Глава 9
СКОРПИОНА
– Капел – сега! – Нахлу Грим отвън, а лицето му беше маска на чиста ярост.
Джесика се напрегна в ръцете ми. Притиснах устни към слепоочието ѝ, докато се изправях.
– Помогни да се държат децата далеч от параклиса – казах ѝ тихо. – Нещо се е случило.
Придвижих се до параклиса и заех мястото си на масата. Веднага щом всички седнаха на масата и вратите бяха затворени, Грим заговори, гледайки директно към мен. Това не беше шибано добре.
– Някой да държи Скорпиона. – Нареди той.
– Какво се ебаваш? – Изръмжах, докато се опитвах да се изправя, но Инк стисна ръка на рамото ми, за да ме задържи.
– Скорпион, гаражът ти току-що беше взривен на пух и прах – каза ми Грим направо, преминавайки към същината.
Скочих от стола си, а нажежената до бяло ярост премина през всеки нерв в тялото ми. Всички на масата се изправиха.
– Грим, по-добре да ми се изсереш сега – изръмжах аз.
Грим поклати глава.
– Всичко е в пламъци. – Каза ми той. – Нищо няма да може да бъде спасено.
– Искам кръв за тази глупост! – Изръмжах. Грейв ме хвана за ръката, като ме задържа на място. – Вложил съм проклетата си кръв и пот в това място, Грим! – Изригнах.
– Успокой се, Скорпионе! – Изблъска ме Алекс.
– Иди на майната си – изръмжах му аз. – Достатъчно дълго сме се крили – казах на Грим, докато насочвах убийствените си очи към него. – Къщата на жена ми е разбита, обора ѝ с всички вещи на баща ѝ е изгорен до основи, а сега и моят проклет гараж? Това продължава вече достатъчно дълго, Грим.
– Трябва да се съберем за това. – Скара ми се Грим. – Ако се впуснем в тази глупост на сляпо, ще ни убият.
– По дяволите! – Изръмжах. – Никога не трябваше да гласуваме за твоя задник като президент – изръмжах аз. Хатчетът се приближи до мен. – Саботаж досега щеше да е унищожил Поклонниците на Сатаната, но ти искаш да седим тук като лежерни патици и да стискаме майчините си шибани палци.
– Скорпион! – Изблъска ме Саботаж. – Това не беше необходимо. – Скара ми се той. – Откажи се сега.
– Така ли беше? – Изсмях се. Обърнах убийствения си поглед обратно към Грим. Той вече беше на крака, а в бездушните му очи се въртеше гняв. – Животът ѝ може да е следващият, Грим, и аз няма да поема този шибан риск. Ти се сдържаше, не искаше да отвърнеш подобаващо – искаше да играеш по проклетите правила – и виж какво се случи с твоята жена. Отвлякоха я и почти я погребаха жива.
– Внимавай с езика, по дяволите! – Изръмжа ми Скраб, докато се приближаваше към мен. Куршумът бързо го пресрещна и го спря.
Свих очи към Грим.
– Какво ще бъде, Грим? Защото ако не направим крачка до края на шибания ден, ще предам нашивката си още сега и ще отида при Алехандро за помощ. Джесика няма да продължи да живее в шибан страх, Грим.
Изглеждаше опасен, точно такъв, от какъвто всички се страхуваха, докато ме гледаше със студените си, непоколебими очи.
– Няма да излагам на риск всички в този клуб само защото искаш да си отмъстиш точно сега. Имам повече хора, за които да се притеснявам, отколкото само за Джесика, Скорпионе. Клубът е преди всички, дори пред собствената ми шибана жена. Ето защо аз съм шибаният президент.
Свалих елека от раменете си и го хвърлих на масата.
– Е, аз не съм проклетият президент, Грим. Не се придържам към същия шибан кодекс като теб.
– Недей да правиш някакви глупости, братко – предупреди ме Алекс.
Повдигнах му рамене, но очите ми не се откъснаха от тези на моя президент.
– Ние не можем да действаме като клуб за тази глупост? Добре. Ще го направя сам.
– Господи. – Закле се Грейв. – Наистина ли ще се разделим така? – Попита той, като погледна Грим. – Той е прав, Грим. Ти игра по правилата и виж какво ти струваше това на Катюшка. Наистина ли ще чакаме да се случи нещо толкова драстично, преди да предприемем някакъв ход, братко?
Грим стисна челюстта си.
– Шибаните ми ръце са вързани. И двамата знаете това. – Заяви Грим. – Искаш ли да си свалиш елека и да вземеш нещата в свои ръце? Добре. Направи го. Винаги сте братя на този клуб, но аз не мога – няма да – принудя целия клуб да го направи. Има твърде много семейства, за които трябва да се тревожим.
Повдигнах рамене.
– Излизам след трийсет минути – обявих аз. – И се свързвам с Алехандро и Джоуи. Искам шибана кръв за всичко, което се случи. – Погледнах към Грейв. – Ти с мен ли си, братко?
Грейв се усмихна, като свали елека си и го сложи на масата до моята. Той погледна към нашия президент.
– Дръжте под око малкото ми момиче.
Грим кимна веднъж.
– Вие двамата се върнете живи, чувате ли ме?
– Измъквам се отзад – казах на Грим. – Не съобщавай на Джесика, че съм тръгнал, докато не съм добре на път. Тя ще се изплаши до смърт. Трябва да знам, че всички в тази стая ще помогнат да я държат на земята.
Грим кимна веднъж.
– Имаме я, братко. Ти просто се увери, че задникът ти се връща у дома дишащ и цял.
