Глава 10
ДЖЕСИКА
Бях ядосана.
Бясна.
Как смееше да тръгне така, без дори да ме уведоми? Двамата с Грейв работеха сами по тази работа, без подкрепата на целия клуб. Бяха тръгнали на самоубийствена мисия. И двамата щяха да имат късмет да се върнат живи.
Скорпион и Грейв вероятно бяха тръгнали да се самоубиват и никой не знаеше какво става с тях. Единственото, което Грим ми беше казал, беше, че ако нещо се случи, аз ще бъда първият човек, който ще бъде информиран.
В известен смисъл се надявах да няма новини, защото никакви новини бяха по-добри от лошите.
Бяха минали два дни, откакто бяха заминали. Отначало бях разстроена – толкова разстроена и уплашена, че чак ми стана физически лошо.
Но когато Ема се приближи до мен и ме попита дали баща ѝ някога ще се върне у дома, се принудих да се съвзема заради нея. Тя разчиташе на мен и не можех да я оставя да ме вижда съсипана и слаба. Трябваше да бъда силна за нея.
До ушите ми достигна звукът на мотори, които се качваха на площадката. Изправих се от стола, на който седях на масата с Трикси. Грим отвори вратата и из стаята се разнесоха възгласи, когато той показа Скорпиона и Грейв.
Придвижих се напред през всички, докато не излязох навън. Скорпионът се усмихна, когато ме видя, но гневът върху лицето ми бързо свали усмивката му.
– Скъпа – започна той, докато се приближаваше към мен.
Вдигнах ръка и го ударих през лицето, щом ме достигна, без да се интересувам от последствията. Очите му проблясваха опасно, когато той извърна лицето си обратно, за да ме погледне.
– Как смееш? – Изригнах. – Не мога да повярвам. Беше ме накарал да се притеснявам. И Ема. Боже! – Изкрещях. – Колко глупав можеш да бъдеш?! – Изкрещях.
– Направих го заради теб. – Отвърна ми.
– По дяволите! – Изкрещях. – Направи го заради шибания си гараж!
Обърнах се, за да се отдръпна от него, но той ме хвана за ръката и ме завъртя с лице към себе си.
– Стой тук. – Изръмжа срещу мен. Насочи пръст в лицето ми, когато се опитах да издърпам ръката си от хватката му. Бях му шибано ядосана. – Ебаси движението – предизвиквам те. – Изригна той.
Пусна ме. Знаех, че вече е на предела на силите си с мен, затова останах неподвижна, но все още кипях.
Докато той не отвори задната врата на един ван и не влезе вътре.
Когато излезе обратно, той влачеше навън брат ми – президентът на „Поклонниците на Сатаната“. Кръвта се оттече от лицето ми. Той беше окървавен, части от тялото му бяха обгорели, дрехите му се бяха стопили в кожата му.
Грейв стоеше встрани със скръстени на гърдите си ръце, наблюдаваше сцената пред себе си със студени очи, дори не изглеждаше притеснен. Преглътнах повърнатото.
– На шибаните си колене. – Изръмжа Скорпионът на Трент.
Трент покорно падна на колене, без дори да се съпротивлява. Знаеше, че това е краят за него; можех да видя поражението в очите му.
– Имаш ли нещо да кажеш на сестра си? – Изръмжа Скорпиона. – Ти преобърна нейния проклет свят, взе от нея неща, които тя никога няма да си върне. Отнасял си се със сестра си – твоята шибана кръв – като с гад до такава степен, че тя е почувствала, че единственият ѝ избор е да избяга от твоя клуб. Тя се страхува от теб от шибани години насам.
– Съжалявам – прошепна Трент, без да погледне в очите ми.
Скорпионът грубо го изрита в гърба и аз зяпнах, когато чух как нещо в гърба на Трент се счупи. Трент изкрещя от болка.
– Не мисля, че тя те чу. – Изръмжа Скорпиона, като го дръпна обратно, карайки Трент да изкрещи отново.
