Глава 6
ДЖЕСИКА
Очите ми се разшириха от изненада, когато след хранене влязох в стаята на Скорпиона и го намерих седнал на пода с цял куп електронни дрънкулки около него. Той вдигна поглед към мен.
– Яде ли? – Попита ме, докато гледаше надолу към джаджата, която държеше в ръка.
– Е, да – отговорих аз. – Какво е всичко това?
Скорпионът грабна пакет с документи.
– Това е защита. – Информира ме той. Приседнах на леглото, като всъщност се интересувах от всичко, което правеше. Изглеждаше готино като дявол. – Тези неща работят под земята като сензори. Ако някой се доближи до територията на клуба, всеки мъж, който носи елек, ще получи предупреждение на телефона си и на смарт часовника си.
– За какво е тази защита? – Попитах го.
Той изви една вежда към мен.
– Скъпа, моят клуб току-що ти предложи защита. Поклонниците на Сатаната играят мръсно, колкото и да е. Нито един човек в този клуб няма да рискува живота ти, а аз със сигурност няма да го направя. Ще се настаниш в стая с мен и аз ще бъда най-близкият до теб, ако нещата тръгнат на зле.
Харесваше ми, че Скорпион прави всичко възможно, за да ме защити, но все още се чувствах виновна като дявол. Изпуснах мек дъх.
– Скорпион, наистина съжалявам, че се чувствате длъжни да ме защитавате, но ви благодаря. Изключително съм ви благодарна. – Казах му честно.
Той измърмори.
– Никой тук не е задължен, Джесика. Можеш да продължиш напред и да изхвърлиш тези глупости от главата си още сега.
Прехапах долната си устна, като запазих мълчание. Скорпионът отпусна уморена въздишка и ме погледна с онези свои тъмни, изнервящи очи.
– Скъпа, иди и си почини малко. – Каза ми тихо той. – През по-голямата част от нощта ще бъда тук долу и ще се опитвам да събера всичко. Имаш нужда от почивка. Денят ти бе дълъг, колкото и да е.
Кимнах в знак на съгласие и изпълзях на леглото, сгуших се под завивките и заспах спокоен сън, знаейки, че Скорпионът е само на няколко метра от мен, готов да ме защити, ако се наложи.
***
Беше минала седмица, откакто бях дошла в клуба. Всеки мъж в клуба се държеше прилично с мен – отнасяше се с уважение към мен. Това беше нещо, с което все още беше трудно да свикна седмица по-късно. Там, откъдето идвах, жените нямаха гласове. Бяхме добри само за готвене, с путките си и за отваряне на устата си, за да приемаме пишки. Това беше всичко.
С болка и копнеж в гърдите гледах как Алекс се впива във врата на Трикси. Той прошепна нещо в ухото ѝ, което я накара да се изчерви, но погледът в очите му, докато я държеше, беше нежен и любящ.
Мъжът боготвореше земята, по която тя стъпваше, и аз не можех да не завиждам на това.
Мислех си, че може би щеше да е възможно това да се случи със Скорпион, но мъжът държеше на думата си и ме оставяше да определям това със собственото си темпо.
Проблемът беше, че не знаех как да подхождам към темата с него. Как да кажеш на мъж, който носеше елек, че искаш да му дадеш шанс да бъдеш старата му дама?
Боже, фактът, че беше толкова блестящ, въпреки че беше престъпник, беше толкова възбуждащ. И беше много добър с децата. Дъщерята на Грейв, Ема, обожаваше земята, по която стъпваше Скорпион, но той беше обвит изцяло около малките ѝ пръстчета. Знаех, че той би направил всичко на света за това малко ангелче.
Скорпиона влезе в клуба. На лицето му нямаше и грам чувство за хумор, докато говореше с Грим, което всъщност не беше чак толкова ненормално, тъй като Скорпиона беше доста сериозен човек, но обикновено можеше да се погледне в очите му и да се каже, че е охладнял.
Очите му бяха твърди и студени.
– Какво, по дяволите, става? – Попита Алекс, като се развика откъм Трикси и отиде при Грим и Скорпиона.
Скорпионът погледна към мен. Челюстта му се стисна и видях в очите му борбата да се овладее. Преглътнах нервно, изведнъж се уплаших, че съм направила нещо, което го е вбесило.
