Глава 3
СКОРПИОНА
– Те носеха шибаните елеци на проклетата Тексаска харта на поклонниците на Сатаната. – Каза Скраб, като почукваше с пръсти по масата в знак на вълнение. Аз останах безмълвен, слушайки информацията. – Знам, че не сме в приятелски отношения с тях, но никоя от страните не е направила нищо, за да прецака другата. Било е мир от проклети години. Защо сега? – Избухна той.
– Трябва да има нещо тук, което те искат – заговори Алекс. – Единственото шибано нещо, което има смисъл. Но въпросът е – какво?
– Насочили са се към шибания ми гараж. – Напомних на всички на масата. – Напоследък няма нищо ново в гаража ми.
Грейв изръмжа, като се облегна назад на стола си.
– С изключение на малката госпожица Джесика. – Напомни ми той, като не ме погледна, а вместо това погледна към нашия президент.
Грейв стисна челюстта си. Той посочи с пръст Скраб.
– Доведи тази жена тук сега. – Изръмжа той.
Скраб се отдръпна от масата. Поклатих глава и измъкнах цигарите си от елека, като сложих една между устните си, преди да я запаля.
– Знаех, че тази малка кучка е проблем в момента, в който се изтърколи на шибания ми парцел – измърморих аз.
– Спокойно, братче. – Заговори Инк от съседното място. Погледнах го, преди да се съсредоточа върху надписа на цигарата си. – Не знаем със сигурност дали тя е причината гаражът да стане обект на нападение.
Скраб се върна в стаята с Джесика зад него. Очите ѝ се стрелкаха нервно из стаята, а лицето ѝ беше необичайно бледо. Загасих полуизпушената си цигара, като насочих цялото си внимание към нея. Скраб затвори вратата след себе си и отново зае мястото си на масата, оставяйки я да стои сама.
Грим се изправи от масата.
– Имам въпрос към теб, момиче – каза Грим, като насочи тъмния си, студен поглед към нея. Тя преглътна нервно. – Излъжеш ли ме и аз ще разбера, така че кажи шибаната истина, разбираш ли? – Тя дръпна глава, за да даде знак, че го разбира. – Знаеш ли кои бяха онези мъже в гаража на Скорпиона?
Тя потрепери.
– Да. – Прошепна.
Скочих от стола си, като го изпратих да се блъсне в стената. Тя изпищя, докато се препъваше назад, блъскайки се грубо във вратите. Инк също скочи, като препречи пътя ми към нея. Грейв ме хвана за ръцете, като ме издърпа още по-назад.
– Затвори го! – Алекс ме изблъска, като насочи пръста си към мен. – По-добре да ограничиш тази глупост сега, братко. – Изцепи се той.
Стиснах ръце отстрани, като свих челюстта си, за да не избухна повече, отколкото вече бях. Гаражът ми беше моята шибана гордост и радост. Бях използвал собствените си пари и средства, за да го вдигна и пусна в действие. Клубът нямаше никакъв принос. Не ми харесваше, че се насочват към моите неща.
– Откъде ги познаваш? – Попита я Грим.
– Те са моето семейство. – Каза му тихо. Долната ѝ устна потрепери, докато в очите ѝ се появиха сълзи. – Моля те, позволи ми да ти обясня. – Помоли го тя. Изглеждаше почти на ръба на припадъка, но на мен не ми пукаше. – Обещавам, че не съм лош човек.
Грим кимна, като се върна на мястото си. Остави тъмните си очи да срещнат моите.
– Спокойно, братко. – Нареди. – Трябва да ѝ дадем възможност да обясни.
– Не ѝ вярвам, по дяволите – изръмжах му аз.
– Никой от нас не и вярва в момента. – Напомни ми Хатчет. Изстрелях към него студен поглед, но той равномерно го срещна. – Но тя заслужава шанс да се обясни. Остави ѝ този шанс, братко. Успокой се. Знам, че си ядосан, че гаражът ти е станал мишена, но нека я изслушаме, за да можем да обсъдим начина на действие като клуб.
Изтръгнах се от хватката на Грейв и изтръгнах стола си от стената, като отново натиках задника си в него. Трикси влезе в стаята с един джойнт. Тя ми го протегна.
– Алекс си помисли, че може да ти е нужно това. – Каза с усмивка тя.
Устните ми се наклониха леко в ъгълчетата, когато го взех от нея.
– Благодаря, скъпа – казах ѝ. През отворената врата чух как Александра нарече някого пънкар и се засмях, а част от напрежението се отдръпна от раменете ми. Това момиченце беше шибана откачалка. – По-добре успокой тази буря там.
Трикси извърна очи, преди да ме целуне по бузата и отново да излезе от стаята. Алекс ме зяпна.
– Позволиш ли ѝ да те целуне по бузата още веднъж, ще ти откъсна пениса и ще го напъхам в гърлото ти. – Предупреди ме той.
Около масата се разнесе бурен смях. Усмихнах се на моя вицепрезидент.
– Как ще бъда наказан за нейните действия? – Попитах, като нарочно го разбутах, за да си дам още малко време да се успокоя, преди Джесика да започне да ни разказва какво, по дяволите, се случва.
Алекс присви очи към мен.
– Моята жена не може да сгреши. – Каза той. – Тя е прекалено сладка за собственото си добро. – Това определено беше вярно. Трикси имаше шибано златно сърце. Тя страдаше от биполярна депресия, тревожност и следродилна психоза. Животът ѝ беше поднесъл тъмни ръце, но Алекс беше нейната светлина. Той не би направил нищо, което може да я върне назад, и ако това означаваше, че трябва да я гледа как ни целува по бузите, тогава щеше да се примири с това.
