Глава 7
СКОРПИОНА
Гледах с разгорещени очи как Джесика бавно се съблича от дрехите си. Мога да кажа, че беше нервна, но се държеше смело пред мен, което само ме караше да я желая много повече.
Тя беше жена с огнен характер – който можеше да съперничи на моя, когато се освободеше от плътно затворената си черупка – но, дявол да го вземе, тази невинност?
Тя ме подлудяваше.
Щом застана напълно гола пред мен, я обходих с очи, впивайки се във всяка извивка на тялото ѝ. Членът ми беше толкова твърд, че почти ме болеше.
А този неин задник? Исках да го хвана, докато я чукам отзад.
Тя нервно прехапа долната си устна, преди да се приближи към мен. Бавно се протегна напред и хвана подгъва на блузата ми, за да я издърпа над главата ми. Позволих ѝ да я свали и гледах как очите ѝ потъмняват, как дъхът ѝ секва в гърлото, докато обхожда с очи всяка мастилена част от тялото ми.
Разкопчах дънките си и ги оставих да паднат на пода в краката ми. Като държах очите си приковани в нейните, събух ботушите си и застанах пред нея напълно гол. Очите ѝ ме проследиха и пенисът ми подскочи, когато тя се спря на него, а устните ѝ леко се разтвориха в отговор.
– Можеш да ме докосваш, скъпа – казах ѝ хрипливо. Боже, имах нужда тя да ме докосва.
Протегнах ръка напред и хванах ръцете ѝ, поставяйки ги на корема си. Коремната ми преса се развълнува под нейния допир, а тялото ми се разтърси от треперене. Издадох тих стон.
Тази жена щеше да бъде моята шибана гибел.
– Скорпион. – Каза тихо тя, а зелените ѝ очи се сблъскаха с моите. Тя преглътна нервно. – Ако направим това, какво ще се случи между нас?
Протегнах ръка, за да я докосна отстрани на врата. С помощта на палеца си наклоних главата ѝ още малко назад, така че тя ме гледаше по-пряко.
– Позволяваш ми да те чукам тази вечер, скъпа, и това те прави моя – предупредих я. Устните ѝ се отдръпнаха малко, а дъхът ѝ се затаи в гърлото. – Никога няма да има друг мъж за теб, Джесика. Това ще те направи моя стара дама.
Тя облиза устните си.
– Моля те. – Помоли тихо тя.
От гърдите ми се разнесе тихо ръмжене, когато хванах бедрото ѝ и придърпах извитото ѝ тяло към моето, навеждайки се, за да пресека устните ѝ, поемайки ги в дива целувка. Тя изстена, увивайки ръце около врата ми, притискайки всяка частица от тялото си към моето.
Заведох я обратно към леглото и се свлякохме заедно. Седнах и преместих тялото ѝ по-нагоре по леглото, преди да се преместя отново върху нея и да я целуна отново. Тя плъзна ръце по гърба ми, докато аз започнах да притискам устни към шията ѝ, спускайки се по тялото ѝ, докато стигнах до върха на бедрата ѝ.
– Скорпион… – изстена, когато зарових лицето си между бедрата ѝ. Хванах китките ѝ и ги притиснах към матрака до бедрата ѝ, а с предмишниците си притиснах бедрата ѝ надолу, така че да не може да ги затвори, оставяйки я напълно на моя милост.
Стоновете ѝ се отразяваха от стените ми и нямаше да се учудя, ако всички долу я чуваха. Тя отблъскваше бедрата си от леглото, колкото можеше, а виковете ѝ отекваха из стаята.
А когато се плъзнах в нея, знаех, че за никой от нас няма да има друг.
Аз бях нейният.
***
Въздъхнах тихо, когато телефонът ми на нощното шкафче започна да свети, а заедно с него и смарт часовникът ми. Погледнах часовника си и се зачудих кой, по дяволите, ме безпокои посред нощ.
Докато не осъзнах какво всъщност е известието.
Някой е бил близо до шибания имот.
Бързо се измъкнах от леглото, като внимавах да не събудя Джесика. Нахлузих чифт дънки, взех пистолета си от нощното шкафче и се отправих към вратата. Грим ме посрещна пред вратата на апартамента ми.
– Остани тук с нея. – Каза ми тихо той. – Хатчетът е тук с мен. Ще разберем кой, по дяволите, е нахлул. Ако оставим Джесика сама, ще я оставим уязвима и открита за нападение.
