Глава 17
ИЗИ
На следващата сутрин Алекс се запъти към кухнята, облечен в чифт дънки, обикновена черна тениска и старо, избледняло черно яке отгоре. Очите му все още бяха кървясали от съня и не ми се струваше, че всъщност е измил косата си. Честно казано, не ми се струваше, че е направил нещо друго, освен да прокара пръсти през нея няколко пъти.
– Защо си станал толкова рано? – Попитах го, като му подадох кафето си и започнах да си приготвям нова чаша.
– Саботажът ме иска в гаража след петнайсет минути. – Измърмори той. Той ме погледна с крива усмивка. – Имаш ли нещо против да ме закараш?
Повдигнах рамене.
– Разбира се. Нека се преоблека. – Казах му.
Тръгнах от кухнята и стигнах до средата на коридора, преди да повърна всичко, което бях яла и пила.
Майната му на живота.
***
Когато спрях пред гаража, пред отворените врати на гаража стояха Инк, Тор, Саботаж и Грим. Беше 9 : 05 ч. и никой от мъжете не изглеждаше впечатлен да види брат ми да пристига късно.
Но това, честно казано, беше изцяло моя вина.
– Съжалявам. – Измърмори Алекс на мъжете, докато слизаше от колата.
– Закъсня. – Заяви направо Саботаж, като сведе очи към брат ми. – Трябваше да си тук преди пет минути.
Измъкнах се от шофьорската седалка и се облегнах на покрива на колата, като гледах стареца си.
– Моя грешка. – Признах си. Чертите на Саботаж омекнаха, когато той впери очи в бледото ми лице. – Той ме помоли да го карам, но ми стана лошо точно когато се готвехме да тръгваме и трябваше да почистя пода.
Саботаж дръпна глава по посока на Инк и Тор, безмълвна заповед за брат ми да отиде при тях. Гледах го, докато се приближаваше към мен.
– Хубав ден, братко! – Извиках след брат ми.
Той ми вдигна палец през рамо. Саботаж се спря пред мен, нежно обхвана врата ми и с палеца си наклони главата ми назад, за да го погледна.
– Как се чувстваш? – Попита ме той.
Повдигнах рамене.
– Стомахът ми се свива малко, но не мисля, че скоро ще повърна отново. – Срещнах тъмните му очи непоколебимо. – Трябва да поговорим.
Той кимна.
– Ще ме последваш ли обратно в клуба? – Попита той, като се отдръпна от мен.
Скръстих ръце на гърдите си. Очите му за миг се спуснаха към гърдите ми, преди да се върнат обратно и да срещнат моите. Какъв шибан мъж.
– Не. Нека поговорим тук. – Казах, внезапно ядосана отново.
Саботаж въздъхна, но все пак кимна. Той отвори уста да говори, но аз му поклатих глава.
– Не, остави ме първо да говоря. – Избухнах. Той послушно затвори устата си, кимвайки ми. – По-добре да научиш няколко шибани неща много бързо. – Изръмжах му. – Брат ми ще бъде на първо място – преди теб и преди този шибан клуб. Ще направя всичко, което е нужно, за да го защитя, независимо на колко години ще стане, разбираш ли? Така че, ако някой от твоите чичковци отново посегне на брат ми, вярвай, че побоят, който нанесох на Родни, ще изглежда като шибана детска игра. – Предупредих го.
Саботаж кимна веднъж.
– Разбирам. – Каза ми той. – И се уверих, че мъжете на моята маса също са разбрали това вчера сутринта. – Увери ме той. – Ако някой отново премине тази граница, ще отговаря пред мен.
– Още нещо. – Казах, като присвих очи към него. – Съгласих се да бъда твоята стара дама, но не се съгласих да бъда шибаният ти мълчалив партньор, който прекланя глава и мълчи, когато му кажат, разбра ли? – Саботаж преглътна трудно и изглеждаше адски засрамен от себе си, както би трябвало да бъде. – Прекалено много пъти съм била сваляна на земята и отказвам да позволявам на моята значима половинка да ме омаловажава.
