Глава 15
ПРИЗРАКА
Стоях със скръстени на гърдите ръце, застанал малко зад Джеса, докато гледахме как чартърът на Купър от Дивите врани MC се качва в склада. Ръцете на Съдията бяха в джобовете му, но знаех, че е готов да направи крачка, ако се наложи. Човекът никога не е бил наясно със заобикалящата го среда, а когато Джеса беше наблизо, беше още по-бдителен.
Наблюдавах как Пени се свлече от задната част на мотора на Купър, което ме шокира адски много. Дивите врани бяха известни с това, че държат жените си в неведение за клубните глупости, за да ги предпазят. Всъщност Купър беше човекът, който го беше наредил. Така че, да видя как той позволява на Пени да се вози с него – е, това беше шибано шокиращо.
Купър слезе от мотора си и тръгна към нас, докато Пени се насочи към Деймън. Твърдоглавият, мълчалив вицепрезидент ѝ се усмихна и сложи ръка на раменете ѝ, което беше още по-шокиращо, по дяволите. Този човек никога не показваше емоции. В един момент дори не бях сигурен дали човекът е способен да се ядоса.
Насочих вниманието си обратно към Купър, когато той се придвижи към нас.
– Имам всички оръжия. – Информира ни той. Очите му се насочиха към Джеса за част от секундата, преди да се спрат върху мен. Той леко поклати глава.
– Ако имаш да кажеш нещо на моя капитан, изплюй го. – Заговори Съдията.
Купър сви рамене.
– Нямам нищо за казване, по дяволите. Той напусна „Дивите врани“, защото е лоялен към Джеса. Може и да съм ядосан, че е напуснал, но го разбирам.
Останах безмълвен, без да си правя труда да кажа нещо в отговор. Съдията погледна към Брент и Картър.
– Отидете да проверите оръжията. – Нареди им Съдията.
Пени се приближи и Купър моментално я придърпа в извивката на ръката си, като натисна целувка на върха на главата ѝ. Пени се усмихна на Джеса.
– Приятно ми е да те видя отново, Джеса. – Джеса кимна веднъж, а устните ѝ се наклониха с малка усмивка. Очите ѝ се насочиха към Съдията, а след това към мен. Знаех, че е забелязала начина, по който и двамата стоим до нея – защитно. Малка усмивка наклони устните ѝ. – Винаги съм знаела, че в теб се крие един вътрешен изрод. – Констатира Пени.
Джеса само сви рамене. Не можех да видя изражението на лицето ѝ, тъй като бях зад нея, но забелязах, че Съдията я погледна за момент, преди да се върне към мълчаливото наблюдение на Брент и Картър, които проверяваха оръжията. Тъй като не каза нищо на Пени, знаех, че Джеса не се е притеснила от коментара ѝ.
– Радвам се, че най-накрая си щастлива, Пени. – Каза ѝ Джеса. – Заслужаваш го.
Пени се усмихна нагоре към Купър, докато той я гледаше надолу. Той се наведе и я целуна, преди да се върне да гледа мъжете си с Брент и Картър. Пени вдигна поглед към мен.
– Все още виждам, че не си мъж на много думи, когато наоколо има жени, Призраче.
Аз само свих рамене, без да си правя труда да кажа нещо, като се върнах да наблюдавам обкръжението си. Видях малка светлинка в дърветата в далечината и проклех, придърпвайки Джеса към себе си, докато Съдията бързо пристъпваше пред нея. Без да се налага да му казвам, Колин бързо пазеше гърба на Пени за Купър.
– В гората имаше малка светлинка – може би телефонна. – Заговорих тихо. Всички мъже бяха нащрек и наблюдаваха дърветата.
– Дали са те прецакали? – Тихо изръмжа Съдията на Купър. Джеса се протегна и хвана Съдията отстрани, като го закотви с нея.
– Не. Оглеждахме се. Никой не ни е проследил, Съдия. – Каза му Купър.
Това означаваше, че имаме проблем с клуба, а това не беше добре, особено след като Джеса беше с нас.
– Пол, Джейкъби, вкарайте Джеса в този шибан склад. – Нареди Съдията. – Призрак, ти си с мен.
– Не, Съдия… – започна Джеса, но той я погледна през рамо, което я накара да си затвори устата, но можех да разбера, че тихо дими.
– Запомни условията ми, Джеса. – Предупреди я той да не спори с него.
– Върви. – Казах ѝ тихо, като реших да бъда по-мек за първи път. Тя ми хвърли притеснен поглед. – Ще се справим. – Уверих я.
Целунах я по слепоочието, преди внимателно да я предам на Пол. Те я покриха по целия път до склада. Видях как Деймън даде заповед, а Винсънт и Уокър се приближиха, кимвайки веднъж на Купър, докато той буташе Пени към тях, като очите му оставаха върху линията на дърветата.
