Глава 12
КАТЮШКА
Не можех да помогна на руменината, която обагри бузите ми, когато на следващата сутрин влязох в кухнята. Грим беше без риза и приготвяше закуска. Скраб и Грейв не се виждаха никъде, а аз не бях сигурна как да се държа с Грим без Скраб наоколо. Знаех, че ми беше казал, че мога да имам и двамата, че не е задължително да е само за една нощ, но дали тази сутрин това все още беше реално?
Привързвах се адски бързо към хората, а вече бях привързана към Грим.
Грим отпи от чашата си с кафе, но не и преди да видя усмивката на устните му.
– Спа ли добре? – Попита ме той.
– Да. – Отговорих честно. – Къде са Скраб и Грейв? – Попитах го.
Той обърна едно парче бекон.
– Мисля, че Скраб отиде да ти купи дрехи, които да ти пасват, за да не се налага повече да носиш неговите. Изпратих Грейв с него за защита. Двама от хората на Алехандро седят отвън на верандата за допълнителна защита за теб, докато ги няма.
Само при споменаването на опасността, в която все още се намирах, стомахът ми започна да се свива и аз се задавих. Втурнах се от кухнята към най-близката баня. Чух, че Грим ме следва, и дори не успях да затръшна вратата, преди той да я бутне обратно.
Грим дръпна косата ми назад и обви ръка около кръста ми, докато разтриваше корема ми.
– Ще мине. – Успокои ме той в ухото ми.
Скраб нахлу в банята, докато пусках водата в тоалетната. Очите му омекнаха, когато забеляза бледото ми лице.
– Майната му, принцесо. – Каза тихо той. Коленичи пред мен. – Добре ли си?
Отново се задавих. Грим ме обърна обратно към тоалетната.
– Грейв, изхвърли храната навън! – Изръмжа той, докато Скраб затвори вратата на банята и включи вентилатора, за да се опита да се отърве от миризмата заради мен. Нямах сърце да им кажа, че не храната ме притеснява.
Това беше шибаният ми живот.
– Трябва да я заведем на лекар – каза Грим на Скраб. – Би трябвало вече да е приключила със сутрешното си гадене.
Скраб кимна в знак на съгласие, докато седях по задник на пода. Избърсах лекия слой пот по челото си. Скраб взе една кърпа и я намокри с хладка вода, преди да седне до мен и да ме придърпа между краката си, притискайки хладната кърпа към челото ми.
– Грим, имаш ли вода и крекери? – Попита го Скраб, докато разтриваше корема ми.
– Някъде – отговори Грим. – Веднага ще се върна. – Каза ни той, преди да се измъкне от банята.
Скраб прокара устни по бузата ми.
– Как се чувстваш? – Попита ме тихо той.
– По дяволите – признах. – Стомахът ми все още се обръща. – Затворих очи и си поех дълбоко дъх, опитвайки се да се съсредоточа върху това да не ми става повече лошо.
Грим се върна в банята, този път напълно облечен.
– Трябва да тръгвам. – Каза ни той. Отворих очи с тревога. – Снощи Ривър се сблъскал с някаква неприятност. Трябва да отида в клуба. – Той подаде на Скраб пакет крекери и бутилка вода. – Обади ми се, ако имаш нужда от мен. Хората на Алехандро все още са тук, а Грейв също ще остане тук.
– Не можеш да караш сам – казах аз, сядайки твърде бързо. Задъхах се, но успях да не повърна.
Грим въздъхна, докато коленичи пред мен. Той нежно натисна рамото ми, принуждавайки ме отново да се облегна на Скраб.
– Животът ми винаги е в опасност като президент, мило момиче. – Каза тихо той. – Ще се справя. – Изстреля към мен усмивка, която разтопи яйчниците ми. – Аз съм Мрачният жътвар, помниш ли? – Той прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. – Почувствай се по-добре.
Той излезе от банята, преди да успея да кажа нещо друго.
– Скраб, може да го убият…
Той прокара устни по моите, без да му пука, че преди няколко минути бях повърнала.
– Грим е чудовище, принцесо. Той ще се справи. – Увери ме той. – Хайде. – Той се изправи от пода с мен в ръце. – Трябва да си починеш.
***
Силни ръце нежно ме вдигнаха от дивана. Отворих очи и от гърлото ми се изтръгна писък, но Грим притисна устата ми с ръка и ме заглуши. Одеколона на Грим изпълни ноздрите ми, докато той натискаше главата ми върху рамото си.
– Шшш. – Успокои ме той. – Това съм само аз. Мълчи.
– Какво става? – Попитах уморено, отпускайки се сега, когато знаех, че съм в безопасност.
Скраб влезе в стаята с едно одеяло и го настани върху мен.
– Алексей се приближава твърде много. Ще те изведем от града. – Каза ми Грим тихо.
Скраб прокара устни по моите.
– Бъди спокойна. – Каза тихо той. – Ще те пазим, принцесо. – Той кимна веднъж на Грим. – Изведи я оттук.
Грейв стоеше до входната врата с автоматична пушка в ръце.
– Изчезвайте веднага. – Каза той на Грим. – Качи я в колата.
Скраб беше зад гърба на Грим, а Грейв ни прикриваше отпред, докато Грим ме носеше към колата. След като се настаних на задната седалка, Грим бързо се премести от страната на шофьора, а Скраб се плъзна с мен на задната седалка. Грейв се настани на пътническата седалка.
– Когато стигнем до клуба, я изкарай от града – нареди Грим на Скраб.
– Чакай – ти няма да дойдеш? – Попитах недоверчиво. Само при мисълта, че ще остане назад и е възможно да бъде ранен – или още по-лошо, убит – ръцете ми се разтрепериха.
