Глава 16
ДЖЕСА
Обърнах глава и я вдигнах от рамото на Призрака, когато забелязах момичето от снощи да слиза по стълбите. Тя наблюдаваше всички мъже в стаята с предпазливи очи. Беше твърде предпазлива за млада тийнейджърка и нещо в нея ми подсказваше, че е човек, с когото трябва да се внимава.
Станах от стола, а Съдията се пресегна и защитно постави ръка на бедрото ми, докато се приближаваше към гърба ми, очевидно усещайки същото, което и аз. Призрака също се изправи и скръсти ръце на гърдите си.
– Защо съм тук? – Попита тя, като погледна към Съдията.
– Намерих те на моя територия. – Каза ѝ той, гласът му беше твърд, без намек за грижа или загриженост в гласа му. – Не се страхуваш много, момиченце. – Отбеляза той.
– Защото не се страхувам. – Отвърна тя откровено, като държеше гърба си до стената – знак, че е замислила нещо.
– Коя, по дяволите, си ти? – Изблъска я Брент.
Тя сведе очи към брат ми. Бяха студени и пресметливи.
– Името ми не те интересува.
Съдията се премести зад гърба ми и само за секунда ръката му се уви около гърлото ѝ, преди тя да успее да се отдалечи. Погледът му беше убийствен, докато я гледаше отгоре.
– Бях любезен, когато ти позволих да спиш в свободната стая. По-добре да започнеш да говориш, или ще те замъкна в гаража си, ще те окова с вериги от шибания таван и ще те накарам да говориш. – Обеща той, а в очите му блестеше злоба. Призрака защитно обви ръка около кръста ми, приковавайки ме на негова страна.
За част от секундата в очите на момичето проблесна страх при думите му. Призракът ме възпря да спра Съдията, когато той стегна ръката си, когато тя не отговори. Накрая тя кимна с глава отривисто. Той я пусна и тя падна на пода, задъхана, като разтриваше посинелия си врат.
– Дръж я назад. – Нареди Съдията на Призрака, като се обърна към мен.
Преглътнах тежко. Момичето ме караше да внимавам, но беше толкова млада.
– Съдия, тя е просто едно момиче. – Заговорих тихо.
Той ме стрелна с мрачен поглед.
– Момиче, което е било обучено да бъде шибан хладнокръвен убиец, Джеса. – Скара ми се той. Гледах го с широко отворени очи, шокирана, че знае толкова много неща толкова лесно, макар че не би трябвало. Съдията умееше да чете хората. – Не се приближавай.
Момичето се изправи на крака, като предизвикателно наведе брадичка към Съдията.
– Ти я остави да те заговори? – Ухили се момичето. Моля те, замълчи, момиче. Опитвам се да те спася, по дяволите. – Чувала съм за теб, Съдия. Не мислех, че си от тези, които позволяват на жените да ти говорят така.
– Съдия! – Изкрещях, когато той направи убийствена, заплашителна крачка към нея.
– Махни я оттук! – Изкрещя Съдията на Призрака.
Призрака ме хвана за китката и ме дръпна към изхода на клуба.
– Призраче, пусни ме!- Изкрещях му. – Не го оставяй да направи това, Призрак, моля те!
– Джеса, млъкни! – Изкрещя ми Призракът, като ме накара за момент да се стресна.
Погледнах го и ударих лакътя си в страната му, като бързо измъкнах пистолета от колана му. Призрака веднага вдигна ръце, но аз насочих оръжието към Съдията. Тя беше просто едно момиче. Не можех да му позволя да направи това.
Всички мъже насочиха оръжията си към мен, но Съдията им направи знак да се отдръпнат.
– Пусни оръжието, Джеса. – Спокойно нареди Съдията.
– Няма да ти позволя да я нараниш, без да я оставиш първо да говори. – Изръмжах срещу него.
– Тя имаше достатъчно време да говори, Джеса! – Изръмжа ми той. Помръднах. Никога досега не ми беше ръмжал и това ме нарани.
– Говори. – Нахвърлих се върху момичето. Тя остана безмълвна. – Опитвам се да спася шибания ти живот! – Изкрещях ѝ. – Ако не проговориш, Съдията ще ти пререже шибаното гърло. Ако искаш да имаш някакъв шанс да оцелееш, ще проговориш, дяволе, точно сега.