– В какво, по дяволите, сте ме забъркали? – Ядосано попита Купър.
– Не знам, по дяволите, защото не бях наясно, че имам проклет проблем. – Съдията се втренчи. – Нямаше да доведа Джеса тук, ако знаех за това шибано нещо.
Той направи движение с ръка и Брент и Картър изчезнаха в гората.
– Какъв е ходът, Съдия? – Попитах.
– Все още ли си толкова крадлив, колкото беше, когато получи името си? – Попита ме Съдията. Кимнах веднъж. – Добре. Отиваме в гората. – Съдията погледна към Купър. – Ти и твоите хора познавате ли този район?
Купър кимна веднъж.
– Никой няма да влезе в този шибан склад или да се добере до тези оръжия. – Закле се Купър.
Съдията му кимна веднъж, преди да ми направи знак да го последвам. Примъкнахме се в гората. Съдията активира слушалката си в същия момент, в който аз активирах моята.
– Брент, Картър? – Попита тихо Съдията.
– Виждам някакъв разкопан храсталак. – Отговори Брент.
– Къде видя светлината? – Попита ме Съдията.
Посочих напред, като едновременно с това Съдията нахлузи очилата си за нощно виждане върху очите си. Сканирах гората около себе си, преди да тръгна напред, като ботушите ми не издаваха никакъв звук, докато се движех по терена. Мълчаливо посочих една стара, порутена барака отпред. Половината от покрива липсваше и изглеждаше, че всеки момент ще се срути.
– Брент, Картър, тук има стара барака. Призрак и аз отиваме да я проверим. – Информира тихо Съдията другите двама мъже.
– Разбрах. – Отговори Брент.
Тихо влязох в бараката, изненадан да видя едно момиче в безсъзнание на пода, а до нея отворен телефон.
– Майната му. – Изръмжах, докато двамата с Съдията се придвижвахме към нея. Притиснах пръстите си към пулса ѝ, кимвайки веднъж на президента си. – Тя е жива.
– Ебаси; не може да е по-възрастна от петнайсет. – Измърмори Съдията.
Съдията дава нови сведения и нарежда на Брент и Картър да се върнат в склада. Вдигнах младото момиче на ръце и го изнесох от бараката. Съдията смачка телефона ѝ с ботуша си и пусна заповед някой да се отърве от него, в случай че момичето е било проследено.
Двамата със Съдията мълчахме, докато се връщахме към склада, но знаех, че и на двамата ни минава един и същи въпрос.
Защо, по дяволите, тя беше тук, в гората?
***
Облегнах се на стената и гледах как Джеса покрива момичето в безсъзнание.
– Какъв шибан ход правим тук, съдия? – Попитах. – Не ми харесва идеята тя да е тук.
Джеса ми хвърли мрачен поглед, но аз го игнорирах. Тук имахме хора – като нея – които трябваше да бъдат защитени. Не знаехме нищо нито за това момиче, нито за нейните проблеми.
– Трябва да я изчакаме да се събуди. – Каза ми Съдията. – Не можем да се обадим на полицията, защото тогава възниква въпросът как, по дяволите, изобщо сме я намерили, което пък би породило подозрения за моя склад. Не мога да си позволя тази гадост в момента.
Вече знаех, че за ченгета не може да става и дума. Не беше нужно да си гений, за да разбереш това. Но не исках тя да е тук.
– Колин и Дайлън ще се редуват да седят тук с нея. – Каза Съдията, докато приключваше да пише на телефона си. Той се приближи до Джеса, като ѝ протегна ръка. – Време е да си лягаш, Диоса. Беше дълъг ден и имаш нужда от почивка.
Тя въздъхна, като постави ръката си в неговата, докато гледаше притеснено момичето. Съдията нежно хвана брадичката ѝ, обръщайки главата ѝ с лице към себе си.
– Ще разберем какво се е случило с нея, диоса, но не можем да направим нищо, докато не се събуди. – Той прокара палеца си по долната ѝ устна. – Почивай, диоса. – Нареди нежно той.
Джеса въздъхна, но кимна и му се подчини. Все още ме учудваше начинът, по който се държеше с нея. Джеса винаги е била твърдоглава, насилвайки се да бъде независима след всички гадости, през които беше преминала. Но Съдията умееше да я оголва, да я прави сурова за него, а той обичаше и обожаваше всяка нейна частица с нежност, каквато никога не бихте очаквали от мъж като него.
Съдията я изведе от стаята, като кимна веднъж на мен, а очите му бяха безмълвна заповед, че правим същото, както през последните две нощи. И двамата щяхме да спим в едно легло с нея.
Съдията я заведе в тяхната стая. Затворих вратата след трима ни.