Грим поклати глава, докато излизаше на улицата и се насочваше към клубната сграда.
– Клубът ми има нужда от мен. – Каза ми той.
– Но… – Започнах да протестирам, но той ме прекъсна.
Скраб ме дръпна в прегръдките си.
– Принцесо, той е президентът. – Тихо ми напомни. – Той не може да стане и да напусне града – не и когато уставът ни зависи от него. Той не разполага със същия лукс, с който разполагат останалите.
– Но какво ще стане, ако нещо се случи? – Попитах, а долната ми устна трепереше. В очите ми пламнаха сълзи. Мразех да се привързвам толкова много, защото тогава винаги се случваха тези гадости. – Не искам да оставаш – казах на Грим.
Той въздъхна тихо, докато правеше завой.
– Мило момиче, аз не поставям никого и нищо над моя клуб. – Каза ми нежно той, но тонът му беше твърд. В стомаха ми се настани лошо чувство. – Това включва и теб, Катюшка. – Скраб прокара устни по слепоочието ми, докато аз се стрясках от думите му. – Не съм от мъжете, които имат старица, нито пък някога ще имам жена, която да третирам като такава. Клубът е моят живот. Винаги ще бъде.
– Значи снощи беше какво? Шибана игра за теб? – Изригнах.
– Това е неловко – прошепна Грейв.
Грубо ритнах облегалката на седалката му, когато Грим спря на територията на клуба. Грейв въздъхна раздразнено. Грим се обърна на седалката си с лице към мен.
– Първо, това не е твоята кола, мило момиче. Започнеш ли да повреждаш интериора ми, ще те прегъна през шибаното си коляно пред всеки мъж вътре и ще ти напомня кой е шибаният началник. – Присвих очи към него в знак на предизвикателство. – Второ, снощи се случи, защото те исках. Все още те искам, Катюшка, но ти си на Скраб – не си моя. – Това ми се стори странно като отхвърляне. – Никога не мога да бъда мъжът, от когото ще имаш нужда, за да бъде постоянен в живота ти. – Протегна ръка, за да сложи длан на коляното ми, но аз отблъснах ръката му и го погледнах. Той сви рамене и се обърна, за да излезе от колата, без да ме погледне отново. – Заведи я в безопасната къща. – Нареди той.
С това излезе от колата, като спокойно затвори вратата от страната на шофьора след себе си. Скраб нежно подхвана лицето ми с ръце и прокара устни по моито.
– Мразя го. – Изригнах, но знаех, че това не е вярно. Бях наранена. Вече исках твърде много. Защо не можех просто да се задоволя с това, което имах? Защо не можех просто да се задоволя със Скраб? Защо Грим трябваше да си проправя път под кожата ми?
Скраб прокара палци по бузите ми.
– Не, не е така, принцесо. – Напомни ми той. Прехапах долната си устна. – Знам, че това, което каза, боли, но Грим не е същият тип мъж като мен. – Притисна устните си към моите в бърза целувка, преди да отвори вратата на колата, за да излезе. – Просто не забравяй, че той се грижи за теб, Катюшка.
Загледах се в гърба на Грим, докато той започна да говори с Ривър и Джоуи.
– По дяволите, той никога повече няма да ме докосне. – Изръмжах.
Грим се завъртя на пета и се запъти обратно към колата. Очите ми се разшириха от шок. Не бях очаквала реакцията му.
Скраб се усмихна, като бързо се измъкна от задната седалка. Грим се вмъкна на задната седалка до мен и ме издърпа в скута си, така че да съм разкрачена върху него. След това хвана врата ми и придърпа устните ми към себе си, целувайки ме безсмислено, като ме накара да забравя за какво бях ядосана и наранена.
Не можах да се въздържа от стенанието, което се изплъзна от устните ми, докато се притисках към него и заплитах пръсти в косата му, притискайки се още повече към него.
– Ето го моето сладко момиче. – Изстена той, докато внимателно отдръпваше лицето ми от себе си, а очите му потъмняха до почти черен цвят. Дишането ми беше тежко и мразех това, че той изглеждаше напълно незасегнат, освен разгорещения поглед в очите му и твърдия член между бедрата ми. – Лично ще дойда да те взема, когато се погрижа за тази гадост, мило момиче, но дотогава имам нужда да ми съдействаш и да разбереш откъде идвам, добре? – Той отново притисна устните ми с лека целувка. – А сега, нека Скраб се погрижи за теб. – Нареди ми.
Въздъхнах и яростта ми се разсея.
– Внимавай? – Попитах или по-скоро го помолих тихо.
Той ме дари с малка, нежна усмивка, която накара сърцето ми да забие в гърдите.
– Разбира се, мило момиче. Онези истории, които си чувала за мен, не са били слухове. – Напомни ми той. Притисна още една целувка към устните ми, преди да ме настани обратно на седалката. – Не забравяй, че Скраб е твоят старец, мило момиче. Той винаги ще бъде твоя константа.
С това той излезе от колата и затвори вратата след себе си. И аз също му бях благодарна за това. Не исках той да вижда болката по лицето ми.
Не биваше да позволявам това нещо с Грим да започне, но сега беше твърде късно да се оттегля.
Бях толкова шибано привързана.
Защо, по дяволите, бях такава?
Скраб се плъзна на шофьорската седалка. Погледна към мен.
– Добре ли си, принцесо?
– Той ще се оправи, нали? – Попитах меко, вместо да отговоря на въпроса му.
Скраб се намръщи, докато ми кимаше.
– Не забравяй какво ти казах, Катюшка. Той е шибано чудовище. Вероятно той е единственият мъж, за когото никога няма да ти се наложи да се тревожиш.
Всъщност точно това ме разтревожи.
Назад към част 11 Напред към част 13
