Глава 14
КАТЮШКА
– Майната му. – Прокле Грейв. Погледнах го със сънливи очи. Той претърсваше един малък шкаф, в който имаше консервирана храна. – Имам нужда от една шибана крава или нещо такова. Това говно няма да ми стигне. – Никога през живота си не бях срещала по-неспокоен човек. Можеше да седи само няколко минути, преди отново да се изправи.
Скраб въздъхна.
– Грейв, ако не си затвориш устата и не спреш да будиш Катюшка с мрънкането си, ще си забия ботуша в шибания ти задник.
Грейв измърмори и отвори кутия с виенско, като издаде отвратителен звук.
– Ще изритам задника на Грим за това, че има оригинални виенски – измърмори Грейв.
Погледнах през рамо към Скраб, като предпочетох да игнорирам Грейв. Знаех, че и той прави всичко възможно, за да се опита да ме разсее, но колкото по-дълго бяхме тук, толкова повече усещах, че стените започват да се затварят все повече и повече.
– Все още нищо? – Попитах тихо.
Скраб поклати глава.
– Все още нищо, принцесо.
Въздъхнах и отпуснах глава на рамото му, като отново затворих очи, но желанието да отида до банята, с което се борех, започна да става твърде силно.
– Трябва да пишкам – обявих аз. Вече не можех да се сдържам. Щеше да ми се наложи да пишкам и пред двамата.
Грейв изръмжа.
– Чудесно. – Изстена той. Размаха светлината на телефона си из стаята, докато не попадна на една кофа. – Това е най-добрият ти залог, скъпа.
Наистина трябваше да пишкам, така че щеше да се наложи да проработи.
– Обърни се – казах на Грейв.
Той сви рамене.
– Може и да се занимавам с мръсни, извратени неща, скъпа, но не мога да гледам как жена пикае. – Каза ми той.
Скраб въздъхна, докато ме пускаше. Зъбите ми веднага започнаха да тракат, когато студеният въздух ме обгърна. Запътих се към малката кофа и свалих панталоните си. Въздъхнах с облекчение, когато най-накрая започнах да пикая.
– Отвратително. – Изстена Грейв.
Аз се засмях тихо.
– Примири се, Грейв – казах му. – Тоалетна хартия случайно? – Попитах.
Грейв стана и с помощта на светлината на собствения си телефон намери малка ролка и ми я подаде. След като отново се облякох, се метнах на леглото и се върнах в скута на Скраб. Той уви одеялата около мен и ме прегърна с ръце, придърпвайки ме обратно в топлината си.
– Защо още не е дошъл? – Попитах тихо. – Защо никой не е дошъл?
– Това отнема време, принцесо. – Каза ми тихо Скраб. – Грим трябва да състави план. Не може просто да се втурне тук да размаха оръжия и да се надява да спечели срещу Алексей. – Той притисна устните си към моите в бавна, чувствена целувка. – Почини си малко. – Нареди ми. – Грейв и аз няма да позволим да ти се случи нищо.
***
Звукът от изстрели изпълни тишината и ме изтръгна от съня ми.
– Звучи, сякаш са тук. – Каза Скраб, докато стягаше ръцете си около мен. – Някой ще слезе и ще ни вземе, когато всичко е ясно, за да направим крачка.
Мълчаливо изчакахме нещо, което ни се стори като цяла вечност. Вратата най-накрая се отвори, внасяйки още по-студен въздух отвън. Алекс се втурна надолу по стълбите.
– Хайде да вървим. – Заповяда той. – Скраб, можеш ли да я носиш? Ще минем по дългия път.
– Аз я нося. – Каза му Скраб, докато се изправяше и ме вдигаше на ръце.
– Къде е Грим? – Попитах, след като излязохме от бункера, и осъзнах, че трима други мъже стоят там и ни чакат, но Грим го няма. Това ме накара да се намръщя. Знаех, че клубът е на първо място, но нямаше ли да иска поне да се увери, че съм добре?
