Глава 2
ДЖЕСИКА
Човекът, който ми се представи като Грим, свали телефона от ухото си и остави тъмните си очи да се срещнат с моите. Леко се нацупих.
Бях познавала доста мотористи и само от мисълта да се озова в обкръжението на друг екип – особено конкурентен на този, от който бях избягала – ме заболя стомахът, въпреки че бях напуснала този живот преди три години.
Но семейството имаше свойството да те държи затворен, дори от разстояние. А моето се справяше адски добре със задачата да ме държи под контрол. Непрекъснато се страхувах да не ме хванат, винаги се оглеждах през рамо, постоянно се движех из градовете от страх да не ме върнат обратно в онази адска дупка.
– Грейв е сбъркал – спокойно каза Грим, а тъмните му очи в общи линии ме дръзваха да се опитам да споря с него, както бях направила с човека, който очевидно се наричаше Скорпион, ако можеше да се съди по елека му. – Скорпионът има още четири коли преди твоята, както съм сигурен, че вече ти е казал. – Кимнах мълчаливо, знаейки, че е по-добре да не говоря несвързано с мъже като него. – Ако искаш да свършиш работата си тук, това ще отнеме малко повече време, отколкото си се надявала. Скорпионът върши адски добра работа – най-добрата в радиус от петдесет мили, поне, но това е така, защото не бърза. Никога не сме имали недоволен клиент.
Това го знаех. Този сервиз беше силно препоръчан от всички в града и дори аз трябваше да призная, че нестандартната работа, която бях видяла да се извършва по някои мотори и превозни средства, лесно взе решение за мен.
Ако отидех някъде другаде, рискувах колата ми да не бъде направена така, както исках.
Но ако ги оставях да ми свършат работата, се побратимявах с врага. А ако по някаква причина семейството ми реши да мине през града, щях да съм ходеща мъртва жена, независимо дали се опитвах да прекъсна връзките, или не.
В края на всеки един ден аз все още бях кръвно семейство. Бях обвързана с кодекс – кодекс, в който не исках да участвам.
– Хей, През! – Един мъж с дълга до раменете руса коса извика от гаража. – Катюшка каза да си вдигнеш проклетия телефон!
Грим поклати глава, но на устните му заигра малка усмивка. Обърна очи обратно към мен.
– Какво ще бъде? – Попита ме той. – Ще позволиш на моите хора да работят по автомобила ти, или ще отидеш някъде другаде?
Въздъхнах.
– Това е единственото ми средство за придвижване – казах му. – Месец няма да ми стигне за това.
Той сви рамене.
– Не е проблем. Имаме автомобили, които предоставяме на клиентите да използват, докато транспортът им е извън строя. Ще наредим колата ти да бъде изтеглена при Грейв и ще го оставим да свърши цялата работа по двигателя и механиката, докато Скорпиона вкара в строя тези други превозни средства.
Кимнах.
– Добре. Това звучи добре. – И наистина. Защото колата ми със сигурност нямаше да ми издържи и един проклет ден, ако не оправях всичко. Знаех, че лесно мога да си купя друга кола, но аз исках тази. Беше на майка ми и никога нямаше да се отърва от нея.
Беше последната част от нея, която имах.
Грим извади телефона си от джоба.
– Влез в офиса. Скраб ще ти събере документите за колата. Скорпионът ще ти се обади след няколко дни с оценка за работата по каросерията.
– Винаги ли е толкова ядосан? – Изригнах, преди да успея да се спра. Веднага пребледнях, осъзнавайки какво, по дяволите, бях изпуснала. Имах ужасната склонност да говоря, преди да съм помислила, и това винаги ме вкарваше в неприятности.
Грим присви очи към мен. Преглътнах нервно.
– Спокойно, момиче. – Каза грубо той, давайки ми да разбера, че не смята да ме наранява. Отпуснах се малко. – Никой от моите хора няма да приеме неуважение, особено Скорпиона. – Предупреди ме той. Аз нервно се размърдах. – И аз не толерирам неуважение към моите мъже. – Предупреди ме. – Скорпионът е тих по някаква причина. На твое място бих имал това предвид. – Наклони глава към гаража. – Влез в офиса и започни с документите.
