Глава 5
ПРИЗРАКА
– Трябва да поговоря с теб. – Изи мина покрай мен и се насочи към параклиса.
Майната му, току-що бях влязъл през шибаните врати на клуба.
Извих вежди на гърба ѝ, но въпреки това я последвах. Саботаж повдигна вежди към мен, когато влязох. Той дори още не беше имал възможност да седне, така че беше също толкова изненадан, колкото и аз.
– Какво, по дяволите, си направил? – Попита ме той, докато гледаше как Изи затваря вратата и обръща очи към мен.
Мълчаливо му вдигнах рамене, докато заемах място на масата. Саботаж придърпа Изи в скута си, докато сядаше, и притисна целувка към устните ѝ.
– Какво става? – Попитах я.
– Нещо се ебава с Джеси. – Седнах малко по-напред на стола си. Сега тя имаше цялото ми внимание. – Нещо различно от тази гадост с мъжете на Съдията. Тя е непостоянна и не иска да говори с мен. В момента едва се държи около Лейла.
Въздъхнах, като прокарах уморено ръка по лицето си.
– Никога не е изглеждало, че харесва Лейла. – Намръщих се. – Но аз говорих с нея за това преди месеци; тя се справя по-добре.
И то беше така. Вече не беше мрънкала за нея, а и предимно се държеше настрана около старата дама на Хатчет.
Изи поклати глава към мен.
– В очите ѝ плува омраза, когато погледне Лейла. Лейла още не го е забелязала, но аз го виждам. Не знам какво се случва. Не мога да изтръгна нищо от нея и се притеснявам за нея, Призраче. – Въздъхнах, докато разтривах с ръка лицето си. – Джеса е преминала през много гадости.
Въздъхнах.
– Ако искаш да говоря с нея, Изи, това няма да се получи. – Казах ѝ честно. – Обичам Джеса с всяка шибана фибра на съществото си, но тя се държи настрана от мен – винаги го е правила.
– Ясно е като бял ден, че е имала нещо общо с Хатчет. – Изсъска Саботаж. Погледнах към президента си, но той ме игнорира.
– Не е това. – Каза Изи. – Очите ѝ са само за Призрака, но по някаква причина тя все още таи омраза към Лейла и момичето ще избухне, когато всичко стане прекалено много за нея. Тя е толкова тиха и вглъбена в себе си.
Въздъхнах и се изправих от стола, на който седях.
– Ще се опитам да поговоря с нея. – Измърморих.
– Тя е твоя, братко, независимо дали ти е позволила да я поискаш, или не. – Напомни ми Саботаж, докато прокарваше ръце по бедрата на Изи. – Ако някой може да помогне на Джеси, това си ти.
Кимнах веднъж и излязох от стаята, макар да не бях сигурен дали му вярвам. Джеса и аз – ние винаги сме били различни. Никой от нас не се чукаше с друг, но тя не ми позволяваше да предявявам претенции.
Когато излязох от параклиса, погледът ми моментално попадна на Джеса, която стоеше зад бара. Тя се взираше във Вицепрезидента на Съдията, а по красивото ѝ лице се стичаха сълзи. Бутилката бира, която държеше, падна на пода, разби се в краката ѝ, обръщайки погледите на всички към нея.
– Джеса! – Изкрещях, докато се втурвах към нея.
Тя ме пренебрегна, като моментално се втренчи в Хатчет с толкова много омраза и презрение в очите, че това ме шокира адски много. Никога не я бях виждал такава. Бързо я хванах за бедрата, придърпвайки тялото ѝ обратно към моето.
– Ти знаеше?! – Изкрещя му тя.
Хатчет вдигна ръце към Джеса, докато очите му се разширяваха от изненада, очевидно също толкова шибано изгубени, колкото и аз. Нямах никаква представа какво, по дяволите, се случваше.
– Джеса… – започна той, но беше прекъснат от вицепрезидента на Съдията.
– Чакай, Джеса? – Попита Брент, изправяйки се, като я гледаше, а лицето му пребледня. По чертите на лицето му проблясна ярост, докато бързо се обърна да погледне Хатчет, с убийствен блясък в очите. – Знаеше ли, че тя е тук?! – Изръмжа той срещу Хатчет.
Лейла изкрещя от ужас, когато Брент повали Хатчет на пода.