– Той се бие. – Каза нежно Скраб. – Той ти каза, че клубът е на първо място, принцесо. – Успокои ме той.
Кимнах, съсредоточавайки се отново върху Алекс и това, което правехме, за да стигнем до безопасно място.
– Да вървим – нареди Алекс. – Искам да направим кръг около Катюшка и Скраб. Тя е нашият приоритет. Ако нещо се случи с нея, Грим ще ни убие, разбирате ли?
Изведнъж около нас се разнесоха изстрели. Скраб изрева от болка, докато се свличаше на земята, а ръцете му все още бяха увити около мен.
– Скраб! – Изкрещях, докато се измъквах изпод него. От гърба му се стичаше кръв. Паниката притисна гърдите ми, карайки сърцето ми да се разтупти.
Имаше толкова много шибана кръв.
– Скраб, не! – Изкрещях с пълно гърло. – Моля те, Боже, не ме оставяй, по дяволите. – Изхлипах, докато бързо притисках ръцете си към гърба му, без дори да ми пука за кръвта, която бързо покриваше ръцете ми.
Алекс коленичи до него.
– Майната му, братко. – Изръмжа той. – Лошо е. Остани буден. – Нареди той.
– Бейби… – обади се тихо Скраб.
– Скраб? – Попитах, а горещите сълзи се плъзгаха по замръзналите ми бузи. – Скраб, моля те, остани буден. – Заплаках. – Не мога да те загубя.
– Обичам те. – Прошепна той. – Нека Грим се погрижи за теб, бейби. – Очите му се затвориха, докато изпадаше в безсъзнание.
– Скраб! – Изкрещях. – Скраб, събуди се! – Извиках отново. – Не ме оставяй, дяволе!
– Майната му! – Изръмжа Алекс.
– Подкреплението идва – обяви Алехандро. – Трябват ни още мъже, за да го транспортираме.
– Скраб? – Попитах. Нищо. – Скраб! – Изкрещях. Дишането му ставаше все по-плитко. Издадох дълъг, изпълнен с болка писък, раменете ми се разтресоха от риданията ми.
Това не можеше да се случва с мен. Алексий не можеше да го откъсне от мен. Щях да си загубя шибания разум.
– Той се нуждае от проклетата болница. – Каза Алекс. – Трябва да го закараме до шибания ван.
– Скраб, моля те, събуди се. – Изплаках, докато прокарвах ръце по косата му. – Моля те, Скраб. – Задуших се. – Обичам те. Не мога да те загубя.
– Заведете го в шибания ван! – Изкрещя Грим, докато се появяваше от нищото. – Изведете я оттук!
Извиках, докато се навеждах над тялото на Скраб, а риданията раздираха гърдите ми до такава степен, че беше болезнено. Грим коленичи пред мен и хвана лицето ми в ръцете си, за да притисне силна целувка към устните ми.
– Катюшка, ти си най-силната шибана жена, която познавам. Събери си нещата. – Нареди той. Заплаках. – Скъперникът няма да те пусне, по дяволите. Събери се и се махай оттук.
– Грим. – Захлипах. – Той… той…
Устните му срещнаха моите в още една тежка целувка.
– Върви. – Нареди той. – Обещавам, че ще дойда да те намеря, когато се погрижа за тази гадост, но трябва да се махнеш оттук, защото иначе куршумът, който Скраб пое за теб, ще бъде напразен. Иди при твоя човек. – Той ми се развика, а тонът му беше малко суров и окончателен.
Стана от земята и се втурна обратно в мрака на дърветата. Грейв ме вдигна на ръце и побягна през дърветата, следвайки Алекс и Алехандро, които някак си успяваха да носят Скраб.
– Той все още има силен сърдечен ритъм. – Информира ме Грейв, докато се промъкваше през дърветата. – Грим е прав. Той, по дяволите, няма да те остави, Катюшка. Имай вяра и го дръж, мамка му, при себе си. Той ще се върне за теб и твоето малко, обещавам.
Назад към част 13 Напред към част 15
