Глава 11
СКОРПИОНА
Държах ръката на Джесика в своята, докато слизах по стълбите. Грим седеше на дивана с Катюшка на ръце. Скраб беше от другата ѝ страна, а краката ѝ бяха преметнати в скута му, докато говореха тихо помежду си.
– Грим, имаме проблем – казах му тихо, като не исках да събуждам никого в клуба.
Грим вдигна очи, откъсвайки поглед от Катюшка.
– Какво става? – Попита той, като за момент затегна ръката си върху бедрото на Катюшка. Тя постави ръката си върху неговата в безмълвен момент на утеха.
Пуснах ръката на Джесика за момент, за да мога да взема стол, на който да седна. След като го придърпах, седнах и придърпах Джес в скута си. Обвих едната си ръка около кръста ѝ, а другата поставих върху бедрото ѝ.
– Джес, скъпа, обясни на Грим това, което обясни на мен – казах ѝ аз.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Скорпионът сега е президент на Тексаската харта на поклонниците на Сатаната – каза Джесика на Грим.
– Задръжте се, бе – изръмжа Грим, докато седеше по-изправен. Внимателно премести Катюшка в скута на Скраб, като се придвижи малко напред на дивана, така че да седне на ръба. – Как, по дяволите, това изобщо започва да работи? – Поиска да знае той. – Това е шибано нечувано.
– Такива са правилата – каза му тихо Джесика, а в гласа ѝ прозвуча нервност. Преместих ръката си по гърба ѝ с надеждата да я успокоя. Знаех, че мъжете тук все още я правят нервна и предпазлива, което беше разбираемо след ада, от който беше дошла. – След убийството на Трент не е имало никой на опашката, тъй като вицепрезидентът вече е бил мъртъв, а очевидно всички останали са загинали при бомбардировката. – Кимнах в знак на съгласие, като безмълвно ѝ казах, че е права. – Президентът на майчината харта скоро ще се появи тук и ще търси Скорпиона. В неговите очи – извършиш ли престъпление, ще си изкараш наказанието. Наказанието на Скорпиона, само по себе си, е да стане президент на Тексаската харта.
– Господи Боже – изруга Грим, като се дръпна на крака и грубо прокара пръсти през косата си. – Братко, в какво, по дяволите, си се забъркал? – Попита Грим, като насочи гневните си очи към мен. Въздъхнах. Джесика се напрегна под яростния му поглед. Нежно я погалих по врата с надеждата да я успокоя. Знаех, че всички ние я изнервяме, когато се ядосваме, и това беше разбираемо. Знаех също така, че ще ѝ отнеме време да се сближи с всички и да разбере, че никой от нас няма да я нарани.
Тя беше в безопасност тук.
– Мислех да направя нашивка, но Джес бързо ме уведоми, че това е изключено. Явно Джонстън не проявява особено разбиране към чартър, който иска да напусне клуба. – Обясних.
Грим стисна челюстта си.
– Последният президент, който се опита да направи това, завърши с куршум между очите си. – Меко информира Джесика Грим. Пръстите ѝ се плъзнаха между моите. Обърнах ръката си, за да свържа пръстите ни, стискайки ги нежно. – Няма да му позволя да направи това, Грим. Ръцете на Скорпиона са вързани.
– Както бързо, по дяволите, осъзнавам – изръмжа Грим. – Господи, Скорпион.
– Мога да работя за съюз – казах на Грим. Той се изсмя. Катюшка се протегна и хвана китката му, като обиколи с пръсти около нея. Наблюдавах как Грим леко се отпусна. – Това, че аз ставам президент, не променя нищо между нас, Грим. Този клуб винаги е бил и ще бъде моят дом. Можем да направим така, че това да проработи, точно както Призрака се справи с това да бъде капитан на пътя на „Учениците на краля“.
– Наистина ли мислиш, че Джонстън ще позволи това? – Попита ме Грим невярващо. – „Дивите врани“ и „Поклонниците на Сатаната“ никога не са се разбирали, Скорпион. – Напомни ми той.
Повдигнах рамене.
– Струва си да опитам – казах му. Усмихнах се. – Освен това, Грим, знаеш какъв съм, когато не ми се получава.
Скраб изхърка при това.
– Да, истински шибан разбойник – вероятно най-лошият от всички нас.
Вдигнах рамене, като отново се втренчих във врата на Джесика и стегнах ръка около кръста ѝ, придърпвайки я още по-близо до себе си. Грим се отпусна обратно на дивана.
