Глава 9
СЪДИЯТА
Когато влязох в стаята си, слънцето току-що се беше издигнало високо в небето. Призрака седеше на ръба на леглото по потник и без риза, с наполовина изпита чаша кафе в ръце. Той направи жест с глава към банята.
– Тя е под душа, където ѝ каза да бъде – тихо ми каза Призрак.
Той въздъхна.
– Снощи се притесняваше за теб, Съдия.
– Нямаше причина да се притеснява – казах му аз.
Той повдигна вежди към мен.
– Наистина? Защото ти си нейната опора, съдия. Тя винаги може да разчита на теб да бъдеш твърд – да не се огъваш под натиск. Но вчера ти се огъна, братко.
Не казах нищо – само стиснах челюст и изтърсих елека си, като го поставих на кукичката на задната страна на вратата. Когато влязох в банята, Джеса стоеше под водната струя, с наведена назад глава, а водата се стичаше по лицето и тялото ѝ, карайки тъмната ѝ коса да изглежда като копринен водопад.
Членът ми беше твърд като дявол заради нея.
Тихо се съблякох и влязох под душа с нея. Обгърнах леко гърлото ѝ с ръка и придърпах устните ѝ към моите. Един стон пропълзя отзад на гърлото ѝ, докато мокрите ѝ ръце се плъзгаха по кожата ми, преди да се увият около мен, привличайки тялото ѝ по-плътно към моето.
– Съжалявам, диоса – изревах, докато прокарвах устни по колоната на гърлото ѝ, предизвиквайки още един стон от устните ѝ, а зърната ѝ се втвърдяваха срещу гърдите ми.
– Разбирам – измърмори тя, ноктите ѝ се впиха в рамото ми, докато аз захапвах леко кожата на шията ѝ.
Боже, тази жена щеше да ме убие. Тя беше шибано съвършенство и както сега, беше толкова проклето разбираща за нещата.
Взех един от твърдите ѝ върхове между устните си, придърпвайки стегнатата пъпка между зъбите си, докато галех другата ѝ гърда, оформяйки я на допир. Пръстите ѝ се увиха около члена ми и аз изръмжах, като се вкопчих леко в ръката ѝ.
Тя леко затегна хватката си върху мен. Придвижих се нагоре, като хванах косата ѝ с ръка. Очите ѝ се отвориха, тези сиви очи се впиха в моите.
– Опитваш се да ме накараш да загубя контрол ли, жено? – Избухнах.
Знойна усмивка наклони устните ѝ.
– Да – издиша тя.
Прегърнах устните ѝ с дива целувка, преди да хвана бедрата ѝ и да я повдигна, притискайки я с гръб към студената стена на душа. Тя се задъха, но после притиснах тялото си към нейното, загрявайки кожата ѝ обратно. Тя изрева името ми, а ръцете ѝ пробягаха по всеки сантиметър от тялото ми, който можеше да докосне.
Оставих я да вземе това, което искаше, за момент, преди да хвана члена си и да се плъзна вътре в нея. Устните ѝ образуваха перфектно „о“, без да издават звук, докато я изпълвах.
– Добре ли си, Диоса? – Изсумтях, а гърдите ми се издигаха от усилието да не я унищожа напълно.
– Да. Боже, да, Съдия – изстена тя, а ръцете ѝ обгърнаха лицето ми. Приближи устните ми до своите. – Чукай ме.
Така и направих. Чуках я здраво – безмилостно. Путката ѝ нямаше време да спре да се свива около члена ми, преди да я изпратя в нов оргазъм. Виковете ѝ отскачаха от стената, ноктите ѝ се впиваха в раменете ми, а тялото ѝ трепереше и се тресеше в ръцете ми.
Тя изкрещя името ми, ноктите ѝ набраха кръв, а аз изкрещях нейното, докато свършвах силно в нея. Тялото ѝ започна да се тресе по-силно, очите ѝ бяха широки и големи.
– Майната му – изръмжах, а ръцете ми се сплескаха на стената. – Майната му, майната му.
– С-съдия – промърмори тя. – Боли ме.
– Призрак! – Изръмжах. Ебаси, путката ѝ все още се свиваше около мен. Не можех да се измъкна.
Той влезе в банята.
– Ебаси – изруга той, щом очите му попаднаха на Джеса. По бузите ѝ се плъзгаха сълзи.
– Спокойно, диоса – успокоих я аз, опитвайки се да я накарам да остане спокойна. – Знам, че боли. Просто дишай.
