Глава 17
ДЖЕСА
Съдията се отпусна на президентското си място на масата, а устните му изхвръкнаха от болка. Застанах до него, сложила ръка на рамото му. През последните няколко дни почти не го бях напускала, за да направя нещо. И тъй като не приемаше редовно болкоуспокояващите си, както се полагаше, а ги вземаше само нощем, за да може да спи по-добре, той изпитваше болка през целия шибан ден.
Продължавах да се опитвам да го накарам да ги вземе, но той беше упорит като дявол и това ме изкарваше извън нерви.
– Кала в момента е долу в мазето, както много от вас знаят. – Започна Съдията, след като всички седнаха на масата. – Не ѝ е позволено да излиза. Никой няма да разговаря с нея. – Нареди той. – Тя е затворник тук – нищо повече.
– Какво ще правим с нея, През? – Попита Джейкъб. Погледнах към него. Той стисна челюстта си, преди да я накара да се отпусне. – Тя просто ще си седи там в мазето, докато умре?
Съдията сви рамене.
– Не знам, а и не ми пука точно сега. – Отговори направо. Джейкъби въздъхна и седна на мястото си. – Тя почти ме уби. Това няма да остане безнаказано, без значение коя е тя за мен. Но момичето е объркано. Тя няма представа какво наистина се е случило с нея – няма представа какво всъщност е направил баща ѝ в онзи ден.
– Господи, дявол да го вземе. – Закле се Дайлън. – Той ѝ е промил мозъка?
– Така изглежда. – Отговори Съдията. Той се наведе малко напред, а устата му потрепваше, докато се опитваше да овладее болката си. Намръщих се към него, като стегнах ръката си върху рамото му. Той ме погледна нагоре, преди да се върне към членовете на клуба си. – Засега се крием. Искам Остин да направи следващия ход. Засега всички трябва да са в играта си. Той може да удари и ще удари във всеки един момент, най-вероятно когато най-малко го очаквате. Той играе мръсно и ще иска да си върне оръжието.
Потръпнах.
– Не мога да повярвам, че е превърнал едно младо момиче в убиец. – Прошепнах.
– Хубаво момиче, знаеш колко безмилостни могат да бъдат някои мъже. – Нежно ми напомни Призрака. Преглътнах трудно, а в съзнанието ми проблеснаха спомени за времето, прекарано с Джордан. Съдията покри ръката ми със своята, стискайки я нежно. Очите на Призрака не се откъсваха от моите, но в дълбините им се криеше гняв – гняв заради това, което бях преживяла.
– Ще разберем това. – Каза Съдията, без да отделя ръката си от моята. – Само не забравяйте предупреждението ми. – Каза той на всички. Удари с чукчето си по масата. – Църквата се отлага. – Обърна се с лице към мен и нежно ме изтегли в скута си. – Снощи не си спала и миг. – Коментира той, докато прокарваше върховете на пръстите си под очите ми.
Зяпнах и свих рамене.
– Исках да те държа под око. – Казах му. – Не се грижиш за себе си, Съдия. Как, по дяволите, очакваш да заспя, когато през цялото време се държиш като такова твърдоглаво магаре? – Изригнах, толкова уморена и отегчена, че най-накрая изказах мнението си.
– Спокойно, диоса. – Предупреди ме Съдията. – Знам границата си. Имаш нужда от почивка. Спри да се тревожиш за мен и се съсредоточи върху това да се грижиш за себе си.
– Ще го направя, когато пораснеш и изпълняваш нарежданията на лекаря си. – Отвърнах, докато кръстосвах ръце на гърдите. – Дотогава с удоволствие ще продължа да губя съня си, за да се уверя, че си добре.
Съдията изръмжа, а очите му проблясваха опасно, но аз само наклоних брадичка нагоре, без да се страхувам от него.
– И ти казах, че мога да бдя над него заради теб. – Заговори Призрака. Той хвана брадичката ми, като наклони главата ми назад, за да го погледна. – Ти си бременна, хубаво момиче. Почивката е изключително важна на този етап от бременността ти.
– Почивам си. – Протестирах. – Като точно сега. – Устните на Призрака потрепнаха от забавление.
– Диоса. – Предупреди ме Съдията. Засмях се към него. Устните му потрепнаха с малка усмивка. – Имам документи, които трябва да прегледам с Картър и Руди. Ще позволиш на Призрака да те заведе горе. Ще си вземеш душ и ще подремнеш. – Каза ми той. Отворих уста да протестирам, но той постави показалеца си върху устните ми. Затворих устата си. – Без аргументи. – Предупреди ме. – Просто направи това, което ти казах.
– Както и да е. – Измърморих, докато слизах от скута му.
– Призрак – каза Съдията, като не сваляше очи от моите – увери се, че я чукаш до такава степен, че да може само да спи.
Дъхът ми заседна в гърлото, докато се взирах в краля си. Облизах внезапно пресъхналите си устни. Съдията се усмихна.
– Знам как да постигна своето, Диоса. Никога не забравяй това. – Предупреди ме той.
Изпищях от шок, когато Призракът внезапно ме вдигна на ръце и ме притисна към гърдите си.
– Призрака, той има нужда някой да се грижи за него. – Помолих го. – Той няма да го направи сам.