– Нещата винаги стават все по-сложни и по-сложни. – Измърмори Грим. – Ставам твърде стар за тези глупости.
Изхлипах.
– Как смятаме да разкажем за тези глупости на останалите в клуба? – Попита Скраб. – Останалите няма да са щастливи от тази гадост. Това е още един член, който губим в друг клуб.
Грим измърмори.
– Те ще се договорят, а този клуб ще подкрепи Скорпиона. Той е наш брат, преди изобщо да е станал член на някой шибан съпернически клуб. Ще направим това, което трябва.
– По-добре ти – каза Катюшка, като присви очи към Грим.
Малка усмивка наклони устните му, докато той поглеждаше към жена си. Протегна ръка и прокара възглавничката на палеца си по долната ѝ устна.
– Спокойно, жено. – Изръмжа. – На първо място ние сме семейството на Скорпиона – нищо няма да промени това.
– Все още е странно да виждам жена, която те държи на каишка, Грим. – Подиграх се.
Грим присви очи към мен.
– Не на каишка, братко.
Катюшка изхърка.
– Като дявол. – Каза тя, но го стрелна с подигравателна усмивка. Очите на Грим омекнаха, когато той отново я погледна. – Омотала съм те около пръста си.
Той извъртя очи, но ѝ се усмихна. Притиснах устни към слепоочието на Джесика.
– Готова ли си за лягане, скъпа? – Попитах я тихо. – Денят беше адски дълъг и за двама ни. Не знам за теб, но аз имам нужда от малко сън.
Тя кимна, а при споменаването на съня от устните ѝ се отрони прозявка. Погледнах към Грим.
– Изчакай да станем сутринта, преди да се опитваш да се обадиш за Църква – казах му. Той кимна веднъж.
С това поведох Джесика по стълбите към апартамента ми.
***
Събудих се, когато някой почука на вратата ми. Джесика изпищя от шок. Успокоих ръката си върху бедрото ѝ, преди да се измъкна от леглото и да се запътя към вратата, като я дръпнах.
Скраб въздъхна.
– Джонстън е тук, братко. Трябва да си докараш задника долу.
– Майната му. – Изръмжах. Преместих се до скрина и бързо нахлузих тениска, тъй като все още бях по дънки. След като нахлузих ботушите и елека си, погледнах към Джесика. Тя нервно прокара пръсти през косата си, а очите ѝ блестяха от страх, докато стоеше пред мен в клин и блуза с дълъг ръкав.
– Спокойно, скъпа. – Успокоих я. Хванах бедрата ѝ и придърпах извитото ѝ тяло към моето. Успокоих устните си върху нейните. – Всичко ще бъде наред – уверих я.
Хванах ръката ѝ в моята и я поведох надолу по стълбите, като държах тялото ѝ леко наклонено зад моето. Едно по-младо момче стоеше долу в средата на бар-зоната, скръстило ръце на гърдите си, а зелените му очи веднага се спряха върху мен. Грим стоеше срещу него, пъхнал небрежно ръце в джобовете си, но аз познавах Грим достатъчно добре, за да знам, че е нащрек.
Всички останали мъже в стаята стояха, готови да реагират, ако се наложи. Хората на Джонстън бяха застанали пред вратите на клуба, блокирайки изхода на всички.
Джонстън изглеждаше почти отегчен, сякаш имаше по-добри неща за вършене от това да бъде тук. Мъжът ни най-малко не се плашеше от това, че се намира на вражеска територия.
– Мога ли да помогна? – Попитах хладнокръвно.
Очите на Джонстън блеснаха опасно, но аз само извих вежда към него. Ни най-малко не се страхувах от този човек.
– Ти си Скорпиона? – Попита той.
Погледнах надолу към нашивката на елека си, преди да го погледна отново.
– Така изглежда. – Отвърнах саркастично.
Устните му потрепнаха от усмивка.
– Предполагам, че слуховете са верни, а? Ти наистина не се страхуваш от нищо.
Повдигнах рамене в отговор, знаейки, че всъщност се страхувам от нещо, а именно от загубата на жената зад мен.
Той се приближи до мен и ми подаде ръка, за да я стисна. Погледнах я за миг, преди да поставя ръката си в неговата, като и двамата се разтърсихме здраво, силно.
– Джонстън Трим. – Представи се той. – Смятам, че си президент на моят тексаски чартър.
Назад към част 10 Напред към част 12