Призракът се приближи зад нея и обърна главата ѝ към себе си, като поиска устните ѝ в тежка, посиняваща целувка. Докато той я разсейваше, аз бавно се измъкнах, като изсвирих през зъби. Ебаси, тя беше стегната като дявол.
След като най-накрая се измъкнах от нея, Призрака я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Облегнах се на стената на душа, а сърцето ми туптеше силно в гърдите.
Това със сигурност не се беше случвало никога преди.
След като се изкъпах набързо, излязох в стаята с кърпа около кръста си. Призрака се беше облегнал на таблата, а Джеса се беше разположила в скута му и ръцете му я притискаха към него.
– Добре ли си, диоса? – Попитах я, гласът ми беше груб. Никога не съм искал да я нараня. Не бях очаквал това нещо.
Тя протегна ръка към мен. Без да казвам и дума, аз я хванах в своята и седнах на леглото пред нея. Сивите ѝ очи се отвориха.
– Какво стана? – Попита ме тя.
– Завързахме се – казах ѝ аз. – Твоята путка се стягаше прекалено много и това накара члена ми да се напълни.
Тя се засмя тихо, макар че смехът ѝ беше дрезгав.
– Това определено беше ново преживяване.
Устните ми потрепнаха. Нежно хванах брадичката ѝ и придърпах устните ѝ към моите.
– Почини си малко, Диоса. Знам, че снощи не си отпочинала.
Тя се прозя, сякаш по команда.
– Ще останеш ли с мен?
Кимнах и свалих кърпата си. Призрака легна на леглото с нея, все още увита в прегръдките му. Веднага щом се озова под завивките от моята страна на леглото, тя постави главата си на гърдите ми, ръката ѝ се преметна през корема ми, а дупето ѝ се отдръпна от Призрака.
Това беше начинът, по който винаги спяхме сега.
Докоснах с устни горната част на главата ѝ.
– Няма да тръгна – обещах ѝ. – Не и без да те събудя първо.
– О’кей – промълви тя сънливо.
След няколко минути тя загуби съзнание, а лекото ѝ хъркане изпълни стаята. Призракът тихо се засмя откъм гърба ми.
– Завързване, а? Опитва се да сложи още едно бебе там, заедно с това, което вече има?
Подсмърчах.
– Не си мисли, че спермата ми е толкова шибана, Призрак.
Той тихо се засмя откъм гърба на Джеса.
– Поспи малко, братче. Знам, че имаш нужда от това. Когато се събудиш, ще се справим с тази гадост долу, ясно?
Въздъхнах тихо.
– Това нещо ще ме прецака, Призрак – предупредих го. – Джеса никога не ме е виждала да се превръщам в такъв мъж, в какъвто ще се превърна там долу.
– Не си шибано сам, Съдия – напомни ми Призрак. – Може и да си ми президент, но първо сме братя. Знам, че никога няма да ме оставиш да се удавя в собствените си гащи, и аз също няма да ти позволя. Освен това Джеса винаги ще те върне при себе си. Имай повече вяра в нашата жена, братко. Тя е адски по-силна, отколкото си мислиш, че е.
Аз просто останах безмълвен. Лайън знаеше колко разрушителен мога да стана. Знаех, че е подготвен да се справи с шибания звяр, който щях да отприщя.
Но останалата част от моя клуб? Джеса? Призрака?
Те нямаха представа какво чудовище държа затворено в тясна клетка.
Призракът се намръщи срещу мен.
– Братко, наистина не мисля, че трябва да слизаш там сам.
Повдигнах рамене.
– Няма да отида – казах му. – Лайън ще бъде с мен.
Лайън стоеше до вратата на мазето и ме чакаше да слезна там. Днес щяхме да приключим с тази глупост веднъж завинаги. След това щях да държа църква и да взема със себе си някои членове долу в Майчината харта на Дивите врани MC.
Бях говорил с Купър тази сутрин и бях получил разрешение да се настаня в неговия клуб, докато изтрием тези маймуни от Земята. Бях се ядосал, че винаги е знаел за Остин, но не можех да си го изкарам на него. Купър не знаеше историята ми.
Пазех личните си неща като дявол. Хората знаеха само това, което исках да знаят, а то беше почти нищо.
– Остани тук горе с Джеса – наредих, когато Призрака само присви очи към мен. – В никакъв случай не я допускай до вратата на мазето, ясно ли ти е?
Призрака стисна челюстта си. Знаеше, че сега издавам заповедта като такава от неговия президент – заповед, която не можеше да не изпълни.