– Току-що се върнах от проверка на жилището на Джесика. – Каза Скорпиона, но очите му не се откъсваха от моите. Той се приближи към мен. Отстъпих крачка назад от него, внезапно уплашена. – Вътрешността на къщата ѝ е разграбена, шибано разрушена. – Засмуках рязко дъх, когато сълзите напълниха очите ми и спряха движенията ми, докато го гледах с ужас. – Хамбарът отзад беше изгорял до основи.
Сърцето ми се сви в гърдите. Брат ми беше унищожил пъшкулчето ми. Бях вложила парите на баща си в това място, а брат ми ме удряше точно там, където ме болеше.
А в плевнята имаше всичко, което бях успяла да запазя и което беше на баща ми.
Паднах на един стол, а от гърдите ми се изтръгна ридание.
– Шшш, скъпа, аз съм тук. – Успокои ме Скорпиона, като коленичи пред мен. – Те ще си платят за това. Няма да им позволя да се измъкнат, като ти направят това. – Закле се той.
Долната ми устна потрепери.
– В тази плевня бяха всички вещи на баща ми, които съхранявах за по-сигурно. – Задуших се, докато сълзите започнаха да се плъзгат по бузите ми.
Скорпионът се изправи и се наведе надолу. Той ме обгърна с ръце и ме вдигна от стола, на който седях.
– Не идвай да ме безпокоиш, освен ако не е спешно – нареди Скорпиона, докато се придвижваше към стълбите. Той допря устни до челото ми, докато по бузите ми се плъзгаха още сълзи. – Държа те, скъпа. – Успокои ме той. – Аз съм тук. Не си сама.
– Защо би направил това? – Захлипах. – Аз дори не съм му направила нищо. – Изплаках.
– Брат ти искаше да те удари там, където те боли, бейби, и той направи точно това.
– Семейството не трябва да е гадно. – Извиках.
– Кръвното ти семейство е. – Съгласи се Скорпиона, като влезе в стаята, която деляхме, и ритна вратата след себе си. – Но това семейство, скъпа – на това семейство можеш да разчиташ. – Увери ме той.
Погледнах към него. Тъмните му очи се сблъскаха с моите, привличайки ме към най-тъмните му части. Знаех, че в Скорпиона се крие чудовище, и тази вечер исках да вкуся от това чудовище. Трябваше ми да го вкуся, за да се откъсна от това, което брат ми беше направил.
Повдигнах ръка и прокарах върховете на пръстите си по брадата на челюстта му.
– Ще ми помогнеш ли да забравя за малко какво направи брат ми? – Попитах го, а гласът ми се чупеше нервно, страхувайки се, че ще ме отхвърли.
От гърдите на Скорпиона се чу тихо ръмжене, докато той стягаше ръцете си около мен и се придвижваше към леглото.
– Сигурна ли си, че искаш това, скъпа? – Попита ме с груб глас.
Кимнах.
– Искам това. Искам те. – Уверих го. Очите му заблестяха от нуждата му за мен.
– Не се въздържай, Скорпионе. Мога да го приема.
Той спря точно до леглото, а тъмните му очи задържаха зелените ми.
– Сигурна ли си в това, скъпа?
Кимнах.
– Моля те. – Помолих го шепнешком.
Откъм гърдите му се разнесе тихо ръмжене.
– Ти, по дяволите, си го поиска. Запомни това. – Изръмжа той.
Пое устните ми с дива целувка, която разкъса всяка частица от сетивата ми – опустоши душата ми. Прогори част от себе си в мен, докато ме целуваше гладно.
– Не съм нежен. – Грубо ми каза, докато ме слагаше на леглото и махаше елека от раменете си, за да го преметне през края на леглото.
– Ако те взема по начина, по който искам, това ще те унищожи. – Каза ми той.
– Унищожи ме, Скорпионе – помолих го.
Ръката му се уви около гърлото ми, докато ме придърпваше по-близо до себе си, а устните му едва докосваха моите. Сърцето ми започна да гърми в гърдите ми, но аз не се страхувах от него. Знаех, че никога няма да ми се наложи да се страхувам от Скорпиона.
– Съблечи се. – Изръмжа той.
Назад към част 5 Напред към част 7
