Глава 6
ДЖЕСА
Призракът държеше здраво ръката ми в прегръдката си, докато буташе вратата на параклиса и я затваряше зад себе си, след като влязохме в стаята. Хатчет и Брент вече ни чакаха, но напрежението между двамата мъже беше толкова силно, че на практика ни задушаваше. Брент се взираше в Хатчет с толкова омраза и презрение в очите, че почти ме заболя стомахът. Никога не бях подозирала, че брат ми може да бъде толкова зловещ.
Призракът ме настани в скута си, докато сядаше на един от столовете. Той докосна с устни слепоочието ми, докато аз гледах брат си. Внезапните сълзи заплашваха да ме задушат.
Чувствах се претоварена. След всичките тези години брат ми най-накрая беше тук. И през цялото това време е бил точно под носа ми.
– Трябва да знам какво, по дяволите, се е случило, когато вие тримата сте били деца. – Започна Призрака. Той ме обгърна с ръце, за да ме притисне към себе си, но и за да ми е малко по-удобно.
– Ебати простотията. – Изръмжа Брент, като погледна Хатчет със злоба в очите. Хатчет му отвърна с поглед. Преглътнах нервно. – Онази негова кучка там заби шибаните си нокти в него и той тръгна по шибаната спирала надолу, като предаде доверието ми в него, както разби и сърцето на малката ми сестра. – Избухна Брент. Очите ми се разшириха от тревога при думите му.
Хатчет отвори уста да говори, но Брент му се изсмя, без да му даде възможност още.
– Не съм свършил да говоря, задник. – Изблъска му Брент. Хатчет стисна челюстта си. – Обеща ми, че ще се грижиш за нея. – Той насочи пръст към Хатчет, а ръцете му трепереха от ярост. – Заминах, за да ѝ осигуря по-добър живот, за да мога, когато се върна у дома, да ѝ дам много повече, отколкото ни бяха оставили гнилите ни родители, а ти, копеле, наруши това обещание, което ми беше дал, защото се притесняваше да задоволиш кура си. Предупредих те, че тази жена ще бъде твоята проклета гибел, Блейк.
Поклащайки глава, Брент се засмя без чувство за хумор.
– И се връщам, за да открия, че сестра ми е била точно под носа ми през цялото това шибано време, а ти си се отнасял с нея като с шибана чужденка, и което е още по-шибано? Знаеше, че я търся.
– Не я познах, Брент. – Намръщи се Хатчет. Преглътнах трудно, когато Хатчет ме погледна. – Докато Саботаж ме изправяше отново на крака, тя явно се е забъркала с Джордан – кръвния брат на Инк. – Той поклати глава с уморена въздишка. – Той я съсипа, Брент. – Помръднах. Мразех да чувам тези глупости. – Как, по дяволите, трябваше да я разпозная?
Призракът бързо ме тласна към Брент, докато той се хвърляше над масата, поваляйки Хатчет на пода. Изпищях, докато се вкопчвах в Брент, който едва ме улови, за да не се приземя в купчина на пода.
– Призрак! – Изкрещях. – Призраче, слез от него! – Изкрещях в паника.
Призрак издърпа Хатчет от пода.
– Тя не е съсипана, задник. – Изръмжа Призрака на Хатчет. И двамата мъже дишаха тежко, между тях пулсираше нуждата да се унищожат взаимно. – Ако още веднъж чуя подобна глупост от устата ти, с удоволствие ще изгоря шибаната татуировка от гърба си, след като пробия куршум в шибания ти череп.
Дъхът ми заседна в гърлото, а в очите ми се появиха сълзи. Брент ме пусна, а Призракът освободи Хатчет. Веднага се втурнах към Призрака и го дръпнах към себе си.
– Призрак, моля те. – Помолих го, като хванах лицето му в ръцете си, принуждавайки очите му да се насочат към моите. Той си пое дълбоко дъх, принуждавайки се да се успокои. – Просто искам да приключим с този разговор. – Помолих го.
Призрака обгърна мускулестите си ръце около мен и ме поведе обратно към стола, на която бяхме седнали.
– Очевидно е, че вие двамата имате някои неща, които трябва да разрешите помежду си, но това не се случва на тази маса точно сега. – Измърмори Призрака, докато свиваше ръцете си около мен, преди да притисне нежна целувка към врата ми, успокоявайки ме малко.
– Защо не ми каза, че ме напускаш? – Попитах Брент, а сълзите в очите ми се надигнаха и се разляха по бузите ми. Той си тръгна? Това ме потроши. Да знаех, че ме е оставил, ме болеше дори повече от това, че Джордан ме биеше и изнасилваше години наред, позволявайки на други болни, извратени мъже да изпитват същото удоволствие.
