тук горе с нея.
Призрака кимна и излезе от стаята, без да ѝ каже нито дума. Джеса извика името му, което го накара да се обърне и да я погледне.
– Съжалявам – изсъска тя, а сълзите в очите ѝ разкъсаха душата ми.
Той въздъхна.
– Поучи се от това, хубаво момиче – каза ѝ той. – Не можем да продължаваме да правим това. Винаги си го правила и е време да сложим край на това.
С това той излезе от стаята. Тя стисна очи. Седнах на ръба на леглото.
– Диоса, ти знаеш по-добре от това – казах тихо, без да смея да повиша глас по неин адрес, особено когато беше в такова крехко състояние.
Тя седна и облегна глава на рамото ми.
– Съжалявам. Няма да го направя отново. Просто мразя да се чувствам като бреме, когато съм способна да се грижа за себе си.
– Но ние сме тук, за да се грижим за теб – напомних ѝ за пореден път. – Докато аз и Призрака сме тук, винаги ще се грижим за теб. Запази силата и решителността си за времето, когато не сме тук, за да бъдем с теб.
Тя кимна. Станах от леглото и отидох да ѝ взема малка чашка с вода за уста. Тя ми се усмихна с благодарност, като взе чашата и изплакна устата си, като я изплю обратно в чашата. Излях водата за уста в мивката и пуснах малката чашка в кошчето за боклук.
Телефонът ми в джоба изсвири и аз го извадих, като отговорих на обаждането от защитения телефон. Брент водеше църквата, докато аз тихо слушах, държейки Джеса в прегръдките си, докато тя отново заспиваше.
Църквата мина гладко и не пропуснах да кажа на Призрака да ми върне информация за плановете за бягането, преди да затворя. След като настаних Джеса в скута си, затворих очи, без да заспивам, а просто да си почивам.
Лекото ѝ хъркане се чу няколко минути по-късно.
***
Джеса все още спеше на горния етаж, гаденето ѝ все още не се беше подобрило, но след като ме увери, че ще ми се обади в момента, в който има нужда от мен, я оставих сама, за да слезе долу и да види какво е планирал Призрак.
– Тръгваме в един часа сутринта – каза ми той, докато стояхме над картата. – Ще минем по този маршрут. – Той проследи с пръст маршрута, който планираше да избере. – Ще взема Колин, Пол и Лайън с мен.
– Имаш ли всичко, което ти е необходимо за този пробег? – Попитах го.
Той кимна.
– Ще отсъствам най-много два дни. – Той ме погледна. – Джеса няма ли да не е съгласна да ме няма толкова дълго? Знаеш каква е тя, братко.
Джеса се бореше без мен и Призрака с нея. Призракът я беше изоставил веднъж преди, когато все още беше капелан на Дивите врани MC, защото си мислеше, че е втори избор, и тя се страхуваше да не го загуби отново.
Кимнах.
– Ще я разсейвам, доколкото мога. Тя ще се справи.
– А Кала? – Попита той. – Въпрос на време е Джеса да влезе в мазето и вероятно ще я убие. Все още не си решил какво искаш да направиш с нея.
Въздъхнах.
– Остави ме да реша това – казах му. – Отиди на горния етаж и прекарай време с нея. Тя не го казва, но знам, че се чувства така, сякаш е прецакала всичко само заради това, че е запазила дискомфорта си от нас. Уведоми я, че тази вечер ще тръгнеш да бягаш.
Призрака кимна и прибра картата, преди да излезе от параклиса, като се запъти нагоре по стълбите, за да отиде да прекара време с нашата жена.
Брент влезе в параклиса.
– Готов ли си, През? – Попита ме той.
Кимнах. Той излезе от стаята и се насочи към мазето. Потърках с ръка стомаха си, където раната от ножа беше почти заздравяла. Все още не биваше да вдигам Джеса, но не бях от хората, които слушат лекарските заповеди.
Излязох от параклиса и се запътих към вратата на мазето. Кала се беше събудила и ме гледаше от кревата си.
– Какво? – Изсумтя тя.
– Внимавай с шибания си тон – изръмжах аз. Тя си замълча, защото знаеше, че е по-добре да не ми се кара. Знаеше, че стъпва по тънък лед с мен. – Още ли не ми вярваш за баща си, момиченце?
Баща ѝ беше убил майка ѝ и я беше откъснал от мен, подхранвайки я с лъжи, че аз съм подготвил всичко и съм унищожил живота ѝ – че не съм се интересувал от това, което се е случило.
Тя бързо започваше да научава, че всичко, с което я хранеха, беше шибана лъжа. И аз исках да стигна с шибаните си ръце до този кучи син за това, че я е съсипал, че е убил сестра ми и че е съсипал семейството ми. Мислех, че и двете са загинали в онзи пожар в къщата, но Остин беше спасил Кала, обучавайки я да бъде хладнокръвно чудовище, нещо, от което винаги съм искал да я предпазя.
Тя стисна челюстта си.
– Не съм длъжна да слушам нищо, което ми казваш.
Хванах грубо брадичката ѝ, което я накара да се свие и да издаде малък звук на болка в гърлото си.
– Когато се добера до него, обещавам, че ще изядеш шибаните си думи – изръмжах аз. – И ще осъзнаеш кой е бил чудовището през цялото това шибано време.
– Това си ти – изохка тя. – Баща ми не би направил подобно нещо.
Устните ми се изкривиха в студена усмивка.
– Ще видим, нали? – Пуснах я, като отблъснах лицето ѝ от себе си. – Продължавай да изпитваш търпението ми, момиченце, и аз ще пусна старата си дама тук долу. Повярвай ми – ако някой от нас е шибано чудовище, то това е тя. Тя ще те разкъса крайник по крайник за това, че се ебаваш с мен. Аз съм единствената причина, поради която тя не е влязла в това мазе, за да направи точно това – предупредих я аз.
След това се върнах по стълбите и затръшнах вратата след себе си. Погледнах към Брент, който ме чакаше в горната част на стълбите, готов да заключи вратата обратно. Той винаги стоеше на стража в случай, че Джеса реши, че иска да се присъедини към мен.
– Свържи се с Лайън – казах му, докато той въртеше ключа в ключалката. – Разбери къде е с издирването на кучият син, който е направил това на Кала.
Той кимна.
– Разбрах, През.
С това се запътих нагоре по стълбите към стаята си, където ме чакаше моята жена, готова да успокои яростта ми, точно както правеше всеки път, когато приключвах разговора с племенницата си с надеждата, че тя ще ми повярва.
Но ако скоро не го направеше, щях да изгубя търпението си.
И щях да пусна на свобода чудовището горе, което драпаше да се измъкне от ограниченията ми върху нея.
Джеса искаше кръв.
Назад към част 1 Напред към част 3