– Джесика, съжалявам. – Изхлипа Трент, докато сълзите се стичаха по изгорелите му бузи. – Толкова много съжалявам.
Скорпиона удържа на думата си.
Той преряза гърлото на Трент точно пред мен.
***
Ръцете ми трепереха, докато събирах нещата си. Не можех да бъда тук – не исках да бъда около Скорпиона.
Той беше шибано садистично чудовище и аз се страхувах от него.
Не исках да бъда повече тук. Как можех да бъда с човек, от когото се страхувах?
– Къде отиваш? – Попита грубо Скорпиона, докато излизаше от банята с чифт дънки, които висяха ниско на бедрата му, а гърдите му бяха голи.
– Тръгвам си – прошепнах, откъсвайки поглед от съвършеното му тяло. Без значение колко добре изглеждаше, това все още не променяше факта, че се страхувах от него.
– Защо? – Попита той. – Джесика, защо си тръгваш? – Поиска отговори, когато не отговорих.
Приближи се към мен. Страхът нахлу във вените ми и аз стегнах ръце около ризата в ръцете си.
– Недей. – Задуших се и се спънах.
Скорпионът се спря, а в очите му се появи чиста болка.
– Скъпа, недей да правиш това. – Убеждаваше ме той. – Хайде. Обещах ти, че никога няма да те нараня. Бейби, искам само да те защитя. Предупредих те, че съм чудовище, но помниш ли какво ти казах? – Попита ме нежно.
Долната ми устна потрепери. Боже, не исках да го напускам, но, по дяволите, страхувах се от него. Не можех да бъда с някого, от когото се страхувах.
– Хайде, бейби. – Той се успокои, оставайки на мястото си, без да се приближава към мен. Някъде в съзнанието ми се регистрираше, че той се опитва да ми покаже, че не е заплаха за мен, но аз се давех в страх от него. – Скъпа, помисли си за това, което ти казах, когато започнахме това между нас – подкани ме той – когато ти казах, че съм чудовище – какво още ти казах? – Попита ме той.
Стиснах очи, докато си поемах треперещ дъх.
– Че за мен ти също можеш да бъдеш достоен човек – прошепнах аз.
– Точно така. – Каза тихо Скорпиона. – За теб, скъпа, мога да бъда достоен мъж. Никога няма да те нараня, Джес. Отвори си очите, бейби.
Бавно отворих очите си. Той все още беше на същото място, не помръдваше, точно както му бях казала да не го прави. Той мълчаливо протегна ръка към мен, давайки ми силата да реша да остана или да си тръгна. Можех да видя в очите му, че ще приеме, ако реша да го напусна, ще се принуди да се справи с това.
С треперещ дъх разхлабих хватката върху ризата в ръката си и я оставих да падне на пода. Треперещо поставих ръката си в неговата.
– Ето така. – Каза тихо, докато нежно ме придърпваше към себе си. Обгърна ме в ръцете си, като мускулите му се отпуснаха, докато ме придърпваше към себе си. – Ебаси, ти ме изплаши до смърт. – Прошепна в косата ми. – Мислех си, че със сигурност ще те загубя, скъпа, и това ме потроши.
Плъзнах собствените си ръце около мускулестия му торс.
– Това, което направи с Трент… – прошепнах.
– Казах ти какво ще се случи, когато се докосна до него. – Тихо ми напомни Скорпиона. – Аз държа на думата си, Джесика.
– Ти уби президента. – Извиках. – Знаеш какво те прави това, нали?
– Не – измърмори Скорпионът.
Стиснах ръцете си около него, заравяйки лице в гърдите му.
– Сега си президент на Тексаската харта на поклонниците на Сатаната – казах му тихо. – Това е техният кодекс. Това е глупав, безумен кодекс, но Поклонниците на Сатаната живеят според него.
– Майната му. – Изруга Скорпионът, докато стягаше ръцете си около мен. – Майната му.
Скорпион щеше да стане президент на клуба, от който бягах вече три години.
Назад към част 9 Напред към част 11