***
Джоуи приклекна ниско в храстите и вдигна бинокъла към лицето си.
– Ако бомбардираме това място, рискуваме да убием жени – каза ми тихо Джоуи. – Твоето решение. – Сви рамене. – Лично на мен не ми пука.
Разбира се, че не му пукаше, затова с Алехандро Гарсия се разбираха толкова добре. Алехандро Гарсия на практика беше превъплъщение на дявола.
– Има ли начин да ги измъкнем предварително? – Попитах го.
Джоуи се усмихна.
– На вицепрезидента ми сигурно няма да му хареса, но да, имам идея.
Вицепрезидентът на Джоуи се включи през Bluetooth-а ми, като ни говореше през обаждането.
– Ако си помислиш да използваш моята жена, Джоуи, ще ти набия задника. – Предупреди той.
– От сестра ми зависи, не мислиш ли? – Попита Джоуи.
– По-добре се обади на бившата си вместо това. – Каза му Инк, без да изпусне и секунда. Грейв издаде ниско свистене откъм съседната стая. – Моята жена е извън пределите на тази глупост.
Джоуи изръмжа.
– Задник.
Грейв се засмя тихо до мен.
– И така, коя е бившата? – Попитах.
Джоуи въздъхна.
– Аделаида. Сега тя е старата дама на президента на „Бащите на хаоса“.
– Свята глупост. – Въздъхна Грейв. – Господи Боже. Тя ме плаши до смърт.
Аз се ухилих.
– Тя вероятно ще е най-добрият ни залог – казах на Джоуи. – Тя не се страхува от нищо и може да си проправи път в и от всякаква ситуация. А с подкрепата на Ривър? Те са смъртоносен дует.
Джоуи кимна.
– На Ривър няма да му хареса тази работа. – Призна той. – Но аз и без това съм доста добър в това да го вбесявам. – Засмя се Грейв.
Джоуи извади телефона си и миг по-късно Ривър се включи в разговора ни.
– Какво? – Измърмори той.
– Имам молба за услуга – заяви Джоуи и премина направо към причината за обаждането.
Ривър замълча за момент.
– Защо имам чувството, че тази услуга няма да ми хареса? – Накрая попита той.
– Ти ме познаваш толкова добре. – Ухили се Джоуи. – Имам нужда твоята жена да направи нещо за мен.
Ривър изсумтя.
– Ебати Христе. – Закле се той. – Какво е? – Попита.
– Трябва да влезе в клуба на поклонниците на Сатаната и да изведе жените, за да можем да взривим мястото и мъжете в него.
– Не. – Веднага изръмжа Ривър. – Изключено е.
– Мога да го направя. – Гласът на Аделаида прозвуча на фона на телефона на Ривър. Ривър изръмжа тихо в знак на предупреждение. Засмях се – не можех да се сдържа, по дяволите. Аделаида беше шибано произведение на изкуството, а мъжът ѝ я обичаше твърде много, по дяволите, за да ѝ налага силни граници. – Отдавна не съм правила нищо вълнуващо.
– Скъпа. – Тихо предупреди Ривър.
– Тихо. – Каза му тя. – Кога трябва да го направя, Джоуи? – Попита тя.
– Колко бързо можеш да работиш? – Попита я Джоуи, вместо да отговори на въпроса ѝ.
– Ебаси, мразя, когато задаваш въпрос в отговор на мой въпрос. – Избухна тя. – Колко бързо трябва да работя? – Отвърна тя.
– Няколко часа – каза ѝ Джоуи.
– Смятай, че е готово. – Каза ми тя.
Инк се ухили.
– Лесно е. – Каза Инк, след като тя прекъсна връзката.
– За това Ривър ще ми сложи задника на поднос – каза Джоуи. Той присви очи към мен. – Дължиш ми – шибано много, Скорпионе.
– Не. Ривър няма да ти направи нищо, братко. – Каза му Инк. – Аделаида те обича твърде много, дяволски много.
– Ооо, чувам любовен триъгълник. – Подхвана Грейв. – Разказвай.
– Грейв, махай се. – Обърна се към него Джоуи.
Засмях се тихо.
– Изглежда, че се готвят за парти. – Каза Инк. – И изглежда, че са доста горди от себе си, че са ти взривили кочината, Скорпионе.
– Внимавай – предупредих го аз, като се ядосвах все повече с всяка мисъл за моя гараж.
Инк се засмя тихо.
– Спокойно, братче. Ще си получиш възмездието. – Увери ме той. – И като познавам Аделаида, ако я помолиш, тя ще накара шибания президент да остане сам, за да можеш да се забавляваш с него.
– Джоуи, обади се на бившата си – казах му аз.
Джоуи изръмжа.
– Скорпион, ще ми дължиш толкова много за това гадно нещо.
– Посочи си цена – казах му. – Просто ми дай това, което искам.
– Ти наистина не се страхуваш от глупости, нали? – Попита Инк. – Ръцете на Джоуи не са толкова чисти, колкото тези на Грим. – Напомни ми Инк. – Да се хванеш с него е толкова лошо, колкото да се хванеш с Алехандро.
– Скорпионът не се страхува да хвърля тела и да си изцапа ръцете с кръв. – Отговори Грейв вместо мен. – Може би искаш да запомниш това за него. Той е най-садистичният човек, когото някога съм познавал, но е и най-лоялният. Запомни и това. – Грейв ме погледна. – Каквато и да е цената, братко, аз съм до теб, за да ти помогна да я платиш.
Кимнах му веднъж.
Назад към част 8 Напред към част 10