С това той се обърна встрани от мен и вдигна телефона си до ухото. Издишах тежко и раменете ми се отпуснаха с облекчение. Да изскоча с такъв въпрос на устата обратно на някой от мъжете в клуба на баща ми, на практика щеше да ми коства един зъб.
Точно сега бях извадила невероятен късмет.
Влязох в офиса и открих тъмнокос мъж, който седеше на бюрото с лек намек за брада по линията на челюстта, откъдето очевидно не се беше бръснал от няколко дни. Той ме погледна.
– Смятам, че ти трябва кола. – Изправи се и отиде до един шкаф с документи.
– Да – казах тихо.
Той ме погледна с усмивка.
– Аз не хапя, момиче. Знам, че Грим плаши повечето хора, но не всички сме твърди задници.
– Внимавай, Скраб – предупреди Грим, влизайки зад мен, но на устните му имаше усмивка. – Трябва да се върна в клуба. Катюшка има нужда да взема няколко неща от магазина за клубното барбекю тази вечер. – Той ме погледна. – Трябва да дойдеш. – Каза ми. – Това е нещо за общността. Всички излизат, купуват си вечеря, прекарват времето си навън и всички пари се даряват на приюта за бездомни в града.
Очите ми се разшириха от шок. Скраб се засмя на смаяното ми изражение.
– Ние сме MC, Джесика – не сме чудовища. – Каза ми той. Погледна към своя президент. – Не забравяй да носиш елека си.
Грим изръмжа.
– Елека ми е в мотора. – Каза той на Скраб. Той ми кимна веднъж, преди да излезе от вратата.
– Момчета, вие не носите елеците си през цялото време? – Попитах Скраб. Екипажът на баща ми винаги носеше елеците си – без значение какво правеха.
Скраб поклати глава.
– Не и докато сме в гаражите, не. – Информира ме той. – Навсякъде другаде – да. Тук не носим елеци си от уважение към клиентите.
Намръщих се объркано. Когато разпитвах за място, където да си направя колата, всички ми бяха препоръчали този и другия магазин, като казваха, че и двата се управляват от MC.
– Но всички знаят кои сте вие.
Скраб кимна.
– Това е достатъчно за нас. Елеците изнервят някои хора. Като теб. – Напрегнах се. – Седни. – Нареди той, докато вземаше пакет с документи. – Трябва да попълниш всичко това, преди да ти дам ключовете.
– Не съм нервна измърморих, но не откъсвах очи от неговите.
Скраб се изсмя.
– Момиче, очите ти скачат из стаята, сякаш чакаш някой да изскочи при теб. Ти си нервна.
Аз само се намръщих и грабнах химикалката от бюрото, за да попълня документите.
– Прочети ги – нареди Скраб. – Не ти обясняваме документите нарочно. Хората са склонни да драскат подписа си върху глупости, без да знаят какво подписват. Ще се върна след трийсет минути, за да те проверя.
С това той излезе от офиса и влезе в основната част на гаража. Намръщих се след него.
Тези мъже не приличаха на нищо, с което бях свикнала.
***
Погледнах нагоре, когато Скорпионът влезе в гаража. Той погледна надолу към купчината документи пред мен.
– Готова ли си? – Попита ме. Кимнах. – Прочете ли внимателно всяка страница?
– Да – казах му, като този път използвах гласа си, когато му отговарях.
– Добре. – Той взе документите и ги плъзна в една папка в картотеката. Проследих го с поглед. Мразех, че макар да беше кралски сакат, все пак беше адски фин, дори с татуировка до дясното си око. Обикновено татуировките по лицето бяха голяма отвръщаща сила за мен, но Скорпион наистина знаеше как да я носи.
Изглеждаше опасен – и смъртоносно опасен за проклетото ми здраве.
Вероятно беше висок около метър и осемдесет – по-нисък от повечето мъже, на които се бях натъкнала днес. И имаше по-слабо телосложение, макар че виждах как мускулите по ръцете и гърдите му се огъват, когато се движеше, тъй като блузата му беше плътно прилепнала по торса.
Защо задниците винаги бяха най-секси?
– Какво ти е по-удобно да караш? – Попита ме той. – Пикап, кола или джип?