– Брент! – Изкрещя Джеса. Тя заби нокти в ръката ми. Веждите ми се изстреляха на челото. Не много неща ме изненадваха в наши дни, но Брент да си загуби хладнокръвието? Никога не бях виждал такова нещо да се случва. Той беше вицепрезидент на Съдията по някаква причина. Беше най-уравновесеният човек, когото познавах, освен Грим. – Призрак, спри ги! – Задави се Джеса.
С въздишка притиснах устни към слепоочието ѝ и скочих през бара, втурвайки се да помогна на Грим и Инк да издърпат Брент и Хатчет.
– Защо, по дяволите, криеш това от мен?! – Изръмжа Брент на Хатчет, докато по брадичката му се стичаше кръв от разцепената устна. – Тя е моята проклета сестра!
Майната му. И от това, което разбирах, Хатчет уж знаеше това.
Хатчет беше нарушил кода.
– Изглежда, че не ти пукаше много, когато стана и изчезна посред шибаната нощ от нея! – Изръмжа му Хатчет. – И оттогава минаха шибани години, Брент! Как, по дяволите, трябваше да си я спомням?!
– Оставих ѝ проклето писмо! – Изкрещя му Брент в отговор. – Трябваше да замина за шибаното основно обучение! Казах ти го, дявол да го вземе! Върнах се, а ти беше тук, кучката ти не беше намерена никъде, а сестра ми беше изчезнала! – Той се нахвърли върху Хатчет. – Помолих те да я защитиш, когато в началото на последната година ти казах, че се присъединявам към шибаната морска пехота! Ти даде това обещание, преди Лейла да започне да разтваря шибаните си крака за теб!
Хатчет беше врял и кипял, а очите му бяха убийствени.
– Не бях в никакво шибано състояние да защитавам малката ти сестра, когато ти си тръгна! – Изкрещя му Хатчет. – И по дяволите, Брент, тогава бяхме шибани деца! Тя беше само на петнайсет години – ти наистина очакваше да си спомням коя е тя?! – Изригна той.
Погледнах към Джеса, само за да установя, че тя липсва. Паникьосаният ми поглед прекоси стаята. Тя не беше открита никъде.
– Джеса! – Изръмжах, като пуснах Хатчет, отблъсквайки го от себе си.
До ушите ми достигна звукът на чакъл, хрущящ под гумите. Крясъците моментално спряха, когато се втурнах през вратата на клуба. Извадих пистолета от кобура си и стрелях по черния „Лексус“, докато той се изнизваше от паркинга на клуба.
– Майната му! – Изръмжах, преобръщайки масата за пикник до мен.
– Хайде! – Изръмжа Саботаж, но в този момент аз вече се бях изправил на мотора си, потегляйки от паркинга, тръгвайки след моята жена. Дори не бях сложил шибаната си каска. Единственият ми фокус беше да я върна.
Преследвах ги, а останалите от клуба ме следваха. Настигах колата, когато изведнъж задната врата се отвори, докато минаваха по моста, който пресичаше Ред Ривър. Видях как Джеса се бори с тях. Колата рязко изсвири и спря, а аз видях как Джошуа я хвърли през моста в бучащите води под нас.
– Не! – Изкрещях, едва спрях, докато се хвърлях от мотора, скачайки по моста след нея, без дори да се колебая.
Писъкът ѝ прониза въздуха, когато чух изстрели над нас. Тя се блъсна във водата, а писъците ѝ бяха заглушени от реката. Приземих се не много скоро след нея и бързо се втурнах към повърхността, отчаян да я намеря.
– Призрак! – Изкрещя тя, докато течението бързо започна да я отнася.
Плувах към нея колкото се може по-бързо, паниката обземаше гърдите ми, когато тя бързо бе издърпана отново от течението, а дрехите ѝ я повлякоха надолу. Потопих се под мръсната вода, плувайки към нея толкова бързо, колкото, по дяволите, можех. Най-накрая я хванах за краката и я издърпах към себе си, а адреналинът ми течеше силно и бързо във вените ми. Тя се вкопчи в мен, докато аз я обгръщах здраво с ръце, ритайки към повърхността на водата.
Тя се вкопчи в мен, трепереше, а дъхът ѝ идваше на кратки, бързи вдишвания. Очите ми се разшириха, когато видях водопада пред нас.
