Глава 7
ПРИЗРАКА
Измърморих проклятие под носа си, докато затварях шкафчето с лекарства в кухнята, след като не намерих това, което ми трябваше. Джеса беше вдигнала висока температура, а аз не можех да намеря никакъв шибан ибупрофен, който тя да вземе, за да свали температурата си. Как, по дяволите, в клуб, чиито членове прекарват почти всяка сутрин в махмурлук, нямаше никакъв ибупрофен? В шкафа нямаше дори ацетаминофен.
– Къде е Джеса? – Попита Брент и се насочи към кафеварката.
– На горния етаж – болна е като дявол. – Измърморих. Отворих още един шкаф с надеждата, че може би някой тъп ебач го е сложил на грешното място, но не. Няма. – Ебаси, къде е проклетият ибупрофен? – Изръмжах, докато затварях друг шкаф, без да ми пука кого съм събудил.
– Свърши ни преди няколко дни. – Заговори Грейв, докато се препъваше уморено в кухнята. – Никой още не е излязъл да вземе.
– Ебаси страхотното. – Отвърнах.
– Ще отида да донеса. – Каза ми Брент, докато вадеше ключовете за мотора си от джоба. – Върни се горе при нея. Аз ще се върна след малко. – Каза ми той.
Кимнах в знак на благодарност, взех пластмасовия контейнер с кубчета говежди бульон и пуснах едно в чаша за супа.
– Джеса още не е ли станала, брат? – Попита ме Грейв изненадано. Джеса винаги беше една от първите, които ставаха тук.
Но не и тази сутрин. Тя едва успяваше да се измъкне от леглото, за да отиде да се изпишка.
Поклатих глава.
– Тя не може да стане от леглото. – Казах му. Той повдигна вежди към мен с въпрос. – Тя е адски болна. – Обясних му. – Знаех, че ще се разболее, но не мислех, че ще е толкова зле. – Сложих чашата в микровълновата, след като сложих вода в чашата. – Треската я удари около три часа тази сутрин. Оттогава се изпотява, но мръзне на шибания си задник. Тази сутрин се опита да стане, за да отиде до тоалетната, но е прекалено слаба, за да се задържи.
– Ебаси, братко. – Грейв отпи глътка от кафето си. – Сигурен ли си, че няма да има нужда от болница? – Попита ме той.
Въздъхнах, притеснението ми се увеличаваше.
– Наистина се надявам да не е така.
Микровълновата изпиука. Извадих бульона ѝ и излязох от кухнята, като кимнах веднъж на президента си за поздрав, докато се изкачвах по стълбите. Когато влязох в стаята, намерих Джеса отново заспала, а потта се стичаше по челото ѝ, докато тя трепереше неконтролируемо под планината от одеяла, които бях натрупал върху нея, преди да изляза от стаята.
Това не беше никак добре. Ставаше ѝ все по-зле.
Поставих топлия бульон на нощното шкафче и се протегнах, за да притисна ръка към челото ѝ. Поех си рязко дъх от топлината, която се излъчваше от кожата ѝ, още преди да я докосна. Температурата ѝ беше наистина висока – твърде висока, по дяволите. Ибупрофенът нямаше да помогне.
– Джеса, бебе, трябва да се събудиш. – Нежно я разтърсих.
Веждите ѝ се сключиха, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Очите ми се разшириха от тревога, докато бързо прибирах спящата ѝ форма в ръцете си. Кожата ѝ беше гореща при допир.
– Джордан, защо правиш това? – Задави се тя, докато се удряше в гърдите ми. – Мислех, че ме обичаш. – Заплака тя.
Очите ѝ бяха отворени, гледаха ме, но не ме виждаха. Бяха заслепени. Беше шибана халюцинация.
Температурата ѝ беше твърде висока.
Майната му!
– Джеса, бейби, ти си тук с мен. – Успокоих я, докато прокарвах ръка по леко влажната ѝ коса. – Вече си в безопасност. – Извиках.
– Не ме заключвай тук! – Изкрещя тя, удряйки се по-силно в гърдите ми.
Сърцето ми се разкъса в гърдите, когато бързо се изправих от леглото и се втурнах от стаята с нея, притисната в ръцете ми.