Кимнах веднъж, а очите ми проблясваха опасно.
– Ако е някой от тях, вкарай го в шибаното мазе – казах му.
Грим кимна веднъж и се придвижи надолу по стълбите. Вмъкнах се обратно в стаята, като очите ми попаднаха върху мирно спящата форма на Джесика. Спуснах се на стола в ъгъла на стаята и останах напълно безмълвен, като се ослушвах за всичко навън и чаках Грим да ми съобщи, когато всичко е ясно.
Джесика се размърда около пет минути по-късно и очите ѝ бавно се отвориха. Тя изпищя от шок, когато обходи с очи стаята и ме забеляза да седя в тъмния ъгъл.
– Господи, Скорпион. – Изсумтя тя. – Ти ме изплаши до смърт.
Притиснах пръст към устните си, докато се изправях и се придвижвах към леглото. Седнах до нея и нежно прокарах обратната страна на пръстите си по бузата ѝ.
– Имахме нарушител – прошепнах. Лицето ѝ пребледня, а в красивите ѝ зелени очи проблесна страх. – Грим и Хечот отидоха да проверят. – Преглътна нервно, а лицето ѝ побледня още повече. Хванах я за брадичката. – Спокойно, скъпа. Обещах ти закрила и няма да наруша думата си, особено сега, когато си ми стара дама, разбираш ли?
Тя седна и обви ръце около мен, а тялото ѝ трепереше. Веднага я привлякох по-близо до себе си, като не отпусках хватката си върху оръжието, докато я придърпвах в скута си, притискайки голото ѝ тяло до моето.
– Съжалявам. – Изохка тя. Докоснах с устни слепоочието ѝ. – Брат ми – той е садист и ужасяващ. В съзнанието му аз съм го предала. Това не е лесно наказание за понасяне.
Тялото ми се напрегна при думите ѝ. Хванах брадичката ѝ отново, принуждавайки я да вдигне поглед към мен. Свих очи към нея.
– Той никога няма да те докосне, разбираш ли ме? И единственият шибан път, когато ще е в твое присъствие, е когато го накарам да коленичи пред теб, да те моли за прошка, само за да му прережа шибаното гърло. – Изръмжах.
Джесика изтръпна, а очите ѝ се разшириха от ужас. Прокарах палеца си по бузата ѝ, забелязвайки страха в очите ѝ.
– Скъпа, никога няма да те нараня – казах ѝ яростно. – Но всеки, който се осмели да се гаври с теб – да изложи живота ти на опасност? Ще стана истински разбойник. Брат ти ще изглежда като шибан чичко в сравнение с мен.
Тя се протегна и прокара върховете на пръстите си по челюстта ми.
– Скорпион…
Силен изстрел отекна във въздуха. Тя изпищя от страх в същия момент, в който скочих от леглото, избутвайки я настрани, тялото ми беше подготвено за атака, докато защитно стоях пред нея. Часовникът на китката ми изгърмя и на дисплея се появи името на Хатчет.
– Какво, по дяволите, става? – Изръмжах, когато отговорих.
– Изглежда Грим току-що застреля вицепрезидента на Поклонниците на Сатаната – информира ме Хатчет. Погледнах към Джесика. Тя скочи от леглото и се втурна към банята ми. – Грим обявява блокиране и в момента говори по телефона с Алехандро, за да доведе подкрепления. Ние сме във война, братко.
– Майната му. – Проклех. Затворих и последвах Джесика в банята. Тя повръщаше, а по бузите ѝ се стичаха сълзи.
Обгърнах я с ръце, докато тя седеше на пода в банята.
– Вицепрезидентът – той е един от братята ми – година и половина по-голям от мен. – Каза ми тихо, докато я притисках по-силно към себе си, подпряла глава под брадичката ми. – Това ще донесе неприятности, Скорпионе. Ужасена съм. Не искам да се връщам. – Хлипаше тя.
– Никога няма да го направиш, разбираш ли? – Заклех се. Принудих я да вдигне глава, като я накарах да ме погледне. – Всеки член на този клуб ще се бори до последния си, предсмъртен дъх, за да те опази. Можеш да разчиташ на това. Никога няма да позволя на теб да ти се случи нито едно шибано нещо. Сега си моя, скъпа.
Прецакай това, което е мое, и животът ти е шибаната цена.
Назад към част 6 Напред към част 8