Грим удари с чукчето си по масата и върна реда в залата. Той погледна към Джесика.
– Започни да говориш. – Нареди.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Баща ми беше основател на Тексаската харта на поклонниците на Сатаната. – Завъртя нервно пръстите си пред себе си. – Когато той почина и по-големият ми брат взе президентската нашивка, аз избягах. Знаех, че ме следят. Не съм глупава. – Тя избърса дланите си в дънките си. – Само че не знаех, че ме следят толкова отблизо.
– Ти си от семейство им – казах ѝ аз. Тя ме погледна. Страхът и ужасът в очите ѝ ме потрошиха, а не очаквах да имам такава реакция. Защитата към тази умна жена се плъзна през мен и ме разтревожи. – Беше глупаво да си мислиш, че някой няма да те държи изключително под око.
Тя кимна.
– Вече знам това. – Каза ми тя. Подсмъркнах. Много добре, че го знаеше сега. – Сигурно са ме оставили сама за толкова дълго време, защото не съм общувала с никого от вас. Държах се настрана. Само работа и вкъщи – всеки ден. Но предполагам, че ги разтревожи, когато се появих в твоя и на Грейв сервиз.
Имаше смисъл. Ние бяхме враг, а семейството не се побратимяваше с врага.
– Защо избяга? – Попита я Грим.
– Всичко се промени, когато брат ми взе президентската нашивка. Правилата се промениха. Жените от клуба бяха третирани по различен начин. Ние бяхме там, за да служим на мъжете – нищо повече. – Тя махна с ръка в общата посока на бара отвъд затворените врати. – Стари дами? Няма такова нещо. Жените не са уважавани. Просто аз бях единствената достатъчно смела, за да си тръгна.
– И те пуснаха, защото си малката сестра на Трент – отбеляза Грим.
Тя сви рамене.
– Предполагам, че е така, макар че сега съм сигурна, че ще се опитат да ме завлекат обратно вкъщи. – Прокара ръце по лицето си, а тялото ѝ потрепери. – Не мога да се върна. – Задави се тя.
Изправих се от мястото си. Инк и Грейв също се преместиха да се изправят, но аз поклатих глава към тях, махнах им, за да им кажа, че съм добре. Ние защитаваме жените. Не знаех какво всичко се е случило, докато тя е била с Поклонниците на Сатаната, но този клуб щеше да я защити.
Аз щях да я защитя. Не разбирах тази внезапна проклета нужда да я пазя. Това ме хвърли в шибания смут, защото бях шибан отшелник.
Но тази глупост – това беше нужда.
Погледнах към Грим, а в очите ми се четеше въпрос. Той кимна веднъж, давайки ми зелена светлина.
– Джесика – извиках аз.
Тя бавно ме погледна, а в очите ѝ звънтяха нервност и страх.
– Знам, че бях задник – усмихнах се, когато Грейв изръмжа от смях. Грейв беше най-близкият ми най-добър приятел, ако трябваше да имам такъв, а той знаеше какъв мога да бъда. Бях шибан кретен. – Но това съм аз. Винаги съм задник. – Някои от момчетата се присъединиха към смеха на Грейв. – Но тук си в безопасност – казах ѝ аз. – Няма да позволим на брат ти да те върне обратно; разбираш ли ме? Всеки мъж, който носи този елек, ще те защити. – Уверих я в това.
Долната ѝ устна потрепери.
– А ако се бият? – Попита тя. – Защото те всички ще се борят с теб заради това, Скорпионе. Не е толкова просто и сухо, колкото ти го представяш.
Усмивката ми се разшири.
– Не се страхувам от изпускане на тела, скъпа – казах ѝ честно. – Нито пък някой друг мъж, който седи на тази маса.
– Татко! – Изкрещя Ема, удряйки с малките си юмручета по вратата, което накара Джесика да изпищи от страх, но аз поставих ръката си на рамото ѝ. Тя бавно обърна глава към мен, а зелените ѝ очи се втренчиха в моите.
– Спокойно. – Промълвих. – Това е само дъщерята на Грейв.
Грейв се засмя, когато Ема отново блъсна вратата. Той се изправи.
– Задълженията се обаждат.
Грим изръмжа, като удари с чукчето си по масата.
– Скорпион, излез с Джесика, за да вземеш някои от нещата ѝ. Тя ще остане тук, в клуба, до второ нареждане.
Кимнах веднъж на моя президент.
– Хайде да вървим – казах ѝ, докато вадех ключовете за мотора от джоба си.
Джесика ме хвана за ръката и ме спря, щом излязохме навън без любопитни уши и очи. Извих вежди към нея с въпрос.
– Благодаря ти. – Прошепна тя. Проследих с очи лицето ѝ. – Съжалявам за всичко. Ако бях говорила с някого вкъщи така, както с теб, сигурно щяха да ми отрежат езика. – Призна тя. Във вените ми нахлу гняв. Не толерирах насилието над жени, а насилието над тази конкретна жена? Това накара онзи звяр в мен да драпа да се освободи. – И така, благодаря ти, че подкрепи клуба си в моя защита.
Проследих с очи лицето ѝ, преди да се протегна и да хвана нежно брадичката ѝ между палеца и показалеца си, като наклоних главата ѝ още повече назад, преди да присвия устни към нейните в кратка, но гореща като ебане целувка.
– За мен това е достатъчна благодарност – казах ѝ с усмивка, преди да я пусна.
Но, по дяволите, сега пенисът ми беше твърд като дявол заради нея.
Назад към част 2 Напред към част 4