Тя се изплю в краката ми. Призракът ме сграбчи бързо отзад и издърпа пистолета от ръцете ми.
– Ще говоря. Каза момичето, като вдигна поглед към Съдията.
Призрака спусна устни към ухото ми.
– Когато свършим тук, вярвай ми, че ще те чукам толкова силно, че ще си спомниш кой, по дяволите, командва. – Той изхърка в ухото ми. Аз само гневно скръстих ръце на гърдите си, като реших да го игнорирам.
– Говори. – Нареди Съдията.
– Казвам се Кала. – Информира го тя. Усмивка наклони устните ѝ, когато очите на Съдията се разшириха от ужас. Червата ми се изкривиха. Откъде Съдията я познаваше? – Звучи ли ти познато? – Попита го тихо тя.
Наблюдавах как толкова много емоции преминават по лицето на Съдията, докато той я гледаше, как цялата кръв го напуска и го кара да изглежда болен. И тя използва този момент, за да направи своя ход.
– Съдия! – Изкрещях, когато видях ножа да блести в ръцете ѝ, но закъснях.
Тя го заби в стомаха му. Брент и Руди повалиха момичето на земята, докато аз тичах към Съдията, а повръщането се надигаше в гърлото ми. Преглътнах го. През мен преминаваше толкова много страх, че едва успявах да се съсредоточа.
Боже, моля те, не. Не и той.
Не можех да го изгубя, по дяволите.
– Съдия, не! – Изкрещях и паднах на колене до него. Това не можеше да се случи.
– Джеса. – Изстена той. Изхлипах. – Извикай шибаната линейка.
Устоях на желанието да се разплача, докато дърпах ризата си през главата, притискайки я към корема му. Той стисна очи.
– Вече е на път, братко. – Заговори Лайън, докато аз започнах да посягам към телефона си.
– Съдия. – Извиках. Той поклати глава към мен. – Ще се оправиш. – Задуших се. – Толкова ми е жал. Бях толкова глупава. Не трябваше да се намесвам.
Съдията протегна ръка, докосна бузата ми, а по чертите му премина нежно изражение.
– Не, диоса. Ти не си глупава. – Каза ми той. Преглътна тежко, по лицето му проблясваше болка. – Ти си смела и те е грижа дълбоко. Никога не се променяй. Не трябваше да си позволявам да бъда толкова изненадан от нея. Именно това предизвика цялата тази бъркотия на първо място.
Имах толкова много въпроси. Коя беше Кала? Защо беше изглеждал толкова изненадан? Коя беше тя за него?
Но не изказах нито един от тях.
Сирените стигнаха до ушите ми и аз се разплаках.
– Съдия. – Захлипах.
– Спокойно, диоса. – Той изстена от болка. Долната ми устна потрепери. – Не напускай страната ми, освен ако не се налага. Няма да те оставя, кралице моя. Ще е нужно много повече от това, за да се измъкнеш. – Обеща той.
– Няма да го направя. – Заклех се. – Обещавам, че няма да си тръгна. – Погалих бузата му. – Само моля те, не ме оставяй.
– Няма да те оставя. – Закле се той. – Няма да ме загубиш толкова лесно, Джеса. – Съдията погледна към Призрака, който изведнъж се извиси над нас. – Увери се, че тя се грижи за себе си. – Нареди той. – Вероятно ще ме вкарат за операция.
– Имам я. – Обеща Призрака. Той притисна устни към върха на главата ми. – Ще те посрещна в болницата, хубаво момиче. Просто дишай. Съдията няма да те остави. – Той се закле.
Подсмърчайки, кимнах с глава и се преместих, за да хвана ръката на Съдията в двете си, докато парамедиците ни обграждаха.
– Обичам те. – Захлипах, докато гледах надолу към Съдията.
Той ми се усмихна – усмивка, която стопли сърцето ми и изпълни душата ми.
– И аз те обичам, кралице моя. Вдигни брадичка. – Нареди ми той.
Назад към част 15 Напред към част 17