– Хубаво момиче, не се паникьосвай, но се дръж много здраво. – Казах ѝ, притискайки устни към косата ѝ, докато тя обвиваше краката си около кръста ми, държейки се за мен колкото може по-здраво.
И ние паднахме.
– Призрак! – Чух Саботаж да реве, но вече беше твърде късно.
Държах я здраво, свивайки тялото си върху нейното, докато падахме към водата под нас. Отворих очи и видях как водата се втурва към нас.
– Вдишай дълбоко. – Казах ѝ.
Тя вдиша дълбоко, стисна очи и ние се сгромолясахме в ледената река под нас. Бързо изплувах обратно на повърхността, а тялото ѝ все още беше увито плътно около мен. Водата вече беше по-спокойна – все още доста бърза, но сега имах по-голям шанс да измъкна и двама ни.
– Остани с мен, хубаво момиче. – Успокоих я, докато започнах да плувам в посока към брега.
Тя кимна, като все още се държеше здраво за мен. Щом стигнах брега, я изнесох нагоре, след което се свлякох на земята, като вдишвах много въздух, докато си почивах за момент. Намирахме се насред проклетата гора и нямах представа колко далеч сме от пътя.
– Те се промъкнаха, докато всички бяха разсеяни от боя на Хатчет и Брент. – тихо ми каза тя, след като дишането ни се регулира.
Притиснах я плътно до себе си, като притиснах устни към косата ѝ.
– Никой от нас не биваше да си позволява да се разсейва толкова. – Казах ѝ. – Много съжалявам, хубаво момиче.
– Всичко е наред. – Прошепна тя. – Ти дойде за мен, Призраче.
Стиснах ръце около нея, толкова шибано благодарен, че беше жива и дишаше в ръцете ми – че бях успял да я спася.
– Винаги ще идвам за теб, Джеса. Никога не се съмнявай в това. – Обещах ѝ.
Седнах и притиснах лицето ѝ в ръцете си, като притиснах устните си към нейните. Устните ѝ работеха с моите, позволявайки ми да държа инициативата, позволявайки ми да се уверя, че тя е в безопасност в ръцете ми.
– Когато се върнем в клуба, имам нужда от обяснение. – Казах ѝ тихо. Тя кимна в знак на разбиране. – Ти, аз, Хатчет и Брент ще си поговорим за това какво по дяволите е било там.
– Той е бил толкова близо през цялото време. – Прошепна тя, гласът ѝ се пречупи, докато очите ѝ се наводниха със сълзи.
Притиснах нежно устните си към нейните и ги задържах за момент, докато нейните престанаха да треперят.
– Бъди силна, хубаво момиче. Трябва да намеря начин да излезем от тази гора. Когато се върнем, ще те прегърна, докато го изпуснеш, но точно сега бъди силна за мен, добре?
Тя кимна и отново притисна устни към моите в кратка, бърза, сладка целувка. Изправих се и въздъхнах, когато забелязах, че тя не е обута. Наведох се и я повдигнах, като ръцете ми бяха под дупето ѝ. Тя мигновено обви ръцете и краката си около мен, държейки ме здраво.
Не знам колко време вървях и я носех, но когато най-накрая намерих път, започна да става твърде тъмно, за да виждам. Въздъхнах с облекчение, огледах се наоколо и се опитах да разбера къде, по дяволите, се намираме.
Трябваше да извървя около три мили пеша, за да се върна в клуба.
Майната му.
– Мога да вървя, Призраче. – Каза ми Джеса, като се наведе, за да погледне лицето ми.
Поклатих глава към нея.
– От асфалта ще те заболят краката, а и ти е студено. И без това сутринта ще се събудиш болна като шибаняк. Просто ме остави да продължа да те нося. Надявам се, че ще успея да те стопля достатъчно, така че болестта ти да не е толкова тежка.
– Ти си толкова съвършен. – Прошепна тя, като опря брадичка на рамото ми.
Засмях се тихо, докато стисках дупето ѝ в ръцете си.
– Не, хубаво момиче, но се опитвам да бъда най-доброто, на което съм способен, за теб.
– И това те прави съвършен в моите очи. – Отвърна тихо тя.