– Не се замисляй, хубаво момиче. – Помолих я, когато я видях да се взира с празен поглед в стената. – Ще ѝ помогнем, ясно? – Уверих я. Не исках тя да е тук, но, дявол да го вземе, не можех да понасям този поглед в очите на Джеса. Тя винаги е имала склонност да се грижи за слабите и изоставените. Виждаше себе си в тях.
Съдията я обърна с лице към себе си и проследи с очи лицето ѝ. Той се наведе и я целуна по устните, като моментално я изкара от главата ѝ. Тялото ѝ мигновено откликна, като уви ръце около врата му, отвръщайки му на целувката, почти като че ли забрави, че съм в стаята с тях. Съдията обви ръце около нея, докато движеше устните си надолу по шията ѝ, извличайки от устните ѝ тихи, задъхани стонове.
Без да спира, той ми посочи с пръст, като ме подкани да се приближа към тях. След това издърпа ризата ѝ над главата, а сутиенът ѝ я последва веднага след това, като мъжът не губеше време, за да я накара да бъде гола срещу него. Плъзнах ръцете си нагоре по талията ѝ, докато не успях да докосна гърдите ѝ, докато Съдията започна да се съблича, без да му пука, че съм в стаята с тях.
Притиснах горещи целувки с отворена уста към шията ѝ, стенейки тихо, когато тя притисна дупето си към члена ми, притискайки се към мен, докато грубо стисках гърдите ѝ, карайки я да хленчи името ми, докато натискаше гърдите си още повече в ръцете ми, безмълвна молба за още.
Съдията разкопча дънките ѝ и ги смъкна от краката ѝ. Устните му последваха ръцете му и когато и двамата я докосвахме и смучехме кожата ѝ, тя се задъхваше, стенеше, вече започваше да се разпада за нас. Беше адски секси гледка, за която бях сигурен, че никога няма да ми омръзне.
След като се съблече, Съдията остана на колене на пода. Без предупреждение закачи десния ѝ крак на рамото си и зарови лице между краката ѝ.
– Ебаси! – Извика Джеса, а другият ѝ крак се поддаде под нея.
Придържах я с ръка под гърдите ѝ, другата ми ръка все още се движеше по тялото ѝ, устните ми все още се движеха по кожата ѝ. Знаех, че тя е близо до ръба и е на път да го прескочи, когато Съдията внезапно спря, изправяйки се отново в пълния си ръст.
Тя хлипаше, протягайки ръце към него, а очите ѝ го молеха да довърши започнатото. Той я придърпа към себе си, кимвайки веднъж към мен.
– И двамата ще я получим тази вечер. – Каза ми Съдията, докато я водеше към леглото и я вдигаше на него. – Ръце и колене, диоса.
Тя направи това, което той каза, а очите ѝ се впиха в моите, докато аз свалях дънките от краката си. Дишането ѝ се ускори, тя облиза устни, а зениците ѝ се разшириха, докато се взираше в члена ми. Съдията коленичи зад нея, хващайки я за косата, докато издърпваше главата ѝ назад, обръщайки лицето ѝ, за да може да го види от периферното си зрение.
– Искаш ли да покажеш на Призрака на какво са способни тези красиви устни? – Попита я Съдията, като проследи долната ѝ устна с възглавничката на палеца си.
Тя изстена, а очите ѝ се втренчиха в моите, докато той обръщаше главата ѝ с лице към мен. Съдията прокара ръка по гърба ѝ, докато аз се приближавах, хващайки брадичката ѝ, за да наклоня лицето ѝ нагоре.
– Това ли искаш, хубаво момиче? – Попитах я, а пенисът ми беше толкова твърд, че чак ме болеше. – Искаш и двамата да сме в теб?
Тя кимна, хленчейки, докато Съдията я дразнеше отзад, като едва влизаше, но се изтегляше обратно.
– Думи, диоса. – Заповяда Съдията.
– Да. – Помоли тя.
Съдията се вмъкна изцяло в нея, докато пристъпвах напред, позволявайки на устните ѝ да обгърнат члена ми. Вдишах рязко въздух, когато тя отпусна давещия си рефлекс, прие ме в задната част на гърлото си, стенейки около члена ми.
– Майната му. – Въздъхнах, когато тя поклати глава и отново ми направи дълбоко гърло, а едната ѝ ръка се повдигна, за да обхване основата ми. Заплетох пръсти в косата ѝ, като се насилих да не чукам устата ѝ.
Съдията се наведе леко над нея, ръката му хвана гърдата ѝ, докато продължаваше да я навлича и извлича. Тя стенеше, хленчеше – звуците вибрираха в пениса ми. Боже, това беше райско усещане. Никога не съм знаел, че тя е толкова добра.
– Джеса. – Изстенах, като я погледнах надолу.
Красивите ѝ сиви очи ме гледаха през миглите си.
– Сега, диоса. – Заповяда Съдията, като се втренчи отново в нея.