Саботаж кимна.
– Знам. – Каза грубо Саботаж. – Повярвай ми, когато казвам, че Блинк ми легна в задника, когато напусна клуба. – Той въздъхна. – Съжалявам, скъпа. – Каза ми. – Не съм се старал, както ти обещах.
– Ако още веднъж ми говориш така, както преди няколко дни, ти обещавам, че следващият път, когато ме видиш, ще бъде, когато заведа шибания ти задник в съда за издръжка, разбираш ли? – Изръмжах.
Той кимна, а лицето му леко побледня при думите ми – при мисълта, че някога ще го напусна завинаги.
– Разбирам. – Проговори той, след като прочисти гърлото си.
– Добре. – Кимнах и се намръщих, когато усетих, че в гърлото ми се надига повръщане. После повърнах по ботушите на Саботаж.
И така, дами и господа, приключихме със Саботаж.
***
Хатчет се приближи до бара, кимна ми веднъж, докато сядаше на един от барните столове.
– Мога ли да получа бутилка бира? – Попита ме той.
Свих очи към него, докато плъзгах на Пени нейния шот „Файербол“. Тя бързо го изпи, а лицето ѝ дори не се промени, докато алкохолът гореше в гърлото ѝ.
– Не знам. – Извиках на Хатчет. – Можеш ли?
Той въздъхна и прокара ръка по лицето си.
– Предполагам, че го заслужавам. – Призна той. – Говорих с брат ти по-рано – извиних се, че го изблъсках – казах му, че вече е семейство и нямам право да се държа така с него. – Информира ме той.
Взех една бира от хладилника и му я отворих.
– Разбирам, че си сержантът по оръжията и че работата ти е да защитаваш президента, както и името му. – Казах, докато поставях бирата пред Хатчет. – Но брат ми не познава този живот. Той не познава чиновете и не разбира как работят гадовете тук. Дойде тук да ме търси, а това, в което влезе, не му се струва безопасно. Знам, че всички вие, мамка ви, идвате от тежки времена, и би трябвало да разбирате страховете му.
Той кимна и погледна към брат ми, който флиртуваше с Трикси.
– Да, знам. – Измърмори той.
Кимнах веднъж.
– Не прави същата глупава грешка отново, разбираш ли?
Той кимна веднъж.
– Да, разбрах.
Потупах го по ръката.
– В по-голямата си част си добър човек, Хатчет. Не позволявай на тази рана да ти влезе в главата, ясно?
Той ми се усмихна.
– Благодаря, Изи.
Излязох иззад бара и се отправих към параклиса, където знаех, че ще бъде старецът ми. Вратата беше отворена и разкриваше Саботаж, който седеше на масата и разглеждаше някакви документи. Той вдигна поглед при влизането ми.
– Здравей, скъпа. – Заговори той с малко груб глас. Той прочисти гърлото си. – Какво става?
Затворих вратата зад себе си, блокирайки звуците от партито, и заключих двойната врата зад себе си.
– Всички останали се забавляват, Саботаж. – Казах тихо, приближавайки се към него. Очите му потъмняха до почти черен цвят, докато се облягаше назад в кожения си стол. Разпънах се на бедрата му и ръцете му моментално се спряха на бедрата ми. – Защо да не си направим малко собствено парти?
Той пъхна ръката си в косата ми и придърпа устните ми към себе си, целувайки ме силно. Изстенах, но това бързо се превърна във въздишка, когато той рязко стана от стола си и ме сложи по гръб на масата, като откъсна устните си от моите.
Усмихна се надолу към мен, като свали раменете си и издърпа тениската си през главата, разкривайки твърдата си, тонизирана, мастилена кожа. Облизах си устните, докато го обхождах с очи.
– Планирам да те накарам да крещиш по-силно от звука на музиката там. – Обеща ми хрисимо той.
Ебаси.
Назад към част 16 Напред към част 18