– Трябват ми шибаните ключове за буса! – Изкрещях, като привлякох вниманието на всички в стаята, включително на Съдията и неговите хора.
– Какво, по дяволите, става, братко? – Попита Инк, докато се изправяше, отивайки към параклиса, за да вземе ключовете за микробуса.
– Джордан, моля те! – Изкрещя Джеса в ръцете ми, а по лицето ѝ се стичаха още сълзи.
Стиснах ръце около нея, докато Рейна се втурна, след като постави Илайджа на крака на пода.
– О, Боже. – Прошепна тя, докато притискаше ръката си към лицето на Джеса. – Инк! – Извика тя. – Побързай, тя има нужда от лекар!
Инк се втурна от стаята, като ми кимна.
– Аз ще карам. – Каза ми той. Притисна една бърза целувка към челото на Рейна точно преди да се втурне през вратите на клуба пред мен.
Дръж се, хубаво момиче. Ще ти потърсим помощ. Мълчаливо обещах.
***
Държах ръката на Джеса в своята. Тя спеше, треската ѝ най-сетне се понижи, но все още не беше изчезнала напълно. Беше свързана с интравенозна система за течности и антибиотици, тъй като все още беше доста извън себе си. Беше получила изключително тежък случай на грип и високата температура я накара да халюцинира, че вече не е в клуба.
Лекарите ме информираха и за още нещо, което все още се опитвах да проумея.
Тя е била бременна. Високата температура и болестта са я накарали да направи спонтанен аборт. Не бях съвсем сигурен как да се чувствам по този повод. Да тъгувам, че не сме знаели? Донякъде. Познавах Джеса достатъчно добре, за да знам, че тя самата никога не е знаела, защото знаех, че щеше да си изкълчи очите, ако беше разбрала, че е бременна.
Вгледах се в корема ѝ, а после погледнах лицето ѝ. И знаех, че тази жена никога не би задържала подобно нещо от мен. Ако беше нещо, то беше адски честна жена и мразеше лъжците.
Което означаваше, че ще трябва да ѝ съобщя новината за това, че е била бременна, но че вече е загубила бебето, преди да успеем да разберем.
Погледнах нагоре, когато Саботаж кимна на един от хората на Съдията, Руди, преди той да влезе в стаята. Съдията беше поставил Руди и Лайън на охрана пред болничната стая на Джеса, тъй като тя беше сестра на Брент. Те просто кимнаха в отговор, преди да се съсредоточат върху работата си.
Съдията беше страшен майкопродавец и не допускаше прецаквания. Беше унищожавал хора за много по-ебани неща.
– Вече има ли нещо, братко? – Попита ме Саботаж.
Поклатих глава на моя президент.
– Не. – Отговорих грубо и въздъхнах, като прокарах свободната си ръка по лицето си. – Треската ѝ бавно спада, но тя все още е болна.
– Имаме следа за момчетата на Съдията. – Каза ми Саботаж, като ме накара да откъсна поглед от бледото лице на Джеса към него. – Разбирам, ако не искаш да я напускаш, но сме на път да видим дали не можем да проследим тези шибаняци до последното им известно местоположение.
Погледнах назад към Джеса, сърцето ми беше раздвоено. Толкова ми се искаше да остана тук с нея, за да не се чувства сама, когато се събуди, но в същото време исках да намеря тези кучи синове и да ги нараня, както бяха наранили нея. Исках да ги унищожа, не само за това, че почти са я убили, но и за това, че са си помислили, че могат да заплашват малката ми сестра и племенника ми.
– Изи и Рейна доброволно се съгласиха да се редуват, Призрак. – Каза ми той, след малко.
Погледнах нагоре и видях Изи да стои на вратата и да чака отговора ми. Хейли спеше в количката си, а палецът ѝ беше забит в устата.
– Добре. – Помърморих, като се изправих от стола и разтегнах мускулите си. Гърбът ми изпука. – Ако се събуди, някой да се свърже с мен. – Наредих.
Изи ми кимна.
– Ще се погрижим за нея, Призраче. – Увери ме тя. – А хората на Съдията няма да допуснат нито една душа в тази стая, която да ѝ навреди. Дори лекарите са принудени да им показват картите си. – Каза тя с малка усмивка на лицето си. – Тя е добре защитена.