Брент хвана треперещите ми ръце в своите.
– Моля те, не плачи, сестричке. Никога не съм искал да те нараня. Написах ти писмо и го оставих на нощното шкафче под телефона ти, преди да си тръгна. – Взирах се в него с недоверие. – Не можах да понеса да те видя как плачеш и ме молиш да остана, когато ти казвам, че трябва да си тръгна. Направих го заради теб. Напуснах заради теб. – Подчерта той.
– Така и не получих писмото. – Задъхах се, докато Призрак отново притискаше устни към врата ми, опитвайки се да ме успокои.
Брент въздъхна, а в очите му се появи болезнен поглед.
– Много съжалявам, сестричке. Никога не съм искал да те нараня. – Каза ми той. – Кълна се, че не съм искал.
– Прецаках се толкова много, Брент. – От гърлото ми се изтръгна ридание.
Очите му бяха измъчени, докато ръцете на Призрака се стягаха около мен – почти като че ли в момента точно пред мен седеше заплаха само при споменаването на това, което бях преживяла.
– Чух какво се е случило с момичетата, до които Джордан се е добрал. – Каза ми Брент. Помръднах. – Съжалявам, че те оставих да се чувстваш толкова самотна, че си потърсила утеха в човек, който може да е и самият шибан дявол.
Погледнах го за момент, преди да заговоря отново.
– Обещаваш ли, че няма да ме изоставиш отново? – Попитах го, а гласът ми се пречупи. Звучах като жалко момиченце, но той беше последният от семейството ми. На никой друг не му пукаше за никого от нас. Не бих могла да понеса, ако той си тръгне отново.
Той стисна ръцете ми в своите.
– Давам ти думата си, сестричке. Кълна се в елека на шибания ми гръб. Аз съм там, където имаш нужда от мен – Увери ме той.
Кимнах му, облекчена усмивка накриви устните ми, преди внезапно да се прозея, изтощението най-накрая натежа в раменете ми, тъй като събитията от деня най-накрая ме застигнаха. Брент се изправи и притисна устни към челото ми.
– Заведи я в леглото, моля те. – Тихо се обърна към Призрака Брент. Призракът внимателно ме обърна в скута си, за да може да ме притисне към гърдите си, докато се изправяше. Брент обърна яростния си поглед към човека, който някога е бил най-добрият му приятел. – Ние с Хатчет ще обсъдим останалите си проблеми, без тя да е в стаята и да чуе всичко това.
– Моля те, не се карайте. – Уморено помолих, докато облягах глава на рамото на Призрака и затварях очи. Свързах ръцете си зад врата му. – Вие двамата бяхте най-добри приятели. – Сънливо му напомних.
Брент въздъхна.
– Иди да си починеш, сестричке. – Меко заповяда той.
Без да каже нито дума повече, Призрак излезе от параклиса и ме понесе по стълбите към стаята ни, без да каже нищо на никого в барчето, докато го правеше. След като се качихме горе, Призрака внимателно ме положи на мекия матрак.
– Ще те съблека. – Заговори тихо той, докато притискаше устни към челото ми.
Уморена усмивка наклони устните ми, докато една-единствена сълза на щастие падна по бузата ми.
– Той никога не ме е изоставял истински, Призраче. – Казах му, а гласът ми беше силно оцветен от съня.
Призрак се наведе над мен и притисна устни към моите.
– Не, хубаво момиче, не го е направил. Брат ти очевидно те обича. Само се приготви напрежението да е голямо през следващите няколко дни – той не е щастлив с Хатчет.
Въздъхнах.
– Ще поговоря с него. – Промълвих.
Призрак въздъхна, докато отмяташе ризата над главата ми.
– Не, няма да го направиш. – Тихо нареди той. Намръщих се към него. – Тяхната битка не те засяга, Джеса. Ти се занимаваш с достатъчно неща. Остави Хатчет и Брент да изкарат тази гадост от системите си по свой собствен начин. Ако трябва да се избият един друг до кръв, за да го направят, тогава просто ще трябва да се случи. – Каза ми той. – Ние, мъжете тук, не се ръководим от същите правила, както повечето други мъже. – Напомни ми той.
Въздъхнах, опитвайки се да измисля нещо, което да кажа, но мозъкът ми се изключваше, принуждавайки ме към дрямка. Уморено примигнах към Призрака, борейки се да задържа очите си отворени. Той отново притисна устните си към моите.
– Спи, хубаво момиче. – Нежно ми заповяда. – Денят ти беше дълъг.
Не беше нужно да ми се казва два пъти. Оставих очите си да се спуснат и почти веднага заспах дълбоко.
Назад към част 5 Напред към част 7
