Глава 4
ДЖЕСИКА
Стиснах ръцете си около волана на взетото назаем „Камаро“, докато водех Скорпион към фермата, която бях успяла да купя с парите, наследени от баща ми.
Не можех да се отърся от усещането за устните на Скорпион. Боже, как беше справедливо, че и най-слабото докосване на устните му до моите ме караше да го желая? Той не изглеждаше дори малко засегнат от целувката и въпреки това аз бях тук, в колата си, и се страхувах от това.
Трябваше наистина да се овладея. Не трябваше да се държа като тийнейджърка заради една малка целувка.
Но, по дяволите, Скорпионът беше горещ като дявол и тялото ми го желаеше.
Спуснах се по дългата алея, която водеше към къщата ми. Старата фермерска къща със сигурност се нуждаеше от много работа, но трябваше да приемам бъркотията тук едно по едно. В крайна сметка щях да успея да оправя това старо нещо, но засега то работеше.
Честно казано, надявах се, че това ще е мястото, на което ще се установя, но сега, когато семейството ми даде да се разбере, че знае къде съм, вариантът да се установя тук започна да изглежда мрачен.
От всички страни бях заобиколен от полета, цялата земя беше моя. Понякога беше самотно, но пък беше уединено, а точно това ми трябваше. Наистина не обичах хората.
Но сега уединението караше кожата ми да настръхва. Уединението означаваше, че някой може да ме преследва и няма да има кой да ми помогне.
Изключих колата и излязох от нея. Скорпионът се приближи до мен и разгледа дома ми.
– Това място е твое? – Попита грубо.
Кимнах.
– Купих го с част от наследството си – казах му. – Собствениците не искаха много. Родителите им бяха починали и те не искаха проблемите, които идваха с притежаването на цялата тази земя и оправянето на това място.
Скорпионът кимна.
– Хубаво място е. Уединено. – Той направи жест към къщата, като безмълвно ми даде знак да се придвижвам.
По дяволите, този човек беше нетърпелив като дявол.
Придвижих се до къщата и отключих вратата. Скорпионът внимателно ме отмести настрани и извади пистолета си от елека, като притисна пръст към устните си. Преглътнах трудно, нервността се настани във вените ми. Нищо не ми се струваше не на място. Или Скорпион беше изключително предпазлив, или беше забелязал нещо, което аз не бях забелязала.
Изведнъж Скорпион произведе изстрел и чух отвратителния трясък на тяло, което се удари в пода. Изпищях, а сърцето ми заби силно в гърдите от страх.
– Светлина. – Нареди Скорпиона с грубия си глас.
Бързо завъртях ключа, заливайки всекидневната с ярката светлина от вентилатора на тавана. Следотърсачът на Поклонниците на Сатаната лежеше мъртъв на пода ми с дупка от куршум, пронизваща центъра на челото му. Около главата му се стичаше кръв, която беше разпръсната по стената зад него.
Не можех да разбера как Скорпиона беше направил толкова добър изстрел в тъмното.
– Не се чувствам много добре. – Задуших се, а стомахът ми се сви.
Скорпионът върна пистолета в елека си и се пресегна към мен. Той хвана лицето ми в топлите си, загрубели ръце, принуждавайки очите ми да се вдигнат към неговите.
– Дишай. – Приказваше ми, гласът му беше тих и успокояващ. – Просто дишай. Ще мине.
– Откъде изобщо знаеше, че е тук? – Задъхах се, докато вдишвах разтреперано.
Скорпион прокара палците си по бузите ми.
– Чух стъпките му. – Каза ми той.
Стиснах очи.
– О, Боже. – Захлипах. Ако бях сама, щях да съм или мъртва, или да ме завлекат обратно при поклонниците на Сатаната.
– Хей, хей. – Успокояваше ме Скорпиона, а гласът му се понижи с една октава. – Всичко е наред. Нищо няма да ти се случи, скъпа. Кълна се в шибания си живот, че ще те пазя.
Отворих очи, заковавайки ги върху неговите невротизиращи, тъмни очи.
– Скорпион – прошепнах, а гласът ми трепереше.
Той плъзна ръката си в русата ми коса и леко наклони главата ми, преди устните му да покрият моите. Целуна ме силно и жадно, устните му бързо работеха с моите. Тихо изстенах, докато обвивах ръце около врата му и прилепвах тялото си към неговото, отчаяно нуждаеща се да усещам този мъж срещу себе си. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ми, докато не обхванаха дупето ми и не го стиснаха грубо, изтръгвайки от гърлото ми още един стон.
Той плъзна ръцете си към закопчалката на дънките ми, а устните му не се откъснаха от моите, докато ги разкопчаваше и спускаше ципа. Тялото ми трепереше в очакване. Дори не ми пукаше, че Скорпионът вероятно щеше да вземе това, което искаше от мен, да ме придружи обратно до клуба и никога повече да не ми проговори. Исках да разбера какво е да си едно цяло с него.
Трябваше да знам.
Изхвърлих обувките си и му помогнах да се измъкне от дънките му, докато разкопчавах катарамата на колана му. Бързо разкопчах копчето на дънките му и смъкнах ципа му надолу. Задъхах се от шок, когато Скорпионът внезапно ме вдигна към стената, а от устните ми се откъсна писък на изненада.