– Едно от момчетата ще се погрижи да се справи, Джеса. – Напомни ми Призрак. Той тръгна нагоре по стълбите. Въздъхнах. Не вярвах някой друг да се погрижи за Съдията – не и когато той се държеше толкова шибано упорито.
Призрака спря на върха на стълбите.
– Хубаво момиче, знам, че се притесняваш за него. Знам колко ужасена беше, когато Кала го прободе с нож, но Съдията е добре. По някакъв шибан начин човекът като по чудо се движи наоколо. Той не е от хората, които могат да бъдат задържани от нараняване. Той ще се оправи.
Той внимателно ме изправи на крака, когато влезе в стаята. Сълзите напираха в очите ми веднага щом вратата се затвори зад нас.
– Толкова се страхувах, Призраче. – Задуших се, най-накрая се разплаках, сега, когато не се правех на толкова смела пред Съдията. – Мислех, че ще го загубя. Никога не мога да го загубя, Призраче.
Призрака ме обгърна с ръце и ме притисна плътно до себе си.
– Знам, хубаво момиче. – Успокои ме той. – И няма да го загубиш. Ще е нужно много повече от това Съдията да бъде намушкан с нож, за да го премахнем. Човекът е адски решен да бъде тук заради теб. Нищо, по дяволите, няма да му отнеме живота, освен старостта. – Закле се той.
Наведох се и притиснах устни към неговите. Призрака изръмжа и плъзна ръце под ризата ми. Изстенах, тялото ми се изви в неговото, докато той плъзгаше грубите си, загрубели ръце по тялото ми.
– Шибано съвършенство. – Изръмжа Призрака, докато вдигаше блузата ми над главата, а после бързо разкопча сутиена ми. – Харесва ми колко шибано красива изглеждаш, Джеса.
Плъзнах елека от раменете му. Той го хвърли на един стол и издърпа тениската си през главата, като веднага придърпа тялото ми обратно към своето. Зърната ми се допряха до гърдите му и едва не се разплаках от това усещане; чувството беше толкова шибано невероятно. Той изръмжа и хвана дупето ми, повдигайки ме, преди да ни спусне на мекия матрак, а тялото му се движеше върху моето.
– Може и да му принадлежиш, Джеса, но ти също си и моя. – Изръмжа Призрака в ухото ми, преди да захапе ушната ми мида. Изстенах и прокарах ръце по мускулестата, твърда равнина на гърба му. – Ти принадлежиш и на двама ни. – Устните му се придвижиха надолу по тялото ми, като спряха и обърнаха специално внимание на корема ми. – И аз ще обичам бебето му така, сякаш е наше. – Обеща той.
Заплаках.
– Призрак. – Изплаках, без да мога да се сетя за правилното нещо, което да кажа. Той беше толкова шибано сладък и ми харесваше, че е готов да ми позволи да имам всичко, от което се нуждая, както с него, така и с Съдията.
– Недей. – Каза ми той. – Просто се наслаждавай на това. Наслаждавай се на това да бъдеш и с двама ни, хубаво момиче, защото ще имаш и двама ни за цяла вечност.
Сълзи се плъзнаха по бузите ми при неговите сладки, нежни думи. Но тези сълзи бързо изчезнаха, когато той дръпна панталоните и бикините ми надолу по краката, заравяйки лицето си между бедрата ми още преди да са се свалили напълно.
– Имаш толкова добър вкус. – Изръмжа той.
– О, ебаси. – Изстенах, докато заплитах пръсти в косата му. Призрака имаше езика на бог.
– О, не, няма. – Изръмжа изведнъж Съдията, като хвана китките ми и ги притисна над главата ми. Насочи дяволската си усмивка надолу към мен, докато аз се взирах в него в шок. Дори не бях разбрала, че е влязъл в стаята. – Заключи бедрата ѝ, Призраче. Днес тя е на твоя милост. – Съдията се наведе и пое устните ми в целувка, която разкъса самите фибри на душата ми. Гърбът ми се изви от леглото, докато Призрака засмукваше клитора ми. – Тя ще го приеме точно като малко добро момиче, което е. – Изръмжа той.
– Призрак. – Хлипах, а дъхът ми секваше. – О, копеле, моля те. – Умолявах, без да съм сигурна дали го моля да спре или да продължи.
Зъбите му леко остъргаха клитора ми, преди да плъзне езика си вътре в мен, извивайки го нагоре.
И целият ми свят се разби, гърбът ми се отлепи от леглото и за момент загубих способността си да виждам. Все още се носех на вълните на оргазма си, когато Призрака се плъзна дълбоко в мен.
– Задръж я. – Нареди Призрака.
Съдията се усмихна.
– С удоволствие.
Призракът плени устните ми, докато започна да се забива в мен силно и бързо. Едва успях да издам звук, толкова завладяна от усещанията, които преминаваха през тялото ми – толкова чувствително там долу. Но единственото, което знаех, беше, че не исках той да спира.
И той не спря – чак докато не се уморих толкова много, че буквално заспах веднага след като той свърши. Устните на Съдията се докоснаха до бузата ми.
– Ето го. – Прошепна той. – Спи, кралице моя.
Назад към част 16 Напред към Новела 5,5
Съдържанието на глава 16 и глава 17 е едно и също.