– Ебати кристала – изсумтя той.
Приближих се до Лайън и заедно влязохме в мазето, като заключихме вратата зад нас. Свалих елека си и го поставих на стълбите, преди да се придвижа по-навътре в студеното, почти тъмно помещение.
– Съдия… – започна да моли Кала, но когато насочих тъмните си, гневни очи към нейните, тя бързо затвори устата си.
– Не искам да чуя нито една шибана дума – изръмжах ѝ аз. – Дадох ти втори шанс. Твоят скъпоценен шибан баща беше по-важен. – Повдигнах рамене. – Е, сега ще видиш колко голяма шибана глупачка си била. – Погледнах към Остин. – Кажи ѝ, по дяволите, какво си направил с майка ѝ.
Остин стисна челюстта си.
– Нищо не съм направил.
– Кажи ѝ! – Изръмжа му Лайън, като вече губеше търпение. – Разкажи ѝ, копеле, как подпали къщата и я затвори вътре, докато спасяваше Кала. Разкажи ѝ как си накарал майка ѝ да изгори жива – изръмжа Лайън.
– Това не е вярно! – Извика Кала, а по бузите ѝ се стичаха сълзи.
– Ама не е ли, Остин? – Изсмях се. – Продължавай. Кажи ѝ. И двамата ще умрете тук днес. Няма причина да продължаваш да я лъжеш.
Остин затвори очи. Хванах го за косата и грубо дръпнах главата му назад. Очите му се отвориха. Вгледах се в тях.
– Ще я погледнеш и ще ѝ кажеш с шибаните си очи, разбираш ли ме?
Остин кимна, преглъщайки трудно. Грубо отблъснах главата му от себе си и се отдръпнах, наблюдавайки как гледа Кала.
– Съжалявам – изрева той. Още сълзи се плъзнаха по бузите на Кала, но сълзите не ме засегнаха. Единствените сълзи на жена, които някога биха ме трогнали, бяха тези на Джеса. На всички останали не можех да им пука.
– Тя те взе от мен – избяга при брат си, единствения човек, когото напълно презирах. И така, устроих засада на Съдията и докато той беше зает да се бори за живота си, подпалих къщата, като затворих майка ти вътре без надежда за бягство, и избягах с теб.
Кала изкрещя, докато се мяташе срещу връзките си.
– Мразя те! – Изкрещя му тя. Тя се разплака. – Прикривах те! Аз, по дяволите, се застъпих за теб и през цялото време той беше прав! Ти си шибано чудовище!
Остин изхърка.
– Само помни, че не си по-добра от мен, Кала – напомни ѝ той.
– Ти ме направи такава – прошепна тя. Преглъщайки тежко, тя отвърна глава от него.
Лайън хвана ръката ми, спирайки ме, когато се приближих към нея, с убийствено намерение в очите. Погледнах към него.
– Не тя – каза той тихо. Стиснах челюстта си, а очите ми пламнаха от ярост. Той си пое дълбоко дъх. – Виж, братко, тя е нямала никаква шибана представа. Остин е всичко, което е познавала. Беше толкова млада, когато майка ѝ беше убита – толкова лесна за манипулиране.
– Дадох ѝ втори шанс – изръмжах му. – Помниш ли това? И тя се изсра върху него. Не предлагам повече от това. Това е нейната шибана съдба, братко.
Лайън поклати глава.
– Ще я взема със себе си вкъщи – каза ми той. Стиснах челюстта си. – Ще поема отговорност за нея. – Той си пое дълбоко дъх. – Просто ми дай малко време извън клуба след днешния ден и ме остави да работя с нея. Тя нямаше никаква шибана представа за тези неща, Съдия.
Свих очи към него. Не ми харесваше тази гадост, но знаех, че вината е майка ебана.
– Едно прецакване, братко, и това ще струва живота и на двама ви, разбираш ли ме? Правя това заради теб – не заради нея. Тя да си стои далеч от шибания ми клуб.
Лайън кимна веднъж. Дръпнах глава към нея.
– Махни я оттук и ми изпрати долу Брент – наредих аз. Погледнах към Кала, усещайки очите ѝ върху мен, докато Лайън вървеше към нея. – Престъпиш ли ме още веднъж, Кала, и ти се кълна, че ще ми е приятно да гледам как шибаният живот изтича от шибаните ти очи.
Тя помръдна и отвърна очи от мен.
Назад към част 8 Напред към част 10