– Ще те чукам здраво и бързо, Джесика. – Изръмжа той. – Имаш ли проблем с това?
– Не. – Изрекох задъхано, като акцентът ми беше изключително силен. Имах нужда от този мъж, както имах нужда от въздух, за да дишам.
Той издаде ниско ръмжене от дълбочината на гърдите си.
– Този акцент е толкова секси. – Изръмжа, преди отново да хване устните ми в целувка, която разкъса шибаната ми душа.
След това се вмъкна докрай в мен. Изкрещях, като се вкопчих в раменете му, без да очаквам размерите му. Той хвана дупето ми с ръце и ме чукаше силно и бързо до стената, като гърбът ми се удряше в нея многократно. Но не ми пукаше.
Точно тогава принадлежах на този мъж.
Изкрещях името му, докато се въртях около него, а тялото ми се тресеше от силата на оргазма, който ме разкъсваше и отнемаше дъха от дробовете ми.
***
Видях как Грейв влезе в къщата ми, а очите му веднага се насочиха към тялото на пода. Той поклати глава, като проследи с поглед кръвта, опръскала стената ми.
– Това е мръсно. – Коментира той. Обърна очи към мен. – Добре ли си? – Попита ме.
Кимнах, докато стягах ръцете си около средата на тялото си. Скорпионът влезе от задната веранда, където пушеше цигара. След като ме беше чукал до изнемога, той се беше обадил на Грейв, за да му помогне с почистването, а после беше излязъл да пуши, като беше достатъчно учтив да не запали в къщата ми, което всъщност говореше много за характера му.
Може и да е гадняр, но уважаваше другите.
– Седни – нареди Скорпионът. Погледнах към него с тревога. – Отново си бледа.
– Извинявай, че не съм свикнала да виждам толкова много мъртъвци в рамките на двадесет и четири часа. – Отвърнах му, малко защитно.
Той въздъхна.
– Скъпа, изглеждаш така, сякаш ще припаднеш. – Този път тонът му беше малко по-мек. Душата ми припадна. Боже, неговата загриженост щеше да ме накара да падна в краката му. Не си спомнях кога за последен път на някого му е пукало за благополучието ми. – Това ще отнеме време. Вече си опаковала необходимото, нали? – Кимнах му. – Добре, тогава седни.
Паднах на стария диван с подсмърчане. Грейв се засмя. Скорпионът се намръщи срещу него.
– Грим идва да отведе Джесика обратно в клуба, докато ние с теб се занимаваме с тази гадост – каза му Грейв.
Скорпионът кимна.
– Добре. Тя не трябва да е тук. Този майкопродавец я е чакал да се върне. Просто не е очаквал да има компания.
Грим влезе в къщата ми, сякаш мястото му принадлежеше, а студените му тъмни очи огледаха стаята около него.
– Прибери това говно. Избели тези подове и онази шибана стена. Никакви следи от него не трябва да има тук. Когато свършиш, използвай колата, за да го върнеш в клуба. Изпращам шибано съобщение.
Скорпионът се усмихна. Аз се разтреперех.
– Ебаси, че ми харесва как звучи това.
Загледах се в Скорпиона. Имах чувството, че току-що съм се чукала с психопат.
Грим изръмжа.
– Прецакан си в главата, Скорпионе.
Мълчаливо се съгласих.
Грейв изръмжа от смях. Грим ме погледна.
– Готова ли си?
Кимнах. Скорпионът присви очи към Грим.
– Ако нещо ѝ се случи, Грим, няма да ми пука за ранга. Ще те убия.
Очите ми се разшириха от ужас. Ако някой се осмелеше да говори на брат ми така, както Скорпион току-що го направи, това щяха да бъдат последните думи, които този човек някога щеше да изрече.
Грим присви очи към Скорпиона.
– Заплашваш ли ме, братко?
Скорпион посрещна погледа му равномерно.
– Давам обещание, През. Нищо да не ѝ се случи. Искам да ми се обади, когато я прибереш жива и здрава в този шибан клуб.
Грим кимна веднъж, като изобщо не реагира така, както очаквах от него.
– Обаждането ще дойде от телефона на Катюшка. – Каза той на Скорпиона. – Ще я защитя с цената на живота си, братко.
Скорпионът кимна и погледна Грейв.
– Готов ли си да играем на почистване?
Грейв измърмори. Грим погледна към мен.
– Хайде да вървим. – Нареди той, като извади пистолета от елекс си.
– Почистване. Почисти. Всеки да даде своя дял. – Чух как Грейв започна да пее не на един тон.
Захилих се. Вече можех да кажа, че Грейв е клоун, а едва го познавах.
– Грейв, млъкни. – Изохка Скорпиона. – Ема ме вбесява с тези глупости. Не е нужно да го чувам и от теб.
– Партийно изхвърляне – измърмори Грейв.
Грим извърна очи, докато излизахме от къщата.
– Престанете да бъдете деца. – Нареди им той през рамо.
Скорпионът привлече вниманието ми, когато се обърнах да го погледна през рамо. Той ми кимна веднъж, преди да се върне към навиването на тялото върху брезента.
Сърцето ми се сви в гърдите.
Назад към част 3 Напред към част 5