В отговор само притиснах устни отстрани на мократа ѝ коса.
***
Когато се върнахме в клуба, Изи беше първият човек, който ни забеляза, и когато го направи, тя се просна на стола, а чертите ѝ бяха залети от облекчение.
– Всички са навън да ви търсят. – Каза ни тя.
– Обади им се. – Казах ѝ. – И кажи на Брент и Хатчет, че искам да са в параклиса, когато се върнем долу.
Изи ми кимна. Тя се запъти към нас и нежно се усмихна на Джеси, която отвърна с изключително уморена усмивка.
– Радвам се, че сте добре. – Каза ѝ Изи.
Джеса стегна ръцете и краката си около мен.
– И аз. – Прошепна тя.
Изнесох я нагоре по стълбите без повече думи. След като се озовахме в моята баня, я поставих на плота, като при това я целунах по устните.
– Ще те стопля. – Обещах ѝ, че ще я стопля, докато се приближавах до душа и го включвах. Затворих вратата на банята и се върнах при нея. Имах намерение да се погрижа за нея точно тогава. Обикновено се стараех да я оставям да бъде независима, като знаех как се държи след травматично преживяване, но днес почти я бях загубил.
– Вдигни ръце, красавице. – Наредих тихо.
Без да каже и дума, тя вдигна ръце над главата си, позволявайки ми да издърпам мократа ѝ блуза над главата ѝ. Бързо разкопчах сутиена ѝ и взех гърдите ѝ в ръцете си, като изстенах тихо, наведох се напред и взех устните ѝ в съкрушителна целувка – такава, която разкъсва самите фибри на душата ти.
Тя тихо изстена, като стискаше мокрото ми кожено яке, устните ѝ се отвориха под моите, като ми позволи да задълбоча целувката за момент, а езикът ми се плъзгаше по нейния толкова еротично, че тя се вкопчи в члена ми.
Отдръпнах се от нея и свалих коженото си яке, като оставих якето и елека си да паднат на пода. Съблякох се от впитите си дънки и ботуши, като ги изхвърлих настрани, докато стоях гол пред нея.
– Призрак. – Издиша тя, а очите ѝ ме пронизаха, докато облизваше устните си.
Майната му, обичах да го прави.
Знаех, че съм казал, че няма да я взема, докато не е готова да бъде изцяло моя, но тя можеше да умре днес – можеше да ми бъде отнета, по дяволите. Не исках да губя нито един шибан момент с нея.
Всеки миг беше твърде ценен.
Бързо свалих дънките и бикините ѝ от краката ѝ, като веднага след това я издърпах до ръба на плота. Сплетох пръсти в заплетената ѝ коса и притиснах устни към нейните. Тя изстена, докато заключваше глезените си зад гърба ми, притискайки се към члена ми, което ме накара да изстена дълбоко в гърлото си.
Издадох ръмжене, когато пенисът ми се плъзна между гладките ѝ гънки. Изправих се на входа ѝ и се впих в нея, като преглътнах с устни красивия ѝ вик на името ми.
Обвих ръка около гърба ѝ, придържайки я плътно до себе си, докато я чуках силно, оставяйки стоновете ѝ да отекват в банята над звука от душа. Хванах се за ръба на мивката, докато заравях лицето си в извивката на шията ѝ.
– Майната му. – Стенех, толкова близо, но нямаше да свърша без нея. – Джеса, хубаво момиче, трябва да свършиш с мен. – Наредих грубо.
– Винаги, Призрако. – Издиша тя, като хвана лицето ми и придърпа устните ми към своите. Това беше единственото ни правило. Тя не свършваше без мое разрешение.
Натисках я по-силно и по-дълбоко, като я теглех със себе си към ръба на тази красива скала.
– Призрак! – Извика тя и отметна глава назад, докато усещах как се бори да не свърши. – О, копеле, опитвам се. – Тя се задави.
– Сега! – Изръмжах. Стените ѝ моментално се вкопчиха в мен, изцеждайки всичко, което си струвах. – Майната му! – Изкрещях, опирайки ръката си на огледалото зад нея.
– Призрак! – Изкрещя тя, докато аз продължавах да я натискам, без да съм приключил с нея.
Ебаси, не.
Предстоеше ни втори рунд.
Назад към част 4 Напред към част 6