Кимнах веднъж на Изи, преди да се наведа и да притисна устни към челото на Джеса.
– Оправяй се, хубаво момиче. – Прошепнах.
С това последвах Саботаж да излезнем от стаята, като кимнах веднъж на Руди и Лайън, докато минавах покрай тях.
Беше време да напомня на всички защо, по дяволите, се казвам Призрак.
***
Чух мъжете да говорят в порутената мобилна къща, която щяхме да нападнем. Брент беше откъм моята страна, а от другата му страна беше Съдията. Саботаж беше пред мен, а Хатчет го обграждаше. Грим и Блинк бяха отзад на къщата. Грейв, Скорпион и Инк бяха под други прозорци.
Изчаквах командата, за да се промъкна вътре.
Саботаж ми кимна веднъж и без да губя и секунда, тихо се промъкнах вътре, като ботушите ми не издаваха никакъв звук, докато тихо се измъквах от входа, като се стараех да държа гърба си до стената. Знаех, че един куршум може лесно да премине през стените на мобилната къща, но повече ме интересуваше да си пазя шибания гръб.
– Те са затворили тази кучка. – Изръмжа Даниел. – Не можем да се доберем до нея в момента.
– Преди малко ми съобщиха, че в момента е в болницата. – Заговори Джошуа.
– Твоят тъпак не трябваше да я изхвърля от проклетата кола. – Изръмжа Луис на Джошуа. – Ние я имахме.
– Да, и всички щяхме да сме мъртви. – Отвърна Джошуа на удара. – Нищо не можем да направим на кучката, ако всички сме мъртви.
– Трябваше просто да вземем Рейна, когато имахме шибаната възможност. – Измърмори Даниел.
Цяло чудо беше, че запазвах шибаната си глава, защото точно тогава исках да загубя контрол. Исках да се превърна в шибано чудовище.
Погледнах зад ъгъла на стаята, в която ги чух да говорят. Стояха пред запалена камина. Инк направи жест с ръка, питайки дали е добре всички да влязат, или не, но аз му поклатих глава, като му направих знак да накара всички да застанат.
Това беше моята битка и аз бях единственият, който щеше да ги отстрани. Бяха се изгаврили с моята жена.
– Рейна е заявена. А онова копеле ще ни измъчва до смърт, ако посегнем на нея. Джордан има късмет, че клубът се е погрижил за тъпия му задник вместо за Инк. – Изръмжа Джошуа на Даниел.
Всичките бяха обърнати с гръб към мен. Грабнах ножа от колана си и прибрах пистолета в кобура си, бавно закрачих напред, като ботушите ми все още не издаваха никакъв звук по шперплата под краката ми
Беше време да покажа причината поради, която имам шибаното си име.
Мълчаливо дръпнах Даниел пред себе си и прерязах гърлото му, като го повалих на пода. Бързо забих нож в гърдите на Джошуа, преди да издърпам пистолета си от кобура, прострелвайки Луис чисто в челото.
Те, по дяволите, така и не ме видяха или чуха да идвам. И докато разберат, че съм там с тях, вече умираха.
– Това е шибана кръв. – Заговори Грейв, докато влизаше вътре, като се намръщи при вида на ръцете и тялото ми. Бях опръскан с кръвта им, предмишниците и ръцете ми бяха покрити с нея. – Ебаси, братко, изглеждаш така, сякаш си се къпал в кръвта им.
Усмихнах се.
– Изкушаващо. – Отвърнах.
Грейв направи отвратителна физиономия. Аз се засмях.
– Така и не можах да разбера защо ни се падна, че трябва да те подкрепим. – Заговори Грим, докато влизаше вътре, оглеждайки стаята с изкривена усмивка на устните си. – Справяш се добре и без помощ.
Усмихнах му се в отговор, докато отивах до мивката в къщата, измивайки ръцете си от кръвта на Даниел.
Бях Призрак по една шибана причина.
Не се ебаваш с това, което е мое, и не живееше, за да разказваш шибаната история.
Назад към част 6 Напред към част 8
