СКРАБ
„Живей за мен, Скраб, моля те. Не съм ти спасила живота напразно. Винаги живей.“ -Катюшка (Скраб; Дивите Врани MC Книга 9)
С К Р А Б
Тя спаси живота ми – обърна се срещу собствените си хора.
Сега съм решен да я защитя и да направя всичко възможно да я направя щастлива тук. . . . Дори ако това означава да я споделя с моя президент.
~ * ~ * ~
К А Т Ю Ш К А
Спасих живота му, а когато разбрах колко велик мъж е той, умирах от желание да ме обяви за своя старица.
Но всичко това се размива, когато в картината се намеси неговият президент.
И изведнъж се оказва, че съм собственост и на двамата – не само на единия.
**18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
**MFM Menage.
Глава 1
СКРАБ
Грим стоеше в началото на масата и дори не си направи труда да седне. Изглеждаше развълнуван, а аз виждах как чудовището, което Грим криеше под повърхността, моли да бъде освободено. Ако се освободеше, щеше да е шибано разрушително. Останалите, които седяха с него на масата, щяха да изглеждат като шибани чичковци.
Грим беше опасен като дявол.
– Отиваме на война. – Информира ни той.
Около масата прозвучаха мърморения, но Грим удари с юмрук по дървото, заглушавайки стаята.
– Знам, че се предполага, че трябва да останем чисти, особено след като толкова много от вас имат семейства, но тази гадост не може да бъде избегната – каза ни Грим. – Шибаната руска мафия е застреляла Кайл и Лоуган. И двамата мъже са в болница. Това е шибано неизбежно. Купър вече се е обадил на Съдията, Джейдън, Амбероза, Ривър и Джоуи. Опитваме се да получим колкото се може повече помощ за тази гадост.
– Господи Боже. – Прокле Куршума. – Знам, че обикновено съм за всичко, което вдига проклетия ми адреналин, но Хъни трябва да роди всеки шибан ден. – Напомни той на Грим.
Грим въздъхна.
– Знам, братко. Иска ми се да можех да откажа на Купър тази глупост, но всички сме се заклели във вярност на този клуб. Не можем да се оттеглим сега. Не и когато майчиният чартър се нуждае от нашата помощ.
– Тогава какъв е планът? – Попита Грейв, като се наведе напред и постави лакти на масата, докато свързваше пръсти пред лицето си.
– Чакаме Купър да ни каже какви ходове да предприемем. Засега се крием и си пазим гърба. – Заяви Алекс. – Ебаси, сериозно го казвам. Това не е някакъв шибан съпернически клуб. Руската мафия е на съвсем друго ниво. С едно движение на ръката всеки един от нас и семействата ни може да бъде изтрит от лицето на земята.
– Информирайте старите дами за това, което се случва. – Нареди Блинк. – Те трябва да знаят, че трябва да бъдат внимателни. Не е време да държим някого в неведение.
Грим удари с чукчето по масата.
– Църквата се отлага. – Каза той.
Станах от стола си и излязох от стаята.
– Скраб – извика Грим и ме спря точно когато бях пред вратата на параклиса.
Обърнах се към него.
– Да, През? – Попитах.
– Направи ми услуга и провери в града. Увери се, че не виждаш непознати лица. Ако го направиш, докладвай ми веднага. В този град нямаме много посетители, а аз няма да рискувам да има членове на мафията в града. – Каза ми той.
– Разбрах, През. – Кимнах, докато излизах от стаята.
***
Почти беше настъпила нощ, когато най-сетне приключих с претърсването на града, като се уверих, че никой не се е настанил в мотели или пансиони, нито е купил или наел къща, в която вече не живееше никой.
Зяпнах, докато карах по магистралата, която щеше да ме отведе до мястото ми. Вече бях изпратил SMS на Грим и го бях информирал, че няма никакви промени. След неговото потвърждение той ми каза, че мога да се прибера у дома с допълнително предупреждение да внимавам по пътя към дома.
Погледнах в огледалото и изругах, когато видях пикап, който се носеше към мен с невероятно висока скорост. Подкарах мотора, летейки към страничния път, който знаех, че ще ме отбие обратно към клуба. Който и да караше пикапа, искаше да ме убие, това го знаех със сигурност, и смяташе да ме прегази, за да го постигне.
Изревах от болка, когато пикапа ме настигна и се удари в задната част на мотора ми, запращайки ме встрани от пътя. Веднага усетих, че по лицето ми се стича кръв от рана близо до слепоочието. Рамото ме болеше като дявол, а по болката и липсата на движение разбрах, че е изкълчено.
Зрението ми бързо се замъгляваше, тъмнината искаше да ме завладее. Единственото нещо, което успях да различа, беше звукът от изстрел, докато зрението ми напълно почерня.