– Кола. – Веднага му отговорих. Ако трябваше да се измъкна по дяволите от семейството си, в случай че някога ме намерят, трябваше да имам нещо, което да е лесно за бързо придвижване. Голямо превозно средство нямаше да ми свърши никаква работа.
Той кимна и проследи с поглед един комплект ключове на стената.
– Това ще ти свърши работа. – Каза, като взе един комплект. – Това е по-ново Камаро – на няколко години. Беше на Грим, но той вече не го искаше, след като Катюшка роди още едно дете, затова ни го дава да го използваме за кола под наем.
– В документите пише, че не дължа нищо. – Изведнъж изригнах. Всичко, което имах, беше достатъчно, за да поправя колата си – нищо повече.
Скорпионът кимна.
– И ти не дължиш. Просто плащаш парите предварително за работата по каросерията, но тъй като все пак са ти казали грешна сума, ще те оставим да пътуваш, докато събера оценките ти. – Той сведе очи към мен, изглеждайки още по-опасен, отколкото Грим. Преглътнах нервно, докато седях по-изправена на седалката си. – Мога да вярвам, че няма да се измъкнеш от града с ново возило, нали? Защото ние имаме връзки, скъпа. – Предупреди ме той. Кръвта ми се смрази във вените при думите му и смисъла, който се криеше зад тях. – Ще те намерим.
Тръгнах да кимам с глава. Той ми подаде ключовете.
– Хайде. Ще ти покажа колата.
Излязохме навън и аз изпищях от шок, когато ни посрещна пистолет, опрян в лицата ни. Мъжът пред нас беше с маска и единственото, което виждах, бяха тъмните му очи. Стомахът ми се сви. Изглеждаха ми странно познати.
Скорпионът въздъхна раздразнено през цялото време, докато ме дърпаше зад себе си, притискайки тялото ми към гърба си.
– Джесика, върни се вътре и вземи Хатчет. – Нареди той.
– Тя не… – Мъжът заговори, но Скорпион се премести бързо и ме избута вътре, докато риташе мъжа в гърдите, запращайки го да се свлече по стълбите по гръб.
Втурнах се вътре в гаража, а ушите ми започнаха да звънят. Започвах да се паникьосвам; знаех това, но не можех да го спра.
Бях ужасена, че току-що са ме открили.
Тримата мъже в гаража се обърнаха да ме погледнат.
– Пистолет. – Задуших се.
– Майната му. – Изруга Хатчет, докато се втурваше около мен. Тор отвори кутията с инструменти и грабна полуавтоматична пушка. Скраб се придвижи към мен, докато придърпваше телефона си към ухото.
– Седни – нареди Скраб. – Изглеждаш така, сякаш ще припаднеш. – Паднах на пода, краката ми бяха толкова разтреперани, че не бях сигурна дали ще мога да се придвижа към стола. – Грим, копеле, имам проблем. Очевидно Скорпион и Джесика току-що са били държани под прицел с оръжие. – Замълча за момент. Потърках гърдите си с леко хлипане. Чувствах се така, сякаш нещо се увиваше около него и го стискаше здраво. – Хатчет и Тор са навън с него. Джесика е в гаража. – Каза той, докато се придвижваше към един бутон на стената. Натисна го и вратите на гаража започнаха да се плъзгат надолу. – Не знам. – Погледна към мен. – Колко мъже? – Попита ме.
– Е-един. – Заекнах.
– Един – повтори Скраб. Той кимна с глава. – Да. Тя ще бъде тук с мен.
Той затвори и отиде до един хладилник.
– Ето. – Каза, като ми подаде бутилка студена вода. – Лицето ти е бледо като дявол. Трябва да дишаш и да се успокоиш. – Нареди ми той.
Погледнах го и с трепереща ръка посегнах напред, за да взема водата, когато видях движение зад Скраб. Преди да успея да кажа каквото и да било, Скраб се обърна и замахна с юмрук, изпращайки въоръжения мъж на пода с един удар в слепоочието.
Той клекна и свали маската на мъжа.
А аз повърнах.
Семейството ми знаеше къде се намирам.
Назад към част 1 Напред към част 3