Тялото ѝ се разтресе и аз най-накрая се отпуснах, гледайки я с почуда и изумление, докато тя поглъщаше колкото можеше, а част от него се стичаше по брадичката ѝ. Съдията се беше навел над нея, потръпвайки от собственото си освобождаване, докато заравяше лицето си в тила ѝ.
Измъкнах се от устата ѝ, а Съдията я обгърна с ръце, преди да успее да се срути на леглото.
– Призрак, душ. – Изстена Съдията, докато ме гледаше.
Прокарах ръка по косата на Джеса, навеждайки се, за да целуна главата ѝ, преди да се запътя към банята му, отивайки да пусна душа. Малко по-късно той влезе в банята с Джеса на ръце.
– Ще имам нужда от помощта ти, за да я изкъпя. – Той се усмихна на Джеса. – Особено след като по лицето и шията ѝ има твоя сперма. – Каза той, а Джеса се изчерви.
Усмихнах се, като влязох под душа, като я взех от ръцете му, за да може той да влезе. Джеса сънливо ме погледна, докато увиваше ръце около врата ми.
– Такова палаво момиче. – Подразних я шепнешком, а усмивката ми се разшири, когато руменината ѝ потъмня.
– Дръж я, а аз ще я изкъпя. – Каза ми Съдията, докато тя се прозяваше и очите ѝ се затваряха. Можех да усетя, че започва да заспива. Това беше нещо, което знаех, че никога няма да се промени. Сексът винаги я караше да иска да заспи.
След като се изкъпа, Съдията я целуна по върха на главата.
– Отиди и я настани в леглото. Аз ще си взема душ, а след това и ти.
– Благодаря ти за това, Съдия. – Прошепна Джеса, докато бавно отваряше тези красиви, сиви очи, заковавайки ги върху лицето на Съдия.
Той ѝ се усмихна меко, лицето му беше нежно, докато прокарваше пръсти по бузата ѝ.
– Обещах ти, че няма да те карам да избираш, Джеса. Имаш нужда и от двамата. – Напомни и той. – А сега заспивай.
Излязох от душа и я пренесох до леглото.
– Съжалявам. – Изведнъж прошепна Джеса, а гласът ѝ се пропука.
– За какво? – Попитах я, докато нежно я полагах на леглото, премествайки одеялото върху уморената ѝ форма.
– Знам, че заслужаваш повече от това да ме делиш с Съдията. – Каза тя, а гласът ѝ трепери, докато се опитва да се предпази от плач. Поклатих глава. Мразех, когато тя си причиняваше тези гадости – прекалено много се губеше в главата си.
Седнах на леглото и прокарах ръка по косата ѝ.
– Джеса, погледни ме. – Заповядах и нежно. Тя ме погледна, а очите ѝ се насълзиха. Намръщих се към нея, мразех, че плаче, защото искаше и двама ни – нуждаеше се и от двама ни. – Шокиращо е, че това е добре за мен. – Казах ѝ честно. Наистина беше. Да я виждам как се разпада и заради двама ни, да знам, че е най-щастлива, когато има и двама ни до себе си, беше повече от достатъчно за мен. – Знам, че някога ти казах, че никога няма да бъда втори след някой мъж, но знам, че имаш нужда от мен толкова, колкото и от него, Джеса. Никога няма да те караме да избираш, хубаво момиче.
– Но това е грешно. – Тя се задави и една сълза се спусна по бузата ѝ.
Наведох се и нежно я целунах точно когато Съдията излезе от банята. Той се движеше зад нея, улавяйки се за последното парченце. Знаеше, че се чувства ужасно, че има нужда и от двама ни, а аз мразех, че се чувства така.
Той прокара ръце по нея, докато притискаше целувка към рамото ѝ.
– Не се ли чувстваш добре, Джеса? – Попита я Съдията. – Може би в нормалното общество това се приема с неодобрение, но Диоса, никой от нас тук не е нормален. Ние сме разбойници. – Напомни и той. – Никога не се чувствай зле, че имаш нужда и от двама ни.
– И двамата заслужавате повече. – Прошепна Джеса.
– Сигурна ли си в това? – Попитах я, докато плъзгах ръката си между краката ѝ. Плъзнах пръст в нея, като тихо изстенах от това колко мокра беше вече. Ебаси, тя винаги беше толкова готова и за двама ни, а на мен това ми харесваше.
Съдията плъзна пръста си в нея заедно с мен. Тя въздъхна тихо и разтвори краката си по-широко за нас. От устните ѝ се изтръгна секси стон, докато извиваше гръб, вече толкова погълната от това, което ѝ правехме.
– Това е всичко, от което се нуждаем. – Каза ѝ Съдията. – Трябва ни само да бъдеш наша, Диоса.
И за втори път тази нощ тя се разпадна и за двама ни.
Назад към част 14 Напред към част 16
